Интересни впечатления от Деня на отворените врати в НГПИ „Св. Лука“, град София

Начална страница | САЩ и Канада | Интересни впечатления от Деня на отворените врати в НГПИ „Св. Лука“, град София
image

Днес се разхождах и ненадейно скромната ми писателска особа се намери в Националната гимназия по приложни изкуства „Свети Лука“. На този празничен ден, 6 декември 2014 год., Никулден – се провеждаше благотворителна кауза. Българите сме страшно благородни същества, особено когато идват такива светли и свети празници, когато е моментът и за най-различни благородни деяния. Ден на отворените врати в гимназията!
  В случая ставаше въпрос за изложба, в която всички картини, статуи, бижута, плетива, свещници, стъклени чинии и часовници и още куп други дребни, симпатични сувенири и пособия се продаваха на съвсем приемливи цени от гимназистите, които се бяха трудили да ги сътворят, оползотворявайки наученото през учебните часове. Толкова мило ми изглеждаше цялата обстановка, видях дори и запалени свещи. На ъгъла имаше симпатично изкуствено дръвче като мини – елха, направено може би от тел, със сини играчки, синьото-цветът на благородството. Направиха ми впечатление, на мен, човекът на словото, едни красиви перца, които веднага ме върнаха назад във времето, далеч преди компютрите и пишещите машини, когато писателите са писали именно с пера и мастилнички. Наоколо бе пълно с усмихнати лица на щастливи ученици, които показваха своите творения. Имаше и прекрасни коледни картички.
  Пред залата пък други деца продаваха кексчета и различни сладкиши, които бяха правили сами. Защо ли? Ами защото събраните средства – и от творенията им, и от вкусните сладкишчета – както разбрах, отиват за тях, учениците, за да могат да си съберат парички за материали от сорта на платна, кадастрони, бои и други, чрез които да могат отново да творят. Служители на гимназията им предлагат материали на по-ниски цени от тези в магазина, но все пак са им необходими финикийски знаци. И така парите, изкарани от изкуство, се вкарват отново в изкуство. Практично и полезно! И едновременно с това учениците-творци биват научени да имат и бизнес мислене, защото често се смята, че видите ли, творците не притежават усет за търгуване. Спомням си, че веднъж като седях с един грък – бизнесмен на маса и ме попита с какво се занимавам, аз му отговорих, че съм творец, писател. А той възкликна на развален български език: „а, творец няма парии, никога няма пари.“ Нима?! Е, може би е време да променим статуквото, защото никога не е късно. И всичко тръгва от начина на мислене на дадения творец. Ако той реши да възприеме това за своята истина, то той ще живее с нея и в нея, но ако реши да я опровергае, рано или късно ще го постигне.
  Почувствах се много топло и весело сред толкова шарени, пъстри деца, които рисуват, моделират, творят и се усмихват слънчево. В погледите им имаше онази типична творческа отвеяност, капсулирала яркия индивидуализъм, а синьо-зеленикавите им или лилавкаво-сини коси и причудливи дрешки и прически събудиха любопитството ми колко ли са колоритни душите и сърцата им. Всъщност цветовете на направените изделия, бижута и картини ги показваха нагледно. И все пак прозираше все още плахата им притеснителност, присъща на тепърва откриващото възможностите си дете. Ето ги, младите интелектуалци, новото поколение от бъдещи художници, скулптори и тн, и тн., с блясък и звездички в очите им, насочени към хоризонта на мечтите.
  Обикалях навред и снимах изложените красоти докато чаках при мен да дойде жената, която трябваше да ме отведе в кабинета на директорката. Хем ме беше страх, защото до неотдавна и аз учех и тогава посещението ми в такъв кабинет щеше да е вероятно страшничко, хем пък ме гъделичкаше приятно любопитство да поговоря с нея за случващото се в училището днес, пък и за самата гимназия. Отидохме и заварихме госпожа Лилия Балева, директорката, да подрежда картини, рисунки и т.н. в кабинета си. Влязох и изчаках да премести някои творби, за да мога да седна на уютното диванче. Беше широко пространство с много картини, голяма част, от които рисувани лично от госпожа Лилия Балева, интересни „Мостове“ от пътя й „До Париж и обратно“, мостовете, които е изградила и разрушила, както сама се изразява. Още с влизането ми направи впечатление лъчезарната й усмивка и позитивизма й, с който ме зарази. Наред с гордостта, с която ми сподели за това благотворително събитие, което се провежда ежегодно и фактът, че е изпратила своята поздравителна картичка (от направените от учениците) до Министерството на културата, както и че си е взела брошка, успях да попитам госпожа Балева и за друго, което ми бе интересно:

Госпожо Балева, бихте ли споделила какво е усещането да сте директор на подобен тип гимназия - училище за изкуства, което според мен е по-различно от останалите?

