"България СЕГА"- вестникът на българите в САЩ и Канада + - 19-годишният Мартин Димитров „ще избива рибата“ със “SnapClips” заедно с 3 акули от "Shark Tank"

19-годишният Мартин Димитров „ще избива рибата“ със “SnapClips” заедно с 3 акули от "Shark Tank"

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | 19-годишният Мартин Димитров „ще избива рибата“ със “SnapClips” заедно с 3 акули от "Shark Tank"
image

На 28-ми януари, 2018 бе излъчен епизод на популярното телевизионно шоу “Shark Tank” по ABC, в който нашият сънародник Мартин Димитров успя да сключи изгодна сделка с трима от инвеститорите във връзка със своя патентован продукт „SnapClips“. Този успех бе гордост както за град Чикаго, така и за нашата българска общност тук. Ето какво сподели младият български бизнесмен за читателите на в. „България СЕГА“:

От къде е твоето семейство и от колко време си в Чикаго?
Семейството ми е от Русе, по-точно живеехме в Щръклево – малко село в областта. През 2000 година, когато бях на двегодишна възраст, се преместихме в Чикаго.

Какви са твоите интереси и хобита?
Преди да започна с бизнеса, който в момента развивам, обичах много да карам колело и постоянно правех DMX каскади. Отделно бях спортист, занимавах се с американски футбол и борба. В последствие с настъпването на бизнеса нещата се промениха, като му посветих повечето от времето си и започнах да вдигам тежести. В този момент всичко се завъртя около работата и започнах да ходя по срещи, водех разговори със собственици на различни компании, които ми даваха отправни точки и съвети, често отскачах до банката и сега всичко се свежда до бизнеса. За мен той е 24/7.

Къде учиш в момента?
В University of Illinois - Чикаго. Втора година съм.

Каква специалност?
Предприемачество (Еntrepreneurship).
Предполагам, че в професионалната си кариера се виждаш повече като собственик на бизнес, отколкото като служител?
Така е. Бил съм служител за две-три години, в компания занимаваща се с продажби по телефона. Точно там се научих как трябва да говоря с хората и усвоих умения в продажбата, при това през телефонната слушалка, а сега когато отида на среща лице в лице ми е много по-лесно. Тогава разбрах, че не искам да работя за друг човек, а да ръководя собствен бизнес.

Чувстваш ли се като добър продавач?
Да, на сто процента.

Продажбата е важна за всеки един бизнес, а и сама по себе си е добър бизнес.
Съгласен съм. Когато нямаш продажби, нямаш нищо.

Какво се случи в бизнес часа (или Еntrepreneurship class), който посети в средното си училище „Wheeling High School“?
Това беше през моята трета (junior) година там. Учителят ми тогава ни постави задачата да намерим десет проблема и тяхното решение. Все още мислейки се запътих за следващия си час в спортния салон, където трябваше да вдигам щанги. Тогава забелязах щипките за тежести (Spring weight collars), повечето от които бяха изпочупени и лежаха разпръснати на земята. Самия им дизайн също беше лош и неудобен. Тогава си помислих, че трябва да има по-добър начин за направата им и в съзнанието ми изскочиха популярните преди години увивни гривни за ръка (Snap bracelets), които с лек удар по ръката от разпънато положение се навиват около китката ти. Осенен от зародилата се идея, поръчах 50 бройки от гривната по eBay. Те пристигнаха с украси на сърца, Спайдърмен и др., затова ми се наложи да махна декоративното им фолио и да използвам само сърцевината, която всъщност е основния продукт. Взех пет и ги залепих наедно, след което отдолу ги напръсках с Plasti Dip – това е като гума в спрей, за да може да се държи на самата щанга. След това реших да изпробвам дали приложението на идеята ми е толкова добро, колкото самата нея. Оказа се, че тези пет слепени гривни издържат около 200 паунда тежест, при това само от едната страна на щангата.

Това е първия ти опит, изцяло с подръчни материали, но предполагам, че това което в момента правиш е по-добро.
Определено е много по-добро. Имахме две години за метода „проба-грешка“, минавайки през различни образци и модели, докато достигнем продукта в тази му форма и вид.

