Законът – погледнат от едно такси в Аризона

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Западен Бряг | Законът – погледнат от едно такси в Аризона

Губернатор Джан Брюър подписва Аризонския закон за имиграцията На 23 април 2010 г. губернаторът на Аризона, републиканката  Джан Брюър, подписа закон, който инкриминира нелегалното пребиваване в щата, влизащ в сила след 3 месеца. Благодарение на него полицията може да разпитва  по своя инициатива хората за техния статут. Който не може да потвърди документално своя редовен статус при проверката може да бъде наказан със затвор до 6 г. и глоба от 2500 долара. Има и други шокиращи параграфи в приетите текстове.
До най-суровите в САЩ  юридически мерки срещу нелегалните имигранти се стигна след едно ескалиращо брожение у преобладаващото число жители на щата и наличие на консервативно републиканско  управление. При 7 милиона жители в Аризона има почти 500 000 нелегални имигранти, предимно от Мексико. Има и подчертано недоволство от федералното правителство, което не гарантира сигурността на границата. За 3 години в Аризона са регистрирани 1 милион ареста на нелегални  – средно по 1000 дневно. Зачестиха престрелките и  отвличанията при войната между мексиканските наркотрафиканти, настаняванията в чужди къщи, организирането на канали и скривалища. Чашата преля, когато фермерът  Роб Кренц и неговото куче бяха застреляни край границата, и за това бяха заподозрени отново нелегалните имигранти. Законът получи 64% местна подкрепа. Но не така мисли цяла Америка, още по-малко – останалия свят.
“Законът поляризира нацията”, каза президентът Обама и очерта сериозното напрежение, което  се създаде в САЩ. В 70 града на страната се организираха бурни протести. В Лос Анджелис излязоха 60 000 души. Мексиканският президент заяви, че това е расова дискриминация, законът е враждебен към неговата страна. Щатът е изправен пред национална кампания за бойкот на износа и туристическата индустрия. Демократите и техните привърженици видяха в закона расистки корени и нарушение правата на човека.
Някои от тези въпроси са засегнати в интервюто с наш сънародник, който живее и работи във Финикс – Аризона.
- Моето мнение е, че Джан Брюър прибърза с подписването на Закона – казва Васил Бориславов, когото в Чикаго може би познавате с литературния псевдоним Вас Бор. По-разумно беше да се направи референдум, или поне по-открит диалог. Не може заради мишката да палим къщата! Грубо свършената работа вече рефлектира върху бизнеса.
Преди две години моят събеседник получи акредитация на едно от най- атрактивните състезания в света – прочутата маратонска гонка с шейни и кучета в Аляска и написа от там изумително свежи редовете, които преливаха в картини. Още по-преди, докато работеше на летището О’Хеър в Чикаго, което Светият Синод може да удостои с признанието „Закрилник на българския имигрант” /особено в първите години на прохождането му в Америка/, го наричахме „Васко Танкиста”. Бил е не само танкист, но и отговорен специалист на танкова бригада или нещо подобно. Когато танковете се изпозагубили из Българско и били вписани в Червената книга на изчезващите видове - идва в Чикаго. После замина за Аризона и стана първокласен таксиметров шофьор. Лимузината му плува като гондола – не е трудно след като си удържал танк, препускащ през свлачища и баири. Един ден донесе „документален” разказ, озаглавен „Раздяла”. Що сълзи се пророниха по тоя кон от Родопите! Стопанинът му  дошъл на гурбет в Америка, но всяка неделя се обаждал по телефона на комшията си в България, комуто поверил своя приятел с дълга опашка. Конят запаметил деня и часа на връзката с Новия свят и не ходел никъде, докато... не чуе гласа на незабравимия си човек и не му се обади с дълго, дълго цвилене. И блясвала сълза в очите му, както и на моите... 
Както виждате – и един кон може горко да плаче от раздялата, а сега става дума за неизброими и емоционално  необятни раздели  между хора.  И не става дума дали са мексиканци, българи или африканци.  Съдбата им е една и съща. Дошли  са Тук, защото Там  не е било лесно да се живее. Законът „Аризона”, обаче,  налага мнението, че и Тук не могат да  живеят.
