Красота, съхранена с много любов към българското (video)

Начална страница | САЩ и Канада | Красота, съхранена с много любов към българското (video)
image

„Народните носии на старите българи са сред най-забележителните творби на народното изкуство.” … „Магията на носията е в съзвучието на шарките, което струи от нея, в блясъка на сърмата, монетите, мънистата, в причудливите форми, обрисувани с гайтани и ширити.” … „Дрехата излъчва мирис на босилек и здравец, на смин и трендафил, ухае на ябълките, черешите, гроздето, с които се китят жените. Носията е не само приказна картина, аромат, но и благогласие. Накитите на българката – прочелници, обеци, тепелъци, подбрадници, висулки, гердани, копчета звънят при всяко движение, стъпка, танц…” – В. Борисова и А. Комитска, 2005 г.
„В традиционните тъкани и облекло прозира душата на българката, нейните радости и скърби, нейните стремления към красивото. Същевременно с това те са един от символите на народната култура и знак за етничност.” – д-р А. Янков и съавтори, 2004 г.
За културата на един народ се съди не само по това, какво е наследил той от своите предци, но и най-вече по това, как пази наследеното. В този смисъл, съществено важни са усилията, които се полагат за съхраняването и проучването на сътвореното от прадедите ни. Само по този начин наследеното може да бъде предадено на идните поколения.
    „Съхранена красота”, „Уникално красива частна колекция на автентични носии и накити представя Историческият музей в Пловдив”, „Автентични носии и накити на изложба от днес”, „Уникална колекция от народни носии в Пловдив” – това са само част от заглавията на повече от 180 репортажа на медиите в България и чужбина, които през последните дни отразиха откриването на изложбата „Напъстрени с традиция и красота”, представяща личната колекция на г-жа Ваня Велкова от автентични народни носии и накити от България. Изложбата се провежда в три от залите на Регионалния исторически музей – Пловдив и ще остане подредена до Коледа.
Откриването на изложбата „Напъстрени с традиция и красота” се състоя в петък, 21 ноември 2014 г. Разбира се, тази дата не бе случайна. По православния календар, на 21 ноември се чества Въведение Богородично. Това е също така Денят на православното християнско семейство.

Репортаж на BG7 TV:



Посрещането на гостите, дошли за изложбата, бе, както подобава, по стар български обичай – с питка и шарена сол. Две млади жени, облечени в български народни носии подаваха парченца от бяла погача и въвеждаха идващите. Г-жа Ваня Велкова не смогваше да поздрави пристигащите гости. Затрупана от букети с цветя, тя едва се виждаше от камерите.
В празничната вечер историческата за българския народ зала „Съединение” бе изпълнена с гости. При това и на официалния балкон имаше насядали, които с нетърпение очакваха началото на тържеството.
За да бъде „българска” сцената, върху тъкана черга бe разположенa кобилица с менци, а на старинната маса отпред, върху бяло платно, се кипреше китка здравец, най-символичното българско растение.
Откриването на празника започна с приветствие от директора на Регионалния исторически музей – Пловдив, г-н Стефан Шивачев. Той поздрави присъстващите и прочете на глас имената на няколко възрастни жени, които през годините са дарили свои носии за колекцията на г-жа Велкова. Тези жени бяха специално поканени от г-жа Велкова за откриването на изложбата. С голяма радост няколкото баби се изправиха пред всички гости. С още по-голяма радост и вълнение те очакваха да видят носиите на техните майки и баби, поставени в стъклените витрини на изложбената зала.

Снимки от изложбата можете да видите ТУК:

https://www.facebook.com/bulgaria.sega.5/media_set?set=a.10203082099202284.1073741834.1500126792&type=3

Две красиво облечени с традиционни костюми баби, пристигнали специално за празника от Хисаря, поздравиха гостите с хубава народна песен. Жените казаха, че пеят от дълги години и се явяват на фолклорни конкурси. Те не пропуснаха да се похвалят, че са носители на златни медали, а публиката широко ги аплодира.
Последва представяне, в което директорът на Историческия музей посочи, че г-жа Ваня Велкова е родена в Пловдив, понастоящем живее в Германия и се занимава с преподавателска дейност. Бе отбелязано също така, че тя е чуждестранен кореспондент на българското Интернет радио „Татковина” в Германия, както и кореспондент за Германия на вестник „България Сега” в Чикаго. Директорът на музея сподели пред гостите, че г-жа Велкова активно сътрудничи на Историческия музей в Пловдив и екипът на институцията е радостен, че е домакин на изложбата „Напъстрени с традиция и красота”. Говорейки за г-жа Велкова желая да подчертая и това, че тя от години подкрепя домове за деца, лишени от родителска грижа и извършва дарения в България. Тя е носител на Грамота и Паметния медал „Българино, знай своя род и език!”, Грамота „За заслуги и принос за съхраняване на историческата памет на Пловдив” и други отличия.
След като бе представен „главният герой” на събитието, г-жа Ваня Велкова развълнувана разказа за това как и кога е започнала да колекционира носии, от кои краища на България са костюмите и накитите, по какъв начин извършва проучването на костюмите и много други интересни факти. Г-жа Велкова сподели, че за почти всички носии в колекцията й има информация за това, на коя жена е принадлежала дрехата, кога и къде е живяла тази жена и т.н.
В разказа си за своята фолклорна колекция г-жа Велкова се спря на няколко носии. Именно за тези носии, които и аз самият считам за уникални от етнографска гледна точка, бих желал да Ви представя информация:

