Център "Малка България" в Българския Чикаго

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | Център "Малка България" в Българския Чикаго
image

„Малко Българско Училище“ (МБУ) е първото българско училище в САЩ, което се сдоби със собствена училищна сграда на адрес: 820-848 Lee Str. Des Plaines, IL. (Предградие на Чикаго). В Новото здание, ще учат около 200 деца от МБУ и ще се провеждат културни и спортни мероприятия за нуждите на българската общност (затова и името на сградата е Център „Малка България". „МБУ“ е основано през 2010 г. и за период от 10 години нараства от 13 до над 600 деца. На 21-ви юни 2019 г. гости в ток шоуто „Stanley’s New America” бяха: Георги Петров – президент на Борда на Директорите на „МБУ“ и Иван Кирчев – адвокат и член на Борда на Директорите на „МБУ“.
СМ: На 30-ти май т.г. се финализира сделката по закупуването на нова сграда за вашето училище. Кои бяха главните фактори за този, безспорно голям, успех?
Георги Петров: Желание, организация, подкрепа от обществото – както от индивидуални хора, така и от българския бизнес в Чикаго.
СМ: Тъй като първоначалната вноска от 10% за този ипотечен заем, бе осигурена от българската общност, нужна ли е прозрачност?
Г.П.: Безспорно. Нямаше как да стигнем дотук, ако нямаше прозрачност.
СМ: Кога разбрахте, че имате нужда от собствено здание?
Г.П.: Това беше естествен процес, който се породи съвместно с учители, ученици и родители.
Иван Кирчев: Нужда се появи с растежа на училището, както и с факта, че се разрасна в няколко филиала. Отделно бройката на децата се увеличи значително, а и наемът, който се заплаща на гимназията в Elk Grove, е много висок, при положение, че се използва веднъж седмично за няколко часа.
СМ: В новата сграда, също ще бъдат поместени 1/3 от учениците.
И.К.: Да, така се надяваме, но зависи. Ние имаме план да се направи не само неделно училище, но да се провеждат класове и в събота, както и в петък вечер, което зависи от графика и възможността на родителите, както и от тяхното желание. Училището, като капацитет, може да поеме малко над 200 деца, но ако се направят занятия и през другите дни от седмицата, за които споменах, тази бройка може да е повече.
СМ: Тоест, в него могат да учат ученици не само от „Алеко Константинов“, но и от другите училища?
И.К.: Разбира се, да.
СМ: Може ли българско училище, независимо дали е „МБУ“ или някое от другите, да покрива разходите за ипотечен заем и поддръжката на една такава сграда, ако извършват дейността си само в събота или неделя?
Г.П.: Не, няма как да стане. Единственият начин е да се разширят дейностите през седмицата.
СМ: Тоест, за да може такава сграда да се финансира и да има смисъл от закупуването ѝ, това училище трябва да има дейност през цялата седмица.
И.К.: От икономическа гледна точка, така би било добре. Ако друго училище, само с дейност през уикенда, би имало икономическа възможност да си закупят такава сграда и да се използва, значи те правят нещо много добре, което ние не можем. При нас тази възможност я нямаше.
СМ: Занимавал съм се известно време с финансиране на недвижими имоти, а и вие имате вече доста опит през последните 2 години. Обикновено повечето банки дават такива заеми за бизнес сгради и търговски имоти срещу 25% (и нагоре) първоначална вноска. По официалната информация за „МБУ“ се казва, че заемът е срещу 10%, тоест, едва ли е бил даден от банка.
Г.П.: Точно така.
И.К.: Не е от банка. Заемът е даден от частен инвеститор.
СМ: Има публична информация, в която се дава името на компанията, която ви финансира. Това е „LBS Lеnder LLC“. Освен това, онлайн в „Illinois Secretary of State“ е посочено, че адресът на тази компания е някакъв таунхаус в Bensenville, като единственото нещо, което може да се види е, че човекът, закупил това жилище, е ползвал български агент по недвижимо имущество. В документа по заема в регистрите на щата, адресът на „LBS Lender LLC“ е друг и той съвпада с офиса на голяма българска транспортна компания. Разбирам, че инвеститорът е поискал да остане анонимен, нали?
И.К.: Да.
СМ: Което ще рече, че ние трябва да спазим това условие.
И.К.: От наша гледна точка, това е необходимост и е част не само от уговорката, но и от договора, който сме подписали. Така че, ние трябва да спазим тази анонимност.
СМ: Вие би трябвало да знаете какви са условията по този ипотечен заем  - срок, процент за месечно плащане и т.н. Ако имате тази информация, бихте ли я споделили?
