Шампионка по спортни танци грабна титлата „Мис България в Канада 2015“

Начална страница | САЩ и Канада | Канада | Шампионка по спортни танци грабна титлата „Мис България в Канада 2015“
image

Пловдивчанката Антоанета Попова спечели с пълно единодушие на жури и публика

Шампионка на Канада и вице-световна шампионка по спортни танци спечели конкурса „Мис България в Канада 2015“, който се проведе за първи път в Торонто в Q-SSIS BANQUET HALL на 21 март. 26-годишната Антоанета Попова притежава всички качества на една победителка - млада, красива, талантлива, уверена. Красавицата спечели титлата с пълно единодушие – освен че покори журито с чар и излъчване, тя стана фаворитка на публиката в залата и онлайн. Организаторите на конкурса Стела Стефанова и Даниела Чакърова се бяха погрижили за доброто настроение на гостите с колоритна програма и изискана вечеря. Между туровете на дългокраките състезателки взеха участие художествените гимнастички от JUSCO Club в Торонто. Те изпълниха невероятни съчетания с топка, обръч и лента, и показаха изключителна пластичност, грация и изящество в движенията. В програмата взеха участие и фолклорен ансамбъл „Димитровче“, с ръководител Димитър Минков, чийто отбор популяризира страната ни по интернационални фестивали и печели множество международни награди и признания. Те повдигнаха настроението с красиви носии, добри хореографии и весели фолклорни ритми. Подгласнички на Антоанета станаха 23-годишната Даниела Боянинска от Оряхово (2-ро място) и 20-годишната Луиза Петкова (3-то място). Шоуто завърши със страстно пасо добле в изпълнение на новата „Мис България в Канада“ Антоанета Попова и нейният дългогодишен танцов партньор. 

 
Художествените гимнастички от JUSCO CLUB


Консулът Емил Миланов се прояви като истински кавалер и
раздаде по една роза на всички участнички в конкурса

Ансамбъл Димитровче

Победителката даде ексклузивно интервю след края на конкурса за вестникът на българите в САЩ и Канада „България сега“.

ДК: Здравей Антоанета, кажи няколко думи за себе си…

АП: Аз съм на 26 години и съм от Пловдив. Преместих се в Канада преди малко повече от 6 години. Занимавам се със спортни танци, най-вече заради това дойдох тук, а и танцовият ми партньор е от Канада. Обичам да рисувам, завърших Художествената гимназия в Пловдив, след това ме приеха в Националната художествена академия в София, специалност Графика, но после се преместих в Канада и за съжаление не успях да завърша. 

ДК:В момента учиш ли нещо?

АП:На този етап нямам никакво време. Танците са моят full time job. Тренирам усилено, преподавам спортни танци – Самба, Ча-Ча, Румба, Пасо Добле, Джайв, Бавен Валс, Танго, Виенски Валс, Фокстрот и Куикстеп.Работя и като личен треньор, преподавам индивидуално на хора, участвам в международни състезания. 

 

ДК:Тази вечер твоята победа бе безапелационна. Ти спечели онлайн гласуването, стана фаворитка на публиката, омагьоса и журито. Как се чувстваш, какво е усещането да си троен победител?

АП:Чувството е изумително, много емоции кипят в мен. По принцип се записах просто за забавление. Не съм очаквала такава победа. Направих го за удоволствие и за да се запозная с повече българи, защото тук в Канада не познавам много сънародници, а бих искала да общувам повече с тях, да имам приятели от България. Много съм щастлива и радостна от изхода на конкурса. 

ДК:Изглеждаш доста уверена като стойка, излъчване, походка. Тази увереност на танците ли се дължи?

АП:Да, всичко се дължи на танците (смее се). В тази сфера това е задължително. Главата трябва да е нагоре, стойката изправена, да имаш самочувствие, да покажеш увереност. Танците много ми помогнаха да изразявам  себе си, да показвам хъс и борбен дух, а от там и да имам подходящото самочувствие. 

ДК:Вярваш ли, че красотата ще спаси света?

