18 декември 2014 година 170 г. от раждането на Капитан Петко Войвода!

Начална страница | САЩ и Канада | 18 декември 2014 година 170 г. от раждането на Капитан Петко Войвода!
image
Паметникът на Капитан Петко Войвода в Хасково

По цяла България, вече и по света, почитаме  легендарния българин Капитан Петко Войвода.  С особена любов и признателност се пеят песните за него в родния ми край, в Родопите:

"Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине,
На майка ти сай додяло
По деня хляба месенье
У нощи ризи перанье,
Юнашки глави скриванье
Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине!"

Капитан Петко войвода отдава целия си живот и всичките си сили за освобождението на българите от Беломорието и връщането им в пределите на България. Неговата юнашка мощ надминава дори границите на България и той застава редом с такъв исторически герой като Джузепе Гарибалди, с когото заедно се бият за свободата на Балканите по време на Критското въстание. Затова и редом със статуята на Гарибалди на легендарния хълм над Рим "Джаниколо" се издига и паметник на Капитан Петко Войвода.
Капитан Петко ВойводаПрез  2013-та година в Чикаго имахме щастието да добавим към нашето преклонение и огромната ни почит  към нашите национални герои, начело с хан Аспарух, цар Симеон, Ботев и Левски и пр., в чиято чест издигнахме “Алея на героите на България”, до Българската Православна Църква "Свети Иван Рилски - Чудотворец", и още един скромен, но сторен с голяма любов, паметник - на Капитан Петко Войвода, дело на твореца Иван Хаджиминов.
На 18 декември  през отиващата си вече 2014-та година, се навършват 170 години от рождението на този велик син на България!  Родното му място е Доганхисар - българско село в тогавашната  Османска империя, близко до Дедеагач в Беломорска Тракия, което след поражението на България, като съюзник на Германия в Първата световна война, Антантата ни отнема. Той и осемте му братя и сестри знаели да четат и пишат на български и  гръцки. Едро и силно момче, бъдещият войвода отрано е запленен от подвизите на Делю Войвода и пее песните за него.
През  1861 г. /когато Петко е на 17 години/ турски чифликчия  убива просто така - от зъл нрав - брат му Матю, при когото той работи като аргатин. Отишъл Матю при бея и смирено поискал: "Чоджум, Мехмед Кеседжи бей, дай ми коня да ида да си взема невеста, и аз да си имам семейство и деца като всички..." Но беят не само, че не дава коня, но и се гаври и убива Матю: връзва ръцете му за коня си, качва се на него, препуска  и влачи момъка докато издъхва.
Тогава 16-годишният Петко с още шест момчета издебват бея и отмъщават за Матю., След това  "хващат гората"... Не се минава и седмица и седмината влизат в първия си бой с изпратената потеря. Четата ликвидира двама, раняват още неколцина и турският аскер побягва. След още  битки и победи тази най-млада българска бойна дружина  става легендарна.
Не са малко младите, които виждат в народния герой своя идеалНо през януари 1863 г. турска потеря от 130 заптии и башибозук обгражда станалите вече деветима млади четници. Двама са убити, а другите, заедно с "Голям Петко", са ранени и хванати от турците. Откарват ги в местен затвор, но там младите  си връщат малко силите и избягват, като помагат и носят на ръце  ранените си другари.
В периода от 1863 до 1877 година, в продължение на 14 години Капитан Петко Войвода и неговата чета води над 300 тежки битки и сражения с турската редовна войска и башибозуци, като защитава и предпазва със силата и беззаветната си храброст българското население в Родопите  и Беломорска Тракия от произвола и жестокостта на поробителите...  През това време войводата е винаги начело и винаги пръв в атаките и отбраната. Капитан Петко Войвода е получил рани от  33 куршума в тялото си, но Бог е опазил живота му! Славните четнически битки, както и участието в самите сражения за освобождаване на българските земи, в които Капитан Петко Войвода показва чудеса от храброст, са сред най-достойните страници из българската история.
Един от многото барелефи с образа на най-обичаните българиПрез 1877 година "Родопската армия" на Капитан Петко Войвода се състои вече от над 300 четници. При сражение в планината Чобандаг те разбиват изпратения срещу тях турски аскер. За половин година водят пет сражения с турската полиция и войска. През декември освобождават Мароня. Капитан Петко Войвода държи дълго време града свободен дори и след като той остава в турско според Санстефанския договор. Когато това става невъзможно четата се прехвърля в родното село на войводата, Доганхисар, което е в руската зона. Руската армия вече разчита на подкрепата им за охрана на християнското население в Беломорието и Родопите от турски войскови части, башибозук и дезертьорите на английския полковник Сенклер, нарекъл се Хидает бей. На 13 април край Димотика четата разбива 3000 сенклеристи! Нанасят им и  второ поражение при Голям Дервент. На 21 май сенклеристите са напълно разгромени.
После Капитан Петко Войвода се прехвърля в Средните Родопи. Тук действуват силни турски военни отряди и башибозук. Към четата се присъединява със своите хора и Крайчо войвода. 
Идва 1878 година!  Нашият велик народен герой успешно отбранява Чепеларе, Широка лъка  и съседните села, докато след успешните сражения с турците идват  руските освободителни войски.
През 1879 четата се прехвърля в Хасково за да потуши метеж от мюсюлманското население по тамошните места. Едва в средата на годината, когато властта в Хасковско и по всички освободени  и определена от договорите за български земи се утвърждава, четата се разпуска.

На Капитан Петко Войвода са посветени повече от 20 паметника в България. Те са във Варна, Чепеларе, Крумовгрод и Ивайловград, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Асеновград, и  Хасково, който е най-внушителен. Има великолепен паметник в Украйна,  Валентин Старчев, един от големите български скулптори, е направил паметника на войводата, поставен в Рим, редом със скулптората  на Гарибалди...

Самуил Каварджиев
в."България СЕГА"






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7