Г.П.: Всъщност, това е един съвсем нормален ипотечен заем, какъвто се опитахме да вземем от банките. За съжаление тогава не стана, но се появи възможността да финансираме с частен инвеститор.
СМ: Вие не сте първите и единствени хора, които подхождат по този начин. Има много други такива случаи.
Г.П.: Това е нещо съвсем нормално. Заемът е за 30 години амортизация, като първите 3 години ще плащаме само лихва по него.
СМ: Фиксиран ли е процентът?
Г.П.: Да.
СМ: Каква е сумата, която ще трябва да плащате месечно?
Г.П.: Започваме с около 8 хил. долара.
СМ: Което е сумата, плащана от вас, за цялото училище в Elk Grove Village?
И.К.: По-малка е.
СМ: Преди известно време, чрез вашата Фейсбук страница, обявихте стартирането на нова кампания за събирането на средства, които са необходими за ремонт и поддръжка на новата сграда. По това време споделихте, че работите безплатно като директор на Борда на директорите, което е истина. Също така уточнихте, че няма далавери в „МБУ“. Защо бе важно за вас да споделите тази информация?
Г.П.: Имаше голямо неразбиране за начина, по който работят организациите с нестопанска цел (non-profit) в Америка и ако се върнем към старта на разговора, това беше една от причините да кажа, че в началото не успяхме добре да комуникираме. Това беше така, защото не успяхме да обясним на всички хора как работи една такава организация, по какъв начин се заплаща на хората, които работят, защо има такива, на които не се заплаща и т.н. Бяхме обвинявани, че едва ли не, сме акционери в организация с нестопанска цел, което е абсолютно невъзможно.
СМ: Има ли нещо срамно в думата „бизнес“, когато говорим за организация с идеална цел? Тук нямам предвид само „МБУ“ или някое друго училище, защото има и други организации с идеална цел. За мен, от чисто формална гледна точка, това, което те правят е бизнес non for profit. Но когато използваме думата „бизнес“ на български, като че ли има някаква стигма в нея.
Г.П.: Да, вярно е.
И.К.: Съгласни сме.
СМ: Има ли някакъв друг синоним, който трябва да се използва?
Г.П.: Може би – стопанска дейност. Трябва да се движим по правилата.
СМ: Ако гледаме реално как стоят нещата и сравним българските бизнеси, които са „for profit“ и „non for profit“, макар, някои организации с идеална цел да не го разбират, те имат възможност за много и най-различни потенциални източници на доход. Така ли е?
И.К.: Разбира се.
СМ: Вземам вашия пример, без да изброявам всичко. Вие и всички училища, имате доход от Министерството на Образованието и Науката всяка година; родителите, които плащат месечни или годишни такси; още от български бизнеси в Чикаго, които имат възможност да се включат в кампаниите за набиране на средства; доход от благотворителни аукциони, нещо, което е ново за нашата общност, но вие показахте, че  работи; благотворителни концерти; онлайн кампании (crowdfunding); базари и т.н. А, доколкото знам, все още не използвате един голям потенциален източник – грантове.
И.К.: Заложено е в нашия план, да го правим тепърва. Но това става по-лесно, когато имаш сграда, с която организацията е свързана.
СМ: Идеята ми е че има потенциал за всички организации с идеална, но първо – те трябва да разберат, че това е бизнес, от формална гледна точка. Второ – ако не знаят как се прави, трябва да привлекат други хора, които са наясно. И трето – трябва да представят добре своята кауза, за да имат последователи.
И.К.: За мен лично, това никога не е било бизнес, но съм участвал в тази организация и програма, защото вярвам в идеята за разпространяването на българската култура. Съгласен съм обаче, че ако няма бизнес идея и организацията не е бизнес развита – тя просто няма да съществува.
СМ: Ако вие нямате приходи, как ще реализирате своите идеи?
И.К.: Това беше мисълта ми. Ако няма добра организация, бизнес план и целенасоченост – организацията наистина няма как да съществува.
СМ: Пиарът също е много важен, а вие полагате не малко разходи и усилия за него.
Имате ли информация колко е годишният ви доход, за последната фискална година?
Г.П.: Ако не се лъжа, за 2018 г. той е около $400 хил.
СМ: А за 2017 г.?
И.К.: По-малко е, но нямаме точната финансова информация.
СМ: Аз обаче имам информация за 2017 г., че общият доход е $487 873.
Г.П.: Това е годината, в която влязоха най-много пари от кампанията „GoFundME“, в която се събраха над $100 хил.
