Щастливецът в Чикаго, 120 години по-късно

Начална страница | САЩ и Канада | САЩ Централна Част + | Щастливецът в Чикаго, 120 години по-късно
image

Петко Иванов: „Той принесе българската идентичност до световната арена.” - Chicago History

Българо-американският център за културно наследство прие програма и обяви 2013 година за Година на Алеко и честване 120 години от Колумбовото търговско изложение през 1893 или Световно Чикагско изложение. В партньорство с генералното консулство в Чикаго, съвместно с БTА, в-к „България Сега” и електронен портал Еврочикаго. Започна издирване на документални материали, фотоси и информация, съпровождащи българското участие през 1893 година. Резултатите бяха изключително интересни  и към нашата инициатива се присъединиха сдружение Български музей в Чикаго с президент Елена Попниколова-Табакова, Регионален исторически музей в Русе , а също така и Филд музея в Чикаго, в лицето на д-р Диляна Иванова. Ще се радваме да запознаем с интересните факти не само българите в Чикаго, но и в България, за да се гордеем както с участието на български търговец по това време, така и с първия златен медал, получен на изложението. Предприемчивостта на българина тогава е описана също в книгата на Алеко Константинов - "До Чикаго и назад ". Материалите се публикуват паралелно и в изданията на Българска Телеграфна Агенция.

