Ирина Малеева в "Илюзии"- българското представление на годината в Лос Анджелис

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Западен Бряг | Ирина Малеева в "Илюзии"- българското представление на годината в Лос Анджелис
image
Ирина Малеева

Любовта и животът са една приказка с общо начало и преплетени пътища. В това ще ни убеди актрисата и певица Ирина Малеева, разказвайки собствения си необикновен живот в моноспектакъла "Илюзии"  ("Illusions") в The Hudson Mainstage Theatre в Лос Анджелис.
Родена в България в семейството на голямата актриса Ирина Тасева и царски офицер, заточен в лагер на смъртта, Ирина не спестява дори най-драматичните подробности от живота си пред зрителите, раздавайки се докрай. Нейният завладяващ разказ е осеян с много песни от новия й албум "Illusions".
Представленията на талантливата българка са в три поредни дни: вечерите на 1-ви, 2-ри и 3-ти март в The Hudson Theatre на адрес 6539 Santa Monica Blvd., Hollywood, California 90038. Представлението е под режисурата на именития Ренди Джонсън, а за музикалната част се грижи Мишел Брурман.
Видео - "Illusions" Teaser: http://vimeo.com/47944731
Видео - Епизод от "Six Feet Under"http://vimeo.com/53389053

От 1985 . Ирина живее в САЩ и продължава да се снима във филми, сериали, реклами (б.а. последната с популярния водещ Конан О'Браян) и прави собствено One women Show в Бевърли Хилс. 


- Ирина, имате ли усещането, че живеете в приказка?
- Какво означава живот-приказка?! В приказките има и много тъжни истории. Аз през целия си живот не знаех къде точно беше баща ми. Едва миналата година, когато се прибрах в България през март, разбрах от моя близка, че баща ми, който беше царски офицер, е бил в лагера на смъртта в Тутракан. Там, откъдето почти никой не е излизал жив. Прибираха го и го пускаха. Имам много силен спомен от моето детство: беше на едно тържество, което даде Вълко Червенков. Тогава  бях на 6 годинки и майка ми каза, че има голям шанс да го пуснат, ако отида при Вълко Червенков и по детски го помоля да видя татко отново. Освободиха го след няколко дни. Родителите ми се разделиха принудително, за да не вреди това на нас с брат ми. Мама не искаше да имаме тази сянка над нас, за да можем да учим и да се развиваме.
Иначе се чувствам щастлива, че правя това, което исках от дете, и знаех, че ще бъда- актриса.
В момента репетирам до изтощаване за новото ми One Woman Show, което на базата на новия ми албум  и също се казва "Илюзии". В това шоу ще пея, танцувам и разказвам истории от живота си. Той е вид автобиографичен моноспектакъл с група.

- Какво помогна повече на Вашата кариера - красотата или талантът?
- Честно да кажа, никога не съм си мислила, че съм красива. Разбрах от книгата на майка, която излезе миналата година (б.а. "Сбогом любов"), че тя си е мислила, че съм красива, но никога не ми беше казвала това нещо в лицето. Фактът, че хората винаги ме поглеждат по определен начин, ме кара да мисля, че съм различна, а може би те оценяваха моята вътрешна красота или някакъв вид магнетизъм, но не съм мислила за  физическата красота. Въпреки че Александро Ферсен, първият ми учител и режисьор в Италия, все ми казваше, че хората не искат да видят само талант на сцената, но и красота.

