Снежана Галчева: „Мисленето на дребно приключи. Това се отнася и за нас.“

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | Снежана Галчева: „Мисленето на дребно приключи. Това се отнася и за нас.“
image

 

В Чикаго се създаде нова българска организация- Салон за българска култура и духовност. В навечерието на нейното учредяване гост в токшоуто „Stanley’s New America” (по Comcast Cable TV) бе един от основателите и сегашен председател – Снежана Галчева.

На 25-ти март 2017 година се учреди Салон за българска култура и духовност. Как възникна идеята?

Преди всичко искам да кажа, че този салон съществува и функционира неформално от близо две години, но сега на 25-ти март беше неговото официално учредяване.
Как се стигна до идеята? За да отговоря ще трябва да се върна малко назад във времето. Живея в Америка повече от 18 години и винаги съм искала да намеря такива съмишленици, с които да говорим за нещата отдалечаващи ни от ежедневието, за нещата, които нямат цена. Така, по-близки приятели постепенно започнахме да се събираме по домовете си. Беше изключително интересно, защото не разговаряхме само за култура и изкуство, но и за философията на ежедневието и нещата, които биха могли да ни помагат по всякакъв начин.

Тоест, в едно материално ежедневие, вие сте говорили за нематериални неща.

Би могло да се каже и така. Взехме решението всичко това, за което си говорим, да бъде достояние на повече хора, да можем да се събираме и станем част от една общност.

Как формулирате основните цели на тази нова организация?

Да се повишат критериите на българите живеещи зад граница към родното изкуство. Да се предизвика и повиши обществения интерес към българските автори живеещи в САЩ, но не са достатъчно известни. Ние бихме могли да им предоставим трибуна. Да подпомага социално слаби и начинаещи автори, както и много други неща залегнали в устава на нашата организация. Но преди всичко, целта ни е – всички, които идват на нашите събирания да научат нещо повече от онова, което биха научили в Google или медиите.

Да получат информация, която няма да открият в социалните мрежи и мейнстрийм медиите. Това е доста амбициозна задача, при положение, че има толкова много информация около нас. Как ще се финансира тази нова организация?

Ще разчитаме предимно на дарители, на спонсори, на обществени и държавни субсидии, както и на участие в програми финансиращи подобна дейност като нашата.

Кои хора и организации планирате да бъдат в първоначалния състав на вашата организация?

Салонът е отворен за всички културни организации, творчески съюзи, медии и за всички хора които желаят да ни посетят и са съпричастни към нашите идеи.

Какво е необходимо, за да се стане член на организацията?

Необходимо е да се подаде молба и да се плати членския внос.

С какво ще се различава тази нова организация от останалите съществуващи вече организации в Чикаго?

Преди всичко с това, че ние ще се събираме всеки месец, а не само от празник на празник и от пикник на пикник. Културата не е сезонно явление, от връзката с нея и духовността имаме нужда непрекъснато. Смятам, че това е достатъчно.

С други думи, разликата е в по-чести събирания и по-активна дейност, така ли?

Да. Бих добавила и че ние няма да организираме национални празненства, да каним различни популярни изпълнители от България, както много други културни организации тук се занимават.

Вашата концентрация попада на българите и творците в Америка.

Това е едното, а другото е, че нашата цел е да осъществим връзка с личността, с отделния човек тук и на тези сбирки. Всеки ще има възможност да чуе разнообразни интересни неща и да се създаде личния контакт, да се чуят лични спомени и лично да се участва в беседи. Мисля, че това е много важно и е от нещата, които досега е предизвиквало интерес.

Понеже говорим за битие и съзнание, българите в САЩ са сравнително по-добре в материално отношение от сънародниците ни в България. Значи ли това, че те имат по-големи духовни потребности?

В известен смисъл – да. Защото в много случаи материалното надделява над духовното. Но това винаги е строго индивидуално.

Къде материалното надделява духовното?

За съжаление навсякъде…

 С други думи искате да кажете, че за да може човек да мисли за своите духовни потребности, той трябва да реши своите базови и материални потребности.

Това е индивидуално.

Какво е необходимо, според вас, за изграждането на материалната база на един човек или семейство? Какво е необходимо да имат, за да се чувстват комфортно?

Не смятам, че човек трябва да се обгражда с разкош и излишен лукс. Необходимо е да има работа, за да си плаща сметките. Да има кола, с която да стига до работното място. Да може да даде едно добро образование на децата си и да успява да почива и пътува. Бих казала, че гонитбата на парите и работата по 12-14 часа отдалечават от основния път.