Годината е 1994. Минали са  100 години и той се завръща там от където е започнал своето пътешествие. Тогава очите са му били живи и бляскави, с игриви пламъчета, които не пропускат нищо по пътя, от дето минат. Сега са пак бляскави, заради метала, от който са направени. Но огънят им е по -топъл и по -жадуван от всякога щом го погледнеш. Намерихме го да стои  като самотен рицар на стража, в храма  на книжните ветерани от преди компютърната ера. Библиотеката на университета в Чикаго го бе приютила, него Щастливеца. Направи и нас щастливи, че сега, след 120 години си имаме и ние  нещо в Чикаго, хем българско, хем световно. Кой и как се е сетил, на кого му е хрумнала идеята историята не знае, но ще се запомни, че през 1994 година е имало и благодарни, и умни хора в правителството, решили да направят един красив жест в знак на признателност към личността и заслугите на Алеко Константинов. По случай  100 годишнината от изложението в Чикаго, подаряват бронзов бюст-паметник и го поставят не къде да е, а в университета на Чикаго, съвсем близо до паметното място на Световното Чикагско изложение през 1893 г., увековечено от Алеко.  Това става най- вече с подкрепата  на фондациите „13 века България”, „Отворено общество”, международна  фондация „Св., Св. Кирил и Методи”, посолството ни във Вашингтон, както и с Държавната агенция за българите в Чужбина. Сега библиотеката от своя страна отделя специален кът и показва в стъклена витрина, като скъпи реликви книгите, До Чикаго и назад” и „ Бай Ганьо”, издавани на български и английски. Има и снимки от живота на Алеко Константинов. Джун ни обясни, че го посвещават на Алеко и 120 години от  световното изложение, за да знаят студентите, че той е български и световен писател, защото само той е описал Чикаго през световната 1893 г.
Да се опитаме да се върнем назад и да погледнем с неговите очи на света - по добър ли е бил или по-лош. Слагаме си „очилата на Щастливеца” и Елена и аз буквално „хлътваме” в огромната библиотека на университета, като Алиса в страната на чудесата, следвайки нашата мила екскурзоводка - Джун Ферис. Нейната квалификация на библиограф в университетската библиотека, е впечатляваща: Славянско и източно - европейско обучение, Съвременен гръцки и общо езикознание. Елена като специалист от Русенския исторически музей взе, че направи музей и в Чикаго и сега непрекъснато се изкушава къде  да покаже колекцията си от традиционни български носии и шапки от 19-20 век, че да ни види и забележи светът. Явно в библиотеката няма да стане, всички около Алековата скулптура са се смълчали и четат ли четат, забравили за компютърния свят. Слава богу, че има и такива. Елена  се примири да прави само снимки, а аз да си водя бележки. Джун ни разказа как в един ноемврийски ден на 1994 година, почти по това време тук са дошли около 150 българи от различни краища на САЩ -имало е от Охайо, Уисконсин, Вашингтон, Мичигън и др. , за едно изключително събитие - поставянето на бюст-паметник  на Алеко Константинов-Щастливеца в библиотеката на Университета на Чикаго. Той е копие на бюста в Свищов, дело на скулптора Жеко Спиридонов – един от най добрите български скулптори от началото на 20 век, завършил в Мюнхен със сребърен медал.  Представете си очите на тези хора, вълнението им, че тук на хиляди, хиляди километра от родината има нещо, което да ни напомня за нашата малка България и за нейните големи синове. България току що е получила свободата си след вековно робство и в края на 19 век предприемчиви българи смело прекрачват в Новия свят. Така Алеко попада на Световното Чикагско изложение, заедно с тях през 1893 година. Пътешественик по душа той е създател на туристическото движение у нас и описва емоционалните си впечатления в пътеписи и разкази. Неговата дарба на писател се отприщва сякаш тук, по време на изложението в Чикаго и след завръщането си в България създава великото произведението- „До Чикаго и Назад”, литературен бисер не само заради описанието на събития и факти тогава, а заради точната национална характеристика  на българите, а и на  различните народи, участници на изложението. Неговите изпълнени с хумор и психологизъм коментари създават една пълнокръвна картина  на зараждащата се индустриална ера,  контрастираща с балканските аграрни нрави. Алеко винаги се е старал да отвори сякаш очите на своето отечество към външния свят, както пише Петко Иванов в едно списание: „Той принесе българската идентичност до световната арена.”-Chicago History, v.34, no.2 (Spring 2006), 42-59.
Не го ли правим и ние сега, 120 години след идването на Алеко в Чикаго. Тук в тази библиотека има над 15 хиляди български книги, по думите на Джун. Има и български професори, които преподават в Славянския факултет. Видяхме и българските вестници, печатани от 2000– та година насам – “България”, “България СЕГА”, “България 21 век”, “Старт”, “Балканско ехо”, “Чикаго бул нюз”- издания, които се съхраняват в библиотеката. И може би това е дело на проф. Чаракчиев, сортирал, надписал и донесъл кашоните тук. Това са сериозни усилия да запазим българската си идентичност, заставайки до многонационалното общество, което тук в Чикаго ти дава избор да докажеш себе си на глобално ниво.
По обратния път пак минахме по Лейк Шор Драйв, красивата магистрала покрай езерото Мичигън, където есента лудуваше в жълто-оранжеви пожари. И на двете с Елена ни беше сякаш по- топло и по-леко, правехме планове как ще се върнем при Алеко като при стар приятел, който със сигурност знае накъде върви света. Той ни приканва да отидем, да спрем до него и да поговорим за настоящето, припомняйки си миналото.

Кина Бъговска
Снимки: Елена Попниколова – Табакова
в.”България СЕГА”

П.П. Изказваме нашата сърдечна благодарност на търпеливата ни и гостоприемна  събеседничка  Джун Ферис ( June Farris) от Университета на Чикаго, която обеща следващия път да ни  разходи из фото изложбата на Световното Чикагско изложение през 1893, където ще ни покаже и българския павилион. Всеки, който желае е добре дошъл.
  По долу даваме адреса на университета и библиотеката за всеки, който желае да ги посети. Тъй като има много сгради в университетското градче, за библиотеката по -лесния достъп е на 55- та улица и Елис авеню.

The University of Chicago
5801 S. Ellis Ave., Chicago, IL 60637
773 702 1234


1100 East 57 street, Chicago, IL 60637
The University of Chicago Library   / Regenstain /
Tel.  773 702 8701








Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7