„България СЕГА“ стана на 14 години!

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | „България СЕГА“ стана на 14 години!
image

На 21-ви май 2005 г., след продължително настояване на моята съпруга Оксана, стартирах отделен проект - в.“България СЕГА“, няколко години след като бях един от основателите на в. „България“.
Тогава все още малко се вслушвах в съветите на жена ми и това беше едно от изключенията. Години по-късно разбрах колко пъти съм грешил, когато съм игнорирал това, което ме съветва и когато съм смятал себе си за по-умния и по-опитния. Сега не вземам важни решения без да се посъветвам с нея и препоръчвам на всички мъже да се вслушват в това, което им казват техните нежни половинки. Интересен е факта, че Оксана е и кръстникът на вестника. Бях поставил задача на много хора да предложат име за новия вестник, с условието да няма в името думата „България“. Един ден тя ми показа готово лого, изготвено от един от нашите талантливи дизайнери (от Литва) по нейни инструкции, което аз толкова харесах, че даже, след кратко колебание, направих компромис с изискването да няма думата „България“, макар към момента да имах десетки други варианти за име. Независимо, че издавахме български вестник от май 2001 година, това не беше наш бизнес (нито в. „България“, нито в “България СЕГА“, а го правихме за общността.) Няшият основен бизнес беше в областта на недвижимите имоти и понеже имахме добри доходи, можехме да си позволим да финансираме вестник, от който така силно се нуждаеше нашата общност. Не е преувеличено да се предположи, че българската общност в Чикаго нямаше да има това динамично и успешно развитие без тези два вестника. Нещо повече, в. „България СЕГА“ не само е съществувал 14 години, но е бил истински приятел на българите в Чикаго и винаги е прилагал новите технологии и тенденции в медийната индустрия. Вестник „България СЕГА“ е обществено отговорна и напълно независима медия, която се придържа към позитивизъм, конструктивност и прагматизъм и изключва всякакви „жълти“ методи за търсене на рейтинг или влияние. Нещо повече, имаме „черен списък“ от жълти медии, с които принципиално не сътрудничим и съзнателно игнорираме! Всеки, който познава добре нашата дейност, знае, че се придържаме към определени морални и професионални принципи и че нашата основна мисия е да сме максимално полезни на общността и чрез нашето действие, или бездействие, да защитаваме интересите както на нашите сънародници в Чикаго, така и на тези в другите общности в Северна Америка (където сме позиционирани от самото начало).
Нееднократно съм акцентирал на нещо, в което вярвам – българската общност в Чикаго е най-добрата за цялото съществуване на България. Макар да изглежда разделена, тя не е. Просто има вече много бизнеси и дейности и всеки има своя собствена визия. Освен това, българите по манталитет са индивидуалисти, а също така са по-склонни да отварят свои бизнеси, вместо да работят за други. Макар и различни, ние сме сплотени на базата на общата ни съдба, потребности, интереси и благодарение на новото ни съзнание и по-висока толерантност един към друг (неща, на които сме се научили живеейки в САЩ). Можем ли да имаме по-добра координации между нас? Да, и е желателно. Именно това беше темата на срещата неотдавна (инициирана от електронния портал „Еврочикаго“) на част от лидерите на общността – създаването на Координационен съвет на българската общност в Чикаго. Дали има нужда и дали сме узрели ще покаже бъдещето, но в. „България СЕГА“ заедно със своите партньори ще продължи да допринася за по-добрата координация между нас, за по-добрата атмосфера и за по-успешното развитие на общността.


Понеже стана дума за партньори, искам да благодаря на всички наши медийни и бизнес партньори. Без подкрепата на бизнесите, ние нямаше нито да съществуваме, нито да направим това, което сме направили за общността. Тези, които рекламират при нас са умни бизнесмени понеже постигат няколко неща едновременно – изграждат добър имидж, стимулират бизнеса си, подкрепят финансово важна обществена институция, помагат за развитието на нашата общност. Голяма част от нашите рекламодатели са дълги години с нас и са не само наши партньори, но и приятели.
14 години след основаването на в. „България СЕГА“ искам да благодаря на нашите читатели – най-интелигентните и най-лоялните!
Не на последно място искам да изкажа своята признателност на екипа на вестника, без които в. „България СЕГА“ нямаше да е това, което е.  Повечето хора от нашия екип са дълги години с нас.
Искам да подчертая, че непрекъснато търсим нови партньори в общността, защото колкото е по-добра координацията между нас, толкова по-добре за всички. През годините сме доказали, че сме гъвкави, професионални и прагматични в намирането на оптималната и взаимноизгодна формула за сътрудничество.
Още от самото създаване на вестника в нашия бизнес план е заложено да се развиваме във всички основни медиийни формати и да сме в крак с новите медийни технологии и тенденции. Това ще продължи да бъде наш приоритет и за в бъдеще. Предстоят промени във всички наши формати: в. „България СЕГА“, BG7 TV, BG7 Radio и справочника „The Bulgarian Connection”, за които ще Ви държим в течение.
14 години в. „България СЕГА“ и 18 години в медийния бизнес в Чикаго са едновременно наш успех и успех за нашата общност. Обещаваме да бъдем още по-успешни и да продължим да служим вярно на интересите на нашите сънародници както в Чикаго, така и в другите градове на Северна Америка!

Светлозар МОМЧИЛОВ
в. „България СЕГА“

 

 

 

 

 

 


„България СЕГА“ стана тийнейджър!


