Българските щрихи в американския пейзаж

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | Българските щрихи в американския пейзаж
image

През февруари 2019 година се навършват 15 години от края на един успешен подбор, номиниране и редактиране на повече от 300 статии публицистика - репортажи, очерци, интервюта и пр. с тематика из живота и достиженията в "Българския град на Америка - Чикаго" и създаване прототипа на една самобитна книга - "Български щрихи в американски пейзаж". Става дума за съставянето на една словесна панорама, изградена от публикации в чикагската преса на български език, разказващи за ръста и формирането на Българската общност в този най-български град отвъд границите на България - в един от върховните моменти, когато се установи и формира най-мощната и всестранно развита българска диаспора. Беше краят на Двадесетия и началото на Двадесет и първия век. Книгата, с необходимата шлифовка, корекции и допълнения, беше отпечатана в началото на следващата година.
Изданието, за добро или лошо, има още една особеност. Автори на широката тематична гама, с разнопосочна безкрайно шарена тематика, сме двама души - Кина Бъговска и Климент Величков... и ние, същите, подбрахме най-интересното, според нас, което бяхме публикували в българските чикагски вестници. А това е периодът, през който Чикаго вероятно е най-бързо растящият и проспериращ български град в чужбина. От двадесетина станахме над сто, или двеста хиляди българо-чикагци! Дочуват се и още по-стряскащи цифри... Общността ни вече можеше да живее и се развива едва ли не самостоятелно. Както става, например, в "Чайна таун". Имахме си вече български църкви, клубове, ресторанти, кафенета, магазини, адвокати, лекари, вестници, радио, телевизия, музика, автосервизи, български транспортни компании, български строителни бригади и компании, правехме си вече български луканки, пикници, български сватби, български скандали и много други български работи. Можеше да живееш с дни, седмици и месеци дори, без да пророниш и дума на английски.    
Кина БъговскаОкуражителните нотки в нашия тандем бяха, според нас самите, не лошия професионализъм, който носехме на плещите си и свободата на печатното слово, която ни съпътстваше, както и интересът, с който сънародниците ни - читатели, посрещаха нашите писания...
Кина Бъговска е известен художник, завършила в Полша, член на български и американската "ARC" Галерия, виждаща цветно, динамично и позитивно събитията, направила дълга серия много успешни изложби, прекрасен педагог в американските и българските училища и колежи, чиито възпитаници жънеха успехи дори в така далечните галерии на Япония, с големи заслуги за прекрасните връзки между американските и българските творци... с голям стаж и опит - и в специалната журналистика, посветена на изкуството, но и по всички други посоки на обществената тематика.
Аз пък съм член на Световната асоциация на спортните журналисти, което ми отваря портите на дълга верига от всякакви турнири, световни, и по-малко световни, първенства и олимпиади... Представял българската спортна преса, и най-вече добре познатия на своето време Илюстрован Спортен Седмичник "Старт", на седем летни олимпиади, на световни първенства и турнири, като "Уимбълдън", "Медисън Скуър Гардиан", в Мелбърн, Рио де Жанейро Мексико, Перу, Канада, Филипините, Нова Зеландия и дори Хасково и Перник, по селските спартакиади и сред добруджанския чернозем...
И как се случи да стане Чикаго нашата артистична страст и тема, как се сътвори това дуо, което през годините, кръстосвайки безброй пъти Чикаго и САЩ, улови и изплете българския пейзаж от американските щрихи?

