"България СЕГА" - Чикаго? Каквато редакцията - такъв и вестникът!

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | "България СЕГА" - Чикаго? Каквато редакцията - такъв и вестникът!
image
Чанита, Тоши и Тодор Паунови

...Знаете, че каквито музикантите - такава и музиката! Каквито майсторите - такава и майсторията! Следователно: каквато редакцията - такъв е и вестникът!

И ето, че вече се досещате защо в предишния ни брой честитим рождения ден на Тодор Паунов - водещата фигура в екипа на вестника ни, списващ рубриката, посветена на българите в транспорта на САЩ - "The Trucker’s Pages" с пламтящи думи в едно почти метър на метър редакторско каре!

Защото в чикагския вестник "България СЕГА" добрият публицист се уважава много и цени високо. А щом е и майстор, безспорен специалист по това, за което пише - още по-високо!

Но Той, или по-точно - Те, стоят и над тази категория. Защото с него там са още съпругата му Чанита и Тодор младши, или "Тоши", както кръстиха в Япония сина им. И изваяха тримата преди не много време здрав, красив и умен екип, който вече уверено произвежда едни от най-четящите се теми сред всички медии на българските общности по света. За гордост и радост на мениджъра и главния редактор на изданието Оксана Момчилова и Светлозар Момчилов, чиито идеи бяха както създаването на тази изключително сполучлива, нестандартна рубрика през 2015 година, така и привличането за нейни автори и ваятели именно този семеен екип...

Какво знаеше и какво не знаеше преди две години младият, или даже не толкова млад емигрант дошъл в САЩ, да живее тук вече винаги, или само докато позакърпи със зелената валута дълбоките дупки в бюджета си? Нищо. Или почти нищо.
И ето, че пред тези неуверени и неможещи, неразбиращи ситуациите и нямащи понякога дори понятие от прекрасното по доходи внимание към волана, започнаха да се изсипват редовно като напоителен тропически дъжд всеки четвъртък многохилядно прочитаните бестселъри в публицистиката под магнетичното заглавие на, примерно, следния текст:

Трябват ли на Америка шофьори?
Чанита и Тодор ПауновиКакво знаете и какво не знаете за хората зад волана и за пътищата по Америка, които са като вените и артериите на жив организъм? Ние и Америка не бихме били същите без тях. Възможно е и въобще да не бяхме дошли тук...
Новата ера, на икономическото могъщество на САЩ, започва през 1956 година с подписването от президента Айзенхауер на един необичайно грандиозен акт: за строителството на 66 000 километра скоростни аутостради. Това е един път и половина обиколката на Земята по екватора с нещо такова като познатата ни „Кенеди”. В същия ден на подписването, професията на тръкдрайвъра избухва като взрив – става една от най-търсените и най-високо платените. 
По наше време в САЩ се превозват всяка година средно по около 10 милиарда тона товари на обща стойност 9 трилиона долара. Без автомобилния транспорт за американската промишленост би настъпил своеобразен ледников период.
През 2011 година мрежата от автомобилни пътища в САЩ е имала дължина от 6 406 504 км. В нея са включени междущатските автомагистрали, обозначените с номера аутостради и пътищата от щатско и местно значение. Да преминеш по тях това на практика би означавало да обиколиш 160 пъти Земята по Екватора. 
Според данни на Статистическото бюро по труда в САЩ след пет-шест години числото на тръкдрайвърите тук ще надхвърли колосалната цифра 330 000 души! Ако някой млад човек навлезе в този бизнес през тази 2017-та година, към 2022-та година той вече ще има достатъчно опит, за да му бъдат доверени ценни товари, с които се занимават  могъщите транспортни компании на Америка. Те плащат 90 – 100 хиляди долара годишно, което са добри пари.
***
Хиляди наши сънародници разгръщат всяка седмица страниците на "България СЕГА" с надеждата да открият в тях пътечката, която ще ги отведе към мечтания от тях живот в Новия Свят...