На сафари в Африка- там беше 3 пъти, последният- за Нова година.- Как Ви откри великият Фелини за италианското кино?
- Имах чичо в Рим и майка ми искаше да уча рисуване там. Бях приета по специалност „Сценичен дизайн” в Академия ди Беле Арти в Рим, дори ми дадоха стипендия. Винаги съм знаела, че ще бъда актриса, така че, докато все още бях в академията по изкуствата, учех и актьорско майсторство в студиото на известния италиански режисьор Алесандро Ферсен. Той написа и режисира пиеса в Театър Дела Комета, наречена Le Diavolerie, в която аз бях една от младите актриси в главни роли на Дявола. Имах много дълга черна коса и пеех с лиричен сопрано глас. Джулиета Мазина дойде да гледа пиесата, много ме хареса и ме заведе в студио „Чинечита”, където съпругът й Федерико Фелини правеше кастинга за филма си „Сатирикон”. Той погледна снимката ми, нарисува нещо върху нея, подаде я на гримьора и ми каза: "Много си екзотична". В "Сатирикон" имах три различна роли. Салво Рандоне беше старият римски стратег и аз бях неговото момиче за всичко. На моменти бях с толкова грим и метални украшения по главата, че ми излизаха рани по кожата. Имаше моменти в които наистина се чудех дали наистина съм аз след много умел макиаж. Фелини дори ни мажеше с кисело мляко лицата, за да изглеждаме наистина изпотени. Той нямаше нужда от актьори, той всичко командваше. Няма да забравя- веднъж дойде Доналд Съдърланд с огромен наръч книги за Казанова. Беше се подготвил, за да влезе по-лесно в ролята. А Фелини му каза: "Скъпи Доналд, няма нужда да знаеш толкова много, аз ще ти кажа кой е Казанова!"
Той нямаше сценарии или имаше нещо като сценарии. Аз питам какво да кажа сега, а той ми казва да говоря на различни езици- на италиански, френски и български. После прави дублаж и виждам, че няма връзка с това, което аз съм казала.

- Как се оказахте партньорка на големия Орсън Уелс? Била сте само на 17!
- Моята агентка  ми каза, че Орсън Уелс търси актриса с английски. Имаше около 100 момичета на кастинга, но аз изиграх ролята на Джесика във “Венецианският търговец”, а Орсън Уелс беше “баща ми” Шайлок. (Мама играеше Джесика на сцената на Народния.) Да работя с Орсън Уелс бе невероятно! Може би най-великото усещане в живота ми. За разлика от Фелини, той даваше възможност на актьорите да се изявяват. Имаше една сцена, в която аз пиша писмо до Лоренцо, моят любим, на когото доверявах колко много мразя баща си. Заради тази сцена, мистър Уелс ме извика в гримьорната да гледам как го преобразяват за образа на "баща ми". Когато накрая си сложи шапката и ме погледна- аз изпищях, и тогава чух: Екшън",  и аз започнах моя монолог, но импровизирах доста, защото той адаптираше Шекспир всяка вечер и не можех точно да си спомня неговите промени. Той не ме спря. Накрая изръкопляска и така той ме благослови за киното. Мистър Уелс даде да се разбере за таланта ми по такъв начин, че от този ден всеки се отнасяше към мен така, като че бях истинска звезда. Имах стол с моето име на облегалката. Бях само на 17. Снимките бяха в Италия. След години успях да го видя и в САЩ отново.

- Случвало ли се е да зациклите и да не можете да излезете от даден образ и да го пренесете в живота?
- Разбира се. Играех в "Юниън Сити" (1980) с Пат Бенатар и Блонди. Имах ролята на изкрейзилата контеса Веридиана Говка - и толкова ми беше влязла под кожата, че след снимките на филма се разведох с мъжа си - немец от Ню Йорк. Имаше и други причини за раздялата, но ролята помогна много.

- А как се запознахте със сегашния си съпруг - успешен адвокат?
- Имах голям магазин за кристални полилеи в Лос Анджелис, но преди 2 години го затворих, защото не успявах да бъда актриса и бизнесдама. Неговата дъщеря пък беше близо до мен с голям магазин за мебели. Тя ни запозна. С Нейт Голър сме заедно от 24 години и най-накрая срещнах мъж, сигурен в себе си. Когато са несигурни, мъжете стават ревниви, че аз повече съм направила от тях, а когато мъжът е доволен, че много е направил в живота си, тогава той може да ме приеме. Нейт е успял човек, който ми дава рамо във всички мои начинания. За него аз съм по-добра певица от Барбара Стрейзънд. Всяка вечер идва на моите спектакли. Питам го дали не му е омръзнало да гледа едно и също всяка вечер, а той казва, че всеки път открива нещо ново. Мама ме научи никога да не съм с актьор и съм много доволна от това. 

