Дилема: Къде е по-хубаво, дали в чужбина или в България? (1-ва част)

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | Дилема: Къде е по-хубаво, дали в чужбина или в България? (1-ва част)
image

Дискусия в токшоуто „Stanley’s New America”

Дилемата къде е по-хубаво, дали в чужбина или в България, стои пред стотици хиляди българи, разпръснати по целия свят. Няма универсален отговор на този въпрос, понеже всеки един случай е строго специфичен. Затова гости в студиото на „Stanley’s New America” бяха различни хора, които обсъдиха тази тема с ясното съзнание, че нито ще могат да я изчерпят, нито ще успеят да намерят правилното решение за всеки един наш сънародник извън родината ни.
Гости:
Мишо Шамара – известен български рапър и продуцент.
Таня Димитрова – колумнист във вестник „България СЕГА“, Чикаго.
Даниела Вълканова – журналист на свободна практика и общественик.
Никола Масларски – патриот, основател и президент на мото клуб „Хайдути“, Чикаго.

Добре дошли на всички!

Идеята за днешното шоу се зароди по повод емоционалното завръщане на Даниела в България след 12 годишен престой в Чикаго и не по-малко емоционалното й завръщане обратно в Чикаго. Ето какво написа тя, малко след пристигането си в България:

 

„Посрещането беше страхотно. 20-тина роднини и приятели с банер "Семейство Славови, WELCOME BACK" ни чакаха на изхода на терминала. Имаше сълзи от щастие. Имаше прегръдки. Усещането беше нереално.В един момент сякаш беше сън, а в следващия се чувствах все едно никога не съм напускала България. След бърза почерпка с близките се отправихме към родния ми град - Хасково. Интересни ми бяха табелите на български език.Чувствах се в свои води. В момента, в който се озовах на позната улица в Хасково подскочих от щастие. Вече бях у дома. Минахме през улицата по която съм вървяла всеки ден за училище, през блока в който съм израснала и гимназията, в която съм учила. Всичко ме изпълваше със спомени. Мили спомени, които носят смисъл на живота ми. Стигнахме до новия апартамент на майка ми, който въпреки, че не познавах, бе изпълнен с любимите ми хора (освен тези, които оставих в Чикаго – обичам ви!!!). Плаках от щастие поне 4-5 пъти тази вечер.Да прегърна сестра си и баща си беше мой блян през тези 12 години. Ето, че вече ги прегръщах. Животът е прекрасен!!!“

 

 

Макар че формално се върна в България, за да получиш своята „зелена карта“, ти имаше желанието да пробваш да останеш за по-дълго време в родината. Така ли е?

Даниела Вълканова: Да. Издържах тук 12 години заради страха, както и много други българи. Някои от уплаха какво ще заварят когато се върнат обратно, други от страх дали ще могат да се върнат отново в Америка, което беше и моя случай. Но в крайна сметка, кое е това, което не може да се поправи в България? Според мен няма такова нещо и освен смъртта, в този свят не съществуват непоправими неща.

 

Тоест, ти искаш да гледаш на тази трудна дилема по един позитивен начин?

Д.В.: Да, според мен това е начинът.

И смяташ, че това е универсалния ключ, който ще реши проблемите?

Д.В.: Как човек ще реши проблема, ако се концентрира в него? Проблемът се решава, ако се концентрираш върху решението.

С какви очаквания замина за България и какво намери там?

Д.В.: Много мой познати, че и непознати, ми бяха споделили доста негативни коментари за България. Опитаха се да внесат страх у мен, да ме предупредят. Аз обаче тръгнах без предразсъдъци, обещала си, че и на лошото ще отвръщам с добро и няма да бъда част от този негативизъм, ако той се окаже реален. Имах си дори и мото: Ако някои ме прецака, ще го черпя кафе. Ако някой ме наругае, ще му се усмихна колкото мога по-широко. Това беше тактиката ми, която изградих преди да тръгна по пътя обратно за дома.

Ти почти си на ниво Дядо Добри.

Д.В.:Някои хора може да ме вземат за луда, но това беше решението ми и то всъщност проработи. Много е важно с каква нагласа и отношение тръгваш към хората.