АП:Да, и красотата, и любовта (усмихва се). Всичко, което е хубаво и позитивно ще спаси света. А относно красотата не само нейното физическо състояние, но и духовното й превъплъщение. Хората с добро сърце и вътрешен мир. Това е най-важното, да бъдем позитивни.

ДК:Как се справяш със злобата и завистта?

АП:Откакто съм в Канада по-лесно. В България беше по-трудно. Там може би, защото е по-малка страната и хората се познават повече. За съжаление в България злобата и завистта са по-силно проявени поради някаква причина. В Канада е малко по-различно. Хората като че ли са по-благосклонни, по-доверчиви, по-спокойни, повече се опитват да ти помагат, ако имаш трудности. Дори и да е фалшиво, както казват различните имигранти, не го усещам така осезаемо, не мисля че тук злобата и завистта имат такава почва за развитие, както е в България. По принцип има спортна завист. В моя случай има такава, защото съм състезател по спортни танци. 

ДК:За какво мечтаеш?

АП:Мечтая за световна титла. За момента с танцовият ми партньор сме вице-световни шампиони и вече ми се иска да станем световни шампиони. Това е най-голямата ми мечта, а пък после ще видим. 

ДК:Твоят танцов партньор е и партньор в живота ти или само в танците?

АП:Не съвсем, просто сме много близки приятели, но човек никога не знае, така че… (смее се).

ДК:Това означава ли, че си нямаш гадже?

АП:Имах до преди няколко дена, но вече нямам. Сега съм свободна. Така ще се отдам още по-усърдно на тренировките (смее се).

ДК:Коя е за теб мечтаната професия, искаш да се занимаваш с танци предимно, или нещо друго?

АП:От малка още, когато бях на 7 или 8, бяхме спечелили някакъв турнир с първият ми партньор и ни направиха интервю като много малки и тогава бях казала, че искам да стана дизайнер на костюми по спортни танци. И до ден днешен тази мечта някак си не си е заминала, още стои, но е съчетана с това, че искам да придобия висока спортна титла и съответно да си имам студио, да се занимавам с двойки, да произвеждам световни шампиони. Това е една част от това, за което мечтая в професионален план, а другото е да бъда дизайнер на костюмите на танцьорите, аз в момента съм дизайнер на костюмите на малките участници, аз им измислям тоалетите. Всичко при мен е свързано с танците – хореографии, тренировки, обучение, костюми, но също така от време на време се занимавам и с рисуване.

ДК:Тоест рисуването ти е хоби?

АП:Рисувам по няколко пъти в годината, за съжаление не го правя много често, поради другите си ангажименти, но имам мои картини, които се продават. Всяка година с моя партньор правим нещо като годишно шоу, което съчетаваме с аукцион на моите картини. Една от първите ми картини беше купена от българи, за което съм много благодарна. Сега тренирам малкото им момченце и се надявам да създам от него шампион. Тематиката, на която рисувам е танцова, с танцьори в движение, с девойки в гръб, в профил и т.н. 


"Настроение в червено" от 2012

ДК:Би ли участвала в благотворителни акции?

АП:Да, бих участвала с удоволствие. Това са едни много хуманни и добронамерени каузи. Обичам да помагам на хората и най-вече на тези в неравностойно положение. Стига да имам възможността, да бъда свободна да поема ангажимента, наистина ще го направя с най-голямо удоволствие. 

ДК:Какво ти предстои в най-скоро време?

АП:В най-скоро време ми предстои да замина за Сан Франциско. Това ще стане още другата седмица. Там ще участвам в един международен турнир, който не е много голям. Обичам Сан Франциско. Той е един от любимите ми градове и наистина танцувам с огромно удоволствие там. Отивам най-вече заради града, но и опитът, който натрупвам с всяко състезание, е изключително ценен за мен. И седмицата след това всъщност ни е шампионата в Калгари, Канада. Нашето участие там ще бъде 7 поредна година и се надявам отново да се върнем със златни медали. До момента сме били шест пъти шампиони на Канада и сме вице-световни шампиони, а преди това бях шампион на България. 

ДК:Липсва ли ти България, как се чувстваш тук в Торонто?

