С.Г.: Здравей, Василен! Ти си художник и като такъв те познават повечето хора на изкуството, но заедно с това си и продължител на родовия талант – писането. Само преди броени дни се появи и първият ти роман „Корени“. Откъде идват и накъде ни отвеждат те – корените?
В.В.: Първо искам да ти благодаря за това интервю, Снежана, както и за интереса към моето писане. Истина е, че съм познат предимно като художник и че това е основното ми занимание. Но наред с него, литературата е област, която също ме е привличала отдавна. Вярвам, че писането и рисуването се допълват и че донякъде са прояви на една и съща чувствителност или отношение към света, но са изразени по различен начин. Моят баща, Камен Васевски, е писател и заедно с майка ми Дияна Зиколова, учителка по немски език, създадоха интелектуалната среда, особено важна за формирането ми като човек с интереси в областта на културата. Дълбоко съм им признателен за това. Корените и родовата памет, които са в основата на романа ми, са жизнено важната нишка, която води човек по време на съществуването му. Те са основата, без която той не може да се роди, да се научи да ходи, да живее, да обича…Няма да скрия, че годините в емиграция изиграха особена роля в развитието на собствения ми светоглед. Те ме накараха да погледна в себе си и да оценя важността на корените си. Новата ми книга е донякъде резултат на този процес.

С.Г.: Романът ти има интересна фабулна композиция. Ретроспекция към историческите събития от 1916, преминаване през съвремието ни и след това ни отвеждаш в бъдещата 2116 година. Какво е общото между преживяванията, морала и философските търсения на героите ти от тези времеви отрязъци?
В.В. Макар и отделени с по сто години един от друг, моите герои преживяват сходни проблеми и се ръководят от мисли, от чувства, които ги доближават, В първата част, това са любовта към родината и към най-близките, прекъснати трагично, по време на една героична битка. Тези две теми откриваме като далечно ехо и във втората част. Тук принадлежността към отечеството е по-неосъзната, но постепенно расте; трагичната случка сега е раздялата на семейството, продиктувана от разминаване в характерите. Станалото в първа част се появява като рефрен и завет, към който главният герой върви от детството си, но превръща в свой дълг едва, когато вече е зрял човек. В третата част проблемите са малко по-различни. Те се развиват в едно стерилно общество, в което човешките параметри са строго определени. Въпреки това, главният герой също се припознава в своя род и преоткрива важността на тази забравена добродетел. Ако мога да обобщя, основна тема в книгата е темата за любовта (към родина, към семейство, към изкуство) и неразаривната, невидима родова връзка, която съществува над превратностите на времето.

С.Г.: Освен романа „Корени“, имаш и книги за славната епопея „Каймакчалан“. Защо един съвременен млад интелектуалец се връща с такава настойчивост към оново време? Смяташ ли, че има нещо, което не е платено като дан към предците ни?
В.В.: Да, определено мисля, че сме в дълг към своите прадеди, дали живота си за неосъщественото национално обединение на България. По различни конюнктурни причини за войните от 1912 до 1918 г. в нашето общество доскоро не се говореше. Или се подминаваха или, по-лошо, заклеймяваха се като ненужни и напразни. А става дума за около 200 000 българи, наши предци, оставили костите си по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. Те заслужават да намерим и да възстановим гробовете им, да запалим свещ за паметта им и, най-важното, да разкажем за подвига им, за да не се забрави отново. Само така ще успокоим душите им и ще бъдем достойни техни наследници. По този начин, вярвам, че съчетаваме личния, семейния дълг с националния. Моите двама прадядовци са загинали на Каймакчалан през 1916 г., но за тяхната саможертва успях да науча повече едва в последните 4-5 години. Радвам се, че излизането на двата сборника „Оживелият подвиг“ допринесе да се възкреси паметта им.

С.Г.: В някои от книгите си (“Следата в мен останала“, „Оживелият подвиг“, „Корени“) правиш едно своеобразно завръщане към спомените от миналото, без равносметката на което не можем да продължим. Навлизайки в това самопроникновение как преоткриваш себе си там?
В.В.: Без спомените и миналото си човек би живял в духовна тъмнина. Не би могъл да се ориентира накъде върви, дали следва моралните си ценности. Без миналото няма с какво да сравним настоящето, няма как да мечтаем и за бъдещето. То е наш незаменим ориентир. В линеарната структура на живота ни винаги ще има нещо, което ще оставяме зад нас по пътя си, а после ще поглеждаме, когато можем. От собственото си минало аз черпя опит, смелост, вдъховение. Там са детските ми спомени, първите срещи с любовта, началните ми стъпки в изкуството…Пътуването в миналото е нещо, което винаги ме зарежда.

