"България СЕГА"- вестникът на българите в САЩ и Канада + - Дилема: Къде е по-хубаво, дали в чужбина или в България? (2-ра част)

Дилема: Къде е по-хубаво, дали в чужбина или в България? (2-ра част)

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | Дилема: Къде е по-хубаво, дали в чужбина или в България? (2-ра част)
image

Дискусия в токшоуто „Stanley’s New America”

Дилемата къде е по-хубаво, дали в чужбина или в България, стои пред стотици хиляди българи, разпръснати по целия свят. Няма универсален отговор на този въпрос, понеже всеки един случай е строго специфичен. Затова гости в студиото на „Stanley’s New America” бяха различни хора, които обсъдиха тази тема с ясното съзнание, че нито ще могат да я изчерпят, нито ще успеят да намерят правилното решение за всеки един наш сънародник извън родината ни.
Гости:
Мишо Шамара – известен български рапър и продуцент.
Таня Димитрова – колумнист във вестник „България СЕГА“, Чикаго.
Даниела Вълканова – журналист на свободна практика и общественик.
Никола Масларски – патриот, основател и президент на мото клуб „Хайдути“, Чикаго.

Продължение от миналия брой
Никола МасларскиНикола Масларски: Исках да кажа нещо по предишния въпрос за учебната система, културата и как опростачването вирее навсякъде. Това е една от болните ми теми, защото засяга не само нашето бъдеще, но и децата ни.
Бойко Борисов обяви официално с ГЕРБ колко са горди, че фондациите на Сорос („Америка за България“, „Отворено общество“ и т.н.) плащали 23 млн. за нашите учебни помагала. Който плаща той поръчва музиката. Защо този човек най-официално обявява, че е национален предател и не е подведен под отговорност? Как може? Та ти даваш обучението на нашето поколение в ръцете на чужда фондация!
Таня ГеоргиеваТаня Георгиева: Защото нямаме прокуратура. В такива ситуации трябва да се сезира. Имаме Конституция, която гласи по член 15-ти, че здравеопазването и добруването на българския народ е главна грижа на държавата.
Н.М.: Точно така! Но какво става? Държавата абдикира от тази функция и я дава на чуждата фондация, която плаща учебниците и Сорос дирижира отзад. Вкарва глобализма и чисти родовата ни памет.
Т.Г.: Да ти кажа честно, ако го сложат пред мен ще го заплюя в муцуната.
Мишо Шамара: Аз пък харесвам концепцията му! (смее се)
Т.Г.: Замислете се… Превземат се цели държави. Пускането на емигрантите в Европа и как ислямът завзема всичко! 200 джамии направиха в Германия – превзети са! Сорос е същия – с културата, по културен начин опростачваме хората и печелим.
Мишо ШамараН.М.: С опростачването идва и сринатата ценностна система.
М.Ш.: Да не говорим за опростачването, че моята музика доста е помогнала (смее се).
Българите в чужбина имат повече възможности да помогнат на себе си, своите семейства, на своята Родина, отколкото ако те бяха останали в България. Съгласни ли с подобна констатация?
Т.Г.: Аз съм съгласна. Ако бяха останали в България нямаше да направят това, което са направили в момента.
М.Ш.: При всеки човек е различно, но определено като цяло бройката клони към мигриралите, защото възможностите в западните държави са по-големи.
Т.Г.: Ако се върнем към въпроса къде е по-хубаво да се живее, първосигнално всеки ще отговори: В родината.
М.Ш.: Напротив, аз винаги ще кажа – тук (Чикаго).
Това е на база носталгия Таня, но когато включим прагматизма, какво ще стане?
Т.Г.: Не казвам в държавата. Хората избягаха…
Н.М.: От мафията, от системата….
Т.Г.: …От държавата. Поп-фолка, мутрите, социалната система… то им дойде до гуша.
М.Ш.: Защо стана в Естония, Полша и Чехия, но в България не?
Т.Г.: Понеже сме родолюбци, би трябвало да знаем как се е стекла цялата история. Има едно нещо, което ти спомена…. Конската опашка, металния триъгълник означаващ връзката Космос-Земя и т.н. Та, тази стара България, най-древната цивилизация, която даде името на Европа…

М.Ш.: В никакъв случай не е най-старата. Разположени сме точно до Гърция, как можем да твърдим тогава, че сме най-старата цивилизация?