Празнична женска носия от село Козаново, Асеновградско
Носията е на баба Димка, родена през 1918 г. Това е любимата носия на г-жа Ваня Велкова, защото тази дреха тя е получила от нейната баба Димка. Носията е типична асеновградска. Платовете са ръчно тъкани, дантелите по кърпата на главата и по ръкавелите под аладжата са фино плетени. Кърпата на кръста е с богата дантела и сребърни пайети. Фолклорният костюм е в цветовете червено, черно и бяло. От памучно черно кадифе и с гайтани са също маншетите на аладжата. Голям интерес за гостите предизвикаха автентичните снимки на баба Димка, поставени до експоната. По този начин всеки можеше да види жената, изработила и носила дрехата в първите десетилетия на ХХ век.

Женска носия от село Момина баня (днес квартал на град Хисар)
    Г-жа Велкова сподели, че това е най-старата носия в колекцията й. Дрехата е на баба Мита, родена през 1870 г. в село Момина баня, някога – село Хисар-Кюселери. Костюмът се състои от вълнен черен сукман, вълнена престилка, памучна риза, кърпа за глава. В тази носия особено впечатляващи са ризата с ръчно плетена дантела, завършваща с пайети, както и кърпата за глава от тъмнозелен памучен плат. Кърпата е с богата шита дантела „Кене”, изработвана, някога само от най-големите майсторки, на основата на конски косъм.
Представяйки тази носия, г-жа Велкова покани на сцената Димитрийка Тоскова (баба Мита), възрастната жена, която е дарила на Ваня носията на своята баба Мита, родена през 1870 г. в село Момина баня. Баба Мита бе дошла за тържеството, облечена в носия от село Момина баня. Нанизи от пендари украсяваха нейната дреха.

Празнична женска носия от село Ветрен (днес град Ветрен), Пазарджишко
Тази дреха бе поставена на централно място в залата и събираше многобройните погледи на гостите. Всеки се чудеше по какъв начин по пазвата и полата са съшити  стотиците стъклени златистокафяви мъниста, как образуват изящни фигури на цветя и листа. Сукманът е истинско произведение на изкуството! Днешните дизайнери със сигурност биха почерпили идеи и вдъхновение от красотата на тази дреха. Също толкова интересна бе и престилката (фута) в тази носия. Надали някой е виждал снежнобяла престилка в български фолклорен костюм? Тази престилка се среща единствено в село Ветрен. И там, както в Ихтиманско и Копривщица, жените са носили кърпи, изработени от платове, донасяни навремето от Цариград. И там, както и на няколко други места в региона, жените са обшивали краищата на кърпата за глава с прочутата шита дантела „Кене”, за основа на която е поставян конски косъм. Ризата към ветренската носия също не отстъпва по прелест – тя е с богата бяла дантела. Носията на баба Невена, родена през 1915 г. във Ветрен, дълго време ще поражда въпроси пред специалисти, а и не само пред тях, но и пред нас, българите. Но за щастие имахме възможността да видим дрехата, както и автентичните снимки на баба Невена, които г-жа Велкова бе поставила във витрината. Жената, която бе дарила на Ваня тази изискана и прекрасно запазена носия, присъстваше на празника и развълнувана каза: „Колко е хубаво, че виждам на изложбата дрехата на моята свекърва и носията толкова добре се пази!”

Празнична женска носия от село Ветрен (днес град Ветрен), Пазарджишко
Носията е принадлежала на баба Елена, родена през 1911 г. в село Ветрен. Този народен костюм в известна степен е подобен на представения по-горе ветренски костюм. Налице са обаче и различия, изразяващи се в това, че сукманът не е с мъниста, а с богата шевица от златна сърма, красяща пазвата и полата. В допълнение към шевицата е също така гайтанът в черно, оранжево и сърма. В тази носия престилката е в зелено. Жените във Ветренско са изработвали едни от най-красивите и богати дантели! Такава е и дантелата на ризата към тази носия – богата и изящна. Кърпата и към тази дреха е с кене. А ако се вгледате, ще съзрете не само наперените дантелени цветя, но и краищата на конския косъм, вплетен в дантелата. Жената от Ветрен, която е дарила на г-жа Велкова носията на майка си, се радваше, че вижда във витрината не само празничната дреха на своята майка, но и снимките на баба Елена на младини.