След кратък престой в България, ти се върна обратно в Чикаго. На летище „София“ те посрещнаха с плакат Семейство Славови, WELCOME BACK, а на летище O’Hare в Чикаго те очакваха с подобен плакат „WELCOME HOME семейство Славови“. На кое летище ти се почувства у дома?


Даниела Вълканова

Д.В.: В България. При мен всичко се свежда до чувствата и емоцията. Моментът беше невероятен, още с кацането. Бях се подготвила за една сива, грозна и отвратителна София, а и по принцип никога не съм харесвала нашата столица, нищо лично към софиянци, просто усещане. Та се бях подготвила за културния шок и целия комплект, за който всички говорят, но явно съм забравила и как изглежда София, защото ми се видя красива. Имаше тези чудни зелени поляни и си помислих, че може би съм кацнала на грешно място или от другата страна. Мога да го сравня само с усещането, когато се прибереш у дома си след 2 седмици прекарани във ваканция в луксозен хотел. Тогава не е от значение в какво състояние е дома ти, а това, че си се върнал.

Да разбирам, че имаш семейни причини, поради които си отново в Чикаго, но не тук се чувстваш у дома?

Д.В.: Сега след като се върнах от България, не мога да си стъпя съвсем на краката.

Нека поговорим за отношението на българите в България към техните сънародници в чужбина. Даниела, в твоя фейсбук профил се появиха следните  коментари: (Ще цитирам части от тях)
„Всички вие като дойдете от чужбина твърде много държите да споменете,уж случайно, че сте дошли от чужбина , ама как било там, как тука,на никой българин не му се слушат сравненията ви. Народът много се е изнервил точно от такива хора, всеки си хвана чувала и се махна от набор 80-ти нататък...а ние тука на по 20 години работим яко да има пенсии и за вашите баби и дядовци в момента. Избягалитеняматабсолютноникаквизаслугизатова, което е постигнатоотвсички, коитоостанахме - падане на визи, членство в ЕС и НАТО, свободи, закоитонесмеехме и дамечтаем. Емигрантитеняматдумата и нетрябвадагласуват на български избори! Най-мразянякойотчужбинадамиобяснявa колкообичаБългария. Истинските родолюбци живеят в България за добро или лошо това е нашето място ...!“

Какво мислите по повод тези коментари, които реално отразяват мнението не на един или двама българи, а на много по-голяма група. Въпросът е към всички гости?

Мишо Шамара: Това е като един лаф: На кривия… и космите му пречат. На кривата ракета и космоса ѝ е крив.


Мишо Шамара

Смяташ, че няма истина в тези думи?

М.Ш.: Абсолютно никаква истина няма. Първо, голяма идиотщина е да говорим, че България е нещо много по-красиво от целия широк свят. По цялата планета има красиви места. България си е хубавичка, Сърбия също е хубавичка, Албания също е прекрасна и Косово най-вероятно има чар.

Говорим за отношението на голяма група от българите към техните сънародници в чужбина.

М.Ш.: Да. Нека се върна към текста на Даниела, която се прибира в България с топлите спомени за детството си. Всяко детство е прекрасно, дори най-бедното детство е такова. През него идват новите емоции, като първата целувка, първото слушане на рок, на рап, любовта към любознателността и т.н. Това са емоции причинени от химични реакции в тялото, с възрастта тези флуиди обаче, започват да изгубват всякаква стойност, но ние продължаваме да ги търсим. Носталгията всъщност е едно измамно чувство, което ни кара да искаме да усетим онези стари пориви.

Твоята теза е, че в носталгията има измамност?

М.Ш.: Точно. Любовта също е измамна, нали?

Д.В.: Реално, носталгията е спомен за миналото, което не е в момента, така е.

М.Ш.: Говорим във факти. В Америка, Западна Европа, Великобритания, Канада и хубавите държави по света, за нас като родители, е важно да оставим поколението си в една по-добра почва. Тоест, да посадим семето там, където ще порасне хубаво цвете.

Значи, ти си в Чикаго най-вече заради твоите деца.