До какви тежести задържа твоята щипка „SnapClips“, която вече предлагаш на пазара?
Все още около 200 паунда. Тестът да се вдига на 180 градуса, като всички тежести да падат на гривната не е реален, защото това никога няма да стане в обикновен спортен салон. Сега има хора, които са вдигали повече от 800 паунда, дори има българин в спорта „Стронгмен“ – Димитър Саватинов, на когото съм изпратил „SnapClips“, който е вдигал може би над 1000 паунда. Аз съм виждал хора вдигащи 855 паунда общо и е нямало проблеми, но не съм сигурен, че над тази тежест щипките ще издържат.

До колкото знам, си спечелил и съревнование.
Да, даже няколко съм спечелил. Първото бе в гимназията и беше областно, като първата година спечелихме първа награда - $300. Тази сума всъщност я използвах, за да подам заявление за патент. Това се оказа добър ход, защото имаше един човек от друг щат, който 22 дни след като аз пуснах заявлението е отишъл за същото нещо. Но аз бях първи. След това организаторите, в лицето на компания продаваща Entrepreneurial класа на училището, ни дадоха още $2500 да разработим и доразвием идеята. С тези пари направих онлайн кампания за набиране на средства (Kickstarter) и превърнахме тази цифра в $25 000.

Тоест, събрал си тези пари чрез хора в социалните мрежи?
Точно така. Когато бях четвърта година в гимназията вече имах истински бизнес със заявки за продукта, който трябваше да изработя и да им пратя. Отне ни 18 месеца, за да направим финалната версия на продукта, с която сега разполагаме и аз спокойно мога да я нарека – перфектна. За цялото това време ние проектирахме около 200 различни дизайна, които тествахме и накрая намерихме точния, който да изпратим на хората.

Минали сте през 200 различни модификации докато достигнете до качеството?
Да. И точно преди да получим първата пратка от Китай, където сега се произвеждат, патентът ни бе одобрен. През юни, 2017 година, получихме патента, а пратката пристигна месец по-късно, през юли. Тогава вече изпратих заявения от хората продукт, който наброяваше 800 бройки от 15 различни държави – Япония, Австралия, Бразилия… навсякъде. Не знаех даже как са ни намерили. След това трябваше да реша дали ще ходя да предлагам продукта директно на фитнес залите, спортните магазини или на компании, които ще им го дистрибутират. Имам приятел-ментор, който ми е помагал много през годините, особено в гимназията. Самият той притежава компания, която има почти $10 милиона оборот. Той ми каза: Ако се явиш в шоуто “Shark Tank”съм сигурен, че ще те вземат. Толкова съм уверен, че сам ще ти купя билета.

Ти знаеше ли за това шоу “Shark Tank”?
Да, но честно казано нямах интерес да се явя, защото преди регламента беше такъв, че вземаха 5% от акциите на компанията ти, за да те допуснат на участие в предаването.

Сега още ли е така?
Не, това условие вече е отпаднало.

И резултата от участието ти е, че сключи сделка със световно известния милиардер Марк Кюбан?
Вярно е, само че не сключих сделка само с него, а и с още 2-ма инвеститори в шоуто –  Алекс Родригес и Лори Грейнър.
Та след като моя приятел ме посъветва да отида в “Shark Tank” аз се съгласих. И се явих на следващия кастинг, който се оказа последен за сезона и се проведе в Бостън, Масачузетс. Обадих се на един приятел, който взех със себе си и заминахме, като карахме 16 часа с кола. За малко да го изпуснем, но все пак се класирахме за кастинга в последния момент. Две седмици по-късно ми се обадиха, че искат повече информация, видео и снимки. Като последваха 2-3 месеца чакане, но все пак се свързаха повторно с мен и ми казаха, че съм одобрен и искат да ми купят билет, за да отида в Лос Анджелис, Калифорния.

Значи от “Shark Tank” ти купиха билета и ангажимента на ментора ти за това отпадна?
Да. Отидох в Калифорния и снимахме епизода в “Sony Pictures Studios”.

Кога снимахте всъщност епизода?
На 13-ти септември, 2017 година.

