Даниел Радклиф: Пиех, за да бягам от проблемите

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Западен Бряг | Даниел Радклиф: Пиех, за да бягам от проблемите
image

Даниел Радклиф завинаги ще остане в съзнанието на вече възрастните си фенове като Хари Потър. Актьорът обаче направи истински пробив в театъра в последната години, който започна с ролята му в "Еквус". Ето какво каза Радклиф пред "The Talks."  
- Господин Радклиф, полазват ли ви тръпки в момента преди камерите да започнат да снимат
- Честно казано, не. Дори не ми се вдига адреналина - може би само ако става дума за каскада или някоя по-напомпана сцена. Когато снимаш филм знаеш, че ще може да заснемеш колкото си искаш дубли, което наистина те облекчава. 
- Веднъж казахте, че носите в себе си спокойствие, което може да е много ефективен ключ към определени роли...
– Използвах това спокойствие още на кастинга за Хари Потър. Тогава, когато играех Хари, не преигравах нищо. Само в редки моменти, които сега като гледам си казвам: "Е, можеше и да си по-зле". Камерата обича спокойствието, увереността, показва ги добре. От рано възпитах тези качества в мен. 
- В живота пак ли сте толкова спокоен човек?  
- Не толкова, колкото трябва. Моите родители се занимават с медитация, но аз не мисля, че мога да го правя. Не съм добър в това да забавям скоростите. Единственото, което съм усвоил от тях, е да правя дълбоки вдишвания и да се фокусирам върху дишането си. 
Когато си в театъра обаче няма как да си спокоен - адреналинът нахлува веднага в теб, просто заради страха да се изправиш пред толкова хора. Товага е много важно да спреш да мислиш за ролята си и просто да си кажеш - репетирал съм го, значи ще го направя. Това е изключително ужасяващо, но и вълнуващо. А когато ти се случва всяка вечер в театъра се превръща в уникално изживяване. 
- Тогава няма втори дубъл...
- Да, абсолютно. Всеки път, когато се захвана с нова пиеса, си казвам - "Защо въобще го правя това? Толкова е страшно!". Но после, когато започнеш, идва и отговорът: "А, ето защо", понеже когато върви, удоволствието е много голямо. А когато представлението свърши и си кажеш "Ето, справихме се. И всички сме живи", облекчението е страхотно. 
- Коя е най-голямата сила на актьора? 
- Да бъдеш честен към себе си. Ако правиш това, всичко останало ще се случи така, както трябва. В началото на 20-те си години осъзнах, че моето спокойствие пред камерите трябва да се трансформира в чувство за осъзнатост спрямо самия ми живот. Това общо взето означаваше да спра пиенето, а след това да го спра още веднъж...Алкохолът е много бърз и лесен начин да не адресираш собствените си чувства към себе си. Откакто го спрях, започнах да вярвам в себе си повече. Чувствам се добре в кожата си в момента. Сега, когато съм малко по-възрастен, знам по-добре какво искам. Увереността ми се засили и вече знам как да подбирам ролите в кариерата си.
- Съжалявали ли сте за роля, която сте отхвърлили? 
- Не мисля. От всичко, което съм играл, съм научил нещо. Не бих променил нищо от миналото си. А за всички роли, които съм отказал, после съм осъзнавал, че съм бил прав. Дотук всичко е наред.

Actualno.com






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7