Интернационалният кинофестивал „Берлинале” – 2015

Начална страница | САЩ и Канада | Интернационалният кинофестивал „Берлинале” – 2015
image

Холивуд беше в Берлин! Филмовият свят се събра в немската столица! Над 440 филма от 72 страни на света, над 5.500 киноспециалисти, над 325.000 разпродадени билета. Звездите на киното блестяха със своята прелест и за пореден път очароваха хилядите почитатели и майсторите на филмови ленти.
От 5-15 февруари 2015 г. Берлин отново бе столица на киното, в която се състоя надпреварата за „Златните” и „Сребърните мечки”. В продължение на 11 дни 19 значими филма, от които 18 световни премиери, оспорваха призовите места.
Церемонията за откриването на „Берлинале” – един от най-важните кинофестивали в Европа се състоя на 5 февруари. Някои от многобройните „перли” на киното, които преминаха по червения килим, бяха Никол Кидман, Одри Тоту, Олга Куруленко, Джемс Франко, Жюлиет Бинош, Кейт Бланшет, а също така Натали Портман, Кристиан Бейл, Шарлот Рамплинг, Робърт Патисон, Райън Рейнолдс.
65-ят международен кинофестивал „Берлинале” открехна „завесите” с прожекцията „Никой не иска нощта” и „отправи” Жулиет Бинош със зрителите в Гренландия. В следващите дни любителите на кино „пътуваха” с Никол Кидман из арабската пустиня, с Шарлот Рамплинг – в тиха английска провинция, с Мария Мерцедес Корой – в кафените плантации на Гватемала… 
Дни преди откриването на събитието г-н Дитър Кослик (Dieter Kosslick), директорът на фестивала, заяви, че една от централните теми на „Берлинале” ще  бъде „силните жени в екстремни обстоятелства”. Тогава думите на директора се приеха като шега, но още през първите фестивални дни гостите и киноспециалистите се убедиха, че думите на г-н Кослик са казани сериозно. И още нещо, в интервю за „TV Movie”, относно „Берлинале” - 2015, фестивалният директор посочи: „Прави впечатление, че много режисьорски продукции третират общуването с малцинствата, става въпрос за религия и религиозно заблуждение. Филмите отразяват духа на времето. Но заедно със сериозните теми, естествено, има също вълнуващо забавление…”
Преди да „обявим” носителите на фестивалните трофеи, ще назовем членовете на интернационалното жури на „Берлинале” – 2015.
Жури в състав:
•    Дарен Аронофски (Darren Aronofsky) - президент на журито; американски режисьор, сценарист и актьор, известен с филмите „Черен лебед”, „Реквием за мечта”, „Фонтан”, „Рестлер”, „Боец”, „Пи - система в хаоса” и др.
•    Даниел Брюл (Daniel Brühl) – немски актьор, участвал във филмите „Гонка”, „Салвадор”, „Възпитатели”, „Гут бай, Ленон!” и др.
•    Одри Тоту (Audrey Tautou) – френска актриса, получила световна слава с филмите „Шифърът на Леонардо”, „Невероятната съдба на Амели Пулен”, „Любов на всяка цена”, „Коко Шанел”, „Матилде – една голяма любов” и др.
•    Марта де Лаурентис (Martha de Laurentiis) – американски продуцент, известна с „Червения дракон”, „Канибал”, „Прозереца на спалнята”, „Веднъж престъпил закона”, „Авария”, „Ю-571”,  и др.
•    Бонг Йоон-Хо (Bong Joon-Ho) – режисьор и сценарист от Южна Корея, прочут с филмите „Майка”, „Домакинът”, „Токио!”, „Кучета, които лаят, не хапят”, „Дневник на полярната експедиция”, „Гост, „През снега” и др.
•    Клаудиа Лоса (Claudia Llosa)– перуански режисьор и сценарист, полулярна с филмите „Във въздуха”, „Мадейнуса”, „Една перла вечност” и др.
•    Метю Вайнер (Matthew Weiner) – американски режисьор, продуцент и актьор, световноизвестен с филмите „Безумци”, „Клан Сопрано”, „Побъркани мъже”, „Тук ли сте?” и др.