Изминаха вече доста години, откакто се присъединих към екипа на в. „България СЕГА“, но си спомням деня, сякаш беше вчера.
Първият ми досег с медията беше в ранните ми двайсет години, все още прекалено млад и зелен, и запленен от кратките разкази, които по онова време пишех. Тогава мой близък приятел ме посъветва да изпратя своя творба за публикация в секция „Литература“ на вестника. Честно да си призная, натискайки бутона „изпрати“, доста ми пареше под лъжичката. Аз можеше и да си харесвам произведението, но не бях сигурен дали ще допадне на редакцията… Всяка седмица проверявах с трепет, но и страх, дали е отпечатан на страниците на таблоида, докато един ден не го видях. Моите думи, стоящи черно на бяло! Чувството беше несравнимо. Забравете за любовните пеперуди в стомаха, токът, причинен от чистата радост, че си оценен и словото ти ще достигне до хората, е, може би, дори по-велико.
Знаех за в. „България СЕГА“ още преди да се осмеля да се свържа с него. Политиката и принципите, които беше изградил още със създаването си, бяха спечелили дълбокото ми уважение и възхищение, защото тук в България (където и до днес живея) тези морални права и закони отдавна са загубени. Виждате ли, в страната ни и до сега медиите са някому подвластни и угаждат на чуждите интереси – било то явно или много майсторски завоалирано. Чистата журналистика и правдата са толкова рядко срещани, че направо са пред изчезване. Докато вестника, който държите в ръцете си е различен, понеже от самото му „раждане“ е замислен да бъде такъв. Не вестник, а трибуна, средство за помощ, кътче за изява за всеки, който го е потърсил. Ако приемем, че медийната среда е гора, повярвайте ми – в нея цари вечен мрак, а „България СЕГА“ е една от малкото светлинки, които озаряват пътя сред сенките и дърветата… Сигурно ще си кажете, че хиперболизирам, но не е така. През годините вестникът е дал гласност на много истории, случаи и хора, за които българската масмедия мълчи, просто защото няма достатъчно скандал, няма пошлост или отсъства трагедията. Жалко, но това се котира в държавата ни и броячите на сайтовете безспирно се въртят именно на подобни теми.
Но да се върна към хронологията… След няколко публикувани мои разказа, то беше щастие и екстаз от моя страна, с мен се свърза собственика на медията (лице, което ние всички добре познаваме, обичаме и уважаваме) Светлозар Момчилов и ми направи най-малко очакваното предложение – да стана журналист-кореспондент за вестника. Макар да не се познавахме, дори и веднъж не се бяхме виждали, той очевидно беше забелязал нещо в мен, посредством работата ми. Сега, колко човека могат да се похвалят с това, че са наети на длъжност само и единствено заради качествата на труда им, без правилните връзки, симпатии или ролята на външния вид? Ето това наистина ме порази! Светлозар Момчилов вярваше стопроцентово в способностите ми, когато дори самият аз не си вярвах. Не знаех дали реално мога да оправдая доверието му, но то, само по себе си, ми стигаше. Приех предложената ми позиция и в следващите години, с пот на чело, се опитвах да дам всичко, за да не го разочаровам – както него, така и читателите на вестника. Положените ми усилия не останаха незабелязан и няколко години след това Светлозар ми отправи второ предложение, много по-сериозно – да заема поста отговорен редактор.
Знаете ли защо приех? Разбира се, не е нужно да споменавам вярата му, тя се подразбира. Имах две отделни, основни причини:
- Първата беше семейството „България СЕГА“. Да, семейство, защото колективът е толкова сплотен и всеки в него е готов да ти помогне винаги, че „екип“ не е точната дума, с която да се определи. Такава подкрепа, респект, дълбоко уважение и признателност в група хора се среща само в една фамилия. Тук е моментът да благодаря на своите невероятни колеги: легендата на спортната журналистика Климент Величков, изключителния професионалист Ваня Велкова, на Таня Георгиева, Снежана Галчева и всички останали, които дават не 100, а 200% от себе си всяка седмица, за да направят вестника интересен, интригуващ и полезен. „България СЕГА“ има късмета да притежава повече от едно биещо сърце, посредством които живее.
- Втората причина бяха читателите на таблоида. Вие! Хора, заслужаващи всяка седмица да получават честните новини, онези неопетнени от нечия изгода, посредством които да поддържат българския език и писменост живи, макар на хиляди километри от родината.
През цялото време, в което заемам длъжността съм станал свидетел на безкрайно много усмихнати лица и благодарствени слова, отправени към нашата редакция. Именно те ми дават стимул и мотивация да продължавам да върша работата си съвестно и с желание.
И макар да не съм телом с вас, в далечно (и същевременно тъй близко) Чикаго – вие всички сте част от мен. Всеки път щом разгърнете страниците на вестника, вие ни гласувате толкова голямо доверие, колкото Светлозар гласува на мен преди години. Четейки плодовете на нашия труд също се присъединявате към нашето семейство и ни опознавате, както и ние вас – за да си бъдем взаимно полезни и единни.
Днес на четиринадесетгодишнината си „България СЕГА“ не е просто медия, тя е общност, в която важи правилото на Дюма: Един за всички и всички за един.
За финал искам да честитя рождения ден и на още някого, защото вестникът празнува създаването си на личния празник на своя основател.
Господин Момчилов, от мен и името на всички наши мускетари ви пожелавам да сте жив и здрав – както вие, така и прекрасното ви семейство! Много щастие, поводи за празненства, усмивки и само приятни и положителни емоции. Пожелавам ви още приключения, новооткрити хоризонти и изкачени върхове!
Всички сме благодарни за вашия професионализъм, морал и етика, превърнали ви в Кръстника на нашата фамилия.
Днес вдигаме чаши за вас, за годините, които са ви изградили като човек, посредством хубавите и трудните си моменти, но и за всички предстоящи години, които с Божията благословия, надявам се, ще бъдат по-леки, благосклонни, но все така продуктивни!
Наздраве!

Стелиян СТОИМЕНОВ
в. „България СЕГА“ 






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7