Ивайло Калфин: До Харвард и Назад, 6 години по-късно

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Източен Бряг | Ивайло Калфин: До Харвард и Назад, 6 години по-късно

Екслузивно интервю за в. “България СЕГА”

Не се случва всеки ден български политик да изнася лекция в най-престижния университет в света. Ивайло Калфин се вълнува, въпреки че не веднъж е говорил пред студенти и преподаватели, включително и в Харвард. Той не е първият български политик, получил високата чест.  С различен успех през Харвард са минали бившият президент Петър Стоянов, бившият министър на икономиката и вице-премиер Николай Василев, председателят на Центъра за Либерални Стратегии Иван Кръстев, бившият премиер Сергей Станишев, и финансовият министър Симеон Дянков.  Лекцията на тогавашния премиер Сергей Станишев през 2008 беше едно от събитията, които се помнят дълго, но за съжаление не непременно заради съдържанието й или заради отличния английски на госта.  В този ден аудиторията се впечатли повече от български студент, който поиска оставката на социалистическия лидер. Станишев беше гневно атакуван заради тезата му че България е демократична държава. Тя не може да е демокрация, аргументира се студентът, щом няма свобода на словото и е най-корумпираната държава в ЕС.

Какво се е променило от тогава? И много, и  нищо. Станишев и Калфин са в опозиция. В момента България е последна в ЕС по свобода на медиите според най-новия доклад на организацията “Репортери без граници”.Корупцията продължава да бъде един от най-тежките проблеми на страната.  България е остро критикувана за това и от ЕС (в мониторинг докладите на Европейската Комисия), и от САЩ, в доклад на Държавния Департамент от 2012 год.  Самият Калфин е един от най-последователните критици на правителството на ГЕРБ.  Когато критикува управляващите, той напъно изоставя дипломатическия език, сякаш никога не е бил Външен Министър. А точно в качеството му на Дипломат № 1 е първата му лекция в Харвард през 2006 година.  Едва ли тогава си е представял, че ще се върне в Cambridge след 6 години, и то като български Евродепутат.

Ивайло Калфин много обича предизвикателствата, даже повече от колкото е полезно за здравето.  Ако някой каже, че нещо е невъзможно, той ще се амбицира да го направи. А какво по-голямо предизвикателство от това да си Външен Министър на малка и слаба държава, която се намира в зоната на противопоставяне между САЩ и Русия и трябва непрестанно да търси начини да отстоява националните си интереси, независимо накъде се опитват да я дърпат големите сили. В промеждутъка от 6 години между визитите си в Харвард, Калфин успява да оъществи неща, които за много хора тогава изглеждат почти невъзможни. Като Външен Министър, се справя с двете основни задачи, наследени от предшественика му Соломон Паси - присъединяването на България към Европейския Съюз и освобождаването на българските медици в Либия.

Още при едно от първите му посещения в Холандия през 2006, го заливат със студен душ. Казват му в прав текст, че България не е готова за членство в ЕС и Холандия няма да я подкрепи. Това се повтаря и в други столици на Съюза. Но с много усилия, упорити убеждения и красноречиви аргументи, София успява да преодолее скептицизма на Европейските лидери, че може да бъде достоен член на ЕС.  С цената на много трудни преговори и безсънни нощи, целта е постигната в началото на 2007 година.

Калфин показва как България може да прояви твърдост при отстояване на интересите си, като същевременно защити и Европейския интерес.  София провежда успешна кампания за налагането на кирилицата, която става третата официална азбука в Съюза и така допринася за разнообразието в ЕС. Но възниква поредното предизвикателство. Институциите на ЕС настояват в официалните документи единната европейска валута да се изписва “еуро”, а не “евро”, както вече е установено в България.  Разясняват на София, че това е решение на Европейския съвет още от 1995 г. и много други държави след приемането им в ЕС са били принудени да го спазват. Калфин не е съгласен. Българите не казват “еуро” и няма защо да си кривят езиците. Пък и става въпрос не просто за една буква, а за отстояване мястото на кирилицата сред другите официални азбуки на Съюза. България аргументирано настоява да бъде прието искането й, но преговорите се протакат. Тогава Калфин предприема дързък, но премерен ход. София заплашва, че няма да подпише Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) между Черна гора и ЕС, защото в българския превод на ССА наименованието на европейската валута е изписано като “еуро”. В този своебразен бунт на българския външен министър е стаена гордостта на една държава с многовековна история и култура, която отказва да приема безпрекословно налаганите й отвън норми. Същевременно София показва, че може да бъде конструктивна и не иска да държи Черна Гора заложник на този спор.  Европа отстъпва. България постига целта си - изписването на общата европейска валута на български остава “евро”. Българската национална индентичност е защитена, въпреки силната съпротива на различни европейски институции. 

