Дискриминираха ли българският актьор на Златните Глобуси за филма взел най-много награди в Лос Анджелис – Димитър Маринов НЕ е бил поканен от Юнивърсал Пикчърс?

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Западен Бряг | Дискриминираха ли българският актьор на Златните Глобуси за филма взел най-много награди в Лос Анджелис – Димитър Маринов НЕ е бил поканен от Юнивърсал Пикчърс?
image

6 януари 2019 г. /Бевърли Хилс/ Тази вечер в престижния хотел “Бевърли Хилтън” в Бевърли хилс за 76-и път връчиха наградите “Златен глобус”. Статуетките са дело на Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд и са основният показател за това, което ще се случи на “Оскар”-ите.
Най-новата продукция на Стивън Спилбърг “Зелена книга” с участието на българския актьор Димитър Маринов спечели цели три “Златни Глобуса”, като “най-златна” е статуетката в една от най-престижните категории “Най-добър филм (комедия или мюзикъл). Още две златни статуетки отнесе екипът на филма – за “Най-добър Сценарий” и “Подържаща роля в комедия или мюзикъл”. Българинът изпълнява второстепенна роля на руснака виолончелист Олег Малакович. Когато целият екип на филма се качи на сцената Маринов не бе сред тях. Както добре се видя от камерите на телевизията нашият актьор липсваше и в залата.
“Аз не бях официално поканен на церемонията, трябва да питаш “Юнивърсал Пикчърс”. Както казва Дон Шърли във филма “Достойнството винаги възтържествува” (Dignity always prevails).” Това сподели Димитър по телефона, ексклузивно за bulgarica.com. Именно тази ключова реплика е поверена да бъде изречена именно от Димитър Маринов и носи смисълът на целия филм.
Изпратихме имейл със запитване до Юнивърсал Пикчърс с въпрос защо актьорът Димитър Маринов не е бил поканен на официалната церемония на “Златните Глобуси”.
“Дискриминация” ли е това отншение на Юнивърсал Пикчърс към българския актьор? Идват още престижни награди, в които номинация има или ще получи “Зелена книга”.
Най-престижният победител – филмът в категорията “Най-добър филм (драма) е “Бохемска рапсодия”, биографичната лента, посветена на вокалиста на рок-бандата Queen. Рами Малек, който изигра Фреди Меркюри добави втора статуетка за лентата за “най-добър актьор”.
“Стената на Тръмп” не успя да спре продължаващият почти непрекъснат наплив на мексиканското кино в Холивуд през последните цели пет (5) години. “РОМА” на Алфонсо Куарон грабна два “Глобуса” – в чуждоезичната категория и за “най-добър режисъор”. Куарон добави още “диаманти в короната на Мексико” след 4 успешни от 5 години на Оскари (2013-2018). Именно Куарон даде старта през 2013та с 1ва статуетка за мексиканец и латинос, като стана “най-добър режисьор” за “Гравитация”. Същата година “най-добра женска гл.роля” стана 1та актриса родена в Мексико Лупита Нионго. Последваха го колегите му Алехандро Инарито (два поредни Оскара за “най-добър филм” и “най-добър режисьор” за “BIRDMAN” (2014 + за сценарий) и “THE REVENANT” (2015), и Гилермо Дел Торо със същите две статуетки за филма си “THE SHAPE OF WATER” (2017).

В късния неделен следобед пред един от най-елитните хотели в света се изсипа дъжд от звезди. Водещи на официалната церемония за Златните Глобуси бяха американският комик Анди Самбърг и канадската актриса Сандра Оу.
От Златните Кубета на “Александър Невски” до “Златните Глобуси” на Холивуд – Кой е нашият победител?
Димитър Маринов се ражда, като извънбрачно дете на 6 октомври 1964 г. в София. Майка му е Йорданка от Русе, която през 1959 г. пристига в Столицата, за да учи под надзора на леля й, омъжена за Димитър Маринов – финансист, индустриалец, много богат човек, убит от комунистите. Разпределена е да учителства в Търговище, където среща един студент по корабостроене, евреин, и има късмета веднага да забременее.
