Салонът за българска култура и духовност открехна врати

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | Салонът за българска култура и духовност открехна врати
image

В една от залите на библиотеката в чикагското предградие  „Harwood Heights”, на 23 април 2017 г., членове и гости на Салон за българска култура и духовност с интерес очкваха подготвените теми. Неслучайно срещата започна с представянето на пътя и духовнато израстване на една достойна личност, с която всяка нация би се гордяла. Много от присъстващите си задаваха въпроса защо е нужно днес да говорим за Петър Димков. Отговорът  беше, че името на този голям българин и лечител, неуморен радетел за  справедливост, не бива да потъне в забвение за поколението, идващо след нас. За него е писано и говорено много, но това не е достатъчно, защото във времето, в което живеем имаме потребност от примера на такива велики представители на българската нация. Няма българин, който да не е чувал за него. Приживе беше превърнат в легенда и признат за Лечител, което не всеки медик може да заслужи днес. Малко хора знаят за това, че едва 13-годишен той заминава за Русия, където в продължение на 10 години се обучава в две елитни военни училища, които завършва с пълно отличие. През този период чете специализирана медицинска литература, завършва 6-месечен курс по хомеопатия, посещава лекции в Медицинския университет, учи йога, присъства и на семинари по тибетска медицина. Намира първите книги по ирисология на унгарския лекар Пекчели и се включва в курсове по ирисова диагностика. През 1909 г. се прибира в България. За участието му в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война разказа Дик Дерик. Той представи спомените на своя дядо – царски офицер, капитан, убит в Първата световна война, както и  малко познати и интересни факти от живота му – разказани  от срещите на баща му с Петър Димков. Димков е раняван дванадесет пъти, от които три пъти смъртоносно, но никога в гърба. По-голямата част от десния му бял дроб липсва, част от стъпалото на единия му крак също, куршум влиза в главата му и излиза през кожата. От гибел го спасява малка икона, която носел винаги в горния ляв джоб на военната си куртка. Тя спряла летящ към сърцето му смъртоносен куршум.
След войните е служил в много и различни гарнизони в България. Навсякъде се е проявявал не само като добър военен, но и като голям родолюбец и обществен деятел. През 1924 г. в Бургас спасява от бедствено положение над 2000 изселници от Беломорска Тракия; през 1927 г. в Свищов изгражда общински парк и градски тръбопровод. По време на пребиваването си в Стара Загора спасява от гибел красивия парк „Аязмото” и създава здравен център в града. През 1933 г. предотвратява събарянето на родната къща на Васил Левски и я възстановява само за 40 дни. През 1934 г. във Варна за по-малко от една година запазва Аспаруховия вал покрай морето, като построява колосален парк от 1000 дка със засадени тополи и акации. Полага основите на Триумфалната Арка на 8-ми пехотен приморски полк. По негова инициатива е построен парк-мавзолей  „Владислав Варненчик 1444 г.”. Създава Варненската филхармония. След като е изпратен в запаса се установява в София и започва да се занимава с природолечение. Изследователите на българската народна медицина са категорични, че той е най-яркият нейн представител, спечелил международно признание. Включен е в справочника  на 100-те най-влиятелни българи в нашата история. Умира на 95-годишна възраст на 3 Октомври 1981 г. Съветите и сътвореното от Петър Димков удивляват и днес, защото хора като него оставят след себе си диря, която не би могла да бъде заличена дори от времето.                   
Втората част от срещата продължи с нещо, което малко хора очакваха. В забързания технологичен век, във времето на глобализация и индустриално производство, вече много хора се обръщат назад към корените си и родовите традиции, търсят връзките с миналото, за да пренапишат историята на съвремието. Българската шевица. Преминала през пожарите на вековете, днес тя се възражда от забвение не само като естетическа форма, а и като символен код. И до днес все още тя е неразгадана, носи тайната и мистична сила на символи и бодове, обвеяна от почитание и сакрално преклонение. Дарина Проданова – член на Управителния съвет на Салона, ни пренесе в древността, преведе ни през различни исторически епохи, където са си взаимствали отделни култури и фолклорни традиции, за да може уникалната българска шевица да достигне днес до нас. Задълбоченото  изследване на водещата и източниците, които ни представи, за много от присъстващите бяха като ново познание. Дарина  обясни защо багри и форми се подреждат по определен начин, защо цветовата гама строго се спазва, защо и какво изразяват красивите фигури, извезани по ризи, шамии и ръкави, пазви и престилки. Богатият илюстрован материал ни пренесе във времето на нашите прабаби, които със сръчността на ръцете си и с радост и трепет в сърцето са извайвали цялото емоционално преживяване на младостта си. С естетичния си усет за хармоничност и баланс те са вплитали  символи за здраве,  берекет и плодородие и така са създавали едно уникално културно наследство, което днес вече има своето заслужено място в националната ни съкровищница.
Дарина Проданова говори и за лечебната сила на българската шевица. Тя съдържа определени символни знаци, които носят енергията на космични послания. Това обяснява защо много хора, които са облечени с дрехи, върху които са извезани български шевици, се чувстват хармонични и спокойни.  За да бъде по-убедителна, тя самата беше дошла с красива, ръчно избродирана бяла риза, която показваше красотата на това изкуство.  И не само тя беше облечена по този начин. Възхищение предизвика достолепната дама – Зара Влахова – която специално за тази среща, за първи път обличаше дрехата на своята баба. Красивата  богато избродирана копринена рокля се оказа, че е над  сто години, но във всеки бод  все още бе запазена красотата и стила на отминалото столетие.
Интерес предизвика и умението на Крася Блянгова да изографисва великденските яйца с различни мотиви от цветни шевици. Тя разказа какво послание се крие в различните символни знаци. За случая  бе дошла със специален колан, върху който бяха избродирани мотиви от български шевици.
Освен върху яйца фантазията и креативността на българката показа, че тези красиви знаци, могат да присъстват и върху различни декоративни предмети. Доказателство за това бяха красивите чаши, чинии и вази, които Дарина Проданова беше направила със собствените си ръце и с душа, отворена към необятните послания, идващи от Вселената.
Това беше първото събитие на Салон за българска култура и духовност, с което открехна вратите си и с всяко следващо ще ги разтваря все по-широко.

Снежана Галчева,
председател на Салон за българска култура и духовност
за в. „България СЕГА“







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7