Т.Г.: Не говоря за това, важното е, че най-старите неща намерени в разкопки са били на територията на България, а не на Гърция.

М.Ш.: Да, на днешна България, която някога е била Гърция…
Н.М.: Всъщност Тракия…
Т.Г.: Както и да е… Този велик човек, българинът, се скапа и това е.
М.Ш.: Не, не трябва да се мисли, че българинът е по-велик от всеки друг.
Върнахме се много назад в историята. Нека си припомним как започна така наречения преходен период в България. Как оценявате състоянието на страната в момента? Да започнем с икономическото състояние и продължим с образование и култура, здравеопазване, съдебна система, социална среда, свобода на словото и граждански свободи.
Т.Г.: Аз ще използвам заглавието на книгата на Илия Траянов „Кучешки времена – революция менте“ от 1989г. Ами то си е менте.
Освен християнската религия се създава мюсюлманската, за да има антагонизъм.  Капитализъм-социализъм, по същия начин. Всяка революция води до някакъв антагонизъм. Демокрация – че тя е криворазбрана!
Има ли демокрация в България?
Т.Г.: Няма никаква демокрация, при това никъде. „Демос“ означава народ, което ще рече, че народът трябва да контролира. Къде сме виждали подобно чудо? Никъде! Реалната демокрация е тогава, когато се гарантират човешките права и народът управлява. 1934 г. демокрацията в България приключва.
Какво е състоянието в България в момента?
Т.Г.:  1991 г. ние правихме стачката в СУ, Мишо също беше по едно време там и лежеше гладен.
М.Ш.: Кога съм бил гладен?
Т.Г.: Тогава бяха гладните стачки, ама ядяха си хората, стой та гледай. Въпросът е друг: Как се унищожи една нация? Лесно – като я опростачиха. В момента системата е: 2500 училища –закрити. Села – безлюдни. Майките и бащите ни – с пенсия 200лв. Външен дълг– 23 милиарда и 457 милиона, общо на държавата и бизнеса. 7 милиарда дължим краткосрочни дългове. Тодор Живков бил ял, пил, веселил се и той с дългове… Ами вие какво правите, бе? От кое котило сте? Да не сте вкарвани от Франция?  Не, българи сте, хъшове сте, ами като се пишете за такива, бъдете такива реално. Трябва да дойдете на себе си и да се замислите какво правите. То не беше Костов, тоя, оня… крадене, търмъчене, страшно разсипване.
М.Ш.: Аз сега ходих на турне.
Имаш успешен бизнес, хубава къща и понеже си гъзар, за да се качиш в Ламборгинито си трябва да минеш през пет локви, да прескочиш дупки и да нацапаш обувките си Чезаре Пачоти.  При това не са само пътищата… то просто няма смисъл.
Работиш, каквото работиш и изкарваш пари. Вечер искаш да се забавляваш и какво? Ще излезеш да слушаш „Шушана“? В най-добрия случай Цеца. Веднъж на 4-5 години ще дойде AC/DC или Snoop Dog.
Т.Г.: Ще отидеш на театър, има много хубави.
М.Ш.: Да, страхотни театри има.
Като отидеш в София, не знам Даниела какво е харесала там, но аз като стъпя в града си мисля, че архитектът построил я е бил на 2-ро място в конкурса „Най-смотани архитекти“, при това не е бил на първо място, защото толкова грозно е проектирал, че и за 1-во място не са го избрали. По-грозна столица от София в ЕС няма.
Даниела ВълкановаДаниела Вълканова: Аз за моя роден град Хасково няма какво да кажа. Направили са го невероятен. На мен и мъжа ми много ни хареса.
Н.М.: Аз мога да кажа, че също често си ходя. Разлог преди и сега – страхотно е направен в момента. Имам чувството, че е по-хубаво и от тук. Няма дупка никъде, всичко е във фонтани, шадравани и светлини.
Доколкото разбирам, България има две хубави места – Хасково и Разлог. Поне от това, което чувам.