М.Ш.: Абсолютно! Аз не виждам човек, който да има друга причина. Дори и да няма в момента деца, подсъзнателно той търси мястото където може да се установи и спокойно да отгледа семейство.

От какво бягат българите в България и дали е правилно да се използва глагола „бягам“?

М.Ш.: Да използват каквито глаголи си искат, мен това не ме вълнува. Но несправедливостта е нещото, което прецаква цялата държава.

Искаш да кажеш, че правилата на играта в България са несправедливи?

М.Ш.: Защо българския футбол не е добър? Защото съдиите са купени и добрия футболист не може да успее да се реализира и докаже. Същото е и с бизнеса… Когато ти са купени съдията и прокурора, когато и политиката е корумпирана, какво очакваме?

Таня, ти си бивш прокурор. Какво можеш да кажеш по въпроса?


Таня Георгиева

Таня Георгиева: Същото нещо. Самата платформа на държавата измисля своите начини да те вкарва в едно русло, което ти е неприятно. Като започнат да те дразнят всички тези неща: корупция, безработица, социална система, интегриране на етноси, които на мен лично не са ми приятни…

М.Ш.: Както и на останалите от нас.

Т.Г.: …това си е излишно даване на пари и т.н., а жената с трите деца я захвърлихме, а в момента има български семейства с повече деца, също захвърлени и всичко това ти идва в повече и си хващаш шапката и заминаваш.
Аз също като Даниела, като видя че самолета се спуска над София, също се вълнувам, даже си и плача и ми е готино. Слизам сама, защото никой не ме чака, след като родителите ми починаха. Навремето, когато дъщеря ми спечели зелена карта, баща ми каза, че сме длъжни да правим всичко възможно да й пращаме пари в Америка. Така че през годините съм изпращала за всичко, през образование и т.н. Не съм позволила да взема финансови блага от Америка. Това, което баща ми, член на Партията и прочие, каза беше, че трябва да дадем всичко от себе си дъщеря ми да замине и внучето ми, едва на 3 месеца, да израсне в друга държава, където ще има шанс.

Ясно, няма шанс за хората в България. Даниела, от какво бягат българите в България?

Д.В.: Искам да задам въпрос. Когато просто недоволстваме от нещо и всички си хванем шапките и изчезнем, какво става?

М.Ш.: Нали сме правили протести? 10 човека се запалиха и какво? Системата не позволява да се промени нищо. Тогава за какъв чеп да стоим заради хора, които ги е страх да си променят бъдещето?Има два вида хора според мен – прогресивни и ретроградни. В България консервативните хора са захванали всичко със зъби и нокти и не дават шанс на промяната.

Никола, какво е твоето мнение?

Никола Масларски

 

Никола Масларски: Не може всички да си хванем шапката и да абдикираме като оставим мафията да окупира властта.

Но самия ти си в Чикаго.

Д.В.: Това, че сме тук, не означава, че не действаме за България.

Н.М.: Малко абсурдно се получава това, че сме седнали тук 4-ма души на американска земя и обсъждаме колко обичаме да сме в България. Но България е нашата родина. Моето дете се роди в САЩ, но в момента е в родината ни, защото искам да расте там, да види и да  израстне като българин. Мишо има друго мнение, дали го подкрепям или не, няма значение. Аз съм толерантен.
Моето виждане е, че ние като българи сме длъжни да се борим за нашата родина. Според мен мнението на Мишо е грешно и по-точно егоистично. Защото виждате ли, аз искам моите семена да раснат на по-хубава почва…

Таня е на същото мнение.

Н.М.: Ние сме различни хора и затова сме тук, за да споделим различни гледни точки.

Т.Г.: Аз говорих за шанса, не за мястото.

Смяташ ли, че твоите деца ще имат същите шансове в България?

Н.М.: Може да нямат същите шансове, но за мен е важно да са българи.

Значи е по-важнода са българи без шансове?

М.Ш.: Според мен тук правиш една голяма грешка, Ники. На първо място човекът трябва да бъде човек. На второ място трябва да бъде българин.

Д.В.: Точно така!