СМ: Предната година (2016 г.) са $371хил.
И.К.: Разликата е точно в „GoFundMe“, защото ние трябва да го обявим като доход.
СМ: Някои хора може да си задават този въпрос, други не, но е добре да се уточни. Ако вие като ръководство или някое последващо такова, установите, че няма достатъчно доходи за покриване на разходите, какви са сценариите, по отношение на вашите активи?
И.К.: Организацията е non-for-profit или с идеална цел. Тя е структурирана по такъв начин, че при нейно преустановяване или разпадане, активите трябва да бъдат трансферирани на друга организация с такава цел. Или отиват към държавата.
Г.П.: Разбира се, при положение, че имаме заеми – първо те ще се обслужат.
СМ: Защо бройката на учениците в „МБУ“ нарасна от 13 до над 600? Кои бяха основните причини?
Г.П.: Много са. Екип, отдаденост на работата, условията, които предлагаме. От момента, в който започнахме да ползваме Elk Grove High School, може би и до момента сме училището, което предлага най-добрата база за обучение.  
СМ: Може би и местонахождението е добро?
И.К.: Това също. Но за мен екипът е много важен и най-вече учителите. Те са огромна и значима част от училището и хората виждат с каква отдаденост идват учениците.
СМ: До колкото знам има учители по призвание и останалите…
Г.П.: При нас всички учители са по призвание.   
СМ: Това е много трудно достижимо.
Г.П.: Имаме изключителен екип.
СМ: Това наистина е изключително важно, но има и нещо друго, не съм запознат, но вие, може би, посрещате потребностите на родителите и на децата по-добре.
Г.П.: Слушаме внимателно това, което те искат. Точно така започнаха всичките извънкласни дейности, а те са едно от нещата, което спомогна за разширяването на училището. Те искаха рисуване, пеене, математика, а ние имахме условията да ги създадем и да ги предложим.
СМ: От това, което съм чувал, има един основен проблем за училищата в Чикаго и той е, че децата не желаят да учат в събота и неделя, а биха искали да се занимават с нещо друго.
И.К.: Така е, да.
Г.П.: Но всъщност оттам идва силата на извънкласните форми, защото това е нещо, което много им харесва.  
СМ: Това е един начин да се преодолее този проблем. Друг би бил да се измести програмата, вместо през уикенда, да бъде от понеделник до петък.
Г.П.: Живот и здраве.
И.К.: Има руски или полски училища, които имат програма, например, в петък от 16:30 ч. до 19:30 ч. или 20:30ч. Много родители биха предпочели това, защото по този начин уикенда им остава свободен. Надяваме се със закупуването на сградата и ние да можем да предложим такива варианти.
СМ: Предният ми гост беше доктор на науките по детска педагогика от Oakton College и това, което запомних от нея беше, че важното за успеха в един образователен процес е той да бъде под занимателна форма. Вярвате ли в това?
Г.П.: Аз не съм специалист в тази област, но едно от нещата, с които направихме силно впечатление на родителите, беше, че съчетахме американския модел на обучение с българския. Така направихме нещо, което е хибридно, като взехме най-доброто от двете системи, за да създадем наша собствена.
СМ: Това ли е най-същественото в методологията на „МБУ“?
И.К.: Може да се каже.
СМ: Има ли таван за вас, по отношение на количеството деца в бъдеще? Количеството може ли да влияе на качеството?
И.К.: Определено влияе. Но, според мен, в района на Чикаго има толкова много български семейства, че има деца за още 12 или 15 български училища. Винаги има таван и трудности при увеличаване на бройката.
СМ: Имах предвид, че когато децата са повече, трудностите нарастват.
И.К.: Трудно е, но трябва организираност, силен екип, дисциплина, план и правила, които да се следват от всички.  
СМ: Смятате ли, че можете да продължавате да растете?
Г.П.: Не планираме да растем толкова много. По бизнес план и проучвания, растежът ни ще се забави малко в следващите години. Тоест – ще бъде по-константен.
СМ: Освен закупуването на сградата и 10-годишният ви юбилей, кои са по-сериозните ви успехи откакто съществувате?
Г.П.: Определено това са учебните помагала. Дотук имаме 5, а това лято ще издадем още 2. Те имат изключителен успех и се ползват от училища в цял свят. Ако мога така да се изразя, те са преведени от български на български – написани са на език, които се използва от нашите деца. Големият проблем, който забелязахме е, че учебниците не са адаптирани за деца, които са израсли в чужбина.