Т.Г.: То има много хубави места. И Търговище е хубав град, във Варна ми хареса… Навсякъде е красиво. Но не се живее.
М.Ш.: На мен в Трявна ми хареса.
Защо Вие лично живеете и работите в Чикаго, а не в България?
Т.Г.: Заради децата си.
М.Ш.:Аз съм в това грозно Чикаго, защото има толкова много дупки
Д.В.: Има дупки, наистина, между другото.
А ако трябва да говорим сериозно?
М.Ш.: Тук има свобода, чувствам се като у дома си, за първи път не гледам в огледалото кой кара след мен, за първи път не следя дали има сенки и силуети около входа и не казвам на семейството си, преди да запаля колата, да чакат някъде встрани. Тук се чувствам добре, жив и знам, че не може никой с пръст да ме докосне. Мога да правя каквото си искам, стига да не преча на другите.
Това звучи много романтично. Татяна, ти?
Т.Г.: Когато преди 8 години дойдох в Чикаго, дъщеря ми ме предупреди само веднъж, при това веднага: Ако те спрат да караш с превишена скорост, НЕ им давай пари!
Това е полезен съвет.
Т.Г.: Да, много. Защото иначе ще се окажеш с белезници. Аз го знаех това нещо, все пак тук корупцията е на много по-високо ниво, не в полицията.
Все пак двамата губернатори на Илинойс бяха в затвора, като единият все още е там.
Т.Г.:Ще кажа две неща:
- Няма да ми се налага да давам пари на ченгетата.
- Чувствам се спокойна.
Звъня на 911 и те пристигат. Линейка, пожарна, полиция – идва.
В София моя комшийка на 90 години и стана зле. Обадих се на Бърза помощ, питаха на колко години е и след като разбраха – никой не дойде.
Д.В.: Какъв е извода: самосъзнание. Не можеш да промениш, ако хората са така. А те така мислят всички.
Аз съм тук, защото, след като взехме зелена карта, съпругът ми имаше мечти свързани с Чикаго.
Тоест ти си жертва на съпруга ти?
Д.В.: Не се чувствам като жертва. Аз съм тук…
Т.Г.: Като притурка на неговите мечти.
Д.В.: Не. Като семейство, всеки прави компромиси и нямаш право да спираш копнежите на другия.
Значи, ти искаш да си в България, но в момента си тук?
Д.В.: Аз работя по моите мечти. За мен, мечтата ми е България да е достойна за всички българи и те да са достойни за нея, за да се върнат един ден в родината. Ще питате защо. Ние казваме, че сме тук заради по-добрия живот на децата ни. Един ден, когато те говорят само на английски и не са си ходили в България 10-20 години, ще кажат: А, майка ми беше българка.
И толкова! Те късат с родината си.
Т.Г.: Но тези 100 хил. човека няма да повлияят толкова много. Да не си говорим глупости. В Чикаго живеят 100 хил. българи, 50 хил. деца не могат да повлияят на състоянието на България. В родината ни останаха едва 5 мил. и населението застарява преждевременно, защото управлението на държавата е неправилно и това няма да спре.
Никола, ти защо си тук, при положение, че си патриот и толкова милееш за България?
Н.М.: Аз съм художник и авантюрист. Преди 18 години дойдох защото преследвах авантюристичната мечта да бъда рокер. Обичах и индианците, ходих по резервати и сбъдвах цели. Но когато дойдох си мислех, че ще остана не повече от 10 години, защото никога не съм предполагал или искал да бягам от България.
В Чикаго съм понеже първо живеех в Айдахо и Уайоминг, където няма никакви българи и там бях като дърво без корен, с празна душа. В началото постигнах всичко, бях женен за американка, имах голяма къща, кола, пари настрана и хубава работа, но не бях щастлив. Макар да бях сбъднал мечтата на повечето хора, да се оженя за милионерка, с верига бензиностанции из страната, живях с нея 1 година.
Т.Г.: И защо не остана с нея?
Н.М.: Защото обичам България.