Но се излъчи на 28-ми януари, 2018 година. Защо им отне толкова време?
Имат много участници. Самото шоу се снима само за 4 седмици – 2 през юни или юли, след което 2 седмици през септември. Като снимат по 12 часа на ден. 
И ти направи сделката по време на самите снимки? И преди да се излъчи епизода нямаше право да говориш за нея?
Да, но сделката по време на снимките не е финална. Самата сделка се сключва след предаването, когато провеждаш нови срещи с тях, понеже за 45 минути (времето за снимки) не може да се добие реална представа и да се уточнят всички детайли по договорите.

Сега имаш ли окончателна сделка с подписан договор?
Все още водим преговори и уточняваме различни неща, но имам усещането, че ще успеем.

Някой помага ли ти при договарянето на всичките клаузи около тези сделки?
Да, имам няколко адвоката и приятели със собствени компании, които ми съдействат.
Притесняваше ли се по време на снимките на предаването, все пак има голяма аудитория и известни хора пред теб?
Честно казано – не. Не можеш да си позволиш да стъпиш там с лоши мисли, защото иначе ще се провалиш. Трябва да мислиш позитивно, за да успееш. Аз отидох там сигурен, че ще сключим сделка и така и стана, с разликата, че сделката беше много по-добра от тази в представите ми.

Би ли казал в общи линии, в какво се състои самата сделка?
Сделката е за $150 хил. за 30% от компанията.

Те ти дават тази сума пари, а ти им даваш 30% собственост от твоята компания, така ли?
Точно така.

На теб за какво са ти нужни тези $150 хиляди?
Половината ще ги използваме за производството на продукта, след което 1/4 ще инвестираме в реклами, участия по шоу програми и като цяло помощ за продажбите. Останалата 1/4 ще оставим в банката като резервни средства.

Разпределяте ги по една част за производство, една за резерви и една за маркетинг и реклама. Това е добре. Доколкото знам майка ти е тук в Чикаго, а баща ти – в България. Как възприемат те успеха ти?

Щастливи са, определено. Вече само стоят отстрани и повече наблюдават, но ако изскочи нещо, с което могат да ми помогнат го правят. В началото бяха малко скептични и несигурни, че този проект може да постигне успех, но сега виждат, че е възможно.

Какво мечтаеш и искаш да постигнеш в бъдеще с този проект „SnapClips“?
Искам да отида в другите индустрии, които не са ограничени само до спорта. Според мен може да намери приложение в много други индустрии и различни държави.

Значи виждаш потенциала да се разрасне в бъдеще?
Все още преценявам посоката, в която искам да поема. Но мисля, че ще има много повече средства, ако навляза и в бизнеса с кабели, защото кабелите са навсякъде и дори да имаме най-хубавите “SnapClips” по-малко хора ходят на фитнес, отколкото се ползват кабелите. Така че, предполагам, че ще се насоча тъкмо към тази сфера. Моята цел е да живея живота си по начин, по който искам. Не желая да имам шеф и някой да ми казва в колко часа да ставам и колко да работя. Предпочитам свободата, да имам достатъчно пари, за да развивам собствените си идеи.
Мисля, че много добре си се ориентирал. Все пак си на 19 години и малко хора на тази възраст имат подобна визия и такива постижения в бизнеса.
Няма по-хубаво време за живеене от днешното. Сега разполагаме с интернет, свободната комуникация по цял свят и цял куп привилегии.  Условията в които се намираме днес са много благоприятни и няма причини защо някой да не успее в бизнеса.
Така мислиш ти, но много други хора не мислят по този начин и независимо, че и те живеят тук в САЩ, нямат тази увереност.
Това е проблемът. Всичко започва с ясната визия и увереност, началото тръгва с мисълта ти.

В момента чувстваш ли се като звезда в колежа ти или сред българската общност в Чикаго?
Не. Не се определям като звезда. Аз съм обикновен човек, който вярва в собствената си идея и искам да я разгърна максимално. За мен не е цел да бъда звезда, искам просто да имам свободата да избирам какво да правя и хората около мен да имат нужното им.