АП:Първият месец много ми липсваше, защото никой не познавах, но впоследствие бях много ангажирана, намерих си средата и тогава всъщност взе да не ми липсва. Но аз се прибирам два пъти в годината в България, защото родителите ми са там, цялото ми семейство е там и непрекъснато трябва да си подновявам визата за Канада, затова се връщам в България. Затова, че си ходя често успявам да компенсирам носталгията. Бях там само преди няколко месеца, а особено последната година пътувах до там доста често. 

ДК:А къде предпочиташ тук или там? 

АП:По средата… Шегувам се естествено (смее се). Навсякъде ми харесва, навсякъде има красота. България ми харесва като природа, като страна, като топлина, като място за живеене, климата е хубав, но политиката е ужасна, държавността и управлението също, липсата на правосъдие…. В Канада ми харесва как е устроен живота – това, което в България го няма. Естествено това, че е чисто, че хората са добри, че има държавност и ценности. Бих останала тук, бих си създала семейството тук, но може би един ден ще се върна в България, не мога да кажа, че няма да се върна… Бих искала да помогна по някакъв начин нещата, които не харесвам да се променят. Като бях малка дори си мечтаех да стана президент (смее се). Може да е било доста дръзка мечта, но никога не се знае. Мисля най-доброто за България и искам тя да пребъде. 

ДК:Имаш ли си домашен любимец?

АП:Имам си котенце, което си мислех, че е момиче, но се оказа, че е момче (смее се). 


Домашният любимец (8 месеца) на Антоанета е кръстен с женското
име Найоми, но тъй като се оказал момче, му предстои прекръщаване

ДК:Кое те прави щастлива?

АП:Чувстваме се щастлива, когато хората около мен са щастливи. Няма по-хубаво нещо от това да има позитивна енергия наоколо, така се зареждам. Не се интересувам от материални неща и придобивки, като всяка жена и аз имам шопинг терапия, много ми помага, но това, което може да те направи истински щастлив, са хората около теб. 

ДК:Коя е любимата ти книга?

АП:Любимата ми книга е The Secret на Ронда Бърн. От съвременните автори също ми харесва така нашумялата 50 нюанса на Е.Л. Джеймс.

ДК:Любим филм?

АП:О боже, толкова са много (усмихва се). Но един от тях е Divergent с участието на Шайлин Уудли, Ансел Елгърт, Кейт Уинслет и др. Гледах го миналата година и много ми хареса. Тези дни излезе и втората му част Insurgent, нямам търпение да я гледам. 

ДК:Любима песен?

АП:Слушам разнообразна музика. Когато съм в настроение мога да слушам рап, ар енд би или техно, но не ми харесва хеви метъл например, това със сигурност не е моят стил музика. 



Нашият репортер Деница взима интервю от победителката

ДК:Любима точка в света?

АП:Австралия. Много ми харесва там. Била съм няколко пъти на състезания в Мелбърн и други градове и страшно ми хареса, бих живяла там с най-голямо удоволствие. Австралия като страна много прилича на Канада, но там климатът е страхотен. Хората са слънчеви, имат безкрайни и красиви плажове, много е спокойно и приятно. 

ДК:Любим цвят? 

АП:Когато бях малка беше жълто, като пораснах стана червено, сега е оранжево. В общи линии се сменят и според настроенията, не знам кой ще е следващият ми любим цвят. Може би зелено. Ето днес съм със зелена рокля, с която се явих на финалния кръг по официални тоалети и тя е мое дело, тоест мой дизайн. 

ДК:Как обичаш да релаксираш?

АП:Да слушам музика, да чета книги и най-любимо ми е да гледам филми. Почти всяка вечер гледам по един преди лягане. 

ДК:Какво ще пожелаеш на читателите на вестник България сега?

АП:Честита първа пролет на всички. Да бъдат много положителни, много здрави, усмихнати, да са по-добри и да са малко по-доверчиви и по-спокойни. Всичко ще бъде наред.  

 

 

Деница Кундурджиева

Торонто, Канада

в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
3.80

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7