С.Г.: Нека да отидем сега при твоята художествена същност. Представял ли си живота си без магията на рисуването?
В.В.: Рисуването и живописта са средството, с което изразявам своята същност най-пълно и най-резултатно. Те са начин, по който възприемам света и общувам с него. Не мога да си представя живота си без изкуството. То е мое призвание и отражение на най-дълбокото в мен. Освен изпълващо радостно преживяване, то е още и отговорност към останалите. Според мен човекът на изкуството изпълнява особена мисия и трябва винаги да се стреми да бъде на висотата ѝ. Да си дава сметка какви послания изпраща и какви чувства събужда в хората.

С.Г.: Наричат те художник на Светлината. Откъде идва тя – от теб или от картините ти?
В.В.: Ако има светлина в картините ми, надявам се тя освен всичко друго да е и отражение на нещо в мен самия. Още като дете съзерцавах играта на светлина и сянка около себе си. Тя ме впечатляваше и радваше по необясним начин. По-късно започнах да се опитвам да я пренасям на платното и да ѝ дам смисъла, който постепенно открих. Светлината за мен е символ на доброто, на положителното в света. Тя е и докосване до Бог. Неслучайно в почти всички ранни религии слънцето е основен знак на божественото. Частица от първичната космическа светлина носи и всеки от нас в себе си. А психолгическата и физиологическа роля, която тя играе в живота ни е доказателство за особената ни връзка с нея.

С.Г.: Имената на изложбите, в които си участвал са показателни за твоите художествени и естетически критерии – „Дългият път към дома“, „(Не)възможното завръщане“, „Споделени пътеки“, „Равновесие“ и др. Какво е това, което ти дава баланс, за да запазиш равновесието – и в живота и в изкуството?
В.В.: Вярата в доброто, в положителните неща около нас. По природа съм оптимист и дори, когато край мен е тъмно или ми е тежко, не спирам да вярвам, че това е само етап, след който идва друг, с обратен знак. „И най-дълбоката нощ се бои от светлината на утрото“, казва героинята в един от любимите ми филми „Фонтанът“ на Дарен Ароновски. Житейското и творческото ми кредо е че вътрешният баланс е ключът към хармоничен и смислен живот. А той не е възможен без вярата в доброто начало на света.

С.Г.: Дъщеря ти вече върви по твоите стъпки в изобразителното изкуство, имате общи изложби – „Споделени пътеки“, „Есенна изложба-2020“ и др. Как новото арт-поколение споделя наследеното?
В.В.: Сегашните млади са продукт на своето време, което е различно от нашето. Така става с всяко поколение, то идва с нови идеали, нови очаквания, нови разбирания. Дъщеря ми Деспина не прави изключение. Това, което ме радва обаче при нея, е осъзнатия стремеж към духовното. Затова окуражавам желанието ѝ да рисува и пише, и подпомагам заниманията ѝ, с каквото мога.

С.Г.: Дълго ще се помни представянето на поетичния сборник „Сънебродница“ на Михаил Цветански през ноември, т.г., който е ваш общ проект. В него част от стиховете са инспирирани от твои картини и имат дълбоко художествено въздействие. Как се роди идеята и с какво те обогати съвместното ви сътрудничество?
В.В.: В подобни проекти съм участвал и преди. Поезията и живописта са много близки и съчетанието им усилва въздействието както на думите, така и на багрите. Стиховете на Мишо звънят на близка вибрация с онази на моите цветни търсения. Затова ми се видя естествено да направим тази книга заедно, Тя позволи на всеки един от двама ни да погледне творчеството си през очите на другия и да достигне до нова, различна публика. Нашето приятелство получи ново измерение, а творците в нас – ново вдъхновение. Надявам се, че това няма да е последния ни общ проект.

С.Г.: Третата ти книга „До твоя праг – преди да остареят чувствата“ съдържа 12 разкази, във всеки от който усещаме присъствието на любовта в различните й форми. Онази – вечната. Търсена и неоткрита, споделена и изгаряща, бушуваща и нежно въздигаща… С тази книга ти какво прибави към нея?
В.В.: За мен любовта е нещо много повече от отношенията между мъж и жена. Тя е основополагащ принцип на мирозданието, по който се движат планетите и атомите в тялото ни. И тази моя книга не подминава вечната тема за любовта. Но сега към територията ѝ добавям още – преклонението пред предците, свързаността с родовите корени, както и любовта към отечеството.

