До Маями и назад: Пловдивски лекар бяга от САЩ разочарован

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Източен Бряг | До Маями и назад: Пловдивски лекар бяга от САЩ разочарован

Когато се пенсионираш, отговаря на риторичния Алеков въпрос от пътеписа “До Чикаго и назад” д-р Людмил Димитров. Впечатленията на един от първите и най-тачени в Пловдив специалисти по иглотерапия, лазертерапия и хомеопатия преповтарят почти буквално бележките на гениалния писател, писани преди повече от 100 години.
6 месеца престоява в страната на неограничените възможности д-р Димитров. Той е един от не многото българи, признали си, че американският начин на живот не ги удовлетворява и без съжаление поели обратния път.
Предпочитам да живея сега,
а не като се пенсионирам, изповядва възгледите си 43-годишният пловдивчанин. Боже, викам на моята жена, давай да си обираме крушите! Тук няма да доживея до пенсия.
Причината за решението да напусне Америка не е само в динамичността на ежедневието, се разбира от разказа на д-р Димитров.
Медикът заминава със съпругата и двете си деца на 20 октомври миналата година. след получаване на така жадуваната “зелена карта”. Зелената карта ти
отваря вратата за джунглата, констатира след завръщането си Людмил. Влизаш вътре и започваш да се бориш. Ако оцелееш, добре, ако не ¬ вълците те изяждат.
Сега разбирам защо толкова държат да имаш гарант там. И защо всеки отказва да ти стане. Защото той трябваше да ти помогне при всички проблеми, с които се сблъскваш. А кой луд ще тръгне да отделя от така ценното си време! При пристигането си в Маями, Флорида, се настанихме в хотел, описва одисеята си д-р Димитров. Предварително от България влязохме в контакт с агенция, която трябваше да ни посрещне и настани. Избрахме този щат заради климата и
евентуалната ми реализацията на лекар с квалификация източна медицина, защото там идват много болни за възстановяване, както и на жена ми като компютърен специалист. Месец останахме там, защото трябваше да се регистрираме и да си извадим Social security номер.
Този документ ти трябва навсякъде. Докато не го получиш, нищо не можеш да правиш, нито работа да търсиш, нито жилище да наемеш.
Представи си в един град като Маями, над 7-милионен, в който да тръгнеш да се оправяш без кола, без нищо.
За 3600 долара купих на старо Форд Таунус, спортен модел. Явихме се на изпит за тяхна шофьорска книжка. Изпитът е тест и затова трябва да знаеш езика. 20 въпроса са теоретични, 20 върху техните знаци. А те са доста по-различни от нашите.
Добре че жена ми знаеше перфектно английски и сами се оправихме с всичко. Ако очакваш българи да помогнат, забрави. В началото колумбийци ни подадоха ръка. Но пък в крайна сметка наши сънародници ни посъветваха да отидем във Форт Лодърдел, малко пo на север от Маями.
След месец, като излезе Social security номер и платихме около 4000 долара
за престоя в хотела, потеглихме към 3-милионния град, отстоящ на 30-40 мили от Маями. 2000 българи живеят в него. Всички жилища са разположени в отклонения на огромните булеварди. В повечето случаи представляват отделен ограден комплекс с бариери, които се движат или след поставяне на карта или след избиране на определен код. Много е важно в каква зона ще живееш, защото в някои има повече престъпност. Гледахме и училището да е добро.
За къщата, която избрахме на брега на океана, месечно плащахме наем 1080 долара. Като се добавят сметките за ток, вода, сумата не надвишаваше 1200 долара. 150-квадратното жилище беше с 2 спални с отделни големи бани и стаи за дрехи, холово помещение с кухненски бокс. Кухненското обзавеждане включваше всичко - миялни машини, перални и сушилни. В нашия комплекс бяха 24 къщи, към които имаше тенискорт, басейн фитнес, зали за Интернет, зали за децата да играят, всичко включено към наема.
Като се пренесохме, започнахме да си търсим работа, записахме да учим език. Станах гледач на възрастен човек (след като се бръкнах 400 долара за 2-седмично обучение как се прави това, нищо че съм доктор). Пътувах до Маями по два пъти на ден ¬ около 180 км общо в двете посоки. Карах и жена ми до работата и и децата до училище. Записах да уча акупунктура и зонова терапия в Института по източна медицина в Маями.
Връщам се с три дипломи оттам, успокоява се д-р Димитров, че поне не си е губил времето. Последният му документ е по каропрактика, нещо като нашата мануална терапия.
Благодарение на зелената карта е ползвал финансови облекчения при обучението. Изкарал е съкратена програма, тъй като му приравнили определен брой часове.
