СЛОВОТО, БЕЗ КОЕТО НЕ МОЖЕМ

“Съботният ден в българското училище
“Джон Ататанасов” е моят ден на самочувствие”

Една библейска легенда разказва за строителите на Вавилонската кула, които не могли да завършат своето амбициозно дело, защото се възгордели прекалено много.
Бог ги наказал за самонадеяността им, като разменил езиците, така че никой да не разбира другия.           
Словото, без което не можем и днес, е в основата на всичко, което човек мисли и твори. Нашата българска реч, съхранена във времена на възход и през векове на тежки изпитания, и днес ни служи да изразим всичко, което се крие в душата ни.
Ами мъдростта и красотата на нашите народни приказки и песни предавани от уста на уста от нашите баби? Колко мъдрост и благозвучие струи от тях!
Това е и нашата главна цел на нас, учителите зад граница:
да предадем и покажем на нашите български деца колко красив и мелодичен е нашият роден език.
Няма и една година, откакто бях учител в България. Когато решихме да приемем предизвикателството да емигрираме в Америка, си казах: “Е, нищо, 18 години учителствуване не са малко! Ще работя нещо друго, каквото и да е.”
Не съм и предполагала, че ще имам невероятния късмет да работя отново това, което харесвам и обичам. Да съм учител.
В българското училище "Джон Атанасов" Чикаго се запознах с едни чудесни колеги, готови винаги да ти помогнат и да ти дадат добър съвет.
Сега съм учител на учениците във втори и четвърти клас. Още при първото ми влизане в час видях срещу себе си едни прекрасни, умни и любознателни деца. Приятно бях изненадана от знанията и възможностите им. Моята колежка - госпожа  Антоанета Дичева, с която работим заедно, беше свършила невероятна работа: аз започнах работа с ученици, които вече знаеха да пишат и четат на български език!
Децата намират достатъчно време за домашните по български  език, въпреки че цяла седмица те посещават учебните занятия в американското училище и се справят и там отлично със своите задължения. С ръка на сърцето мога да кажа, че знанията и подготовката им с нища не се отличава от тази на децата в България.
Всички второкласници умеят да пишат под диктовка. Нашата основна задача сега е да задълбочим знанията на децата за правописните правила и норми. Да се научат да пишат грамотно и четливо. Естествено този етап е придружен от много упражнения и граматически задачи.
Да възпитаме любов към четенето е другата ни цел. Правилното четене на текста означава не само гладко произнасяне на думите, а и ясно и високо четене, нормален темп, спазване на паузите и интонацията. Последващите подходящи въпроси им помагат да вникнат по-задълбочено в съдържанието и основната мисъл. Много е важна работата върху непознатите думи и изрази, защото те са в основата на обогатяване речниковия запас на децата.
С четвъртокласниците продължаваме да работим преди всичко върху усъвършенствуване на комуникативно-речевите им умения, за да могат да правят адекватен избор на езикови средства, когато трябва да създадат собствен текст по словесна или визуална опора.
Всъщност аз нямам намерение да се спирам подробно на целите на обучение по български език, за които можем да прочетем във всяка методика. Искам само да споделя, че с нетърпение очаквам съботния ден да дойде. На моите приятели казвам, че това е моят "ден за самочувствие". Часовете в училище минават така бързо и неусетно. Толкова ми е приятно да работя с тези чудесни и умни деца, отворени да приемат всяко ново знание. Постоянно задават въпроси и се интересуват. Понякога тълкуват нещата по своя си детски начин, което е и най-ценното в отговорите, които ми дават. Но във всички се усеща желанието да научат родния език.
   Искрено искам да благодаря и на всички родители, че постоянно насърчават своите деца, помагат им, водени от голямото желание те да знаят родния си език. Тъй като по-хубав от българския език няма, защото сме българи.    
Стела Тончева
Преподавател по български език и
литература на 2-ри и 4-ти клас,
Българско училище “Джон Атанасов” 
Снимки: Жана М. Кобиларова
За в.”България Сега”
Bulgaria Sega
www.BulgariaSega.com