- От летището при мен сядат хора от всички щати  и от цял свят – казва Васил. – Возих един илюзионист, който ми плати със сто доларова банкнота - улови я от въздуха, така както се разделяхме пред къщата му, извън таксито. И си беше истинска! След подписването на най-твърдия до сега закон, третиращ нелегалната имиграция в щата, аз пък улавям от въздуха много и коренно различни мнения по него.
Умерени и разсъдливи хора твърдят, че той ще рефлектира негативно на бизнеса. Ще има обратен ефект за щата. Бойкотът, който си навлякохме от другите щати съвсем не е детска закана.
Вчера с мен пътуваше адвокатка от Калифорния. „Пътувам много и с очите си виждам това, което и статистиката изтъква – по нашите поля работят над 90% мексиканци. Може да са и повече. 70 процента от тях са с нередовни документи. Те поддържат нашите паркове и зелените площи около домовете ни. Те работят по пътищата и на строежите. Знаете ли какво ще настъпи, ако и ние гласуваме „аризонски закони”?”
- Смятам, че беше използувана наситената с неприязън обстановка след убийството на фермера, което се смята,  че е извършено от нелегален мексиканец – ми каза един преподавател във Финикския университет.
Ден след ден се усеща разколебаване след първоначалната еуфория при приемането на закона.
- Можеше да бъдат легализирани много по-отрано - смята стар фермер от Седона. – Те не декларират доходите си. Изпращат милиони в Мексико. Ако спазват данъчните закони – бюджетът ни щеше да е друг. Другото не е съществено. Те не отнемат работата на никого от нас. Кой ще върши така добре и с толкова скромно заплащане това, което правят те?
- Да живееш сред мексиканци е колкото неприятно, два пъти по-опасно – смята друг възрастен мой клиент. – Те нарушават не само тишината, но и чувството ни, че живеем в законова страна, че животът ни е в безопасност и че ние сами управляваме живота си. Какъв е моят авторитет пред децата ми, ако виждат, че страната, която се готвя да предам в ръцете им, е опасна, неуправляема, живеем сред престрелки, наркопласьорите се чувстват като недосегаеми.  Моите приятели от голф клуба се боят вече да се прибират след залез слънце у дома си...
Протести – не толкова мощни, колкото някои очакваха- Добре, а какво ще кажеш за самите „виновници” за суматохата?
- Рядко при мен сяда мексиканец. Те са пестеливи хора, предпочитат свой или градския транспорт. Ако някой има проблеми – десет сънародници ще му предложат помощта си. Много са задружни. Тези, които са легализирани и са отрасли  в Щатите помагат всеотдайно на новите. Но много често се чудиш от същото тесто ли са тези, които разстрелват автобуси с ученици, или изгарят  в жарава краката на агонизиращи от болката сънародници - без да им мигне окото. Един шофьор на камион ми разказа как го измъкнали от кабината, запуши му устата, обесили го за краката на едно дърво, обрали камиона и си отишли. Оставили го да виси така до сутринта. През една нощ карах за летището млад мексиканец, който плачеше като дете през целя път. Разделяше се със семейството си. Те имаха документи, той не. Но не властите го дапортираха. Мексиканската мафия му поискала 10 000 долара за милостта й да не го пребият и издадат на имиграционните служби. Дал им парите, защото мафиотските ръце са дълги, и си тръгнал за своето селце край Порта Ваярта. Понякога „своите” са по-опасни.
Често с мен пътува един бивш военен. Той дава „дежурство” в отряд, осигуряващ патрулирането на обекти, където може да се скрият нови нелегални. Каза ми, че е сред най-твърдите хора на местния шериф, който заяви пред медиите: „Готов съм на 100 процента да форсирам изпълнението на Закона. Секунда след като влезе в сила моите сътрудници ще са на първа линия!”
Как се възприема бойкотът на Калифорния при икономическите връзки с Аризона и тези масови протестни акции, в които участвуваха другите американски градове и щати?