Награди на „Берлинале” – 2015
•    „Златна мечка” за най-добър филм: „Такси” (Taxi), реж. Джафар Панахи (Jafar Panahi), Иран
Въпреки всички забрани на иранското правителство Джафар Панахи да работи като режисьор, той снима себе си във филма „Такси”. По време на обиколките с таксито из Техеран главният герой се среща с различни хора от обществото и чува техни  истории.
Всъщност Джафар Панахи се представи на фестивала в немската столица за трети път, при това на „Берлинале” – 2013 той бе отличен със „Сребърна мечка” за най-добър сценарий на филма „Закрита завеса”. „Такси” заслужава наградата не заради угнетеното положение на режисьора, а защото обективно се явява силно, талантливо сътворено художествено изказване.” „Такси” е „чудесен и пълен с хумор”, а наградата за филма е изпълнена със символи – за изкуство и свобода на словото, която идея за отличие изцяло съвпада с идеята за такъв фестивал като „Берлинале”. – посочват журналистите.
•    Почетна „Златна мечка” за немския режисьор Вим Вендерс (Wim Wenders). Голямото отличие се присъжда за цялостния принос на Вендерс.
Вим Вендерс – наричат го „жив кинокласик” и „голям новатор на киното”. След дебюта си „Лято в града” през 1970 г., Вендерс снима 50 филма и работи както в Европа, така и в Щатите, Латинска Америка, Азия. Филмите „Алиса в градовете” (1974), „Париж-Тексас” (1984), „Небето над Берлин” (1987) са номинирани за „Оскар”. Творческата „филмова лента” на Вендерс е твърде дълга: „С течение на времето”, „Когато настъпи краят на света”, „Американски приятел”, „Състоянието на нещата”, „Така далече и така близо”, „Лисабонска история”, „Душата на човека”, „Пина”, „Солта на земята” и т.н. Вендерс е носител на многочислени немски и чуждестранни отличия. За филма си „Солта на земята” режисьорът е номиран за „Оскар”-2015.
•    Голямата награда на журито, „Сребърна мечка”: „Клубът” (The Club), реж. Пабло Лараин (Pablo Larrain), Чили
„Клубът” - „колкото мрачен и кървав, толкова и смешен.” Няколко католически свещеници, временно отстранени от служба, живеят откъснати от света в къща на чилийския бряг. След смъртта на един от членовете на Ордена, детектив се сблъсква с тъмни тайни, противоречия и стена от мълчание.
•    Награда за най-добра актриса, „Сребърна мечка”: Шарлот Рамплинг (Charlotte Rampling) във филма „45 години” (45 years), Великобритания
Филмът на британския режисьор Андрю Хейг „45 години” е „една история за любов и трудни решения”. Главните герои представят криза в семейните отношения. Кейт се подготвя за празнуването на 45-годишнината от сватбения ден, когато съпругът й изненадващо получава новина, връщаща го към миналото. Кейт все повече и повече се чувства чужда в собствения си живот.
•    Награда за най-добър актьор, „Сребърна мечка”: Том Кортни (Tom Cortenay) във филма „45 години” (45 years), Великобритания
Сърузите Кейт и Джеф, подготвящи се за сватбената си годишнина, преживяват криза в отношенията си. Какво е чувството на Кейт и Джеф на празника и задържат ли те краката на „земята” си?
•    Наградата „Алфред-Бауер” за нови пеpспективи в киното, „Сребърна мечка”: „Вулканът Иксканул” (Ixcanul; Ixcanul Volcano), режисьор Хайро Бустаманте (Jayro Bustamante), Гватемала
Главните герои на филма са потомци на древните маи. Героите живеят в съгласие с природата и нейните закони, без техника, откъснати от цивилизацията, говорещи на своя стар език. Мария, 17-годишно момиче, живее с родителите си в подножието на действащ вулкан, на който се прекланят като божество. Но момичето желае да види света и от другата страна на планината… Зрителят се „потапя” в непознато за него ежедневие, твърде далечно от глобализиращия се свят. „Прочувствен филм – дебют на режисьора Хайро Бустаманте, който самият е израснал в планините на Гватемала.” – съобщават критиците.