***

... През  пролетта на 2001 г. бях в САЩ по мои си работи и бях тръгнал да се връщам в България... А Кина, която вече се беше установила в Чикаго, просто ме измъкна от самолета, щото някои си решили да правят български вестник в Чикаго и било много патриотично да им помогнем. Освен това с нея не бяхме се виждали почти година - откакто бе станала "американка". И останах...
В следващата вечер се събрахме с готовия вече издателски екип, който явно бе добре подбрал и подготвил тактиката, посоката и пътищата, по които трябваше да тръгне новото достояние на българската общност в Чикаго - сериозен и достоен професионален печатен официоз на развилата вече сериозни мускули българска общност в Чикаго...
Нашите издатели се оказаха умни сериозни и отговорни хора. Беше удоволствие и чест за мене и Кина Бъговска да работим с тях. И само след десет дни излезе първият брой на в. "България"! После през годините се появиха още и още печатни издания на български език. През 2006 г в Чикаго се проведе "Втората световна среща на българските медии в чужбина" с присъствието на 6 чикагски печатни издания - нещо небивало и непонятно почти, но то беше и като летящ старт за създаването на десетки нови медии сред българските общности по света...
Първостепенна заслуга за това явление със сигурност имат нашите първи издатели, с които стартирахме в Чикаго. Светлозар Момчилов, който сега, заедно със съпругата си Оксана Момчилова са издателите на 72-страничния седмичник в. "България СЕГА", с още и телевизия, радио и други паралелни медийни периодики. Хамид Русев, който продължи, заедно с Лина Кърк издаването на в. "България" и Динко Динев, който премина в транспортния бизнес.
Тогава, в началото на новото хилядолетие, почти като на игра, без да сме го и сънували дори, се създаде и екипът на книгата "Български щрихи в американски пейзаж". Тя се създаде направо покрай вестникарството ни и от него после изпълни страниците си с чикагските потайности... пардон - събития и истории...
Решихме аз да се подписвам под разни стандартни и нестандартни материали като Климент Охридчани. В чест на родните си Родопи тя реши да стане Кина Родопчани.
Направихме "Летящ репортерски екип - Чикаго Бул", което напомняше хем популярния чикагски баскетболен отбор, хем значеше и "Чикаго - България".
На традиционния български ден в ЧикагоПо репортерските пътища из Чикаго и Америка летяхме с нейната кола, която нарекохме "Ван Гог - Бог на чикагските пътища". Който на практика си беше сива буболечка сред американските джипове и трокове, в които се побират 3 самолета или 12 слона.
Станахме дори любими спонсори на американската пътна полиция. Веднъж направихме супер-репортаж за доблестните 16 706 чикагски ченгета, представяйки ги едва ли не като наши братовчеди, които само това правят - да се грижат за нас, преведохме писанието и им го изпратихме с вестника. Получихме благодарствени писма, грамоти и сувенири, с които плашехме понякога приятелите си. /Понякога и неприятелите/. Имаше и още нещо. Един "тикет" за 100 долара. При интервюто Кина беше успяла да паркира „Ван Гог“ неправилно - пред самото леговище на чикагските автострадни полицейски лъвове! Не всекиму се отдава... Но те не прощават - даже и да ги облепиш целите с комплименти!
Друг път, когато се връщахме по петльова доба, някъде в четири сутринта, от предпечатната подготовка на вестника и се самобичувахме, че едно тъпо заглавие в суматохата бяхме направили още по-тъпо, „Ван Гог“ направи такава пътно-транспортна издънка, че просто е нетактично да я съобщаваме. Естественото продължение беше полицейска сирена и шериф, чиято шапка се беше килнала от настръхналите му коси. Кина преобърна колата, за да си намери документите и оставаше само да се съблече и ги потърси до сърцето си, когато забеляза някакво смачкано листче под краката си, с горда радост го взе и подаде на полицая. Беше удостоверение от полицията, че книжката й е отнета и ще й бъде върната след процедурата "поправително училище".
Полицейският лъв въздъхна много дълбоко...
     - О, вие нямате и книжка?!
Стисна устни да не каже нещо излишно и след секунди размисъл тръгна към колата си. Бяхме сигурни, че отива за белезниците.
Чакахме безкрайни пет-десет минути със затворени очи. Отворихме ги и видяхме, че сме сами до бордюра на пътя. "Взе ни листчето! Как утре ще идем до печатницата?" - изплаши се Кина.
Мисълта беше ужасна и тя даде газ... Впуснахме се да си търсим и гоним полицая. Беше се скрил вдън земя. А листчето... беше изпуснал в краката на Кина. Явно бе решил, че не сме лъжица за неговата уста.
Но такива като нас са от контингента на Създателя. Той ни пази.
А полицая? Умен американец. От ирландски произход. Разбра, че няма смисъл  да си губи времето с такива като нас, да ни възпитава...
    