С.Г.: Какво е това, което все още не си нарисувал?
В.В.: Вярвам, че изкуството е пътуване, което дори да е започнало по някаква карта в преносния смисъл на думата, няма да спре до края на дните. То не е насочено към определено място (остров, територия), а се изразява в очакването и удовлетворението от самото пътуване. В по-реалистичен план – искам да направя нова серия рисунки с туш на голям формат, в които да продължа да изследвам магията на линията. Тези и други свои картини имам намерение да покажа напролет в Чикаго. А ако ситуацията позволява – и в София през лятото.

Интервюто взе
Снежана Галчева
за в-к „България СЕГА“

Присъединете се към нашите фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

Поканете свои приятели, познати и роднини да се присъединят също!
Споделете тези групи на Вашите фейсбук стени!

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

The post ВАСИЛЕН ВАСЕВСКИ ПО ПЪТЕКИТЕ НА СВЕТЛИНАТА appeared first on "Bulgaria SEGA".

KD: My platform of bringing clean and equitable water to underprivileged communities continues to grow. So far, I’ve done tons of hands-on volunteer work with Saint James Food Pantry in Chicago. I volunteer there once a week on Wednesdays where I help pack groceries and lunches for people in need. One accomplishment I pride myself in is convincing the organizers to use recycle cans for water rather than plastic. They recently have also converted to using paper bags for packaging rather than plastic ones. Big changes begin with small steps.

SM: How was your modeling career affected by your success?
КД: След като беше обявено, че ще представям отново Илинойс в началото на 2020 г., моята кариера беше на върха. Всъщност към края на 2019 г. започнах да работя на пълен работен ден като модел. Имаше толкова много възможности за работа, че едва успявах да наваксам. Това, че бях предишен носител на титлата, ми даде разпознаемостта, от която се нуждаеx, за да успея в индустрията и представянето на Илинойс през 2020 г. определено ми даде тласък. Поради Covid-19, обаче, работата намаля, след като целият свят спря. В момента бизнесът бавно се възобновява, но възможностите определено са намалени поради пандемията.

KD: Once it was announced that I will be representing Illinois once again at the beginning of 2020 my modeling career was at its peak. In fact, towards the end of 2019 I began working full time as a model. There were so many opportunities for work I could barely catch up. Being a previous title holder gave me the visibility I needed to make it in the modeling industry and representing Illinois during 2020 definitely was a boost. Due to Covid-19, however, I had a very slow start once the entire world shut down. Currently, work is slowly resuming but the opportunities have definitely been affected due to the pandemic we are undergoing.

SM: You have bachelor’s degrees in criminal law & sociology. What is your next education goal?
КД: Хубав въпрос! Щастлива съм да споделя, че съм настоящ студент в университета DePaul, където уча за магистърска степен по дипломация. Кандидатствах и ме приеха през есента на миналата година. За мен е важно да продължа образованието си. Сега съм толкова благодарна за това решение, понеже по време на кратката пауза поради епидемията, успях да завърша първия си семестър.

KD: Glad you asked! I am happy to announce that I am actually a current student at DePaul University pursuing a master’s degree in Diplomacy. I applied and was admitted in the fall of last year because I knew I would always go back to school and continue my education. Now I am so grateful for this decision because while work was on a brief pause due to the epidemic I finished my first semester.

SM: This year, you will try to go higher in the Miss Earth USA Beauty Pageant. Tell us more about this endeavor.
КД: Винаги съм вярвала, че само с практика човек може да се стреми към перфектност. Първият ми опит на националната сцена беше една стъпка към това да стана по-добра и по-конкурентна. Използвах всичко, което научих в миналото и го приложих. Тази година беше особено трудна, защото директорът, отговарящ за щата Илинойс се премести да живее и работи на Филипините. Предвид на това, аз съм независим агент. Координацията от различни континенти определено затрудни състезанието, тъй като влоши комуникацията в момент на по-големи очаквания от участника.