...Когато разгърна поредния седмичен брой на "България СЕГА" и аз жадно, сякаш съм под слънцето на Аризона, впивам поглед към моите материали, които са с друга тематика. Гледам не толкова текста, който си го зная, а в заглавията, снимките и текстовете - дизайна, в който е изградил статията моят приятел и колега, щедро дарения с творчески таланти Стелиян Стоименов. И благославям личното му умение, с което представя отлично и мене пред нашите читатели. Чувствам се щастлив човек, защото и този път, както и преди години в другия мой любим стан за вестници, на име "Старт", съм попаднал на добро място... Сигурен съм, че и другите читатели, и пишещи хора като децата, които практикуват тук изучавания български език със своите съчинения на предоставените като подарък на училищата им страници, до будни наши сънародници за техните статии и репортажи... всички са благодарни за тази популярна българска трибуна в САЩ.

После прекрачвам прага на трък-рубриките и се разхождам сред тях с удоволствие голямо, въпреки че през живота си не съм хващал волан и не различавам ауспух от акумулатор - може би световен рекорд - да си журналист в Америка без да караш дори моторетка... зачитам и прочитам една след друга статиите им... "Кой е 34-тият "Герой на пътищата", "Какво ги чака операторите - собственици на камиони през 2017-та година?", "7141 мили за един хамбургер", "Как да разберем къде да зареждаме евтино гориво", следват очерци за колеги по волана, за пътища и фирми - малки и големи, дори проза и поезия за странностите и каноните на тежката професия...

Тоши Паунов с г-н Шинохара в ЯпонияИ правя това, не защото някога ще науча шофьорското изкуство, правя го, защото тримата чудни мои колеги са наистина чудесни с техните статии, те наистина с всички сили се опитват да направят добро на нас - техните читатели, приятели и сънародници... Те заслужават нашата признателност.
Зная пътя който изминаха Тодор и Чанита със сина си. Зная ги от времето, когато бях често от вътрешния ръб на техния праг в Чикаго. И помня какви чудеса там ми направиха впечатление. Въпреки, че от спортяги като мене и Тодор всичко може да се очаква... В дома на Паунови книгите, филмите, и дисковете (и не само тези за джудо), огромните колажи и снимки са като втора стена по стаите и хола, а японските маски, самурайски мечове, индиански копия и окичени с пера индиански шлемове, каубойски седла и бойни доспехи, придържат госта към добро поведение и в страхопочитание от всяко кътче...
Странен е животът и на Тодор Паунов – джуниър. Български юнак с американски паспорт, който беше ученик на известната японска гимназия “Taisei Junior & Senior School”, позната повече като Световна академия по японските бойни изкуства. Може да я смятате и като Манастирът Шао Лин или японския Харвард, що се отнася до древната култура на Страната на изгряващото слънце.Там са го учили на японски, но човек може да мисли на какъвто си език иска и сега Тоши пише чудесни статии на родния си език.
Три години преди да прелети Тихия океан – от Чикаго през Лос Анджелис, та до Токио и Нагоя, Тодор спечели един конкурс за поезия сред многобройната ученическа армия на стохилядната българска общност. Беше започнал с нещо такова:
„Къде е моята България? На картата я гледам, обаче това тя ли е? Да можех да намеря детството си само, усмивката на мама, бащиното рамо, песните на баба, приказките страшни, игрите до насита по улиците прашни…” и т.н.
Мнозина идват от цял свят да учат в САЩ – страната е буквално световен рекордьор по обучение на чуждестранни студенти и ученици. Младият Тодор Паунов е сред другите – от САЩ отиде да учи в Япония… После се върна в България, записа медицина и стремглаво се разви като изключителен специалист в професионалните страдания при шофьорите. В "България СЕГА" всички вярваме и му осигуряваме широка трибуна, - за да бъдат по-здрави и щастливи хората зад волана.
Струва ми се, че имам правото да изразя своите особено добри чувства и възхищение от присъединението на Тодор, Чанита и Тоши към нашия тим "България СЕГА", Чикаго, защото наистина имам много опит - и сам не мога вече да преброя колко вестници, книги, книжки и книжлета съм измайсторил - кога добри, кога лоши, но винаги със съответния опит и поука... Наистина ми се струва, че това семейство  е един уникален медиен екип, чиято публицистика е фокусирана директно и точно, като швейцарски хронометър, към най-мощната в света транспортна индустрия, подвизаваща се от Статуята на Свободата в Атлантика до фантастичните мостове на Сан Франциско и Лос Анджелис край Тихия океан... Това е прекрасно за вестника ни и за българската общност в Америка.