Л. Балева: Приятно е. И определено ми харесва щом преподавам тук от 35 години, а през последните 7 съм и директор на гимназия „Св. Лука“. Всички директори се явяваме на конкурс на период от 3 години, отскоро го направиха на 4 години.
По-различно е да се преподава в такова училище. Тук няма тичане, няма побоища. По-спокойно е. Изкуството прави хората по-малко агресивни. Другото, което не е за пренебрегване, е фактът, че в нашето училище, както и в другите подобни, има повече учители и по-малко ученици. Например групата, която водя аз, както и тези на повечето ми колеги, се състои от 8, най-много 10 ученика и това позволява индивидуално отношение към всяко дете. Много е важно да обичаме работата си, както и да обичаме децата, защото те усещат отношението ни и са много интуитивни. Удоволствие е да се работи с тях.

Вие какво сте завършила? По какъв предмет преподавате?

Л. Балева: По принцип съм завършила специалност „Текстил“ във ВИИИ „Н. Павлович“, гр. София, но от 2000 година насам преподавам „Живопис“.

Какво искате да дадете на учениците, докато ги обучавате? С какъв емоционален и интелектуален багаж искате да си тръгват абитуриентите от всеки випуск?

Л. Балева: С възможно най-много багаж. На първо място бихме искали да ги научим да имат вкус и стил. Тъкмо затова например в нашето училище е забранена чалгата и това е едно от първите изисквания, които отправяме към новоприетите ученици. Вярно е, че е трудно, защото те са на по 13-14 години и вече голяма част от възпитанието им е минала, но все пак полагаме усилия да ги научим кое е хубаво и кое – не. Например в една от залите имаме пиано, което ни е подарък от Музикалната академия. Набавили сме и ноти, които учениците могат да използват, ако имат интерес и пожелаят да свирят. Второ, тъй като образователната система не е на необходимото ниво много от учениците, които идват тук, дори нямат понятие от галерии, изложби и т.н, защото не са били водени на такива места. Нашата цел е да докараме изкуството в училище и да им го покажем на място. Водим ги по интересни изложби, на театър. В залата също непрестанно има изложби, например на Ивайло Мирчев (бивш председател на СБХ), проф. Христо Харалампиев (от ВИАЗ). През януари ще направим изложби на проф. Козарев (от НХА) и Светлин Русев. Също така и на имена като Божидар Йонов, Георги Чапкънов, Павел Койчев, Катя Гецова (художник на свободна практика, организира и Фестивала на стъклото).
  Учим ги и на бизнес мислене, на практичност. Наскоро например от Министерството за пръв път поканиха училища по изкуствата да участват по проект за ученически фирми („Ученически практики“, проект, в който училища, родители и фирми подписват договори за съвместни дейности...) и една от двете фирми, които действат в нашето училище, „MetalPriz“, спечели второ място за миналата година. И въпреки че беше на второ място доста реклами бяха направени именно от нея, като заснемане на тв-реклами (както после ми поясниха за Би Ти Ви и дори за една френска телевизия, и др.). Искаме творците, които излизат от нашата гимназия, да притежават и някакъв афинитет към търговията, най-общо казано, към правенето на някакъв вид бизнес, свързан с изкуството.
 Освен всичко друго гимназията по приложни изкуства „Свети Лука“ е единствената, която предлага специалности като „Детски играчки“, „Металопластика“ и „Силикатен дизайн“ (Стъкло).
  А както е тръгнало, децата правят такива прекрасни сладки и кексчета, че скоро може да станем и готварско училище. (добави през смях тя и си стиснахме ръцете за довиждане, с което приключи визитата ми при нея).

Тръгнах си, приятно попила от енергията и изцяло творческата атмосфера на това вълшебно кътче за обучаване на млади творци.

Деспина Клер
в.”България СЕГА”






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7