ОТ СТОМАНЕНИЯ РЕЗЕЦ ДО КОМПЮТЪРА - ИЛИ ЗАЩО БЪЛГАРИ СА ИЗОБРЕТАТЕЛИ НА ЕНЕРГОСПЕСТЯВАЩА КЪЩА

Начална страница | САЩ и Канада | ОТ СТОМАНЕНИЯ РЕЗЕЦ ДО КОМПЮТЪРА - ИЛИ ЗАЩО БЪЛГАРИ СА ИЗОБРЕТАТЕЛИ НА ЕНЕРГОСПЕСТЯВАЩА КЪЩА

img

Всеки знае, че китайците са създатели на хартията,  мастилото и барута. Че германците са създатели на двигателя с вътрешно горене,  че Фарадей е откривател на електричеството, а Джон Атанасов е създател на компютъра. И не ми е ясно и интересно ми е, че никой, ама никой не говори за това,  че създателите на свръх твърдия  стоманен резец,  извършител и “Главен изпълнител”  на великите  предантични и антични Чудеса на света,  като Египетските пирамиди, Александрийския фар,  висящите градини на Семирамида, Партенона , Родоския колос,  храма в Басе, храма на   Афайя  в Егина, храма на Посейдон в Пестум,  храма в Сегесте  и прочие и прочие велики творения  на античната архитектура, които и до сега смайват  човешкия разум-  резецът  изваял  всичко това е  изобретение  на траките.  Тези все още малко известни на съвременната наука и култура хора,  премълчавани,  пренебрегвани и подминавани  от историята,  са създателите на цели три епохи от развитието на човешката цивилизация - медната, бронзовата и желязната. Хилядолетия хората заблещени в античната и гръцката цивилизация,  не си дават сметка,  че тази елинистична и гръцка класическа култура е дело на траките. Изобилието на медни и железни руди,  което и днес се забелязва в земите на траките  т.е.  земите на днешна България, обуславят това развитие и ето, че те дават тези три гениални епохи на човечеството. Получавайки стоманеното острие, тракийските каменоделци и скулптурите Дедал, Фидий, Тезей  и плеяда, ненадминати  и до ден днешен изкусни  творци, тръгват на юг  и създават за вечни времена това безценно  художествено и архитектурно богатство.

Е,  да  -  ще кажат някой,  ако не и всички, но това е гръцка култура!  Ако погледнем обаче имената на тези скулптори и архитекти,  ние не виждаме нито едно гръцко име. Тези имена не са нито гръцки, нито български, да не говорим за еврейски или турски. Те са просто тракийски. Не случайно  гръцките патриции от континентална  Гърция, независимо  от великолепните постижения на тези творци, са ги наричали  с пренебрежителното  “демиурги”, т.е. “занаятчий”  или с още по- пренебрежителното “банаусос”, т.е.  “работници”.   До нашествието на Дорийците,  както Плиний Млади   нарича траките дошли от север,  т.е.  от земите на днешна България,  често тези изкусни майстори,  скулптури и архитекти  са били роби в гръцките градове държави,  каквито са били и най- смелите войници и гладиатори траки. Но тези “банаусос”-си  и “демиург”-и   са създателите на така наречените “дорийски” и “йонийски” стилове в тази вечна архитектура. След построяването на тези чудеса, не случайно Сократ започнал да се хвали, че е далечен потомък на рода Дедал. Легендарния  Епей, считан за автора на Троянския  кон, също се провъзгласил за потомък на Дедал. В края на седми век преди новата ера  критяните  Дипойно и Скили се обявили за  “Дедалиди”, както направили и учениците им  Тектайо  и Ангелион,  автори и изпълнители на колосалния Аполон  в Делос, който Калимах  като го видял, ахнал и го възпял.

Ето на кратко какво е направил стоманения резец създаден в нашите земи, движен от творческия гений и вещата ръка на твореца  трак. Да не говорим за злато кованото изкуство,  чиито безценни образци и до ден днешен “извират” от архитектурните разкопки в България.  А да говорим ли за  така наречените “Древногръцки   митове и легенди”, които са Тракийски митове и легенди написани на гръцки!?  А също и за великите мислители, поети, философи и оратори от Омир  през Сафо до Плутарх, които също са траки.