След раждането Димитър развива тежка двустранна бронхопневмония и майка му го дава в дом „Майка и дете“. Поради усложнения го изпращат в ИСУЛ, където веднага е поставен в кувьоз и не дават на майката никакви надежди за оцеляване. Тогава Йорданка съобщава търси помощ от лелята, която с мъжа си нямат деца. Тя плаща всички разходи и спасява Митко, като след това го осиновява, дава му името на убития си съпруг – Димитър и зажвяват на ул. „Оборище“. През ноември 1965 г. Димитър Маринов отново се разболява с много висока температура. Точно тогава влиятелни хора в Политбюро нареждат на осиновителката му да се изнася и се озовават в апартамента им на ул. „Будапеща“, където няма ток и вода, и живеят в кухнята. Там преминава детството на бъдещия актьор, като често посещава рождената си майка, която през 1966 г. създава друго семейство. Никога не прекъсват връзката помежду си, но той никога не я нарича „мамо“, а „Беба“.
На 4-годишна възраст Димитър започва да свири на цигулка, а на 11 години вече е 1ва цигулка във филхармония „Пионер“. През 1979 г. правят турне в Ню Йорк, следват Мексико и Бразилия. Всяка година палавият талант сменя училищата и постоянно има проблем с осиновителката си, скарват се и отива при майка си. Вторият му баща, който така и не приема, като такъв, го урежда в ЖП техникум, където е отличник и свири на тромпет в оркестъра.
След завършването си Димитър решава да кандидатства във ВИТИЗ (НАТФИЗ), като 1та му учителка по актьорско майсторство е Невена Коканова на един летен лагер. Тя пък го препоръчва на Мария Карел, учителката по актьорство на Стефан Данаилов, на Чочо Попйорданов, на Христо Шопов, и през 1982 г. приемат Маринов във ВИТИЗ. Влиза в казармата, където нарушава режима и го вкават в карцера, като му отнемат нашивките. Положението става сериозно и се прави на болен  с надеждата, че ще забравят, но напротив, усещат се, че лъже и го заплашват с военен съд. Димитър се уплашва и решава да избяга от България. В болницата вече се е запознал с Валери Вангелов, акробат от трупата „Бойчанови“, вписан е в книгата за рекорди „Гинес“, с когото решават да възират заедно. Нарочно избират датата – 9ти Септември през 1983 г., и се качват и скриват на „Ориент експрес“. Хващат ги на Калотина на границата с Югославия.
Маринов лежи в затвора 2 години, 6 месеца и 10 дни, излиза през 1986 г. и отново кандидатства във ВИТИЗ, но е отстранен заради политически провинения и затвора. Приемат го чак през 1989 г. в легендарния клас на Крикор Азарян, заедно с Лиза Шопова, Койна Русева, Стефан Денолюбов, Стефан Вълдобрев, Мариус Куркински.
През 1990 г. Димитър е в групата от 17 души, начело с Петър Слабаков, които са пребити на „Кристал“. Тогава влиза в шоуто на Румен Цонев, Йълдъз Ибрахимова, Андрей Баташов, Даниел Цочев и  заминава на турне в Америка и Канада.
25-годишен Димитър Маринов се озовава в Америка, в Ноксвил, щата Тенеси, без абсолютно нищо и без да знае и дума английски. Три дни живее на улицата и свири на цигулка, за да преживее. Изважда късмет, че от местната телевизия правят репортаж за него, в който го забелязват Майкъл и Пеги Шърли, хората, които първи му подават ръка в Америка и го взимат от улицата. Майк е строителен предприемач и го провокира да усвои еърбръш техниката за рисуване и да прави пари, слага му легло в гаража и там живее 3 седмици, рисувайки по 10 часа на ден. Потръгва му, година и половина работих като художник с еърбръш. Изкарва по около $700 долара на ден, което за Тенеси е нормалната месечна заплата. Майкъл и Пеги имат син – Бен, с 6 години по-голям от Димитър, но са имали и друг, който загинал при катастрофа с мотор, роден точно на същата дата като него – на 6 октомври 1964 г. Така Маринов е осиновен за 2ри път, сега вече в Америка, официално го обявяват за  тяхно дете.
