Филмът „Зелена Книга“ на Спилбърг по кината от 21-ви ноември

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | Филмът „Зелена Книга“ на Спилбърг по кината от 21-ви ноември
image

Димитър Маринов играе ролята на Юрий Тахт

Димитър Маринов напуска пределите на България едва на 25-годишна възраст, за да прелети Океана и да се установи в Америка, започвайки живота си отначало. Още тогава той знае своя път и е твърдо решен да го следва независимо какви препятствия ще постави пред него съдбата, която понякога умее да бъде доста коварна.
Вродената борбеност и упоритост на Димитър му помагат да не се отклонява от посоката на своята мечта и 19 години по-късно той е точно там, където е желал да бъде. На 44-годишна възраст започва сериозно да гради име в бляскавия Холивуд, доказвайки, че за копнежите на човешкото сърце няма възраст. Днес той има зад гърба си национални телевизионни реклами, участия в няколко сериала, партнирал си е с едни от най-големите имена във филмовата индустрия, а в момента постига поредния висок връх на кариерата си – роля в продукция на самия Стивън Спилбърг. 

Ти играеш важна роля в нов холивудски филм. Как стана това?

(Усмихвка) Според мен, в актьорската професия „стана“ или „случи се“ не съществуват. То е процес: професионална подготовка, трупане на опит, реално – не на фантазирано разбиране на професията, и най-вече: вяра и разумно следване на мечтата, без самонадеяност и позьорство – с достойнство. Талантът е същина – не основание. „Тайната“ – търпение и постоянен фокус. (Пауза) Моят мениджър ме изпрати на кастинг, като ме предупреди, че ролята е високо престижна, и е за студио-блокбъстър филм със сценарий по истински случай. Образът е Руския-Съветски виолончелист Юрий Тахт. Той е свирил в уникалното Джаз-Трио на гениалния пианист-композитор, Др. Дон Шърли: афроамериканец, живял и творил в Ню Йорк през миналия век. В двата дни преди кастинга, изчетох всичко публикувано за Юрий Тахт и бях изненадан от приликите му с мен. И аз съм класически музикант – но цигулар, роден и израстнал в „Съветската“ система, после избягал в САЩ, за да преследва професионална кариера и лична свобода. И двамата, в периода на сценария, сме 50-годинишни, а и физически си приличаме. (Усмивка) Представих на кастинга своя актьорски избор за образа и характера. Кастинг-директорът ми направи комплимент за избора, но пожела да повторя сцените, бъдейки „по-спонтанен“, „младежки“ и „емоционален“. Направих го. Три дни по-късно, мениджъра ми получи „коментар“ от кастинга: „Вярно представяне, с точно изиграване на зададените корекции, но е „по-улегнал“ и „зрял“ за типажа, който търсим.“ (Усмивка) Разбира се, че бе неприятно и ме натъжи, но в никакъв случай не ме ядоса или депресира. (Смях) Хвърлих го зад гърба си и вече очаквах следващият кастинг – какъвто и да е той. Месец по-късно, мениджърът ми се обади: „За кастингът на филма, който ти отказа, искат да те видят отново. Този път обаче, ще присъстват режисьора, продуцента и сценариста. Освен двете актьорски сцени, искат и да те чуят колко добре свириш на виолончело. Срещата е след шест дни.“
Аз имах пет дни... да се науча да свиря на виолончело!? Да, цигулар съм, но (!) виолончелото като техника, няма нищо общо с цигулката. (Усмихвка) Но, даден ми е втори шанс – грабвам го, та дори и да стана за посмешище! (Смях) Наех виолончело и същия следобед бе първият ми урок. След дълги часове упорити (болезнени) упражнения и два урока, научих солото от песента-тема във филма: „Water Boy“.
Влизам в кастинг-залата и пред мен, на крака, ме посрещат: Питер Фаррели (режисьор), Джим Бърк (продуцент), Ник Валелонга (сценарист) и Рик Монтгомери (кастинг). Усещането в този момент, стоейки пред тези гиганти в индустрията, бе раздвоено между задавящо вълнение и почтена гордост.
Първите 20 минути от общо 35-те, аз отговарях на въпроси относно моето минало – от детство до настояще, но като човек, а не актьор. Последваха въпроси относно образа и характера на Юрий Тахт. „Групата“ бе впечатлена от моята подготовка и отявлено го изрази. Наред дойде виолончелото и след изпълнението ми, приятно изненадана, „групата“ ръкопляска. Последна бе актьорската част. Съгласно „коментара“, от първия кастинг, реших да представя образа по онзи, „предпочитан“ начин. След първата сцена, г-н Фаррели се приближи до мен и попита: „Интересно, но защо избра този начин? Имайки предвид познанията ти за образа, а и факта, че житейски, сте толкова близки – защо?“
„Господин Фаррели, аз се ръководех от „коментара“ даден ми след първия кастинг. Въпреки, че моят избор тогава, бе друг.“
Г-н Фаррели се усмихна: „Покажи ни тогава, твоя избор!“ Показах го. Г-н Фаррели скочи от стола и заставайки на педя от лицето ми, каза: „Димитър, никога не приемай „мнение“ от когото и да било преди да вземеш ролята! Чак после, единственото мнение, което е важно, е на режисьора, а и тогава, има място за спор. Вярвай на инстинкта си. Браво!“
След 8 дни, гръмнахме шампанското с моя мениджър! (Смях) Г-н Фаррели с „групата“, и до момента не знаят, че аз никога не бях свирил на виолончело до онзи момент – пет дни преди срещата.