След избирането му за депутат в Европейския Парламент през юни 2009, предизвикателствата не намаляват. В Брюксел няма друг български депутат на толкова отговорна позиция, колкото Калфин - заместник-председател на Бюджетната комисия.  Избран е и за Докладчик на Европейския Парламент по Многогодишната Финансова Рамка на ЕЦ 2014-2020 г.; известен още като човекът, който получава благодарствени писма от Бил Гейтс за средствата, отпускани от ЕС за развитието на най-бедните страни в света.

Разностранният му професионален опит и натрупаните богати познания в областта на икономиката, политиката, и дипломацията правят Калфин желан гост и лектор в различни университети по света. В Харвард на 3-ти април беше по покана на Центъра “Davis” за изучаване на Русия и Евразия.



Пред голяма аудитория предимно от студенти и преподаватели, Калфин дискутира отношенията на Европейския Съюз с Русия. Той се фокусира предимно върху търговските и енергийни взаимотношения между Брюксел и Москва. Не пропусна да спомене и други държави с важна роля в тези взаимотношения, като САЩ и Турция. Последната заема съществено място в стратегиите и на ЕС, и на Русия, за диверсификация.  Калфин прогнозира, че Русия, под ръководството на своя нов стар президент Путин, ще продължи да преследва целта си - отново да се утвърди като Велика Сила в глобален мащаб. По неговите думи, Европейският Съюз се стреми да поддържа партньорски отношения с Русия - без да я заплашва, но и без да разрешава Москва да упражнява политически натиск върху страните - членки на Съюза. Лекцията имаше и български акценти - от натиска на Вашингтон върху България за добив на шистов газ и отказ от АЕЦ "Белене" до визовата политика на САЩ и необходимостта от еднакъв подход към всички граждани на ЕС.

Калфин впечатлява не само с дълбочината на познанията си, но и с готовността си да дискутира, без да бяга от критичните въпроси.  Отворен е към различни гледни точки, въпреки че ще направи всичко възможно да убеди спорещия в собствената си правота.  След лекцията, Mark Kramer, Директор на Програмата за изучаване на Студената Война и домакин на събитието, не скри задоволството си. "Много съм впечатлен от Калфин.  Това беше първокласна лекция." Борис Баранков, докторант в Davis Center и експерт по Русия, ЕС и енергийните въпроси, оцени лекцията на българския евродепутат по темата като много полезна. Той обаче не е съгласен, че можем да говорим за Европейския Съюз като за унитарен актьор.  "Г-н Калфин говореше за Съюза като за едно цяло, което е единно по енергийните въпроси. Не можа да ме убеди напълно. Вижте как отделни страни от Съюза си договарят собствени сделки с Русия и печелят по-изгодни условия.  Не можем да говорим за ЕС като цяло, ако съюзът е разединен."  Подобни различия в интересите на отделните страни-членки могат да се използват от Москва на принципа "разделяй и владей". 



Български студент по право от New York, пожелал да остане анонимен, сподели, че би предпочел в Харвард да гостува Президентът Плевнелиев, за когото е гласувал. Но добави, че такива гостувания на наши държавници са гордост за България.  “Дано повече български политици, независимо от коя партия са, да получат подобно международно признание.  Хубаво е, че г-н Калфин не премълча проблемите около шистовия газ и заяви, че натиск от САЩ не се препоръчва.  Допадна ми, че е прагматик и говори с факти, без да идеологизира проблемите. В България много хора подхождат към външната политика от крайни анти-руски или анти-американски позиции и това не позволява ефективно да се защитава националния интерес на страната, който не се припокрива абсолютно нито с интерестите на Вашингтон, нито на Москва.”  

Често, най-голямото предизвикателство за политиците, гостуващи в елитни Американски университети, е срещата с български студенти.  Младежите ги отрупват с въпроси и не пестят критиките си. България изключително много се нуждае от техните знания, умения и интелект.  Как би могла Родината да ги убеди да се върнат? Това е трудна задача, дори и за опитен дипломат като Калфин. Кой знае, може би сред младите хора, дошли на срещата с него в Харвард, е бъдещ външен министър или дори президент на България?  