***

Чикаго - на Втората световна среща на българските медии по светаКина Родопчани и Климент Охридчани написаха доста щуротии, но за четири години се появиха и добри материали, които ни се сториха по едно време като горе-долу поносима хронология на създаването и оформянето на най-голямата диаспора на българите по света. Има неща, надяваме се, които са били прочетени с вълнение и благодарност от читателите ни.
Кина написа, в сътрудничество с така наречените "жени на ливинг", трогателна изповед на тези труженички, които гледат деца или възрастни хора, като прекарват 24-те часа на денонощието барикадирани в американския им дом...
Малък празник за екипа ни бе, когато ни позвъни младо семейство, което прочело наш жизнерадостен и пълен с "позитивни смешки" репортаж, за женитба между българка и американец и... решили да не отлагат повече, а веднага да се приковат с пръстените...
След един наш репортаж с Мария Папас /кандидат за сенатор, финансист на вероятно най-голямата в света община Кук Каунти в Чикаго, където събират само от данъци по недвижимости над 15 милиарда долара/ като приятелски жест бе възприет и българският да стане официален административен език в общината, да има сайт на български, по български написани бланки и документи, както е с испански, немски, китайски и пр. Американската администрация публикува статия в изданието ни "Мислете за Америка като за своя страна". Сега няколко пъти годишно в салоните на Общината се правят изложби с български картини, има българска елха на Коледа, празнуваме Ден на етническите медии и пр.
Първото ни желание винаги е било да представим със статии, очерци, интервюта онази градивна реалност, която българите създават със своя труд в американската икономика и общество.
В десетката най-добри специалисти на "Countrywide" - водещата в САЩ корпорация за финансиране в строителството и жилищни заеми, с клонове във всичките 50 щата - е българинът Валентин Георгиев, за когото писахме, както и за специалните предлагани от него програми за финансиране, достъпни за много хора.
Оксана Момчилова"Новата професия на бойния пилот" е очерк за друг отличен специалист по недвижимости - Русен Русев, получил приза "Боен пилот №1 на България" преди време от президента на страната.
Едно от най-добре посрещнатите интервюта е с популярния Шефкет Чападжиев, който получи специален приз от Президента на България за своята преданост и помощ към Родината.
Във вестниците ни има страници с авторски материали на наши сътрудници. Не само на официалните ни кореспонденти, но и на българи, които публикуват свои стихове, новели, репортажи, дори системи за йога, природолечение и пр. В книгата включихме и осем от най-интересните им статии.
Има материали за хора и събития из живота на строителите, кацнали по ветровитите покриви на чикагските къщи и небостъргачи, за българските агенции, футболисти в аматьорските дивизии, танцьори, артисти, трокдрайвъри, лекари, адвокати и пр.
За българските църкви в Чикаго, за дните, в които ни гостуваха НЛО, Ванча Дойчева, Лили Иванова, Васил Михайлов, Светлин Русев, за театъра и естрадните състави на българите в Чикаго, за българските деца, които в града ни вече надминават 18 000 и българските училища, които по-късно станаха 12, за десетките ресторанти, кафенета и механи, културните центрове, църкви...
За четири години, от 2001 г. до 2005 г., нашият репортерски екип беше написал над 1000 материала за конкретни българи в САЩ, свързани с конкретни събития, сред конкретния суров и неповторим живот на нашите сънародници в Новия свят.
79 от тези писания са съдържанието на "Български щрихи в американски пейзаж".
Книгата беше /и е/ предтеча на друго издание "Чикаго - българският град", от чиито планувани 3 тома беше отпечатан само първият... А тя е, засега, единственият опит "История да имат", каквато някога ни даде Паисии, на сегашните милиони българи по света, в чиито общности из петте континента е вече време да представят на своите сънародници, на своята Родина, историята на своята общност, която ги утвърждава в категорията "наследници на славен народ" в своеобразния техен български кът, от нашата планета...
Климент ВЕЛИЧКОВ
в. "България СЕГА", Чикаго
 







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7