За Шекспир, за Чудомир и – неделя вечер

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | За Шекспир, за Чудомир и – неделя вечер
image
Златомир Молдовански със своя екип от театрална група "Розова долина" и екипа на център Магура-Надя, Станислав и Валя.

Театърът в Чикаго - такъв, какъвто си го направим

Не мисля, че има българин, който да не е чел разказите на Чудомир, описващи човешките слабости по начин, който ще разсмее и най-скептичния песимист. И като чуеш, че ще има театър по негови произведения, просто си закачаш предварително усмивката, слагаш си дрехите като за събота вечер и тръгваш на доверие. Освен, ако не беше едно малко съмнение - ами постановката е на английски. Чудомир на... английски?
Дотук бяха съмненията ми, докато не се срещнах с автора и актьора, и режисьора - Златомир Молдовански.
Не е лошо да запомните това име, защото той ще се наложи трайно в Чикагския ни театрален сезон. Да, казвам го най-отговорно - в Чикаго вече имаме местна театрална сцена с професионални актьори, режисьори и всичко останало, което е необходимо.
Новото творческо сформирование на театрална група „Розова Долина“ не е поредната творческа коалиция, а естествен подбор на талантливи,  местни актьори – български и американски под финансовото покровителство и подкрепа на Магура център. И ако се поразтърсиш малко ще научиш това, което ти е нужно от сайтовете на културния център, както и от сайта на групата.
Създателят и директор на театър „Розова долина“, Rose Valley Theatre Group - Златомир Молдовански изглежда, като че изведнъж го довява вятърът във ветровития град Чикаго. И в главата му вече се е загнездила идеята да представя българската съвременна драматургия пред американска публика. Заразява с нея и американските си колеги, които  щом се запознават с текста и си падат по българските пиеси. На Златомир сякаш му е предопределено на 13 години да промени съдбата си като промени географската траектория на живота си и се установи в САЩ, където учи и завършва актьорско майсторство в различни висши учебни заведения: Консерваторията в Синсинати за бакалавър, в Щатския университет във Флорида завършва магистратура в консерватория Асоло.
Преди да дойде в Чикаго през 2015 г. Молдовански минава през Джорджия, Охайо, Флорида, Колорадо, Ню Йорк и Канада като играе в различни театри и сериали. В Канада играе в Стратфорския фестивал.
Той разказва без да се оплаква през какви изпитания и жертви минава, за да остане верен на призванието си, за огромното желание да адаптира Чудомир на английски и да го направи разбираем за американска публика, да ги накара да се смеят дори. За това, че като млад актьор се съобразява с агента си и не може да избира какво да играе. Но работейки за себе има свобода на избор и така вече пет години играе своя моноспектакъл на английски „Допустимо ли е?“, по разкази на Чудомир.
Шекспир е трамплинът, през който минава още дванадесетгодишен и с времето все повече разбира, че да се занимнаваш с театър е геройство и се изисква отдаденост.
В Чикаго поставя пиесата на Сашо Секулов, „Няма ток за електрическия стол“. 
Избира за партньори българския център Магура, защото не само са най-големия културен център в Чикаго, защото са и сродни души - и двете страни си падат по театъра. По думите на партньорите от Магура: „Нашето задължение като партньори и продуценти към този вълнуващ проект е - честно представяне и отразяване; организиране, планиране и финансиране, както и максималната му подкрепа.“ Те не само възприемат идеята да се представи пиесата на Захари Карабашлиев, „Неделя вечер“, спечелила Аскеер през 2009 г., но бързо се залавят за работа и организират първата гала вечер, където се включват почитатели и спонсори в помощ на актьорите и пиесата. Златомир с удоволствие споделя и за подкрепата, получена от българския генерален консул в Чикаго, който го свързва с хора, готови да помагат. Не на всеки човек е ясно какво значи да се занимаваш с изкусто или театър, колко време, усилия на упорит труд, за да изградиш образ и да накараш публиката да ти повярва, че създаваш нейния герой, който очаква.


Екипът, с който работи Златомир са все ентусиазирани млади хора, които вече са натрупали опит достатъчно, за да имат критерий и да отстояват стойностните неща, те са готови да посветят живота си на театъра: Лоуган Хюлик е актьор в множество чикагски постановки и сериали. Ще играе главната роля на Ник в „Неделя вечер“. Той е преподавател в консерваторията към Second City. Бърни Балбот завършва с бакалаварска степен престижния колеж Карнеги Мелън, при българския режисьор и преподавател Младен Киселов. Като актьор е работил в театри във Флорида, Юта, Уисконсин, Чикаго и други. Ще бъде инструктор по диалекти и сценична реч за "Неделя вечер". Реджи Робинсън – актьор и преподавател към Agency Theatre Collective- Чикаго ще бъде асистент-режисьор за "Неделя вечер". Завършил е магистратура в консерватория Асоло заедно със Златомир, в класа на руския мастър учител Андрей Малаев-Бабел.

Вече сме в очкване на „Неделя вечер“. Златомир се е прецелил много добре в подбора на пиеса. Първо, писателят Карабашлиев е живял 17 години в САЩ и второ - е наясно как комуникират американците. И трето - пиесата е спечелила Аскеер за съвременна българска пиеса. „Неделя вечер“ поставя на изпитание вроденото ни чувство да съдим другите, да търсим виновника. В нашата природа е да  търсим някой, когото да посочим с пръст, да  задоволим тази изконна потребност за идентифициране и унищожаване на злодея“, споделя Карабашлиев.
С думите си авторът на пиесата ни предизвика на полемика с всекидневните неща от живота. Доколко ние имаме право да сме съдници, да раздаваме правосъдие и морал? Дали не се заблуждаваме, избирайки си някаква роля? „Роуз и Ник са имигрантска двойка, уловена между демоните на миналото и предателството на настоящето. Свидетел на техните сътресения е тяхна съседка и най-добра приятелка Стела – актриса с живо минало, но без настоящ успех. Главно напомняне на тези славни ранни дни е тяхната жертва – дъщеря и Джени, която трябва да прибегне до манипулации, за да получи любов и разбиране, които са зкъснели отдавна.“
Това е една психологична драме, в която виждаме да се преплитат няколко сюжетни нишки. Захари Карабашлиев казва за нея, че е „пиеса за човешката криза; дълбока и неизбежна за всеки от нас криза, от която две семейства излизат по два различни начина.“ Неизменно си задаваме въпроса доколко образите от „Неделя вечер“ са реални. Авторът твърди, че пиесата е фикция, а героите в нея са измислени.
Но какво значение може да има това, дали съществуват или са измислени героите, ако ние имаме нужда от Захари Карабашлиев и от Златомир Молдовански, ако имаме нужда от театър и точно от тази пиеса, която поставя на прицел Американската мечта на всеки един от нас, прегърнал имигрантското битие. Затова образите дишат, чувстват и преживяват като нас.
От нас се иска да се наслаждаваме и да ги подкрепяме. Няма и съмнение, че в най-голямата българска общност в САЩ ще има сърцати хора, жадуващи за театър и истинско изкуство. Да им дадем добър старт и подкрепа, приятели.
Приятно гледане!

Кина БЪГОВСКА
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7