„Да запазим светлината в душите си“

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | „Да запазим светлината в душите си“
image
Участници в срещата

Под този надслов се проведе поредното събитие на Салон за българска култура и духовност на 30 септември 2017 г. в Чикаго. Беше представен Петър Дънов - една от най-значимите духовни личности, още приживе наричан от последователите си Учителя. Безкрайно бях щастлива, че  залата се изпълни с толкова много хора. Не случайно Петър Дънов е поставен на второ място след Васил Левски в „Класация на великите българи”, проведена преди няколко години от Българска национална телевизия. Почти всички наши сънародници са чували за него, много от тях са запознати с лекциите, музиката му и системата от гимнастически упражнения, която той разработва, но тези, които са възприели неговото учение и са го направили начин на живот, не са толкова много. За голяма радост част от тези последователи на Учителя Петър Дънов живеят в Чикаго и  заедно с тях, имахме възможността, да участваме в едно невероятно Калина Томовапътуване към Светлината, Хармонията и Любовта. Защото тези три часа, които се оказаха крайно недостатъчни,  се превърнаха именно в такова пътешествие, от което се завърнахме обогатени духовно и със светлина в душите си. Анелия Димитрова, която още от дете се запознава със словото на Учителя, представи основните постулати на неговото учение. Беинса Дуно е името, което той приема по-късно и в превод от санскритски означава „този, който носи доброто чрез слово”. То не може да се затвори в определения и да се ограничи в разговори, защото каквото и да се каже, няма да бъде достатъчно да се представи необятността на тази духовна благодат. Когато Анелия излезе да говори, тя не знаеше точно как да започне, но виждайки възторга в очите на хората, вече не можеше да спре. Защото не тя говореше, а всичко онова, което беше научила, изстрадала, премислила и през годините беше станало нейна същност. То струеше от лицето й, от всеки жест, от радостта в очите й и от светлината, която изпълваше пространството в залата и всички присъстващи черпеха от нея. Какво по-добро представяне от това да се усети тази жива връзка? Какво повече да се направи, за да се почувства на физическо ниво великия смисъл на това, което ни е оставил Учителят? С интересни факти от живота и делото на Петър Дънов продължи Венцислава Дончева. Тя, заедно с Анелия Димитрова, е един от инициаторите, които с апостолски усилия правят всичко възможно групата на Бялото братство в Чикаго да продължава да съществува.
На 11 юли 1864 г. в семейството на православния свещеник  Константин Дъновски се ражда момченце - бъдещият духовен водач и Учител. Завършва мъжка гимназия в гр. Варна, американско методическо училище в гр. Свищов, след това заминава за САЩ и става студент в теологическата семинария в гр. Медисън. Следва и в Теологически факултет на Бостънския Анелия и Венциславауниверситет, посещава лекции в Медицинския  факултет на същия университет. След завръщането си в България през 1895 г. се установява в гр. Варна. Интересен факт, който изнесе Венцислава е, че след завръщането си от САЩ, в Методистката църква му предлагат място, където да бъде проповедник (той заминава за САЩ като стипендиант на тази църкава). Но каква е изненадата, когато той се съгласява, но само при условие, че службите, които извършва да бъдат безплатни. Разбира се, ръководството на църквата не се съгласява и така младият студент насочва жизнения си път в друга посока. Със свои съмишленици основава духовно общество, което по-късно прераства в движението, което познаваме днес като „Всемирно бяло братство”.
Петър Дънов поставя началото на своите срещи-събори през 1900 г., които се провеждат в продължение на 42 години. Според някои данни първите събирания са започнали в гр. Варна, а после и в Бургас, Велико Търново, София (на Витоша). От 1926 г. тези срещи-събори започват да се провеждат на мистичните Рилски езера и да се изпълнява Паневритмия – специално разработената от Учителя система от гимнастически упражнения, изпълнявани със съпровод на музика.