- Какво друго научихте от майка си?
- Още преди да се родя, мама е била омъжена за професор от  Кронуелския университет. Но когато българският театър идва в Ню Йорк на представление, тя се прибира с колегите си за постоянно в България. Мама  говореше прекрасен английски и спокойно можеше да работи и тук.  За нея обаче България и българският театър бяха всичко. Тя до последно играеше. Идваше ми на гости в Италия и в Лос Анджелис за месец-два и се прибираше обратно. А толкова имах нужда непрекъснато да е край мен. От нея научих няколко много важни неща, които ми помагат в живота - да съм самата себе си винаги, да продължавам напред ако се спъна, да отстоявам нещата си и да не завися от мъж.

- Какъв е най-яркият спомен от Вашето софийско детство?
- Най-хубавото време в детството ми беше, когато ми дадоха ролята на Малинка в детската програма "Бърборино" на Националното радио. Бях на 7 или 8 годинки, не помня точно. На панихидата за мама в София, видях Емил Стефанов, който играеше Бърборино и ставахме рано сутрин, за да правим предаването преди децата да тръгнат на училище. Няма да забравя как за ролята на Малинка, майка ми приготвяше 10 деца у нас. Наблюдавах отстрани как тя ги учеше да вярват и виждат това, което четат. Аз отидох с тях на прослушването... и на мен дадоха ролята. Майка ми не искаше да ставам актриса, но след като гледа първите ми роли в киното и театъра в Италия, ми даде благословията си.
Другите чудесни моменти от моето софийско детство бяха, когато ходех в Народния театър да гледам мама как играе. Особено запомняща за мен беше ролята й в "Ромео и Жулиета". Беше ми любимо да я гледам как играе с Апостол Карамитев - това никога няма да го забравя!

- Кое надделява повече у вас- българското, италианското или американското? Животът Ви е свързан силно и с трите държави?
- Чувствам се гражданин на света. Но преди всичко, разбира се, аз съм българка. И съм много горда с това! Чувствам също, че дължа много и на Италия и хората й. В края на краищата моята младост прекарах там. Също така и цялото ми образование и повечето от филмите ми като млада актриса бяха направени там- над 30. В Италия ме споходи и първият ми голям успех. САЩ пък е страната, която ме приюти и тук ми беше даден шанс да продължа с актьорството, развих се и като певица. Горда съм, че живея тук сега!

Пепа Петрова
Снимки Личен Архив
в.”България СЕГА”
Лос Анджелис






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (6 направен):

NEPOBEDIM на 17 Февруари, 2013 09:52:27
avatar
Tezi predlozenija sa podhodjasti za teb,
Alexsandrova,az sum ot 46g v AMERICA i ne sum s tvoja primitiven mantalitet ot Bg.Az dori neznal,koja e tozi S.Trifonov,verojatno e,kato teb.
Съгласен Несъгласен
1
Христина Зюмбюлева на 17 Февруари, 2013 11:45:53
avatar
Каква красива и магнетична жена. В целият си блясък-българка!
Съгласен Несъгласен
1
Antoaneta Alexandrova на 16 Февруари, 2013 05:07:53
avatar
Do Nepodedim, който би трябвало да се прекръсти на СМЕШЕН или Злобен. Непобедимий, Ирина Малеева не е готуващ артист от България. Тя прави кариера тук редом с американските актьори. Спектакълът е на английски. Тя не е готуващ актьор за спектакъл пред българските емигранти тук- както ти отиде да се забавляваш с чалгаря Слави Трифонов. Наздраве!
Съгласен Несъгласен
1
NEPOBEDIM на 15 Февруари, 2013 10:38:09
avatar
Nisto novo sega mnogo bulgari sa po sveta i se izevjavat.Ne e vremeto na studenata voina,kogato ne puskaha nikoi v chuzbina.
Съгласен Несъгласен
-1
Антоанета Александрова на 15 Февруари, 2013 12:22:40
avatar
Невероятна дама, актриса и певица! С радост ще гледам нейното представление в Лос Анджелис. Гордея се с българи в чужбина, които наистина имат успехи, благодарение на таланта си и много труд. Успех, Ирина!
Съгласен Несъгласен
7
Fee Alvi на 15 Февруари, 2013 02:51:54
avatar
Great article by Pepa Petrova. Very interesting would love to hear more about Irina Maleeva such a big Bulgarian personality.
Съгласен Несъгласен
4
общо: 6 | показване: 1 - 6

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7