Направих този кратък исторически преглед не случайно. Повода е появилата се информация в пресата, че “Българи създават енергоспестяваща къща в САЩ”. От своите наблюдения и изследвания, като човек занимаващ се дълги години с архитектурен дизайн, мога смело да кажа че това никак не е случайно, защото “енергоспестяващата къща” е “изобретение” от преди векове в земите на днешна България  или кажи го Тракия, Македония, Мизия. Сигурен съм, че все още тази къща би могла да се намери и сега в затънтените селца на България.  Защото почти до края на 60-те  години на миналия век,  до така наречения “бум” на социалистическото тухлено –стоманобетонно строителство все още съществуваха. При това строителство сградите, било то къщи, апартаменти или промишлени халета през зимата бяха “хладилни камери”, а през лятото – “високо температурни пещи”. Тези хладилници – пещи още съществуват, макар, че през бума на прехода от 1990г. до сега,  започнаха да бъдат санирани с топлоизолация. И сега като разкажа устройството на старовремските “енергоспестяващи” къщи,  заинтересования читател сам ще разбере абсолютната  половинчатост на това съвременно саниране.

Петричко-Струмишката  някогашна къща е с ограждащи външни “зидове” от два слоя плет на разстояние от около 20 сантиметра   от върбови или тополови клони, а в някои случаи пръти от леска, т.е. от това, що расте наоколо. В разстоянието между плетовете са  натъпкани сухи вейки  индийски коноп– канабис,  което всъщност е топлоизолационния слой.  /Едва ли младите изобретатели ще използват това  инкриминирано  и строго преследвано от властите сега  растение  като топлоизолационен пласт/. Плетовете се измазват отвън и отвътре със смес от глина и паздер или житена плява за арматура на калта. След гладкото, финно повторно измазване и след изсъхване, стените се белосват с вар. Това за външните стени.

Тавана  представлява “гредоред” от саръци наредени през около 40см., под които се връзват с конопен канап  камъшени рогозки , които също се измазват с кал и плява и също се белосват. Върху тези саръци откъм тавана  плътно се нареждат  гръсти коноп и ето, че къщата е напълно изолирана.

Шопската и Доброжанската  къщи са същите, само, че пълнежа  топлоизолация е от цяла ръжена слама, на която са изрязани само житните класове. Топлопреминаването от вън на вътре и обратно през един такъв топлоизолационен пакет, независимо  от коноп или слама  с дебелина 20см. се равнява  на топлопреминаването през плътен тухлен зид с дебелина 100см. или  през стена от плътен бетон 180см. 

Има ли база за сравнение със сегашното модерно строителство  със зид от 25 см. тухла или 20 см. стоманобетонен панел?!

С една бригада приятели  съборихме такава една стара къща в село близо до Петрич през 1974год., откъдето скупчихме на двора толкова канабис, от който сега целия Европейски съюз можеше да пуши  месеци, но тогава това нещо беше абсолютно непознато. Дядото на приятеля ни седеше на двора и се ядосваше:

- Че съборим къща да направим плевня!

-  Защо, дадо Сотире, не е ли обратно? – питам дядката, а той говори ядно:

- Не е! Оти в тая къща  зиме като туриш две сухи говежди лайна в кюмбето и цяла нощ е топло. А лете се крием в нея на хлад. А те, тая те – сочи съседската тухлена къща с бетонови плочи – Лете че се вариш в нея, а зиме че изгориш три камиона дърва и нема да се стоплиш...

Дядката беше абсолютно прав, защото аз изпитах  същото с моята “модерна къща”, която по късно построих в нашия Пирински край.

Затова не е случайно, че българи изобретяват енергоспестяваща къща, защото инстинкта на нашенеца към новото, към различното, към истинското и не само към строителството, от древни времена до наши дни е жив и работещ.

Нищо не е случайно.

Всичко е нарочно – би казал мъдреца  а аз мога да допълня, че всичко е закономерно.        

Георги Михайлов






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7