KD: I have always believed that practice makes a person perfect. My first experience on the national stage was the first step to becoming better and more competitive. I took everything I have learned in the past and applied it towards this new experience. This year has been particularly more difficult because the Illinois state director actually relocated to live and work from the Philippines. Given this, I am an independent agent. Communicating from different continents has definitely made the competition more difficult because there is a lot more room for miscommunication and higher expectations from the contestant.

SM: Steven Hawking before he died warned us that we might need to find another planet within the next 100 years. Your thoughts on that?
КД: Този въпрос е много емоционален и сериозен за мен, защото наистина вярвам в нуждата от опазване на околната среда. Цялата ми работа до момента е съсредоточена върху тази кауза. Силно се натъжавам, когато хората не се интересуват от планетата, която ни дава възможност да съществуваме. Ако продължим да изчерпваме ресурсите, в крайна сметка ще се стигне до катастрофа, която ще застраши нашата цивилизация. Ключовият въпрос е: какво е нужно да се направи, за да променим навиците си и да започнем да възстановяваме нашата планета.

KD: This question is very emotional and deep for me because I truly believe in advocating for the environment. All my work so far is providing a voice for the planet. It deeply saddens me when humans don’t care for the planet because the planet is the reason we exist. Continuing to deplete the resources of the planet will eventually face a catastrophe and threaten our existence. The million dollar question is, what will it take for humanity to change its habits so we can start giving back to our planet.

SM:How do you see the USA and yourself in five years?
КД: След всичко, което САЩ преживя тази година, със сигурност мога да кажа, че предстоят големи промени. Мисля, че хората започват да осъзнават нещата, които се случват около тях, и не се страхуват да говорят. Тъй като по-старото поколение политици се заменя с по-младо, мисля, че ще се направи съдебна форма през следващите години. Освен това, през този период се надявам да живея и работя в Европа. Изучавайки дипломация, бих желала да се върна в Женева, Швейцария и да работя с UNEP.

KD: After everything the United States has been through this year, I can say for sure that big changes are coming. I think people are starting to realize the things that are happening around them and are not afraid to talk. As the older generation of people in power is replaced by the younger one, I think we will see a reform of the justice system in the next five years. In addition, in five years’ time, I hope to move and live and work in Europe. Studying diplomacy, I hope to return to Geneva, Switzerland and work with UNEP.

SM: What makes you proud to be a Bulgarian American?
КД: Това, което ме кара да се гордея, че съм българка, е възможността да бъда различна. Българската култура е толкова уникална, че е трудно да не я познаете. Например за конкурса “Мис Земя” реших да изпея “Облаче ле бяло”, традиционна българска песен. Само загатнах за нашата култура, но вече в организацията „Мис Земя“ ме възприемат като човек, който идва от малка държава с богата култура, което ми дава предимство като участник в конкурса.

KD: What makes me proud to be a Bulgarian American is the ability to stand out. The Bulgarian culture is so unique that it is hard not to acknowledge it. For example, for the talent portion of Miss Earth I decided to sing “Oblache le bqlo”, a traditional Bulgarian song. Showing just a glimpse of the Bulgarian culture, the staff on the Miss Earth organization now see me as a person who comes from a small country with a lot of culture, which I believe puts me at an advantage in the competition.

SM: Describe your native country in a few words.
КД: Красива, завладяваща, жизнена.

KD: Beautiful, fascinating, vibrant.

SM: Who do you consider beautiful?
КД: Отвореният ум и голямото сърце правят човека красив.

KD: An open mind and big heart make a person beautiful.

SM: How can your fans support you during the Miss Earth USA Beauty Pageant?
КД: Има много начини, по които могат да ме подкрепят. В момента набирам средства за организацията “Beauty Beyond Borders”. Парите са предназначени главно за опазване на нашата планета. Миналата година всички пари бяха дарени за борба с горските пожари. Също така се стремя да организирам образователни семинари за малки деца. Едно нещо, което бих искал да направя, е да им прочета книга за опазване на околната среда и да обсъждаме начините, по които можем да постигаме това всеки ден. Това ще бъде виртуални срещи и ще бъдат безплатни! Датите ще бъдат обявени скоро!

KD: There are many opportunities to support me on my Miss Earth journey. Currently, I am fundraising for “Beauty Beyond Borders” organization. The money is used overall for preservation of our planet. Last year all the money was donated to fighting wildfires. I am also looking to host education workshops for small children. One thing I would like to do is to read an environmental book and discuss ways we can help the environment on a daily basis. This will be a virtual workshop and it will be free! Dates will be announced soon!