Т.Г.: И се ожени за българка, нали?
Н.М.: Да, точно това направих. Но първия ми брак не е за документи, както биха предположили някои, защото аз си дойдох с такива.
В Чикаго дойдох, защото има най-много българи в САЩ и исках да живея в българска общност.
Но продължаваш да си тук, а не в България.
Н.М.: В момента правя преход, на края на който, искам да се върна в България.  
Как си представяте България, в която бихте искали да се върнете да живеете и работите?
М.Ш.: Като 51-ви щат.
Т.Г.: Само някои неща трябва да се променят и ще бъда щастлива.
Д.В.: Аз съм готова – заминала. Въпрос на време е. За мен е много важно да запазя децата си с български език.
Н.М.: За мен най-важно е да запазим децата също, историята в училищата да се учи такава каквато е, да не позволяваме на НПО-та да променят нашата история и мироглед, да ни вкарват джендърологии и т.н. Искам да е тази България, в която съм пораснал, с изключение на комунистическите глупости.
Мислите ли, че държавата на поп-фолка и мутрите в рамките на Вашия жизнен път ще еволюира в мечтаната от Вас България?
М.Ш.: Чалгата е отражение на действителността. Музиката не е виновна, а ситуацията.
Т.Г.: В моя – не.
М.Ш.: Аз като един Дядо Вангу – не.
Д.В.: Аз казвам – да. В близките 20 год. виждам България на съвсем различно ниво.
Н.М.: Аз също казвам да. Дълбоко вярвам, че много неща ще се оправят и някои хора не са прави, че една птичка пролет не прави. Понякога прави.
Д.В.: Трябва да има първа крачка.
Независимо, че САЩ продължава да привлича много имигранти от цял свят, тук обстановката не е идеална. Можете ли да кажете 2-3 неща, които не Ви харесват в Америка?
М.Ш.: Да започнем от това, че живеем само 2 хил. от Христа. Америка не е идеално място, но е далеч по-добре от Източна Европа и конкретно България. И мога да кажа, че най-хубавият град на България е Чикаго. Не искам да звучи обидно, но мога да кажа, че хората тук са по-човечни от хората в родината ни.
Т.Г.: Единственото нещо, което не ми харесва в американската политика е постоянното желание за воюване. Разбирам, че има много богати американци със заводи, произвеждащи тази техника, но все пак. Мразя войната.
Д.В.: Аз мога да кажа няколко неща. Хората са много отчуждени, без близост и загриженост. Другото е, че се превръщаме в консуматори, както и децата ни. Бързо ни омръзва всичко и това е понеже можем да си позволим новото. Не оценяваме. В България хората нямат и знаят как да ценят. Тук колкото повече имаш, толкова повече искаш и забравяш да се радваш.
Н.М.: За 18 години съм видял много неща, които не ми харесват. Едно от тях е, че тук си дърво без корен. Дори и родените тук, с високите данъци, ти имаш къща, която не е твоя. Глобализацията не е вярна, има деление. Черните са в един квартал, китайци в друг и т.н.
Тук всички трябва да бъдем двуличници и има една студенина.
В България има топлина. Отивам в моя град и на улицата ми виждам семейства, деца, родители, баби и дядовци… поколения живеят там. Тук съседите се менят всеки ден. Сам си срещу всички.
Т.Г.: Тук са 313 милиона. Не може като в България абсолютно всички да са сплотени, защото са малка бройка… Моите съседи са американци и трябва да кажа, че ако те видят на стълбите, да ти е лошо, ще викне веднага Бърза помощ, няма да те остави.
Н.М.: Да, или полиция да ви се меси, ако се скарате.
Бихте ли се върнали в България?
М.Ш.: Аз обичам новия си дом и смятам да направя всичко, за да го запазя. Моята България е тук (в Чикаго).
Т.Г.: Има го моя вестник „България СЕГА“…

