Димитър Маринов спечели „Оскар“ за цяла България

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Западен Бряг | Димитър Маринов спечели „Оскар“ за цяла България
image

Поздравления за българския актьор Димитър Маринов, който не отиде сам на церемонията за връчването на „Оскарите“ (провела се на 24-ти февруари в „Долби Тиътър“), а както самият се изрази „с цяла България“!  Той не скри гордостта си, че е българин и на сцената, когато държеше едновременно „Оскар“-а за най-добър филм (“Green Book”) и българското знаме. Този жест бе посрещнат с възхищение, гордост и благодарност от българите по целия свят. Появиха се и българи, които се отнесоха критично към постъпката на актьора.
В моя първи разговор с Димитър след спечелването на високата награда, засегнах тази тема, на което той ми отговори „Когато излязох на тази голяма сцена, направих това, което исках. Всички, които имат възможността да се качат на същата сцена, нека постъпят така както те пожелаят. Лично аз, за нищо не съжалявам, както се пее в песента на Едип Пиаф „Non, je ne regrette rien“. Носех със себе си българския флаг, не заради България, в която живях или България днес, а заради България, която има над 1300 годишна история. Направих го за българската кауза и за българския дух“.
С Димитър съм правил серия от интервюта, още преди да се прояви  такъв засилен интерес от български и чуждестранни медии и винаги съм се възхищавал на неговото трудолюбие, талант, страст, търпение, интелигентност, упоритост, чувство за хумор, изключителна концентрация, оптимизъм и преданност към България. Надявам се този голям успех да му отвори широко вратите за повече роли „над чертата“ , за да покаже своя истински потенциал и талант, защото го заслужава и защото това е нужно за България и за самочувствието на българите пръснати по целия свят.
Специално за Вас – читателите на в. „България СЕГА“, Димитър Маринов даде интервю, малко преди редакционното приключване на броя.
Ето и какво сподели Димитър Маринов на своята фейсбук стена:
„Покорно и най-сърдечно благодаря на всички сънародници, които ме отрупаха с комплименти, искрени пожелания и чувства! На всички, които разбраха и оцениха решението ми да скътам нашия трикольор в джоба на сакото си - до сърцето ми. То бе символ на гордост - България и Българското! А откровено и с отворено разбиране, приемам критика и коментари на тези, които не се съгласиха с действията ми и също онези, които се съмняват в "истините и фактите" около мен - имат пълното право и нека. И поради това, моля (ако е възможно), обръщайки се към всички журналисти, а и сънародници: нека оставим политика, "интерпретации" и минало там, където им е мястото - при политиците, новелистите и в миналото. Моето дело е: актьор-творец, баща и съпруг. Аз не разбирам от политика... Аз разбирам и вярвам в мечти, и вдъхновение. Аз желая и се стремя да давам кураж, и предизвиквам дръзновение в младите, следващи свой път и мечти. Да ги уверявам и им доказвам моето верую: цел, дисциплина, труд и коректност с чувство за отговорност и постоянство. И тогаз, успехът е неизбежен, независимо от нивото, на което е постигнат - той е успех. "Капка по капка, вир става!" Нека се ценим и приемаме като хора, каквито сме и се стремим да бъдем в най и с най-доброто, а не "кои" сме и "къде" сме - света е на всички... Аз съм просто човек, като всеки друг - с нищо по-различен, освен с талант в определена сфера, над който, чисто и добросъвестно работя, без претенции. То почти никой не ме знаеше до преди вчера, а си работя успешно с години... Наградите не бива да са цел, те са респективно резултат от свършената работа. Оценяването на таланта с постиженията му е, благодарение на тази свършена работа, а не на персоналното "кой си", "какъв си бил", "какво си правил" в личния си, частен живот. Ние всички сме хора, със своите грешки, слабости и страхове. С "претупани" понякога, действия и сконфузени или непремислени начинания. И какво от това? Та нали така се учим, растем, разбираме, променяме и коригираме? Нали така творим, създаваме и пробваме? Та не е ли това смисъла на живеене и успяване? И един ден, независимо от минало, да погледнем рожбата в чистите й/му очи и имаме смелостта, а и доблестта да им кажем как, какво и защо - искренно, та дори и гузно понякога. За да станат по-добри, по-успешни и по-човеци от нас. И това за мен е веруюто.
Благодаря ви, че ме изслушахте!“

В. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7