Oгненото слово в публицистиката на Христо Ботев

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | Oгненото слово в публицистиката на Христо Ботев
image

Поводът, който събра българите в център „Магура“ в неделя на 29 април, бе не само поредното събитие на Салон за българска култура и духовност, но преди всичко желанието ни да отдадем значимото на една личност от нашата история, за която категорията време не съществува. На 6 януари 2018 г. се навършиха 170 години от рождението на ХРИСТО БОТЕВ – гениален ум, безрасъдно смел и до смърт отдаден на идеята за свобода - свобода на духа, на мисълта, на словото, социална свобода. Няколко поколения се възпитаваха и израснаха с неговото творчество и идеи, които разчупват рамките на времето и преминават граници. Едва ли има друг съзрял толкова рано и осъзнал, че истински човек е този, който е свободен. Най-малкото, което можем да направим днес за него, е да го помним - Човека, огнения дух, твореца и да го запазим и пренесем и за поколенията след нас.
Калина Томова – член на Управителния съвет на Салона,  накара присъстващите да усетят Христо Ботев по различен начин. Толкова познат и толкова необхватен. Велик със своята „различност“, както тя го определи. Един кратък живот само от 28 години ни накара да полетим с неговите криле. С богат снимков материал и музикален съпровод, тя прочете незабравимите стихове, които винаги ще вълнуват тези, които ги четат и слушат. И как можем някога да забравим невероятната експресия, събрала музика,  картина и слово:
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
гора зашуми, вятър повее -
Балканът пее хайдушка песен.

Или думите, които завещаха безсмъртие:

Тоз, който падне в бой за свобода,
Той не умира: него жалеят земя и небо,
звяр и природа
 и певци песни за него пеят...

Калина Томова представи и неговата публицистика, в която с огнен дух и меч Ботев прави дълбока дисекция на политическата действителностне само в поробената ни страна, като част от интересите на голямата политика, но и отношението на европейските държави към Източния въпрос.  С чувство на голяма болка авторът говори за отношението на българитекъм робството и неговото безконечно търпение. Но и за израстването на един народ в духовен план, пожелал да се бори за правото си да се нарече българин и свободен човек и готов да плати високата цена за това. Един духовен страж, нужен и днес, когато подменяме ценности и наричаме робството „присъствие“, в онези страшни години на унищожение и обезличаване на език и нация - безвремие потънало в кръв, насилие и тъмнина.
Ботевите фейлетони, сатирични статии и памфлети  „Политическа зима“, „Смешен плач“ /1871/, „Народът. Вчера днес и утре“ /1871/, „Решен ли е черковният въпрос?“, „Наместо програма“ , „Примери от турско правосъдие“, „Петрушан“ и др.,  и до днес са ненадминати постижения за изобличаване на обществено-политическата действителност.
За по-интересното протичане на събитието, Калина Томова раздаде пликове на присъстващите, в които имаше въпроси, свързани с темата. Идеята беше не толкова да се върнат написаните отговори, а всеки сам за себе си да определи какво е за него Ботев, неговото творчество и патриотичен подвиг, какво бихме му казали днес, ако имаме тази възможност. За моя голяма радост присъстващите проявиха не само съпричастност към темата, но и наистина полетяха с крилете на поета. Те сами пожелаха да се прочете това, което бяха написали, пренесени в романтичния свят на Ботев, оценили подвига и саможертвата на един 28 годишен младеж, събрал мъдростта на цяла епоха. Представям ви някои от отговорите, без редакторска намеса:
Въпрос: Успя ли днес да ме докосне Христо Ботев и с какво?
Отговор: С това колко съвременно звучи и днес поезията, с публицистиката и политическите си наблюдения.
Отговор: Успя и още как! Особено финала... Благодаря ти, Калина! Чрез теб и аз успях да се докосна до епохата и живота на тази велика личност.
Отговор: Да, защото е винаги в сърцата ни! Той е символ, свобода, поезия.
Въпрос: Какво е Христо Ботев за мен?
Отговор: Символ на истинското българско. На жар, талант и духовна сила, които ме карат да се гордея с това, че съм българка.
Отговор: Душа – огън; Сърце – несломимо; Мисия – свобода.
Отговор: Герой.
Въпрос: Гений ли е Христо Ботев?
Отговор: Да, гениалност, граничеща със стойността на свобода.
Отговор: Категорично Да! Живот /творчество, дейност, идеи.../ - надживяват времето, в което той е съществувал...
Отговор: Ботев е гениален поет, защото е останал в литературата ни. Гениален революционер и борец за Освобождението на България. „Свобода или смърт юнашка“ е гениален девиз.
Въпрос: Ако сега до мен е Христо Ботев, какво бих искал/а да му кажа:
Отговор: Благодаря, че те е имало!
Отговор: Да му благодаря за прочувствената поезия и да му кажа, че това, за което е писал, днес е също толкова актуално, колкото и тогава.
Отговор: Бих му казал, че е роден рано за времето си... Сега имаме нужда от такива хора.
Отговор: Оставам безмълвен и плачещ!
Не случайно и 2 юни – денят на неговата гибел, остава в паметта на поколенията като деня на Ботев. Всяка година на този ден свеждаме глави и отдаваме почит. Минута мълчание! Времето спира, животът замръзва, един народ е на колене! Но не от слабост, а от силата на своето признание. В тази минута, събрала векове, се казва всичко. Минута, която се пренесе и в залата, където огненият дух на Ботев беше жив. За да ни накара да горим!

 
Снежана Галчева – Председател
на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7