Svetlozar Momtchilov
“Bulgaria SEGA” newspaper
Editor-In-Chief
Pic credit: Eva Flis

The post Kristy Decheva (Miss Illinois Earth 2018): “An open mind and big heart make a person beautiful” appeared first on "Bulgaria SEGA".

С.М.: Думите и мислите са най-големите оръжия, с които човек разполага за добри или за лоши цели. Съгласна ли си с този извод?
С.Г.: Да, съгласна съм напълно. Дори не можем и да си представим колко е силна енергията на думите – и на добрите и на лошите. А силата на мисълта може да променя пространството и материята. Като пример само ще дам ролята на молитвата, която е променяла много съдби към по-добро. И да не забравяме – един от най-важните вселенски закони е, че енергията следва мисълта. Затова нека мислите ни винаги да бъдат чисти, а думите – наситени с добронамереност. Защото те са еднакво важни и за този, който ги изрича и за този, за когото са предназначени. Нека обаче не забравяме, че и чувствата като гняв, раздразнение, завист и други подобни са също толкова разрушителни. Ще се убедим, че тези негативни емоционални преживявания и състояния са напълно излишни, само ако осъзнаем, че светът се движи по вечните вселенски закони, без значение дали ние, хората, ги харесваме или приемаме.

С.М.: Съвсем скоро излезе от печат новата ти поетична книга „Когато думите не стигат“. Какво представлява тя?
С.Г.: „Когато думите не стигат“ е четвъртата ми книга с поезия. В нея са включени 3 цикъла стихотворения, в които са намерили място много лични и изповедни откровения, размисли за живота, философията на съществуването ни, посвещения на приятели, връщане към спомените и детството. Има и няколко стихотворения, посветени на България.

С.М.: Защо нарече книгата си така? Не са ли точно поетите, които боравят с магията на думите и могат да намерят най-точните?
С.Г.: Много често ми задават този въпрос – защо книгата ми е озаглавена така. Неотдавна и в интервю с радиожурналистката Ани Костова от „Нощен хоризонт“ също говорихме за това. Наистина поетите боравят с мъдростта на словото и чрез думите се създава самото космично мироздание. Силата на енергията, скрита в думите, наистина може да създава и да руши. Със силата на мисълта се променят и физическите пространства. Но не за това искам да говоря. Искам да кажа, че дори и зад тази градивна сила се крие нещо друго – необяснимо и неуловимо. И то е в силата на мълчанието. На тишината. На Изток казват, че „мъдрецът се познава не по това какво е казал, а по това какво е премълчал“. Защото, когато не можем да намерим най-точните думи, потъваме в тишината, която говори вместо нас. Тогава сърцето и душата притихват и се сливат с безкрайността, усещаме връзката с онова велико всемирно цяло, от което сме част и което е част от нас. И човек се смирява, защото  осъзнава величието на Божественото. Ако не се докоснем до него, думите, изречени от нас, са нищо…

С.М.: Кога ще можем да прочетем стихосбирката ти?
С.Г.: Засега няма да бъде предоставена онлайн. За съжаление заради рестрикциите и ограниченията в пътуванията, официалното представяне се отложи, което беше планирано за м. ноември тази година в София. За кога –  никой не може да каже. Части от нея може да се намерят на ФБ-страницата ми. Иначе книгата се намира в София и използвам възможността отново да благодаря за професионалното полиграфическо изпълнение на издателство „Мултипринт“, както и на майстора на лиричното слово – поета Димитър Христов – редактор на стихосбирката и автор на предговора.

С.М.: Живеем в материален свят и материална държава. Има ли дефицит на духовност?
С.Г.: За съжаление колкото повече човек работи за материалното си осигуряване, толкова повече се отдалечава от духовните си потребности. Те някак си се изплъзват в надпреварата с бягащото време и все повече губят скоростта на състезанието. Защото за духовните неща е необходимо да се спре, да се потъне в тишината на заобикалящия ни хаос. И там да се чуе гласа на сърцето. Мисля че все по-малко хора изпитват потребност да спрат това надбягване.  Българите в САЩ и специално в Чикаго обаче, имат невероятната способност да съвместяват и двете неща в този труден маратон. В изключително тежката за оцеляване година, точно духовните устои бяха тези, които даваха надежда. Много представители на българската културна общност в Чикаго дадоха своя принос за това – появиха се нови книги – стихосбирката „Сънебродница“ на поета Михаил Цветански, романа „Корени“ на Василен Васевски, поетичния сборник „Когато думите не стигат“ на Снежана Галчева, Алманаха „Любослов“, издание на Лигата на българските писатели в САЩ и по света и др. Издаваха се книги, организираха се художествени и фотографски изложби, он-лайн поетични четения, среща разговор между представители на различни изкуства и жанрове. Ще подчертая също и ролята на електронните сайтове за култура и на медиите.