•    Награда за най-добър сценарий, „Сребърна мечка”: Патрисио Гусман (Patricio Guzman) за филма „Седефеното копче” (The Pearl Button), Чили
Чилийският бряг се разпростира на 4 хиляди километра, Релефът на страната е изваян от глетчери, вулкани, планини, равнини... Едно седефено копче е намерно на дъното на океана, но, както знаем, океанът крие своите тайни. Какви са те? Водата имала памет и запомняла гласове. Това така ли е?   
Филмовите критици посочват, че макар и живеещ във Франция, Гусман е извършил обстойно изследване на историята на коренното население на Чили, по-точно на  Патагония.
•    Награда за най-добър режисьор, „Сребърна мечка”: за румънеца Раду Жуде (Radu Jude) за филма „Аферим!” (Aferim!), Румъния/ България/ Чехия; както и за Малгожата Шумовска за филма „Тяло” (Body), Полша
Румънско-българско-чешката копродукция „Аферим!” на режисьора Жуде бе отличена със „Сребърна мечка”! Черно-белият филм на 35-милиметрова лента третира въпроса за „обективната историческа истина” и „въпреки всичко „Аферим!” остава достатъчно локална история, тежка за възприемане от широката аудитория…” – бе мнението на специалистите.
Източна Европа през 1835 година. Яздейки из Влашко и в търсене на избягал роб, Костадин и неговият син Йоница отново и отново са конфронтирани за предразсъдъците си спрямо  „чуждите”.
„Аферим!” е осъществен със съдействието на Националния филмов център и с копродуцентското участие на „Ню Бояна филм”. Предвижда се филмът да бъде представен в България през март тази година.
„Тяло” се оказа повече от една костюмна и историческа драма.” „Една история за загубата на обичан човек, самотата на сърцето и раздвояващото бягство в езотериката.” „Малгожата Шумовска работи с елементи на черната комедия, за да разкаже за трудности, да обработи загубата на любимия човек.” – отразиха специалистите.
•    „Сребърна мечка” за принос в киноизкуството: Стурла Бранд Грьовлен (Sturla Brandth Grövlen) – оператор на филма „Виктория” (Victoria), Германия; Евгений Привин и Сергей Михалчук – за операторско майсторство на филма „Под електрическите облаци” (Under Electric Clouds), Русия/ Украйна/ Полша
„Виктория”: „Още една очевидна победа на немския режисьор Себастиан Шиперс, която сама по себе си е ценна за Берлинския кинофестивал, а операторът Стурла Бранд Грьовлен е истински експериментатор.” „По своята структура криминалната драма напълно се доближава до холивудските стандарти…” „Един Берлин-филм.” – казват филмовите критици.
„Под електрическите облаци”: Според специалистите „мрачната картина на филмовото действие не би могла да се представи по-добре от сиво-димящите кадри, в които изплуват героите” - това е едно от главните достойнства на филма на режисьора Алексей Герман-младши.
•    Награда за най-добър дебют”: „600 мили” (600 Millas) на режисьора Габриел Рипщайн (Gabriel Ripstein), Мексико/ САЩ
Други филми
„Никой не иска нощта”
Началото на „Берлинале” – 2015 бе поставено с филма „Никой не иска нощта” (Nobody Wants the Night), Испания/ Франция/ България. Разбира се, изборът на филма бе за всички неочакван, тъй като предишни години първият ден на фестивала е започвал или с немски филм, или с гръмка холивудска премиера.
„Никой не иска нощта” е испанско-френско-българска копродукция на испанския режисьор Изабел Койшет (Isabel Coixet). Филмът е сниман в Испания, Норвегия и България. „Никой не иска нощта” е драматична история, базираща се на реални събития. Главната роля на Джозефин Пири се изпълнява от Жулиет Бинош (Juliette Binoche).