За 2011, от общо 80 000 български студенти, учещи в чужбина, 3 664 са в САЩ и Канада. Много от тях са скептично настроени за ситуацията в България и шансовете им за успешна реализация в родината. Изглежда в България все още важи принципът: и да учиш, и да не учиш, малко вероятно е да сполучиш! По данни на Българската Стопанска Камара, младежката безработица в страната се е увеличила двойно през последните две години и е около 30%, което е над средното за Европа.  Увеличава се броят на младите хора с добро образование, които не работят.  Около 70% от висшистите не работят по специалността си.  По-ниското заплащане, ако се върнат в родината, разбира се, е важен фактор за българите в САЩ, но той съвсем не е единствен или основен за тях.  Младите хора се притесняват от некомпетентността, ограничеността, корупцията и бюрокрацията в държавните институции.  Плашат се и от липсата на законност и ред в България, на предсказуемост и сигурност.

Калфин познава младежките проблеми в детайли, защото е работил по много от тях.  В качеството си на заместник-председател на Бюджетната Комисия, той е настоявал за увеличаване на средствата за младежки политики в европейския бюджет и това е факт от 2012 г.  През 2011 г. българският евродепутат провежда активна кампания за облекченото признаване на чуждестранните дипломи за висше образование. Кампанията се води и по фейсбук. Българската общественост научава за абсурдните изисквания и многобройните бюрократични пречки, с които се сблъскват младежите с чуждестранни дипломи, ако искат да се върнат в България и да работят там - те трябва да подготвят множество документи, да платят стотици лева и да са търпеливи да чакат с месеци, докато бюрократи преценят дали ще признаят дипломата им. Благодарение на обществения натиск, проблемът е решен частично с промяна в Закона за Висшето Образование. Но борбата продължава и, като опитен политик, Калфин няма да пропусне да привлече за каузата нови симпатизанти и от Харвард.  

Всеки един от българските политически лидери, гостували в САЩ, е призовавал нашите студенти да се върнат в България и да помагат за осъществяване на промените. Министър Симеон Дянков го направи и в New York при посещението си през март 2011, като даде самия себе си за пример.  “Това, което видях при срещите си с нашите сънародници тук ме кара да вярвам, че можем да сме обединени. Гордея се още повече, че съм българин.  Върнах се в България с идеята да помогна според силите си.  Вярвам, че всички заедно можем да направим страната ни по-добро място за живеене.”  Засега, подобни призиви не са били много резултатни.  82% от българските студенти не се връщат в родината. На сънародниците ни в САЩ и Кaнада, които обмислят подобна стъпка, Ивайло Калфин каза: “Бих ги насърчил да не се отказват. Да не очакват, че ще бъдат посрещнати с цветя в България, за мое голямо съжаление. Да очакват административни пречки, да очакват недобро отношение, но да не се отказват да се върнат в родината си. България ще се промени тогава, когато в нея започнат да работят хора, които имат по-широко, космополитно виждане за света, които имат мотивите да работят за страната си и които са решени да променят административната система, която пречи това да се случва.”

След завръщането си в Брюксел, г-н Калфин любезно отговори на допълнителни въпроси за отношенията на България с ЕС, САЩ и Русия и как би могла страната най-добре да отстоява националния си интерес, независимо от силния натиск върху нея от различни посоки.

Както отбелязвате в лекцията си, Русия ще продължи да прави всичко възможно, за да възстанови политическото си влияние. Руските енергийни ресурси най-вероятно ще са предпочитаното оръжие на Путин за това. В периода докато ЕС преодолее проблемите по диверсификацията, какви средства за противодействие има Съюзът в случай че Москва се опитa да упражнява енергиен натиск върху негови членки?

ИК: Русия е важен партньор на ЕС в енергетиката и ще продължи да бъде такъв.Предвижданията са, че заради нарастващото потребление, руският дял в доставките, поне на газ, няма да намалее съществено.ЕС може да направи бързо няколко неща, за да защити интересите си. Първо, да свърже пазара си с интерконектори и с реверсивни връзки. Нещо, за което бяха отпуснати пари по Плана за възстановяване от кризата още през 2008 г. България получи европейско финансиране по два проекта - връзки с Гърция и с Румъния, които за съжаление още не са завършени. Отделно, пак ще дам пример с България - ние би трябвало да се свържем с Турция и Сърбия, което би ни позволило да внасяме газ от различни източници, алтернативни на руските. Второто, което трябва да направи Европа, е да се опита да изгради обща преговорна позиция по отношение на Русия. Да не допуска отделните страни да договарят собствени условия, защото това може да даде по-добри договори на една-две държави, но като цяло ЕС ще бъде поставен в много по-слаба позиция. И третото, което бих изтъкнал, е ЕС да засили контактите и действията си с алтернативни доставчици, включително в Централна Азия и Кавказ. В момента ЕС потребява газ от тези доставчици, но той влиза в Европа като руски газ, защото се прекупува и препродава от Русия.