Нужно ли е да се определи лимит на акумулирането на материални средства, за да може човек да постигне хармония и баланс? Задавам този въпрос, защото, ако задоволените потребности на един човек раждат нови, то това върви към безкрайност.

Не бих го нарекла лимит, по-скоро бих използвала думата баланс. Човек може да определи какво да отдели за материалното и духовното.
Много често мои познати ми казват колко искат да си купят някоя книга или да отидат на театрална постановка, но са с ограничен бюджет… Е, аз бих казала, че качеството си заслужава цената.

Тоест, вие бихте дали пари за качествено представление, въпреки ограничения бюджет?

Всеки прави своя избор.

Грубо казано, колко процента от българите в Чикаго са фокусирани в материалните си потребности и колко върху духовните?

Малко ми е трудно да говоря в проценти, но ако боравим с цифри би било така – да речем, че има 200 000 българи в Чикаго, то 20% са 40 000. Ако тези 40 хил. българи наистина се занимават с духовни неща…

Означава ли това, че вие ще работите само с тези 20%?

Абсолютно, не. Преди малко споменах, че салонът е отворен за всички, които желаят, споделят нашите идеи и са съпричастни на нашите цели са добре дошли.

Понеже говорим за духовни потребности, няма как да не попитам дали религията има роля в тях и въобще каква е ролята на българските църкви в Чикаго, според вас?

Първо искам да кажа, че религията не е вяра и когато неверието е в нас, то убива вярата. Напоследък много често се говори за феномена – православен атеист. Виждаме, че има много българи, които влизат в църквите предимно на големите празници и според мен това са тези хора, които дават определение за православен атеизъм.
Иначе вярата е била тази, която винаги ни е спасявала като нация – било то в трудните моменти назад в историята, или в съвременните дни при всички изпитания, през които преминаваме, особено ние, които живеем далеч от родината. Така че, вярата винаги ни е нужна.

Каква е ползата от българските училища в Чикаго?

Те дават образованието на децата ни, разбира се, образованието е една част от културата, да не кажа основната част. Иначе за каква култура можем да говорим, ако не научим децата на правилен български език и не са запознати с литературата и историята ни?

Предполагам,че планирате да си сътрудничите с училищата, защото те са вече 12 на брой в Чикаго.

Да, те са точно 12 и те са добре дошли. Но аз бих искала българските медии да допринасят за българската култура и духовност да се разпространява и повишава интереса.

Те са средство за разпространяване на информация и всяка медия си има своя визия каква информация за тях представлява интерес, в зависимост от главните редактори и собствениците на конкретната медия. Но това е друга тема на разговор. Понеже говорим за различни видове организации и хора в Чикаго искам да ви попитам нужно ли е всички те, които работят в сферата на духовността и културата да се обединят?

Определено да и моето мнение е категорично по този  въпрос. Съвсем наскоро прочетох едно изказване на Доналд Тръмп, че мисленето на дребно приключи. Смятам, че това се отнася и за нас. Ние просто трябва да се обединим и работим. Всеки поотделно не може да направи нещо наистина значимо, затова просто трябва да бъдем единни.

Да разбирам, че вие сте отворени да работите с другите български организации в Чикаго и другите обществено активни личности.

Да, така е.

Защо новата организация се нарича салон?

Знаете ли, често ми задават този въпрос. Това не е просто място или една зала, където ще се събират хората, това е понятието, дейността, начина на общуване.

Каква е връзката на думата салон с духовността и културата в историята?

Френската култура винаги е оказвала голямо влияние, най-вече до 40-те години на миналия век. Постепенно този тип на френските литературни салони се пренасят и в България. В 30-те години на миналия век има много български организации, които са се наричали салони. Един сред, които е оглавявала достолепната дама Евгения Марс – поетеса, писателка и общественичка. Днес нейните последователки създават салон с името „Дамски литературен салон Евгения Марс“, чийто председател е известна актриса, а в състава е самата снаха на Евгения Марс – съпругата на известния наш певец Павел Елмазов.

Мисля, че в журналистиката в България има организация наречена салон.

Точно така, става въпрос за „Салон журналист“, който е към Съюза на българските журналисти, тип подразделение.  Смятам, че журналистиката е тясно свързана с културата и духовността.

Желая много успехи на „Салон за българска култура и духовност“ в Чикаго.

Благодаря ви! Още веднъж – всички са добре дошли в нашия салон!

Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7