Имаше много въпроси, които вълнуваха хората и те попитаха Венцислава за повече подробности около неговата смърт и за мястото, където е погребан. Разбира се, че около такива хора, дошли със специална мисия при нас, винаги ще има загадки. Защото на нас ни е даден неговият Живот, а не смъртта му. Дадено ни е да знаем толкова, колкото можем да понесем. А присъствието на Учителя сред българите е знак, че не сме избрани случайно. Това, което беше интересно да чуем е, че лично Георги Димитров е разпоредил да бъде уважено желанието на Петър Дънов да бъде погребан в „Изгрева” – мястото в София, където той е събирал своите ученици и всички, които са търсили духовна подкрепа, съвет и спасение. За да се свържат с него, който по това време е в Москва, е трябвало да се обадят по телефона, но връзката не е могла да се осъществи. Като по чудо успяват да се свържат, за да попитат за разрешение за погребението и да чуят, че Георги Димитров е съгласен. След това телефонната връзка отново не може да бъде възстановена по технически или други неизвестни причини. Може би много хора ще се отнесат скептично към този факт, но това е истина. Защото на столичната улица „Опълченска” 66, Георги Димитров и Петър Дънов са обитавали една и съща квартира. И не само това. Именно в тази къща Учителят е спасявал многократно от полицейски арести нелегалния тогава Георги Димитров.
Снежана ГалчеваПисателката и поетеса Калина Томова, също говори за живота и делото на Петър Дънов. Сподели  интересни факти и това, което малко се знае за последните му дни. След 9-ти септември 1944 г. новата власт започва да преследва както него, така и учениците му, защото се страхува от тази „религиозна секта”, както ги наричат официалните власти. Обществото на Бялото братство е забранено, а членовете му са подложени на гонения и изпращани в лагери. Това, което е достигнало до нас е, че една сутрин, много рано, за да не могат учениците му да го защитят, идват хора от властта в дома на Учителя, за да го арестуват. Той се появява на вратата, казва, че ги е очаквал и ги моли да му дадат няколко минути, за „да се приготви”. След като чакат доста време, те  нахлуват в стаята, където намират Учителя „приготвен”, но не за там, където искат да го отведат, а за небесните двори. Датата, на която той си отива от този свят е 27 декември 1944 г.
Калина Томова говори и за „Завета на цветните лъчи на светлината”. През 1912 г. Учителят отива в Арбанаси, където прекарва два месеца сам и там изработва тази книжка. Подбира стихове от Библията, прочита ги през лятото на събора в Търново и после ги дава за отпечатване. Това са стихове от Библията с много силно съдържание. Важното е, че са свързани с цветните лъчи на Светлината: червени, портокалови, жълти, зелени, розови, сини, виолетови, аметистови и диамантени. Това, на което специално обърна внимание Калина беше, че тази книжка не бива да попада в случайни ръце, защото може да се злоупотреби с нея. Затова Димитър Голов – един от неговите ученици казва: „Тази Господня книга ще носите винаги със себе си, особено когато сте на път и ще гледате да не попада в случайни ръце. Преди да си заминете в отвъдния свят, ще я дадете в дар на този, когото обичате, който ви обича и най-много заслужава това”. 
Една много приятна изненада за всички присъстващи беше поднесена от Дик Дерик, който направи специален подарък на Салон за българска култура и духовност, връчвайки официално книгата на Петър Дънов „Четирите кръга”.  Тя е изключително ценен екземпляр и е точно на 90 години.  Издадена е през 1927 г. в София и е напечатана с буквите и правописа от този период. Съдържа лекции от общия окултен клас, изнесени от Учителя в София в периода май-юли 1927 г. Дик Дерик, който е трето поколение последовател на това учение, започна с една мисъл на Петър Дънов, която е запомнил от своята баба: „Ако човек разбере величието на своята душа, ще падне на колене и ще се поклони на себе си”. Той каза, че е бил в родното село на Учителя, което днес се нарича Николаевка и е на 30 км от Варна. В това село дядото на Дънов – чорбаджи Атанас Дъновски, още през 1848 г., основава първото килийно училище във Варненска област и построява първата черква, в която започва да се проповядва на български език. Дик Дерик каза Паневритмияоще, че е бил много изненадан от това, че в селото има 30 чешми. Продължи с интересния факт, че Учителят е поставил единствена забрана за това какви хора да не се приемат като ученици в обществото на братството - тези, които са работели като касапи, кръчмари, ловци. Според него „този, който убива, прави връзка с духа на животното, чийто живот отнема, този, който упива хората, също трябва да си плати” (става дума за кръчмарите). Дик Дерик каза, че преди 15 години в Чикаго е бил един от създателита на Клуб на последователите на Беинса Дуно - Emissary of Light (Пратеници на Светлината). Мисията му е била да разпространява учението, завещано на българите от Петър Дънов. Имало е Съвет с Председател, започнала е работа по създаване на клонове в Америка и чужбина, провеждали са се ежемесечни сбирки, изпращали са организирани групи на Рилските езера за откриване на Божествената нова година, канели са лектори – изявени представители на братството и др. Дик Дерик каза, че Клубът е просъществувал само няколко години, което според него е доказателство, че българите в Чикаго тогава все още не са били дорасли за учението на Петър Дънов. Сега е щастлив, че вижда днес в тази зала толкова много последователи. Той искрено благодари на всички, че е тук и е успял да се докосне до други светове.