Тодор Паунов /в дясно/ - в интервю за "България СЕГА", Чикаго с мин. на културата Владимир ПеневТрудно може да се съберат под един покрив толкова много знания и опит по обществения живот и проблеми на нашето съвременно общество, където всичко вече е свързано и в зависимост -  закони, правила, интелигентност, разумни и съобразени с възможностите от научно и практическо естество, коравата работа да държиш кормилото на огромен колкото петима средни на ръст африкански слона, което е правила, и прави, и Чанита, също като Тодор... Но тя е човек и със специфичното наследство на семейство, където темата е история и палеонтология, наследена след това от артистичната кариера в Държавния куклен театър Търговище. Заедно с богатата й ерудиция тя внася в екипа и предостатъчно красота, ритъм, настроение...
Както очаквах най-солидна и безспорна се оказа спортната закалка, ред и дисциплина - станали отлична почва за публицистичната дарба на Тодор Паунов. Работи и тренира сина си Тоши, което е най-близко до откровението на един голям американски медиен магнат, който веднъж в труден момент казва: "А сега ми доведете седем спортни журналисти"... и се справил с липсата на сигурен и перфектен редакционен екипаж... Малцина знаят, че Тодор има и огромен ръководен опит в такива взривоопасни професии, като технически ръководител в столични театрални сцени... Издръжлив спортен човек с опит и в бизнеса с първите частни киносалони в столицата преди години - защо да не промени транспортната фирма, стартирал с "ръководството" на един-едничък камион, до създаването и днешния вид на солидна добре работеща транспортна фирма. Стилът на Тодор Паунов е ясен, конкретен, но и с отмерен хумор и закачка, които те карат да четеш и четеш... с удоволствие. Дори и описанието как се сменя гума или как да караш камиона по време снежна виелица...


Тодор Паунов подготви сина си за международни изяви в джудото, откъдето Тоши беше поканен да учи в Япония.
Тоши ми разказа, че е бил в едно от най-атрактивните учебни средища, където младият човек се обучава не само физически, но и получава уникална духовна култура... Това е място, където японците грижливо съхраняват и предават от поколение на поколение своето хилядолетно историческо наследство. И в същото време тук са възприели най-модерните методи на днешната спортна подготовка. Училището има солиден спортен комплекс, където се предоставя подобаващо внимание и на модерния спорт, но и на старинни японски бойни изкуства – включително стрелба с лък /кюдо/, японска фехтовка /кендо/, разбира се джудо, карате и пр.


В крайна сметка - да си в редакция като нашата и да имаш такива колеги, които пишат и ръководят с голям успех атрактивна и популярна рубрика, като ."ТРЪКЪРС ПЕЙДЖЪС" е равносилно на "Дар от Небето"... Екипът на вестника ни го заслужава, защото е всеотдаен. И мисля, че сме прави, когато за рождения ден на Тодор написахме още:
"Без теб и семейството ти вестник  "България СЕГА" нямаше да бъде същия, а тръкърите, както ги наричат в Америка, нямаше откъде да ги научат".

Климент Величков
"България СЕГА", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7