Благодаря за рекламата! (смее се)

Т.Г.: Има я Оксана, има ги моите деца, твоите деца, запознах се с Мишо, лея куршум, помагам на хората и се чувствам много добре.  И мога да си ходя когато поискам и то няколко пъти.
Н.М.: Аз съм готов да се върна в България – там всичко е най-хубаво и добро.
Д.В.: За хора като мен, по 13 години отсъствали от родината, е много кофти положението. Обичам България и съм готова да се върна, но приятелите тук -  те са също семейство.
Когато бях там, ми липсваха приятелите тук, но те можеха да идват. А тук хората, за които тъжа не могат да дойдат.
Два въпроса в един: Според БАН българите в България са на изчезване. Очаква се населението да е под 6 милиона през 2040. Притеснява ли Ви подобна прогноза?
Може ли тази „малка България“ да се спаси от така наречения melting pot или на български – казан за претопяване на етноси в Америка?
М.Ш.: Светът, благодарение на бързите комуникации, технологии, полети и т.н. накрая ще се превърне в едно. Натам отиват нещата. Връщане назад няма.
На българите като не им се прави секс, да раждат деца, ще дойдат бежанци, които ще си плащат данъците… Какъв  е проблема?
Н.М.: Това не мога да го приема. Могат да ни закарат нас обратно в България.
Т.Г.: Аз съм живяла в друго време и съм лоша в това отношение.
Д.В.: Мисля, че българите можем и ще се съхраним. Защото можем да се обединяваме под общи каузи. Като например, правили сме благотворителни акции за българи в България, организирани тук, за да усетят подкрепата ни. Правихме със Салон за българска култура и духовност, Чикаго, акции с деца, които да измислят приказки на български, защото започнеш ли да мислиш на английски – забравяш българския език. На 17-ти май в Хасково, майка ми организира събиране на книги от деца, за библиотека тук.
Н.М.: Ние също правим такива неща. Дарения за България. Две години подред в моя роден град направих час по Родолюбие с по 100-200 въпроса за децата за Априлското въстание, Ботев, Левски, стихотворения… Осигурихме спонсорство от транспортнифирми, които искат да продължаваме борбата за българщината и родовата памет. С тяхна помощ раздадохме награди, пратихме децата на екскурзия за възстновка на Ботевата чета на 2-ри юни.
Д.В.: Нека всеки българин се включи. Енергията е голямо нещо. Да събереш $1000 от един човек и по $1 от 1000 души – разликата е огромна.
Н.М.: Затова казвам, че както се направи час по Родолюбие, другия ден се направи „Син на юнашко племе“  - това беше по моя инициатива и в частност нашия клуб, с помощ, но не мое дело. Дело бе на 20 души, които дадоха пари и искаха това да се случи и ни гласуваха доверие, защото искаха децата ни да знаят.
Т.Г.: Има още какво да се учи. Много от децата например не знаят, че леенето на куршум е тракийска традиция, а не турска.
Д.В.: Ако целта е една, вместо всеки да прави по нещо малко, нека всички направим нещо голямо.
Нека завършим с кратко послание към читателите.
М.Ш.: Да мислим позитивно – всичко друго ще си дойде на мястото.
Т.Г.: Аз казах, че ще стана по-добра, но както ми казва моята приятелка Надя – трябва да стана по-духовна. Искам всички да сме по-духовни.
Д.В.: Съгласна съм с нея. Всичко започва с духовността. Трябва да бъдем по-толерантни и вместо да сочим и обвиняваме останалите за нашите проблеми да хванем живота си в ръце и така ще се промени бъдещето на целия народ.
Н.М.: Аз ще завърша с това да вярваме, да бъдем добри един към друг, но да знаем, че България е над всичко. Тя е нашата родина и ние сме й длъжни, трябва да й помагаме и да я запазим за нашите деца и техните. Не трябва да се пускаме по течението на глобализма, който цели всички държави да се превърнат в територии.
Благодаря на всички за участието! Желая на Вас и всички наши сънародници по целия свят, всеки да реши тази дилема по оптималния за себе си начин!


Светлозар Момчилов
водещ на предаването „Stanley’s New America”всяка неделя по Comcast Cable: channels 397 & 679 и по air channel 24.4. (хваща се със стайна антена) –
07.00 pm
в. „България СЕГА“
www.facebook.com/svetlozar.momtchilov






_____________________________________________________________________________
Р.Б.: Уважаеми сънародници, дискусията по тази актуална тема е отворена и всеки може да сподели своето мнение по най-удобния за себа си начин: на маса с приятели, чрез страниците на в. „България СЕГА“ (нашият емайл е editor@bulgariasega.com), в социалните мрежи и т.н.
Има много теми, които касаят повечето от нас и това едва ли е случайно, понеже имаме обща съдба, най-малкото поради факта, че се намираме дълго време извън Родината си.






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7