С.М.: Ако имаше магическата сила да промениш нещо в света днес, какво би направила?
С.Г.: Ако Джани Родари подаряваше надежда на хората, то аз бих отворила за всички прозорец към Светлината. Светлина, която да отвежда към дълбините на душата. Ако всички хора излъчваме Светлина, мисля че на света друго не му е нужно, защото тогава той ще живее по законите на съвършенството.

С.М.: Кога да очакваме следващата ти книга?
С.Г.: Публицистичната ми книга „В десет въпроса“ е готова за печат и може би съвсем скоро ще се появи. В нея е събрана поредица от интервюта, излизали във в-к „България СЕГА“ в Чикаго, през последните три години. Събеседници са поети, писатели, художници, музиканти, артисти и други творчески личности. Редактор и автор на предговора е Георги Н.Николов – литературен критик и историк. Той е от онези неуморни творци,  който с много ентусиазъм успява да открие и популяризира българските поети и писатели по света. Както търсачът на съкровища събира скъпоценни камъни, така и Георги Николов с всеотдайност издирва по света българските творци на словото, живеещи на няколко контитента. Тази книга я има и благодарение на това, че в-к „България СЕГА“ предостави възможността, тези откровения да достигат до българските читатели в САЩ, Канада и Европа. Поднасям моите най-сърдечни благодарности! В САЩ и Канада няма друг вестник, който дава възможност да се  популяризират по този начин българските творци по света.

Интервюто взе
Светлозар Момчилов
в-к „България СЕГА“

The post ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА – ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СНЕЖАНА ГАЛЧЕВА appeared first on "Bulgaria SEGA".

Снежана Галчева
за в-к „България СЕГА“

The post EMBRACE THROUGH POETRY: Среща на български поети в САЩ appeared first on "Bulgaria SEGA".

Срещата бе организирана от Българския културен център за Пенсилвания, Ню Джързи и Делауер (БКЦ) и Лигата на българските писатели в САЩ и по света (ЛБПСС). Модератори на срещата бяха Ивайло Христов, Пламен Кръстев и Людмила Калоянова. Людмила благодари на участниците за ентусиазма, с който откликнаха на идеята да се включат със свои творби:

„Събрала ни е поезията, а тя наистина умее да свързва и докато ни подканя да оголим душите си, ни помага да открием себе си в другите, да излекуваме раните и да намерим истинската си същност.

Това е особено важно в моменти като сегашния, когато физическите разстояния определят отношенията ни с другите. Поезията е в състояние да изгради мостове от думи и чувства, да елиминира разстоянията и да отхвърли всякакви ограничения. Тя е начин – чрез силата на думите и словото на душата – да изтласкаме тъмното и призовем светлината и любовта“.

Какво прегръщаме, до какво се доближаваме чрез поезията? Как творим далеч от родината – или родината е само една, тази на словото и духа? Пишейки на родния език зад граница, променяме ли духовните измерения на България?

Участниците в тази уникална поетична среща се опитаха да споделят мисли и да отговорят на тези и други въпроси, свързани с ролята на поезията.

Свои стихове прочетоха поетите Васил Славов (Питсбърг, Пенсилвания), Людмила Калоянова (Питсбърг, Пенсилвания), Кремена Кирилова (Атланта, Джорджия), Снежана Галчева (Чикаго, Илинойс), Калина Томова (Чикаго, Илинойс), Михаил Цветански (Чикаго, Илинойс), Бойко Антонов (Вашингтон, Окръг Колумбия), Даниела Найбърг (Сиатъл, Вашингтон), Нели Тончева (Вирджиния Бийч, Вирджиния), Катерина Стойкова (Лексингтън, Кeнтъки).

Людмила Калоянова
за в. “България СЕГА”

The post “Поетична прегръдка” в САЩ appeared first on "Bulgaria SEGA".