Имаш ли партньори в бизнеса си?
Да. В гимназията имах няколко, но за жалост те не бяха сериозни, затова 90-95% от работата я свърших аз. Преди 4-5 месеца дойдоха още трима нови партньори и сега имаме и инвеститори, които също помагат.

Защо всъщност ти трябват партньори в твоя бизнес?
Има толкова много неща, че не мога универсално да покрия всички проблеми. Стигаш до някъде и не можеш да продължиш сам, тогава е много по-лесно когато има и други хора, които ти помагат и дават идеи.
Но трябва да са подбрани добре, да притежават нужните качества, да бъдат лоялни и да им имаш доверие. Това не е малко.
Така е. Всички хора, които работят с мен са мои приятели и доверие има. Ние се разбрахме, че бизнесът е бизнес, а извън него сме си приятели. Двете не се смесват, защото са различни неща.

Твоите партньори американци ли са или са българи?
Двама са поляци, а другият е италианец.

Имаш ли българска среда и български приятели?
Още когато ходех на училище, познавах двама-трима българи, но като цяло повече играех с американски деца и с тях ми беше по-лесно да се сближа. Не че имаше причини да не се сприятелим много с българчетата, но проста така се получи.
Знаеш ли какво става в българската общност, какви събития се случват и т.н.?
Не. Аз дори не гледам телевизия, защото бизнесът е окупирал цялото ми денонощие. Майка ми и баба ми често ходят в българските магазини и ме водят в нашенските ресторанти, но като цяло не ми остава време. Ще наваксам, когато постигна желаното.

Бил ли си скоро в България?
Откакто сме дошли тук в Америка, в България съм се връщал общо около 4-5 пъти, като последно бях там преди около 6 години.

И с какви впечатления остана от родината тогава?
В Америка е много по-хубаво от България.
Напуснахме родината когато бях на 2-годишна възраст и сега съм свикнал с Щатите.

Кое ти харесва повече тук, отколкото в България?
Тук има повече шансове да водиш по-добър живот. Не че в България изобщо няма, но тук бизнес пазарът е по-голям и има по-голяма възможност да правиш пари. Отделно в САЩ има повече поддръжка, на всичко.

По-добри възможности за професионална реализация, добре. А какво друго, от самия живот, ти харесва повече?
Знаеш ли, когато отида в България ми харесва, че все едно се връщам назад във времето… Има някаква разлика между тук и там, равняваща се на 2-3 години, с които родината ни се бави. Допада ми и че там не е толкова динамично и забързано ежедневието и всичко изглежда по-лесно.
С баща ми сме ходили на планина и сред природата се чувствам страхотно. Мога истински да релаксирам. Българската храна също много ми харесва.
Ти говориш добре български, но доколкото знам не можеш да пишеш и четеш на езика.
Да. Преди около 10 години се върнах в България и тогава за кратко нашите бяха решили да остана, за да уча там. Тогава се понаучих да чета и пиша, но за кратко… После пак забравих. Сега ако е въпрос на живот и смърт и някой ми е опрял пистолет в главата ще се справя, но иначе ще ми е малко по-трудно.

Би ли искал да продаваш своя продукт в България?
Едва ли ще има смисъл, понеже пазарът е малък. По-скоро би се получило в индустрии, където се работи с кабели, отколкото с фитнес залите. Ние се опитваме да вземем патент в Европа и Азия.

Защото твоя патент всъщност покрива само Америка?
Точно така, само за територията на САЩ и хора, които се опитват да продават в страната.

Какво би казал на сънародниците в Америка, които нямат самочувствието, че могат да започнат собствен бизнес със свои, оригинални идеи?

Каквото и да ти трябва, днес то е в интернет. Каквото и да не знаеш –Google го знае, а ако той не е наясно, със сигурност в живота ти има поне един човек, който го знае. Човек, който иска да прави нещо, винаги може да намери правилните отговори. През 2018-та, с всички улеснения, просто нямаме оправдание да не развиваме свой бизнес или идеи. Единствената пречка би бил самият ти и недоверието ти към собствените ти възможности. Има една такава мисъл: „Този който мисли, че може и онзи който мисли, че не може – и двамата са прави“.

А кой печели?
Този който може, разбира се.

Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7