Фюжън АРТ Фест в галерия Ъндърграунд, София

Начална страница | САЩ и Канада | Фюжън АРТ Фест в галерия Ъндърграунд, София
image

 Завладяващо е да откриеш себе си не къде да е, а в една Ъндърграунд галерия, в близост до Сточна гара. Ама не в подземието, както предполага името, а на 4-тия етаж в стара сграда с обелени стени. От онези стени, по които можеш да видиш мънички букви или различни арт-фигурки, ако ти се занимава да наблюдаваш детайлите. Трудно се ориентираш до самата галерия, защото табелки няма, но пък една жена застана като жива табелка, и се явяваше бюрото за информация къде е крайната точка на арт-пътуването.
  Най-сетне видях табелка на 4-тия етаж. Влязох през една много ъндърграунд врата, която повече прилягаше за гараж или за в случая като за някакво таванско на стотина години, широка,отваряща се в две посоки. Значи, като всичко друго в държавата ни, което е наопаки, и ъндърграундът може да се намира горе, на високо! Навътре се оплетох приятно в тъмни завески, а когато минах през тях, попаднах в земята на изкуството! Измежду закачените по различни смахнати начини картини, съвсем арт, висяха и стъклени плоскости, закачени с въжета за тавана, които играеха ролята на масички с положени върху тях чаши червено винце за гостите. Вдясно пък имаше барче за чай, кафе и алкохол, без сладкиши или каквото и да било за ядене, защото Ъндърграунд галерията е място, където да нахраниш душата, а не тялото си. До барчето имаше препълнено кошче за отпадъци. Всичко тук бе някак арт, дори и това!
  После се загледах в картините и паната, които бяха изложени. Почнах с големите платна на притеснената и прелестно талантлива Мая Петрова, висящи от тавана съвсем арт. Всъщност именно заради нейните творби бях извървяла пътя до Ъндърграунда в разразилата се през онази вечер снежна буря. Беше нарисувала женски торс и лице, авангарден стил. Лицето бе в две половини – цветна и черно-бяла. Видях голяма символика за себе си. Като деня и нощта в настроенията, като двете лица, които всеки от нас има – за пред хората и за пред себе си. Това не означава лицемерие, а по-скоро става дума за онази част от нас, скрита дълбоко в душите ни, която остава невидима за много от околните люде. Контрастът веднага улови в мрежите си вниманието ми и то не се отдели от тази картина дори и докато отпивах с наслада от хубавото вино. Другата картина също ми се видя интересна. Само тяло в интересна поза, без глава. Тоест на едното платно главната роля бе дадена на състоянието на лицето, докато на второто водещо бе движението. Тези две платна едно до друго обуславяха целостта на Хомо Сапиенс. 
  След това Мая ме откъсна от двете си прекрасни творби и запъхтяна ме заведе при едни други интересни абстракции. На едното зеленикаво-синкаво платно съзрях кръгли форми, които оприличих на камъни на брега на река. А фонът наподобяваше безумно падащ ситен летен дъждец. На последната, четвъртата подред (тези две бяха по-малки от първите две картини), разпознах няколко чаши с различна форма и височина, имаше тънки и високи, както и ниски и широки. Сякаш бяха разлети различни души, с различен характер, в различен предполагаем силует. Предполагаем, защото душата е незрима и следователно няма как да има реален силует... Или просто силуетът е нещо нереално и въображаемо?! Не знам, наистина не знам. Но в това арт-ъндърграунд-пространство нямаше невъзможни неща!!!
  Примерно дори и музата имаше своят реален облик тук. Беше илюстрирана чрез черни, средно големи дискове, 4 на брой, свързани с тел. Единият от тях бе доста шарен, покрит с много цветове боички, и се намираше най-отгоре, символизирайки пика на вдъхновението, по-надолу бе по-малко обагрен диск, третия бе почти без никакви цветове и последният, най-ниско долу бе закачен върху парченце черен плат и бе абсолютно черен, което трябваше да представлява тоталната черна дупка на изчезналата муза.
  Виждаха се и мънички фигурки, направени от хартия, като едно мини българско оригами, на различни животинки, роботчета и други...
   Малко по-нататък пък, в единия ъгъл на помещението имаше фотографии от различни изоставени и разпаднали се сгради, където различните петна по стените образуваха причудливи формички. До тях имаше стихчета, събудени от самите фотоси, което искрено ме зарадва и ме накара да се почувствам точно на мястото си. Единият стих, който запомних, гласеше следното: „Две души се целунаха тайно, тайно от себе си дори!“. Много мило и по ъндърграундовски интимно и романтично.
 Това, което искрено ме забавляваше бе, че очевидно най-арт и най-ъндърграунд инструментът беше не кое да е, а барабаните. Забелязах ги веднага, защото напоследък уча тъпан и този вид инструменти не са ми никак безразлични. Та, ето, те ме преследваха и тук, на това ъндърграунд таванско, тоест подсещаха ме визуално за съществуването си в стаята на живота ми!
 Когато излязох навън, в коридора, понеже там се пушеше, се любувах на едно куче (от тези, общите за цялата сграда кучета, за които се грижат всички съседи), което упорито закачаше някои момичета и направо ги ухажваше някак си арт. Очевидно бе попило от любовта във въздуха наоколо, съчетана с атмосферата на алтернативното изкуство и трябваше да изрази тези свои най-сантиментални чувства.
  Ха, и последното, което ме зарадва и заинтригува... щях да забравя. Малка чешмичка в единият край на коридора водеше към врата с шпионка, зад която се криеше тоалетната. Кълна се, за пръв път в живота си видях врата с шпионка, водеща към веце-то. Може би идеята беше да погледнеш и ако човекът, който чука на вратата, е готин, да го поканиш преждевременно при себе си?! Макар че вратата така или иначе се затваряше трудно и не бе кой знае каква пречка... За Бога, това бе една прекрасна ъндърграунд тоалетна!
 Последните два дни от фестивала, на които за съжаление не успях да присъствам, по програма бяха изпъстрени с различни метални пластики, както и още фотографии. Едната вечер приключи с Джаз концерт, а също така зрителите можеха да се насладят и на пърформанс, посветен на „Излишните контрасти“ или кога в изкуството се бяга от красивата естетика и се залита към прекалените контрасти, които съчетани с натрупванията, довеждат до АПАТИЯ...
 Беше вълнуващо изживяване, което съхранявам в архива си с арт-спомени. Изкуството може да разцъфне навсякъде, стига да имаме очи да го видим, душа да го усетим и обоняние да вдишаме прелестния му аромат. Затова творете и търсете изкуството около себе си винаги... Живейте АРТ!

Деспина Клер
 






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7