Значи, има разлика между българчетата израсли в България и тук?
Г.П.: Със сигурност. Тези учебни помагала са средство за преодоляване на този проблем.
СМ: До новата сграда на „МБУ“, в непосредствена близост, съществуват още 2 училища, които съществуват от дълго време. Може ли да кажем, че има пренаситеност от училища в района на Des Plaines и прилежащите му предградия?
И.К.: Аз не мисля, че е така.
Г.П.: Не мисля, че има някакво значение. Имаме родители, които пътуват от центъра на Чикаго и минават покрай други 4 или 5 български училища, за да дойдат при нас.
СМ: Тоест няма пренаситеност?
И.К.: Погледнете генерално географския район, като например, започнем от Northbrook до Naperville – той не е голям, говорим за 30 мили на 30 мили. И в този не толкова голям район, живеят 70-80% от българите в Чикаго, които са стотици хиляди семейства. Има място за още 10 училища. За мен проблемът е, че не всички българчета ходят на българско училище. Но това е тема на различен разговор.
Тук е моментът да вметна, че ние се радваме, защото нямаме идеята това да бъде единствено българско училище – ще бъде български център.
СМ: Това беше и един от въпросите ми, защото там ще бъде и у-ще „Алеко Константинов“, което е с 200 деца, но вие рекламирате новата сграда под името „Център Малка България“. Защо избрахте това име?
Г.П.: Преди 3 години, когато започнахме да търсим сграда, се оглеждахме за такава, която да приюти „МБУ“. После установихме, че не училището има нужда от сграда, а българското общество, това показаха и проучванията ни, че нашата общност има нужда от център – място, което да предлага много повече от чисто учебен процес за деца.
СМ: В момента сте в междинен период с много неясни неща, но имате ли информация какво бихте могли да предлагате като програми и дейности в новата сграда от понеделник до петък?
Г.П.: Имаме и в момента ги организираме. Още от началото на следващата учебна година ще предлагаме обучение в събота и неделя, в новата сграда. През седмицата ще се концентрираме върху програми както за деца, така и за възрастни, от типа кръжоци. Това, което мислим, че ще има успех, е съчетаването на кръжок по математика за децата с народни танци за големите – те ще са по едно и също време, за да могат да идват заедно.
СМ: Всичко това го правите на база проучване и добро обмисляне.
И.К.: Да. Имаме много дълъг и сериозен бизнес план, които отне много време да се изготви от много хора.
Г.П.: Около 6 месеца работихме върху него.
СМ: Може ли да се каже, че едно от нещата, които е характерно за стила на работа на „МБУ“ е колективността? Защото при вас действат много екипи.
Г.П.: Да.
СМ: Кои са основните екипи, които работят при вас?
Г.П.: Една голяма група е родителският съвет, ние го наричаме Програмен съвет, който наброява 40-50 души. Те са всички ръководители на извънкласните дейности, една част от учителите и много хора от Родителския съвет, които изготвят всички програми, върху които работим. Всички нови неща се обсъждат, правят се предложения, вземат се решения и т.н.
И.К.: Освен това имаме Родителски съвет, който е от Програмния съвет. Той е от 5-6 родителя. Също имаме и Борд на директорите, който е друга институция.
Г.П.: В момента Програмният съвет работи върху това да се направят всички програми в новата сграда. Оттам предвиждаме разбиване на подкомитети и подсъвети, които да контролират различните дейности в бъдеще.
СМ: Но това са все възрастни хора, а как се допитвате до мнението на децата от какво се нуждаят?
И.К.: Този процес минава през учителите.
Г.П.: И родителите, затова те участват в процеса.
Между другото, имаме запитвания от други училища в други градове, като миналата седмица направихме двучасов разговор с колеги от Бостън, за да обясним как сме постигнали всичко и да обменим опит.
СМ: Вие сте напред в дейността си и имате готовност да консултирате други организации с идеална цел и училища не само в Чикаго, но и извън него?
И.К.: Да. Ние винаги сме готови да го направим, нещо повече – правили сме го и ще го правим.
Г.П.: Досега сме помогнали да се регистрират поне 4 или 5 други училища в Америка, включително и на едно от училищата в Чикаго.
СМ: Ще предоставя ли „МБУ“ новата сграда на хора, които не работят пряко с него и на какви условия?