М.Ш.: Това дали си българин, турчин или циганин няма никакво значение за мен или държавата, в която сега живеем. Тоест, българите са дошли 600-ната година на българските територии, преди тях е имало гърци, траки и неандерталци, а преди това слонове… След нас може да няма България, после може да има патагонци… Няма значение. Най-важното е да възпитаме децата ни да бъдат хора, а това ще стане в човешките държави, където има справедливост и правила.

Според теб децата в България нямат добри примери за подражание?

Н.М.: Има достатъчно примери за подражание. Като Хаджи Димитър, Караджата, Ботев и още много други.

Т.Г.: Ама те ги махнаха от учебника, приятелю!

Н.М.: Те не ги махат тези от учебника, а чуждите фондации, които вкарват пари.

Т.Г.: То цялото средновековие го няма, какво ще учи детето ти? То няма да знае нищо.

Н.М.: Точно за това трябва да се борим да го има.

Т.Г.: Това не работи… не работи за държавна сигурност. 86-та година, цялата система взема решение, тази държава в какво русло да тръгне.

Тук малко като конспиративна теория става.

Т.Г.: Няма конспирация… Държавата е купена и си върви в едно русло.

М.Ш.: Как може децата в училище да учат как голямото геройство е да отрежеш главата на Никифор и да си направиш чаша от черепа му и да ходиш да пиеш от нея? Това не е яко… Трябва да ги учим на добрите примери. Българската история се гледа през идиличното разбиране, че България и всичко родно е единствено и правилно и ние никога не сме правили грешки. Напротив, историята е наука и българите са правили много грешки, много…

Н.М.: Това е нашата родина и държава и всичко, което работи за нея е правилно. Мен ме интересува какво се е случвало, какво се случва и ще бъде в България. Ние не трябва да подкрепяме тези методи от глобализацята: Ми, важното е, че съм човек, пък българин – майната му.

Д.В.: Трябва да сме достойни хора, за да бъдем достойни българи.

Н.М.: Разбира се!

В момента обсъждаме темата за бягството на много българи.

Т.Г.: Бягство е много тежка дума… Човек винаги има шанс.

М.Ш.: Понеже са много алчни нашите политици, моят съвет е, всички да вземат да се разкарат и да ги оставят като Малкия принц, сами да са си крале. Да оставим Пеевски и Бойко да си се сношават и правят деца.

Т.Г.: То ще има и други на политическата сцена. Въпросът е друг и той касае опростачването, което се среща често в България, навсякъде и при всичко. Тази система е измислена - да се въведе държавата в опростачване…

М.Ш.: И най-голямото такова е расизма.

Мишо, освен от други неща ти бягаш и от Бойко Борисов. Защо?

М.Ш.: В един момент ми писна да се боря с вятърни мелници. А все пак, една птичка пролет не прави. Когато в едно стадо овце, една овца надигне глава, всички останали започват да я мразят. 

Нека си представим следния невероятен сценарий. Борисов на коленете моли: „Мишо, за Бога, върни се в България! Имаме нужда от теб тук!“ Какво би му отговорил?

М.Ш.: Ако иска да се върна, първо ще му дам да ми целуне ръката, паднал на колене. На летището да ме чака с бял кон, жигосан с емблемата на Louis Vuitton, защото така ме кефи, да ми даде титлата ювиги хан… И нали искаше да ме вкара в затвора заради бяло, зелено, червено,  нека да смени знамето с конска опашка. Та да дойда като хан Аспарух, да освободя България.
Шегувам се, естествено. Надявам се дебилното ми чувство за хумор да ви провокира да мислите по-различно, защото когато не мислим, ставаме тъпанари и имаме нужда от хора като мен, да ни дразнят.

Още един въпрос специално към теб. Какъв е повода да разполагаш с повече време за теб и твоето семейство през следващия месец?

М.Ш.: Формалният повод е, че ми блокираха фейсбука, понеже напоследък правих доста провокативни видео клипове, които заляха интернет пространството. Макар, че реално ми блокираха страницата заради един от постовете ми за несправедливите избори в Русия. Жалко е, че българите още отъждествяват българщината през погледна на Русия. Каква Русия? Тя винаги е била вражеска държава на нашата, която никога не е работила в наша полза и интерес.