Нетрадиционната система я признават, казва д-р Димитров, а медицинската ми диплома приравниха за медикал асистънт, което реално се равнява на под медицинска сестра ¬ може да посрещаш пациента, да му мериш температурата.
Всъщност в Америка най-много ми липсваше практикуването на любимата ми професия и пациентите, признава лекарят. Там започваш не от нулата, а от под нулата. Не можех да се примиря, че те поставят на едно ниво с човек от Африка, който е спал в кашон и няма ама абсолютно никакво образование.
В крайна сметка стигнах до извода, че първо, за да останеш в САЩ, трябва да си малко тип темерут и, второ, там не е много за интелектуалци. Предимно е за гастарбайтери например, един строител или бояджия ще е на точното място. Българи ми предлагаха да ме обучат за заварчик и докато практикувам занаята, да следвам медицина. Като направих една сметка колко часа ще ми трябват в денонощие, за да съчетая всичко, се оказа, че дори няма да имам време за сън. И то най-малко за 4-5 години напред. Ами децата, които остават по цял ден сами?
Българите сме подвластни на няколко мита за САЩ. Първо: абсолютен мит е, че това е страната, където ти дават възможност да докажеш способностите си. Не на мен тези работи. Всеки, който е бил там, си го признава, макар и не публично. Аз съм попълнил над 50-60 апликации, на които никой не ти се обажда.
Жена ми започна работа в един суперскъп бутик на океанското крайбрежие, защото я препоръча една мениджърка, която се обади на своя колежка. Преди това обаче трябваше, разбира се, да изкара курс за продавач-консултант. От този бутик пазаряха много богати хора, които разчитаха тя да ги насочи какво да си купят. Затова американците ги заливат с реклами, те са малко като овцете, каквото му покажеш, може да е най-грозното, но ако му кажеш, че сега се носи, ще си го купи. Съпругата ми на месец взимаше около 1300-1400 долара (8.50 долара на час). С тези пари покривахме наема, за останалите разноски разчитахме на стабилната сума, с която тръгнахме от България. 6.50 долара е минималното възнаграждение за час във Флорида. Каквото и да работиш, не може да си под жизнения минимум, признава все пак д-р Димитров. Що се отнася до ядене, бензин, няма проблем. На месец 400-500 долара ти излиза храната за 4-членно семейство, без да се ограничаваш. Бензинът е евтин ¬ да напълня един резервоар, излизаше 15-16 долара за 50-60 литра. 40-50 долара месечно е сметката за ток при непрекъснато включен климатик. Ако взимаш 70-80 долара на ден, това е съвсем прилично. В България съм ги получавал тези пари. А там не.
Беше ми чудно как българите след една година си купуват къща, на кредит естествено. Това е по-добър ход, отколкото да живееш под наем. Защото на месец например ще ти удържат 800 долара вместо 1080 за наем. Ако след година не ти харесва вече, продаваш къщата, като банката ти изплаща твоите вноски дори с печалба обикновено, защото цената на недвижимите имоти расте.
Демокрацията и свободата също е абсолютен мит. Каква демокрация? Там са просто абсолютни забрани отвсякъде. А на плажа, ако жена остане по монокини, директно е арестувана. Както и мъж, който е с бански прашки, а не с дълги до коленете бермуди. САЩ си е полицейска държава. За най-малкото нещо се струпват по 40-50 коли. Точно както по филмите. И въпреки това има цели райони, през които те предупреждават да не минаваш дори посред бял ден.
Третият мит е образованието. Американците гледат само до носа си. Учат се да смятат от калкулатори. Стана ми ясно защо всеки отишъл българин се хвали, че детето му е отличник. Е, и моите също бяха. Просто за нашите деца
тяхното обучение е
елементарно.
Образованието там не може да се сравни с нашето. Големият парадокс, е че навсякъде се признава тяхното, а не нашето.
Дори и лекарите им са слабо подготвени. Всъщност пациентът почти не стига до тях. При преглед първо те питат за застраховката, а не какво ти е. Сестрата те поема и ако имаш по-висока застраховка, ще направят дори и ненужни изследвания, за да я изсмучат. Ако случайно видиш лекаря, то е за да се подпише върху документите. За което прибира 150 долара.
На мен ми пречеше самият начин на живот, тази отчужденост, заключава д-р Димитров. Аз съм топъл човек и затова отидох в топъл щат. Но... Без никакво съжаление в гласа, а точно обратното ¬ по-скоро с облекчение, че отново е в родината си, приключва разговора завърналият се от “рая” лекар. 
MALKIOBYAVI.COM






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7