През годините снима в различни жанрове – от романтична Сватба на Карибите и семейни снимки, до снимане на храна с цел блогване и маркетинг. Споделя че, една снимка е стойностна само тогава, когато може да се усети със сетивата и да разкаже история. Освен снимането на храна, друг любими нейн жанр е „съвременна, артистична портретна фотография“, която да пребъде в поколенията занапред. Смята, че всяка снимка трябва да бъде принтирана на хартия, да се постави в албум или да е „пресъздадена“ в подходяща рамка на стената. Според нея хората имат нужда от повече самочувствие, а работата на фотографа е да предразположи модела и да пресъздаде неговите емоции, красота и излъчване през обектива.

———————————

 Снежана Галчева
 за в.“България СЕГА“

The post СВЕТЪТ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБЕКТИВА НА ИРИНА ДОЙЧЕВА appeared first on "Bulgaria SEGA".

 НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ

 Седя сред Родопите, гледам към Рила –

в слънце окъпани снежни била.

Какви ли съкровища други стаила

е моята родна, вечна земя?!

Поглеждам встрани и съзира ме Пирин –

далечен, изправен и горд, и велик,

мощен Балканът зад мен се издига,

“Аз съм във Рая!”, напира в мен вик!

Майко! Българийо! Вечна и свята!

От обич синовна ти свивам венец,

нося духа ти – да види земята –

името българин значи боец!

Клетва в олтар от цветя ти обричам,

в храм от гори ти прошепвам обет,

вечно аз родна земя да обичам,

името твое да славя навред!

Никога свойта земя да не хуля,

българин щом е от чужд наранен

и зад безбрежни пространства прокуден,

брат по Родина да бъде за мен!

Ние ще пазим завета ти свиден

в зима духовна и нравствен потоп,

силни да бъдем във дни на обида,

в бури жестоки да бъдем народ!

Нека тогава за нас някой каже –

Бедни ще страдате век подир век –

Гордо ще вдигнем глава, ще покажем –

Името българин значи човек!

 ***

 ТАМ…

Небесното синьо, прегърнало нежно

гористозелената шир,

Поляните вечни с наметките снежни,

Кристален божествен ефир!

Разстила лъчите си слънцето, сгрява

планинския въздух – силен и свеж,

душа се преражда, сърцето изгрява

на ранната зима сред нежния скреж.

Блести синевата! Ухае гората!

Зелен е кожухът на дивния свят.

Сърце се преражда, полита душата

във храма природен, безбрежен и свят!

Вятърът леко танцува и гали

игличките, шумата паднала вниз,

напява с мек порив гората и пали

благ огън в душата планинския бриз.

Отпиваш дълбоко магията въздух,

нехаеш, че цвят има гаснещо-сив,

щастлив си отново, че там си и волен

се радваш и тръпнеш от туй, че си жив.

 ***

 НА КНЯЗ БОРИС ПЪРВИ

Безбрежен свят, орел във полет, смълчан монах сред планини,

това съм аз – Бориса Първи, във Бога вречен Михаил.

До тук вървях, по път трънлив, понесъл своя кръст и орис

и всеки светъл лъч платих със сила, чест и тъмна горест.

Усоен мрак бе вкопчил нокти в угроза тягостна отвред,

потънал във мъгли отровни бе българският път напред.

Препусках в каменни пустини и молих Тангра аз за знак,

в Родопа в хлад и горска прелест молитви към Перун шептях.

И дваж сърцето ми съсече гръм страшен от всевечното небе,

и в жертва скръбна аз принесох другари стари и дете.

Горя душата ми на клада, крещях безмълвно ден и нощ,

но зад гърба ми бе държава, корав и жизнен, млад народ.

Поведох ги към светлината и изгрева на бъдни дни,

покръстен с вярата пресвята на мъченика – Божи син,

Пламтях и тихо се смирявах, пях псалми, яростно ръмжах,

до края своята Голгота покрит със рани извървях.

Камбанен звън, път нов и светъл, светия дух, отец и син

тих храм издигнаха у всеки, възторг и блян неустоим.

Плющят хоругви, меч и брони, запяха моите войски,

на вси страни, на изток, запад, държавата ми Бог благослови.

Не спрях до тук, не спрях да бродя, във мрака със изопнат лик,

пет сенки, пет светци в неволя, с масло за новия светлик –

завет от букви, от Светите братя, за словото Христово – роден глас,

мъже достойни, пет души от злато – пресрещнах, паднах на колене аз.