На този етап какво можеш да кажеш за филма, който тръгва по кината в САЩ на 21-ви ноември?

Името на филма е „Зелена Книга“. Джобният формат пътеводител, наречен „Зелена Книга на Негро-Мотористите“, се е публикувал в САЩ от 1936 до 1966 година. Книгата съдържа правата на „Негрите на път“: къде имат право да отсядат – хотели и мотели, къде публично да се хранят, къде да наливат бензин и в кои зони е наложен полицейски час за тях. Сценарият на филма е по действителна история, която се развива през 1962 година. Геният Др. Дон Шърли, афроамериканец, пианист-композитор, тръгва на тримесечно турне от Ню Йорк до Южните Щати с колегите си: Юрий Тахт – виолончело и Джеймс – контрабас. В тези времена, Др. Шърли с право се безпокои за сигурността си като нигро, пътуващ на Юг. Поради това, той наема най-опитния боунсър от клуба „Копакабана: “Тони „Устна“- Италиански американец, да му бъде шофьор и телохранител. Турнето се оказва изпълнено с пагубни перипетии, но и с грандиозни успехи за Триото. Главният фокус на филма обаче е, върху Тони „Устна“ и Др. Шърли: двма коренно различни и абсолютно чужди един на друг човеци. Влизайки обаче, в един свят, който не познават, той безкомпромисно ги провокира. Неочакваните грозни обстоятелства, ги заставят, от взаимно непонасящи се, да се опознават и променят респективно. Животът на всеки един се модулира, откривайки нов -индивидуално и взаимно.
Продукцията и дистрибуцията са на „Амблин Ентертейнмънт“ (Стийвън Спилбърг) и „Партисипант Медия“ (Джеф Скол). Режисьор е Питер Фаррели. В главните роли: „Др. Дон Шърли“ – Махершала Али (Оскар за „Moonlight“ 2107); „Тони „Устна“ – Виго Мортенсен (Оскар Номинация „Capitan Fantastic“ 2016 и „Lord of The Rings“); Линда Карделини („Avengers: Age of Ultron”, Emmy Award for “Mad Man”). Продуцентите са Джим Бърк, Браян Хейс Кърри и Питер Фаррели. Сценаристи са Браян Хейс Кърри, Ник Валелонга и Питер Фаррели.
Повече информация за филма ще намерите на сайта: www.greenbookfilm.com

Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7