Джаз по Метода на Брехт Погледът на един театрал

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Източен Бряг | Джаз по Метода на Брехт Погледът на един театрал
image

Birdland, Blue Note, Village Vanguard, Smalls… Не един и два са джаз клубовете на Ню Йорк, но една от интимните територии на джаза в центъра на Манхатън Jazz at Kitano се оказа идеалната сцена за “Мая Нова Квартет”. Самата Мая, с дискретното си очарование, е намерила точния тон и репертоар за това камерно пространство. Друг българин в квартета бе Петър Славов, контрабас, на пианото бе Джон ДиМартино/John DiMartino от Филаделфия, а на барабаните –Александър  Кауц/Alexandre Kautz от Сан Паоло. Те са заедно отскоро, но имат общ език и оттам идва усещането, че имат дълга обща предистория. Две думи, кимване и Джон ДиМартино вече импровизира на тема от песента на Мария Нейкова “Вървят ли двама”, която Мая е решила импровизирано да включи в програмата на вечерта. Емоционалният ДиМартино е впечтален от музикалната тема към “Козия рог” и няколко пъти си повтаря заглавието на филма, за да го намери и гледа.
Вечерта включва както парчета на Мая Нова така и джаз стандарти на композиторите Артур Шварц, Джордж Гершуин - и на популярния тандем Харт и Роджърс. Мая е опитен, отдавна концертиращ музикант, и знае как да съчетае в репертоара аранжираните от нея и ДиМартино джаз стандарти и оригинални творби, как да разкрие личния мотив в съкровени парчета като “Паднала звезда”, чиято музика идва в тежък момент от живота й, когато тя се сбогува с баща си.
Репертоарът разгръща всеки от музикантите по начин, който разкрива скритата им енергия, натрупвана в години свирене и човек се отпуска на потока на собствените си емоции, асоциации, надграждащи това, което идва от сцената, за да се върне отново там с викове браво и аплодисменти.
Джазът е самотно занимание, но има моменти на общ път, докато единият не “отпраши нанякъде” в момент на соло изпълнение и ходи го гони. Та в такъв един миг на отпрашване, откъснах погледа си от Мая и се съсредоточих само върху ръцете на Петър Славов, който “вади от контрабаса”, всичко което може да се извлече от утробата му, но изпълнението му бе по “Метода на Брехт”. Петър Славов е ту вътре, самият той е музика, а инструментът  –  продължение на тялото, ту е вън – тогава, просветва моментна искра, ирония, даже – “коментар” към това, което свири, а американският джаз стандарт се обновява  и се придърпва от 40-те, 60-те в двехилядните години. В друг такъв момент на “отпрашване” сцената наистина загря, затрептя, завибрира от вихрушки от ритми, създадени от Александър Кауц.
Като споменах Брехт, си спомних, че той живее в Америка през 40-те на миналия век. Каквa ли музика е слушал? Не знам, но знам, че е вплитал в своите “зонги” мотиви от джаза, а Методът му на отстранение, когато си вътре в темата и едновременно летиш над нея, великолепно работи за джаза на “Мая Нова Квартет”.

Майя Праматарова
в.”България СЕГА”
Ню Йорк







Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7