Българска общност в Чикаго: Защо тъжим вместо да се радваме?

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | Българска общност в Чикаго: Защо тъжим вместо да се радваме?
image

Няма да споменавам конкретно повода, по който пиша тези редове, за да не натъжа човека още повече, но истината е, че забелязвам подобни ситуации все по-често в българската общност в Чикаго, както онлайн, така и офлайн. Защо тъжим (използвам тази дума, понеже ми се струва по-дипломатична), когато някой наш сънародник прави нещо, което е добро за нашата общност – нашия втори роден дом? Според мен, подобна реакция не е от наша полза по няколко причини:
-    Не е здравословно: Тъгата води до заболявания. Много лекари са на това мнение, включително и нашият известен кардиолог – професор Чирков, който смята, че негативните емоции са най-голямия проблем за здравето на сърцето и въобще за общото здраве. Хората, които се радват, вместо да изпитват негативни емоции живеят 15-20 години повече.
-    Не е в наш интерес: когато тъжим по повод успеха или начинание на наш сънародник, ние се блокираме, вместо да използваме случая, като допълнителен стимул за по-ефективното използване на нашия потенциал.
-    Не е в интерес на общността ни: Когато се прави нещо (макар не от самите нас), което е от полза за общността ни, би било добре да помогнем с каквото можем (вместо да тъжим), защото, когато ние организираме събитие или някаква дейност ще очакваме подобна подрепа от нашите сънародници. Това е от полза за всички нас.
-    Не ни прави по-успешни: Успешните хора желаят на околните също да са успешни и не се натъжават, когато видят, че някой друг е успял или е започнал нов бизнес. Неудачниците следват  максимата: „Не е важно на мен да е добре, а на Вуте да е зле“.
-    Не ни прави по-щастливи: Има различни концепции за щастието, но всички те гравитират около хармонията със себе си и околните. Когато негативизмът превзема нашето съзнание и то без основателни причини, ние изпадаме в крайност, вместо да търсим баланса и хармонията. Животът е миг между две вечности „Преди и След“ и най-добре за нас е да заменяме „тъгата“ с радост през краткото време над земята.
-    Продължете Вие списъка от причини, защо не си заслужава да „тъжим“, когато за това даже нямаме и основание.
Винаги съм повтарял нещо, в което действително вярвам – българите в Чикаго (и въобще в чужбина) имат подобна съдба, интереси и потребности. Между нас има много повече общи неща, отколкото различия. Това не означава,  разбира се, че мислим еднакво. То не е и нужно, понеже ако това беше така, би означавало, че всички еднакво не мислим. За всички нас е от полза да имаме повече контакти един с друг, по-висока толерантност, по-добра взаимопомощ, по-добра представа за околните (а не да си фантазираме и да си вярваме, че това е реалността) и по-добра координация. Макар българската общност в Чикаго да е най-добрата за цялата история на България, тя може и ще става още по-добра. Но има няколко неща, върху които трябва да работим, за да сме по-полезни за себе си и за околните.

Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7