Рени Христева, на висок езотеричен стил, също говори за Учението на Петър Дънов, познат в цяла Европа, в САЩ и Канада. Нейните познания в областта на духовното и участието й в срещата, допринесоха за незабравимите преживявания.
Не може да говорим за Петър Дънов, без да отдадем дължимото  внимание на Паневритмията. Създадена от Учителя, днес тя се играе в САЩ, Канада, Франция, Италия, Испания, Англия, Холандия и много други страни. Наричат я танц на живота, защото създава възможност за връзка на светлината с фините светове. Това е система от гимнастически упражнения, изпълнявани на музика и съчетаваща движение, слово, музика, мисъл и в съчетание с естествената природна среда. Много хора наричат Паневритмията танц, защото наподобява на такъв, но по-точно е да се определя като музикални гимнастически упражнения. Именно така я нарича и нейният създател, която според него е „разумна обмяна със силите на живата природа”. Паневритмията се състои от 30 ритмични музикални упражнения, като според някои те могат да се разелят на 3 части:
1. Паневритмичен цикъл от 28 упражнения
2. Цикъл Слънчеви лъчи
3. Цикъл Пентаграм
ПаневритмияВсички те са извлечени от живата природа и са израз на съответни възходящи състояния на човека. В нея могат да се включат неограничен брой участници. Играе се в кръг, като танцуващите обикалят в посока, обратна на часовниковата стрелка. Играе се от 22 март до 22 септември – дните на пролетното и есенното равноденствие, рано сутрин (при изгрев слънце), на открито сред природата. Продължителността й е около час. Музикантите се разполагат в центъра на кръга, като няма задължително изискване за музикалните инструменти, но за предпочитане е цигулката. Сам Учителят е бил много добър цигулар. Целта на танцът е да се постигне хармония с природата, Бог и Вселената. Паневритмията е базирана на философията, която посочва 5 универсални принципа на Любовта, Мъдростта, Правдата, Добродетелта и Истината. Днес в България Паневритмия се играе в София и други големи градове, а в Рила планина – на широкото плато до „Бъбрека” – петото езеро от седемте рилски езера.
Другата изненада на срещата беше, че накрая всички желаещи бяха поканени да се включат в демонстрирането на Паневритмията. Те с радост го направиха, ентусиазирани от всичко, което чуха и видяха. Защото Дарина Проданова от УС на Салона, беше подготвила непоказвани досега архивни кадри, филми, текстове и факсимилета, които нагледно показваха това духовно богатство. Видяхме снимки и чухме автентични записи на песни, музицирани и изпълнявани от съвременници на Учителя, със стихове, написани специално за тези песни. Усещането и настроението беше невероятно. Една жена от публиката, която със затворени очи слушаше  цигулката, по музика на Учителя, не се сдържа и каза, че за нея това е по-велико от Моцартово изпълнение. Наистина, това което Дарина представи, заедно с енергията на всички участници, ни накара да се почувстваме духовно богати!        
За духа прегради няма! Защото това велико учение няма нужда от тези, които не са повикани. Ако не си призван, няма как да станеш Ученик. Всемирното правило е, че Учителят избира учениците си, а не обратното. Тази среща показа това.


Снежана Галчева
Председател на Салон за
българска култура и духовност -
Чикаго
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7