Три години по-късно, през 1993 г., Димитър Маринов решава да напусне Тенеси и пристига в Сан Диего, Калифорния. В началото работи по строежи, следват гръцки ресторант, кафе-количка в хотел. Решава да отвори кафене, заедно с приятеля си Ростислав Рангелов, с когото превръщат супена кухня в пицария, следва кетъринг „Балкан“.
През 1997 г. на близо 90-годишна възраст осиновителката на Димитър в България умира. Той се връща в Родината за погребението и разбира, че междувременно тя е била подведена и изнудена да подпише фалшиво завещание за него, под влияние на роднини. Така той вече няма нито дом, нито нищо.
През 1999 г. среща бъдещата си жена Дженифър, типичната американка от малък град в Мичиган, 4-кратен шампион по спортна гимнастика на щата, която се е установила в Карлсбад до Сан Диего, чисто и спокойно място на брега на океана с нулева престъпност. Джени е завършила е икономика, една година е работила в Белия дом и цялата й идея за света винаги е била да стане икономист, но дълбоко в душата й винаги е звучала думата „театър“. Тя заварва Димитър 38-годишен, наскоро излязъл от много тежка връзка с българка, приключила с отвратителна раздяла. Продал е целият си бизнес – кетъринга „Балкан“, кафето – и е започнал да преподава актьорско майсторство в университета в Сан Диего, дава частни уроци. И там се появява Дженифър, с 10 години по-млада от него, която иска да знае, става или не става за актриса. На четвъртия урок Димитър я отрязва, като решава, че е забавна, интересна, но не е актриса по душа, просто е с друг манталитет. Дженифър обаче мисли нещо друго, казва му, че „той вече не е неин учител и иска да го опознае“. На третата им среща Митко казва на Джени, че “не е влюбен в нея, но има уникалното усещане, че тя ще бъде майката на децата му“. На следващия ден заживяват заедно в едностаен апартамент в центъра, а по това време Димитър има три роли в театъра. Година по-късно двойката вече си купува собствен апартамент, а Дженифър, започна да работи едновременно, като треньор в най-големия аеробик център и счетоводител. 
“Не искам да съм от онези досадни чичковци и дядовци, които само говорят: „По наше време… “. Днешните деца си имат свой собствен свят и той е прекрасен. Аз обаче искам и на учениците, и на синовете си да им дам и друг поглед, и друга гледна точка. Най-важното е интелектуалното образование, да имат самочувствие, да открият себе си. В САЩ системата е много страшна – учат децата КАКВО да мислят. Аз се опитвам да ги науча КАК да мислят. Това е моят метод.”
След това влюбената двойка си купува и къща в Кенсингтън, който е нещо като Бевърли Хилс на Сан Диего. Кариерата на Димитър Маринов тръгва нагоре, а през 2003 г., точно на Нова година, се женят с Джени. Тогава българското семейство на Димитър за 1ви път идва в Америка.
След две години се ражда синът им Йордан, кръстен с българско име по идея на майка му Джени. Митко е израсъл без баща, затова кръщават бебето на рождената му майка. Вторият им син Михаил носи името на Майкъл Шърли – човекът, който приютява Димитър от улицата в Тенеси, когато дойдох в Щатите. Джени му казва: “Дай му внук!” Отиват с бебето при Майкъл и Пеги точно на Деня на благодарността.