Никола, доколкото знам и ти имаш в момента проблем с твоя фейсбук профил?

Н.М.: Той винаги е блокиран, защото свобода на словото няма.

И фейсбук не е демократично пространство?

Н.М.: В никакъв случай. Има по-голяма цензура отколкото тази от времето на комунизма. Аз съм живял 20 години през онова време, както и 20 години през капитализма и виждам разликата, че тогава имаше цензура, но тази сега е милион пъти по-голяма. Нищо не можеш да кажеш там, ако изразиш мнението си, дори без да заплашваш, не трябва да ти затварят профила, но го правят.

И нямаш право на защита.

Н.М.: Нито на обсъждане.

М.Ш.: В интерес на истината, не знам защо фейсбук прилага тази практика, но в Америка имаш право да кажеш всичко каквото си искаш, дори да не си съгласен с някого и да използваш първата поправка.

Да, можеш да се защитиш.

Т.Г.: Абсолютно!

М.Ш.: Тук въпросът е, като види всички гледни точки, обществото само да прецени кое е правилно и кое – не.

Д.В.: По принцип за фейсбук можеш да докладваш някого, ако те е обидил. И може би това се е случило на теб, Мишо.

М.Ш.: Аз изцяло пропагандирам равенството между хората, в което искрено вярвам, защото ние тук в САЩ сме като циганите в България, ние българите сме афганистанците на местна почва. И въпреки акцента ми, наподобяващ Дракула, никой не се е уплашил от мен. Искам да кажа на хората, сега, като имам шанс, запознайте се с циганин или турчин, хапнете заедно, пийте една бира и ще видите, че и те са хора като нас, със семейство, мечти и проблеми.

Д.В.: Човешките права преди всички други.

М.Ш.: Това е основната идея за българското освобождаване, то не е било борба против турците, а против султана и Империята.

Да се върнем към темата: Има ли разлика според Вас между общоприетата представа за комфорт и реалния комфорт? Въпросът ми е първо към Даниела и после към останалите.

Д.В.: Според мен, общоприетата представа за комфорт е лукса. Това е материалния успех и в момента така ни го налага обществото, че трябва да бъде най-важното нещо. Успял си, когато си отрупан с материални блага, голяма къща, последен модел кола и т.н. Но в България виждам, нещото което толкова много ми липсва тук, че хората оценяват малкото. Истина е, че човек може и с малко, може и с много.

Тоест, с много малко материални активи пак се постига щастие?

Д.В.: Според мен, тогава повече цениш това, което имаш.

М.Ш.: Моето впечатление е, че там е доста по меркантилна средата. Там има дискриминация не само между етноси и хора, но и между класи, както и по красота. Грозните са дискриминирани, а дебелите отхвърлени от обществото.
В Чикаго ми харесва това, че отивайки на заведение можеш да видиш най-големия милиардер, но по нищо не можеш да кажеш колко пари има този човек. Той ще те поздрави и дори ще се здрависа с мексиканеца, който чисти тоалетната. Тук хората са наясно с едно нещо, че в тази машина не само стрелките на часовника са важни, а и всички останали компоненти. Модерното милиардерско съсловие в Америка, като Зъкърбърг, Мъск и Гейтс нямат златни тоалетни, като старата генерация, като Тръмп, например. Те живеят в нормални къщи, карат Тойота Приус…

Т.Г.: И пътуват с метрото често!

М.Ш.: Да. И даряват парите си за благотворителност. Тук обществото е еволюирало и това ми харесва. Ако Бог реши, и ние събралите се тук, с нашата гледна точка, може да дадем нещо, с което нашата държава да направи крачка напред.

Т.Г.: Е, те богаташите в България са 1%.

Следва продължение

 

Светлозар Момчилов
водещ на предаването „Stanley’s New America”всяка неделя по Comcast Cable: channels 397 & 679 и по air channel 24.4. (хваща се със стайна антена) –
07.00 pm
в. „България СЕГА“

 

 

 

 

 






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7