Анкета: Какво му липсва на българско Чикаго?

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | Анкета: Какво му липсва на българско Чикаго?
image

Чикаго е уникален град, в който живеят все още непреброени и неизвестно колко, но несъмнено изключително много българи. Днес той се счита за един от най-големите български градове по брой на съгражданите ни в него. Ветровитият град е свързан с България от почти век и половина – още от времето на първия известен български професор по медицина в САЩ. Ето какво пишат наши историци: “Ловчанлията Иван Мишов отива в САЩ през 1878 г. Завършва семинарията в Принстън, става проповедник, но скоро открива, че любовта към Бога не му носи нужното удовлетворение. Записва се студент в Чикагския университет и завършва медицина. Синът му, Иван Мишов-джуниър, пък е първият български професор по медицина”.
Но градът става известен най-вече след пътеписа на Алеко Константинов “До Чикаго и назад”, след който все повече българи тръгнали да търся своят късмет зад океана, се насочили към мегаполиса. Много от тях по-късно се връщат обратно за Балканската и Първата световна война с надеждата за една обединена България. Чикаго се затвърждава, като български емигрантски център и при следващата емигрантска вълна след Втората световна война година.
А най-новата вълна от емигранти е след демократичните промени. Тя се оказа и най-голямата. Именно в Чикаго националният ни отбор по футбол написа златна страница в своята история. А града го свързваме и с играта на Христо Стоичков в “Чикаго Файър”. На 4-ти май т.г. той ще дойде отново в града ни, за да представи автобиографичната си книга и вече над 1000 човека са закупили билети за събитието.
Чикаго е известен с това, че след като още от 1976 година се е заговорило за откриване на Генерално консулство, то стана факт почти 30 години след това. В града съществува традиция от 1960 година за издигане на 3 март на българския национален флаг пред кметството. Градът ни се слави с многото български училища, с многото български медии, с многото и вече големи и все по-известни български фирми. Имаме куп футболни отбори, медалисти с високи спортни постижения. Известни са и няколкото църкви “Света София”, “Св. Иван Рилски”, “ Нов живот” и др. След дни предстои 54-ти ежегоден. Пролетен фолклорен фестивал за музика и танци организиран от българката Галя Милушева и състава “Балкански игри” След това следва поредния фестивал “Верея”, по-късно вероятно на “Хоро” и т.н. Научихме американци на български танци, на български песни.
В Чикаго се издигат и български паметници – на Алеко Константинов в библиотеката на Чикагския университет, на Апостола на Свободата Васил Левски пред църква “Св. Иван Рилски”, като и и паметна плоча на Апостола в двора на църквата “Св. София”. През 2017 г. една от Чикагските улици се именува на името на Алеко Константинов. От Чикаго тръгва инициативата за признаването на българския език в образователната система на щата, а през 2006 г. се обявява и обединяването на българските училища в САЩ, организацията бързо след това се разраства в Асоциация на българските училища в чужбина (АБУЧ), която се превръща в най-влиятелното гражданско обединение с не стопанска цел зад граница. Откриха се и български магазини и ресторанти, които направиха града уютен за нас.
Всичко това доведе до резултат и тук виждаме българските жени да раждат (често при български доктори) повече, отколкото в България. Списъкът с изброеното разбира се не е пълен, ще се радваме заедно да го допълним, защото има още много други неща, с които да се гордеем.
Лично, пишещият тези редове, се гордее с това, че българските политици не обичат много да гостуват в нашия град. А когато все пак ни посетят, то тук въпросите, които им се отправят са далеч по-остри отколкото на други места. Хубаво е, че в Чикаго се разраства такава общност, която е повод за бъдещи надежди. Все по-ясно разбираме, че в този град има място за всеки, има бизнес за всеки от нас, широки възможности за израстване, образование и развитие.
Но вероятно има и нещо, което ни липсва на всички нас като общност?
Тук стигаме до въпроса в анкетата ни: Какво му липсва на българско Чикаго? Очакваме вашите мнения.
Дано тази анкета да достигне до повече хора. От своя страна обещаваме да обобщим отговорите ви до следващата неделя. Молим ви също да запомните датата 13 април 2019 г. (събота). Предлагаме ви тогава да се съберем. И нека заедно се опитане да издигнем още повече авторитета и значението на българската общност в града ни. Пожелаваме ви приятна неделя!
Eurochicago.com






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7