“Още не съм водил Джени и децата в България. Обичам да казвам, че бих се завърнал, но когато и България се върне“
По време на раждането на 1то му дете на Димитър, най-добрият му приятел се премества в Коста Рика и той отива на гости, където купува ресторант, кръщава го „Dimitеr’s Castle“. Продават всичко в Сан Диего и цялото семейство с бебето заминава. Купуват и мотел и бар, и до ден днешен получават процент от този бизнес. Така три прекрасни години, но детето трябва да тръгне на училище, а там има само католически училища и семейството решава да се върне.
Купуват уникално евтина полуразпаднала се къща в Карълсбад, близо до Сан Диего. която Митко реконструира сам. Джени му казва: “аз ще работя, ще се грижа за ежедневните разходи, ти се съсредоточи върху мечтата си: актьорството”.
“Винаги ще съм й благодарен за това. В момента тя е на много високо ниво в работата си – един от финансовите мениджъри на бюджета на градчето Карълсбад. С Джени сме заедно вече 17-18 години, никога не сме имали скандал и разправия. А аз не съм лесен човек. Актьор. Идиот. Сантиментален, емоционален, пътувам много. Тя никога не ме попита къде отивам, кога ще се върна. Ударих шестица от тотото с нея. Живеем приятен живот, не дължим никакъв кредит, което за Америка е просто невероятно! Не живеем охолен живот. Тя не е жена, която казва: аз искам, разчита на моя вкус. Почти 50% от гардероба й съм го избирал аз. Не пуши, пие само по малко вино. Домошарка е. Няма много приятелки, не обича да излиза много. Всяка вечер в 18,30 ч. семейството ни вечеря и това е закон, който не се нарушава.”
Холивуд никога не е бил мечта за Димитър, но точно тогава се появява нашият актьор Башар Рахал. Митко му помага в началото, Башо пък го кандардисва да се пробва при звездите. Първата му по-голяма роля е в „Мъже от стомана“, което си е голям успех, като за 1ви кастинг там. Следва работа с имена, като Аштън Къчър, Матю Пери, Селена Гомес, София Вергара, Джеф Бриджис, Кийфър Съдърланд.
„Зелената книга“ на режисьора Питър Фарели с продуцент Стивън Спилбърг и звезди като Виго Мортенсен и Махершала Али е истинския пробив на Димитър Маринов при най-големите в киноиндустрията. На първия кръг от кастингите казват на Маринов, че е прекалено улегнал за ролята. След месец обаче отново го викат, а на кастинга ще присъства и Фарели. Предупреждават го, че поне малко да свири на чело (виолончело). Трудно му е, свирил е на малката различна цигулка и все пак е на 52 години, но си налага дисциплина и преди кастинга свири по 6 часа на ден. 20 минути го разпитват за лични неща, но идва и моментът с виолончелото. Оодбряват го и тримата големи – и Виго Мортенсен, и Питър Фарели, и Стивън Спилбърг.
Снимат от края на ноември 2017 г. до началото на януари в Ню Орлиънс. С Виго си пасват веднага – той все пак е европеец, от Дания е, пък и са единствените пушачи в продукцията, освен че споделят и нздравици. С Махершала Али е малко по-трудно, той е мюсюлманин и не пие, но пък за сметка на това е невероятно дете, изключителен човек! Сцени с Димитър Маринов се снимат в танцовия салон на знаменития хотел „Астория“ в Ню Орлиънс и в 250-годишния бар „Астория“.
През 2016 г. Маринов вече е снимал филм и в България – „Снимки с Юки“ на Лъчезар Аврамов, сина на Богдана Карадочева.
„Не съм фаталист, а прагматичен реалист. Прагматичността е много важна за хората на изкуството. Виждам ги как идват, пълни с илюзии. Записват се на уъркшопове и очакват някой да им каже Голямата тайна на успеха. Но никой няма да ти я каже на някакъв си уъркшоп, защото това означава да си зачеркне бизнеса. Трябват три неща според мен – талант, вяра и да си заклет, че друго в твоя живот не може да бъде. Освен това трябва да създаваш точни контакти, да познаваш правилните хора.”
Bulcarica.com






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7