Г.П.: Да. Условията са в процес на уточняване и сме дали на всичките си учители да разработят свои собствени програми и т.н. Разбира се и други хора извън „МБУ“ ще могат да ползват сградата, затова е център, но все още не сме определили условията, но ще бъдат по-изгодни отколкото на други места.
СМ: ова влагате в названието „Център Малката България“.
И.К.: Именно. Надяваме се хората да правят в него театрални представления, да има концерти, да се извършва духовна дейност.
Г.П.: И вече имаме един изключително дълъг списък с  желаещи организации, които не са свързани по никакъв начин с училището и сме в контакт с тях.
СМ: Защо не „Български културен център „Малка България“?
Г.П.: Има и малко маркетинг в името – колко да е дълго, как да е изписано, как звучи на български и на английски т.н. Това, което сме избрали, просто е по-кратко от онова, което споменахте.
И.К.: Но идеята беше да бъде Културен център и той е такъв.
Г.П.: Но в центъра ще има и спортни отбори, не само културни дейности.
СМ: Сплотеността и ентусиазмът са характерни за колектива на „МБУ“ – в това се убедихме. С какво вие допринасяте за сплотеността на българите в Чикаго, като цяло?
Г.П.: Всички концерти и мероприятия са широко обявени и постоянно изпращаме покани към обществото.
СМ: Значи желаете да си сътрудничите с другите организации и да допринасяте за по-добрата координация и сплотеността в общността?
И.К.: Винаги сме работили така и ще продължаваме.
СМ: Как оценявате досегашното развитие на нашата общност и мислите ли, че нещо може да се подобри?
Г.П.: Мисля, че се развиваме даже малко по-бързо от темповете, с които би трябвало. Голям фактор в това е и широкото навлизане на социалните мрежи. Комуникацията е много по-лесна и има достъп до повече информация и лесно се виждат неща, които се правят на други места. Говоря за други общности, но и в България, където имаме хора, които чрез Фейсбук следят това, което правим и им харесва. Тогава те ги заимстват, както и ние.
СМ: Какво е нужно да постигне едно българско училище в чужбина, за да го определите като успешно в неговата основна мисия?
И.К.: Според мен, основната мисия на едно училище е да изучи добре децата, които го посещават. Това трябва да е основната задача във всяко училище и ако бъде постигната, би трябвало училището да е успешно. Всичко след това е допълнително, за нас поне.
СМ: Имате трудната задача да ги предпазите от потъването в т.нар. “melting pot“ (ред. Бел.: превръщането на хетерогенното общество в по-хомогенно от претопяването на чужди елементи с различен културен произход в едно) в Америка, което не е лесна задача. Има доста сили, които работят в противоположно направление.
И.К.: Цялото това нещо, според мен, започва в семейството – там трябва да се положат основите. Училището е инструмент в помощ на семейството, но учителите не са чудотворци.
СМ: Имате нужда от помощ от техните семейства?
Г.П: Разбира се, ако се счита, че само в българското училище децата ще се чувстват българи – ще пишат, четат и говорят, това е невъзможно.
СМ: Тоест, вие сте спомагателен фактор, но са нужни и други, за да може тези деца да бъдат запазени за българската кауза и общност?
И.К.: Познавам хора, чийто деца не ходят на българско училище, но децата им говорят по-добре български от моите, които посещават такова.
СМ: Какво бихте искали да кажете на нашите читатели?
Г.П.: Искам да благодаря на всички, които участваха в пътя, по който поехме преди години. Беше изключително трудно, но постигнахме нещо наистина голямо и трябва да работим дори повече отколкото досега, за да завъртим напълно колелото.
И.К.: Искам да изкажа същите благодарности към хората, които са помогнали по всякакъв начин – материално, с помощ или време, за да се постигне тази важна цел. Но както говорихме, тежката работа оттук тепърва започва, защото трябва да се прави още по-голяма организация и има работа за поправяне на сградата, за въвеждането на ред – добър за децата, установяване на различни програми и т.н. Оттук нататък ще имаме нужда от подкрепата на цялото общество. Затова искаме да призовем всички да помогнат, защото това не е за мен, вас или учителите, а за нашите деца, обществото и бъдещите поколения.

Повече информация за МБУ може да бъде получена във Facebook:
@ www.facebook.com/mbuchicago/

Светлозар МОМЧИЛОВ
в. „България СЕГА“
По материала работи
Стелиян СТОИМЕНОВ (отг.  Редактор на в. „България СЕГА“)
Снимки: SNA & FB

 

 

 

<w:LsdExceptio






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7