Казват, че „зад всеки велик мъж, стои велика жена”, готова заради него да преодолее страх, гордост, да пожертва дори живота си - и никога да не упрекне мъжа си за това. Джозефин (в ролята: Жулиет Бинош, Juliette Binoche), съпругата на американския полярен  изследовател Робърт Пири тръгва за Гренландия на рисковано пътешествие, за да се срещне там с мъжа си, дирещ път към Северния полюс. Джозефин пътува из белоснежната ледена пустиня, вижда красотата и опасностите в Арктика, живее с младата инуит Аллака (в изпълнение: Ринко Кикучи, Rinko Kikuchi). „Камерата разкрива самотата на двете жени в глухата природа, както и необходимата, за да се преживее, близост в теснотата и тъмнотата” – посочват критиците.
За „Vesti.bg” Жулиет Бинош” споделя следното:  „Искам да Ви кажа, че аз буквално се влюбих във Вашата страна. Може би, защото имам източни корени, но почувствах България много близка до сърцето си.” 
„Кралица на пустинята”
На „Берлинале” – 2015 големият немски режисьор, продуцент, актьор и писател Вернер Херцог (Werner Herzog) представи филма си „Кралица на пустинята” (Queen oft the Desert), САЩ. Главната роля във филма се изпълнява от Никол Кидман (Nicole Kidman), за която медиите посочиха: „През последните няколко години кариерата на актрисата значително се обогати с ролите на мъжествени, решителни и уверени в себе си жени… сега и с покровителката на пустинята Гертруд Белл.”
Действието на филма: Гертруд е историчка, писателка и високо образована жена, служител на британските тайни служби. В Англия Гертруд не намира подходящ съпруг и заминава за Близкия Изток. Тя пътува из Кайро, Басра и Багдад, учи езици, превежда книги, среща се с различни култури и религии, участва в преговори, съдейства за стабилизрането на политическото положение в граничните региони, среща с дипломата Хенри (в ролята: James Franco)… „Една епическа панорама за жена, която влиза в историята.” „Вернер Херцог оставя просторните пустинни ландшафти да бъдат  пространство за душата на неговите фигури…”
„Пепяляшка”
Световноизвестната история за „Пепеляшка” (Cinderella) бе представена на „Берлинале” – 2015 в новa екранизация. Режисьор на филма е Кенет Бранаг (Kenneth Branagh), а в главните роли са Кейт Бланшет (Cate Blanchett), Лили Джеймс (Lily James) и Ричард Мейдън (Richard Madden). Актьорите са убедени в това, че новата версия на приказната „Пепеляшка” „съживява анимационния шедьовър от 1950 г. и го представя в заслепяващ спектакъл за цяло ново поколение.”
Българско участие
В секция „Панорама” на фестивала бе представен и друг филм с българско участие „Защо аз?” (Why me?), Румъния/ България/ Унгария. Режисьор на филма е румънецът Тудор Джурджу (Tudor Giurgiu).
Ретроспективи
100 години цветно кино! Под мотото „Glorious Technicolor” в ретро секцията на Берлинския фестивал през тази година бяха представени 30 „реставрирани” класически филма. Сред тях са „Пеещи под дъжда” (Singin` in the Rain, 1952) с участието на Джийн Кели (Gene Kelly), „Вълшебникът от Оз” (The Wizard of Oz, 1939) и т.н.
Трофейните мечки на „Берлинале”
Трофейните мечки (статуетки), които всяка година се връчват на кинофестивала „Берлинале”, се изработват по идея на немската скулпторка и художничка Рене Синтенис (1888-1965). От самото учредяване на „Берлинале” през 1951 г. досега трофейните мечки се изработват в берлинската леярна „Noack”. При това, мечката е символът не само на „Берлинале”! Тя е символ на Берлин и присъства във флага на немската столица.
На 15 февруари „Берлинале” – 2015 „затвори” филмовите завеси, а г-н Дитър Кослик заяви, че вече „се мисли за фестивалите през 2016 и 2017 г.”. Заповядайте и Вие на „Берлинале” през следващите години, за да съгледате впечатляващи филмови сюжети, ярки образи и извършите едно ново пътешествие в света на световното кино! „А киното – това е истина 24 кадъра в секунда.” – Жан-Люк Годар

Ваня Велкова
Снимки: Ваня Велкова, Берлин






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7