- Смята се, че протестите са се провалили. В Лос Анджелис трябваше да излязат 1 милион демонстранти, появиха се 60 000, в Чикаго, казват, били 20 000 в един парк, тук-там още по няколко хиляди. Но хотелските администрации са в стрес. Седмица след злополучния закон 15 000 резервации са отменени. Имаме по-малко туристи, отказват се от туровете в Аризона. Самолетите станаха още по-празни. Аз самият усещам, че имам повече време за размишления, което съвсем не е целта ми. Компаниите, които се опасяват, че ще загубят евтината си работна ръка вече планират да се изместят в други щати. От огромния водовъртеж при  латиноамериканците се залюля и корабчето на нашево брата с неуредени документи. Някои са вече с единия си крак на друго място. Очаквайте сънародници и в Чикаго.
- Българинът Пешо емигрира от Аризона в Илинойс през 2010 година... Само да не се прибира на Север с „Грейхаунда”. Спират автобусите сред пустинята и проверяват документите... Както по филмите за Третия Райх.
- Униформените имат право за тези крути мерки. Засегната е честта им. „Най-мощната страна в света сме – а не можем да опазим собствената си граница. Води се нарко война – под носа ни! На другия полюс са хората, които виждат Америка като опора на демокрацията и хуманността. Доброволци, които носят вода и храна за промъкващите се през пустинята нелегални, заедно с тях и преследващата ги полиция, се смесват в една странна комбинации от взаимно противоречащи си феномени...
- ... Каквото на практика днес  е и цялото ни човешко общество. Банки и застрахователи едва ли са по-малко виновни от нелегалните имигранти за издънката, скромно наречена „криза”.
- Имах пътник в таксито - твърдеше, че за безработицата са по-виновни мениджърите, които изнесоха своето производство в чужбина. С какво е по-добър за безработицата китаецът, който работи за американска фирма в Шанхай,  от нелегалния имигрант в Аризона? Демократите пък говорят: „Представете си аризонския закон във Вашингтон, край Белия дом или в Ню Йорк, пред ООН.  Полицейски патрули, излезли на лов за хора без документи, оковават с  белезници уловените, вкарват ги в затвора, пращат ги да копаят канали, или в мината, докато си изкарат цената на самолетния билет до България, конфискуват им всичко спечелено от десет години труд, най-често с изрядно  плащани данъци такси и глоби... 
- Спомняш  ли си Чикаго?
- Поздрави на всички мои приятели и познати! Споменавам само Павлина и Сергей Цоневи, с огромна признателност за всичко, в което ми помагаха. Има неща, които не се забравят.  Други не споменавам – няма да се съберат имената им в страницата на вестника. Като тръгвам за Чикаго – просто се захласвам и ми се струва, че си отивам в България! Невероятно е, но го изпитвам винаги това странно и приятно чувство!

Климент ВЕЛИЧКОВ,  специално за. „България Сега”  www.BulgariaSega.com

Мини-анкета

В една малка анкета сред хора, които предпочитат да останат анонимни, се чуха следните реплики:
* Американците трябва да погледнат по-дълбоко на своите проблеми. Нелегалните имигранти не получават социални помощи и работят на най-нископлатените работи, които никой американец не би работил. За разлика от тях афроамериканците получават високи заплати за малко работа или живеят от помощи и специални програми.
* Като изгонят Санчесите – няма да има кой да им работи за по 3 или 5 долара на час. Най-много ще загубят богатите. Затова всичко е само шум за заблуждение. Какво като го има този закон? На практика ще си остане същото.
* Нелегалните отдавна да са изгонени, или амнистирани, ако не се печелеше толкова много от тях. Като се почне от парите, които плащат за да бъдат легализирани, но никой не го прави, и се стигне до милиарди от многократно по-ниското заплащане на труда им.
* Освен Аризона никой не подкрепя такава политика. Арнолд Шварценегер каза, че докато той е губернатор – няма да позволи в Калифорния такъв закон. В Сан Франциско заявиха, че няма да пътуват или търгуват с Аризона.






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7