Някои американски експерти и политици (Сенатор Ричард Лугар например) мислят, че НАТО би могъл да има важна роля за енергийната сигурност на съюзниците. Предлага се член 5-ти от Вашингтонския договор да обхваща и случаи на опити за политическо изнудване чрез спиране на енергийни доставки примерно. Как оценявате тази идея?

ИК: Концепцията за сигурността и ролята на НАТО търпи развитие през последните години. Променят се заплахите, целите, подходите за намаляване на рисковете.Енергийната сигурност доста време предизвикваше нервност у Русия, която се споменаваше от НАТО. Но НАТО работи по енергийната сигурност и темата е залегнала в редица нейни решения и документи. Гледната точка на НАТО е свързана по-скоро с физическата сигурност на енергийните съоръжения, а не толкова със сигурността на доставките. Наистина в САЩ има има гласове, които пледират за разширяване на ролята на НАТО и върху сигурността на доставките. Но на този етап, смятам, че това би било трудно осъществимо за капацитета, с който разполага НАТО.

Вие съветвате САЩ да не продължава да оказва натиск върху България за добив на шистов газ с “фракинг” или по отношение на АЕЦ Белене. Не е ли по-реалистично да приемем че и САЩ, и Русия ще продължават да си гонят интересите, включително и чрез натиск? В такъв случай, от опита си на успешен Външен Министър, какво бихте препоръчали на страни като България, които неизбежно ще бъдат притискани и дърпани в различни посоки според интересите на Великите сили?

ИК: Българските интереси включват неизбежно диферсификация на източниците на енергийни ресурси и по-малка зависимост от външни доставчици. Оттук следват и начините, по които трябва да бъдат постигнати те. Аз смятам, че решението за добив на шистов газ трябва да бъде българско решение. Не обвинявам американската страна, че проявява натиск, защото това е търговският интерес на компанията, която би била ангажирана с този добив, но бих обвинил българското правителство, ако се поддаде на този натиск. В този случай, според мен би трябвало да си направим сметка има ли България интерес от добива на шистов газ, какви са рисковете за природата и за хората и дали тези рискове са поносими.

По отношение на Русия, би трябвало да поддържаме принципна позиция, че ние ще настояваме за по-нататъшна диверсификация и на пътищата, и на доставчиците. Това, което Русия искаше досега - България екслузивно да пренася руски газ, да няма инфраструктура за други доставки, е неприемливо за нашата страна, също както би било неприемливо да предостави енергийната си инфраструктура, чрез която се пренася газ в момента и която е собственос на "Булгаргаз", на "Южен поток", който 50% е руска собственост. Това е още един пример как България би трябвало да защити интереса си. Той е съвсем легитимен и за него има достатъчно аргументи. Така че, търговският натиск от различни страни, ще го има. Много е важно националният интерес да я ясно формулиран и той да не се защитава с недомлъвки. Няма нищо неудобно да поставиш националния си интерес пред своите партньори.

Не мислите ли, че да сте сред хора, които се занимават с академична дейност, е много по-интересно и приятно, отколкото да сте сред политици? Ако един ден се откажете от политиката, бихте ли се занимавали с лекторска дейност?

ИК: Академичната среда ми е изключително приятна. Всеки, който е завършил добър университет, знае че той е място, където се раждат, тестват, а често и се реализират, някои от най-добрите идеи. Не мисля, че преподавателската дейност противоречи на политика. При възможност, с голямо удоволствие, бих преподавал на студенти. Разбира се, без да си правя илюзии, че тепърва ще стана велик учен. Това човек го прави или в началото на кариерата си, или не го прави. 


Деси Загорчева
в. “България СЕГА”
www.bulgariasega.com

 

 






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (2 направен):

Ясен на 27 Април, 2012 11:52:56
avatar
Да бе, сигурно Харвард ще покани "боклук". Те нали си нямат други, решили точно български боклук да им изнася лекция. Епитетите се използват винаги когато няма аргументи!
Съгласен Несъгласен
5
Val на 26 Април, 2012 11:40:16
avatar
Ивайло Калфин е БОКЛУК
Съгласен Несъгласен
-10
общо: 2 | показване: 1 - 2

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7