Заплаках, силата усетих, коленичиха те до мен

и книги вдигнахме в ръцете, на писмената наши плен.

Тъй продължихме, озарени – народ, учители и княз,

те полетяха преродени, а всеки грях изкупих аз.

Вървях до тук, до сетний заник, отрова и величие видях,

за всеки нещо аз намерих, покой за мене не успях.

Сърцето ми – горя и стена, но вплетох Бог във всеки стон –

всесилно делото ми свети – след мен изгрява Симеон!

Автор: Георги Връбчев

Материала подготви
Снежана Галчева
за в-в „България СЕГА“

The post ГЕОРГИ ВРЪБЧЕВ – ИЗБРАНИ СТИХОВЕ appeared first on "Bulgaria SEGA".

***

                                                   МЛАДОСТ

Живеем с усмивка, млади сме още,

макар и животът да вплита в косите сребро.

Щом да рисуваме можем в сънища нощем,

а в деня да градим с любов и с добро.

И без причина, когато се смеем,

и мечтите танцуват в сърцата ни, лудо.

Млади, защото още умеем,

да бъдем в живота на някого чудо.

И сме щастливи от всичко навън,

което е топло, светло и радост ни носи.

Живеем наяве, мечтаем насън,

говорим, без излишни въпроси.

Ще бъдем на тъмно и тихи в безкрая,

когато си тръгнем от белия свят.

Докато сме живи, млади сме, зная,

нека споделяме, дори с непознат.

В живота не може да се мълчи,

дори старостта да ни носи умора.

Младостта е в сърцето и в тези очи,

които говорят с любимите хора.

***

БЕЗ ГРИМ

Така те харесвам – без грим, без червило,

лицето ти истинско, ме прави щастлив.

Там животът изписан с душа, не с мастило,

щом те прочитам, чувствам се жив.

Бръчици виждам от радост, тъга

от усмивки, от болка, дори от любов.

Понякога плачеш, но след дъжд е дъга,

под която да мина, съм на всичко готов.

А понякога, толкова силно се смееш,

че дори слънцето да залезе забравя.

Любовта ми към теб на люлка люлееш,

по-силно се влюбвам, какво да направя.

Така те харесвам – без червило, без грим,

естествена – толкова красива.

Дори далеч един от друг да заспим,

чувствам се жив, щом си щастлива.

Автор Явор Перфанов

Магериала подготви
Снежана Галчева – Председател на Салон
за българска култура и духовност – Чикаго
за в-к „България СЕГА“

The post Избрани стихове от ЯВОР ПЕРФАНОВ – поет, писател, композитор appeared first on "Bulgaria SEGA".

Художникът споделя: „Искам моите картини да разказват истории за хората и за света наоколо, такива, каквито ги виждам аз. Най-голямото ми желание днес е да използвам моето изкуство като покана за общуване, в което непознати хора да се открият, оценят и да започнат диалог, който да ги превърне в приятели“.
Нека да благодарим на Константин за това послание и да му пожелаем неговите картини да събират повече приятели по света.

Материала подготви
Снежана Галчева 
Председател на Салон за
българска култура и духовност – Чикаго
за в-к „България СЕГА“

The post КОНСТАНТИН КОСТА: „ИЗКУСТВОТО Е ВЕЛИКО ТАЙНСТВО…“ appeared first on "Bulgaria SEGA".

Познаваш ли вкуса и аромата на отчаянието? Случвало ли ти се е да не виждаш нищо позитивно? Изглежда ли бракът ти трайно разбит? Като самотен родител, страхуваш ли се, че никога няма да намериш някой за когото да се ожениш? Имаш ли пристрастеност от дълги години, която изглежда невъзможно да се  промени?

Може да си изчерпал идеите си, силите си, дори желанието си да продължаваш да се бориш. Но само защото ти си изчерпал силите си, не означава че и Бог е безсилен. Само защото ти си изчерпал идеите си, не означава че и на Бог идеите са пресъхнали. Само защото ти не виждаш изходен път, не означава че и Бог е загубил Своя орлов поглед.

Ето обещание за всички Божии деца, които се нуждаят от глътка небесен кислород: “Много са неволите на праведния, но Господ го избавя от всички тях”. (Псалом 34:19)

www.helpinghandsbulgaria.net

The post Всичко изглежда безнадеждно appeared first on "Bulgaria SEGA".