Сватбена женска каракачанска носия от град Сопот
    Г-жа Велкова разказа, че това е най-тежката носия в колекцията й. Дрехата, заедно с булото, калците, чорапите и обувките, тежи около 30 килограма. Носията е принадлежала на баба Елена от гр. Сопот, но не тя, която вече не е сред живите, а нейният съпруг я дарява на Ваня, за да може да я съхранява. Човекът, вече на възраст, пазил дълго сватбената дреха на жена си, решава да се раздели с нея. При това той е пожелал да подари и своята сватбена торбичка с паричка, която видяхме във витрината. Каракачанската носия е слоеста носия, основните  цветове в нея са бял и черен. И както при хората в много други региони на страната, така и при каракачаните, съществувало поверието, че в сватбения ден невястата трябва да е облечена с много дрехи. Затова в тази носия везаните елеци са два, везаните ризи са две, кърпите с мъниста също са две. Особено интересни са полата, трапецовидната престилка с мъниста, булото, ръкавите по ризата – целите с шевици от вълнени конци, подкованите с метални пластинки обувки. Много от присъстващите за първи път виждаха каракачанска носия. Възхищението бе голямо.

Празнична женска носия от град Берковица, област Монтана
Може би не всички знаят, че към 70-те години на XIX век в региона на Берковица е било силно развито бубарството. Навремето в Берковица и региона са се добивали около 100 000 оки пашкули, а годишният добив на коприна е възлизал на около 6000 оки коприна. За изложба в Англия през 1869 г. са изпратени от Берковица вълнен килим, мешинова и сахтянова кожи, шаяк, аба, а също така бяла и жълта коприна. Коприната е донесла нечувана слава на Берковица. Точно от такава, фина като паяжина коприна, е ризата в носията от Берковица, представена на изложбата на г-жа Велкова. Красиви са елекът, плисираната пола и престилката към дрехата. В тях са втъкани сребърни нишки, които придават особен стил и богатство на народния костюм.
Можем да кажем, че всички носии, представени на изложбата, са красиви и уникални сами за себе си. И българомохамеданските женски носии от региона на Доспат и Девин, и носиите от Елховско и Кюстендилско, и носиите от Трънско, и тези от Смолянско, Вакарел, Трявна, Старозагорско… На изложбата се представят и два експоната от Македония – риза от Тетовско, както и вълнен елек от Дебърско. Г-жа Велкова посочи, че към тези два експоната все още издирва останалите части, така че впоследствие да се получи цялостен комплект.
Всъщност, г-жа Велкова разказа, че процесът на набавяне на частите на отделните костюми понякога трае години. Тя и сега продължава да търси някои от липсващите детайли по носиите в колекцията й, както и накитите към тях. На въпроса на гостите: „Как се съхраняват тези толкова стари дрехи, месали, черги?”, г-жа Велкова каза: „С листа от орехова шума, цветове от лавандула и с много любов!”
Накитите, представени на изложбата, са съчетани със съответните носии. Някои от накитите са: различни видове пафти, пендари, прочелник – накит за глава, трепки за глава и други от XIX- нач. на ХХ в. Предизвикали вниманието бяха също така опашките с шевици и старинни монети, коланът „Рибена кост” от XIX в., коланът с бродерия от мъниста, „муска”-амулет от Родопите, българомохамеданската  шапка с тепелик, както и тази с монети.
На изложбата бяха представени и няколко други колекции на г-жа Велкова, а именно:
•    Стари и нови образци на дантели и шевици от България: Калоферска дантела, Копривщенско кене, Самоковска шевица
•    Автентични предмети за бита на българите през XIX - нач. на XX век: паралия, трикрако столче, чекрък, паламарка, глинени, дървени и медни съдове от Пловдивско, хурка с къделя и вретена от с. Коиловци (Плевенско), черга от Батак, царевична рогозка от с. Патриарх Евтимово и др.
•    Престилки и чорапи от с. Света Петка, възглавници от с. Радойново (Ямболско), престилки и чорапи от с. Рибново и с. Брезница, кенарена риза с копринено Копривщенско кене върху бял конски косъм, „Божигробска” престилка от с. Медвен (Котелско), копринена кърпа от Монтана и много други.
•    Образци на Венецианска дантела, Плауенска дантела, Брюкселска дантела, френска дантела и др.
•    Над 60 великденски яйца, изработени по различни техники в България (Велинградско, Ихтиманско, Пловдивско), Германия, Полша, Унгария, Португалия, Русия, Чехия; великденски яйца, боядисани и украсени от сорбите (лужишки сърби) – западнославянски народ
•    Украшения за елха от Люксембург, Белгия, Холандия, Русия, Унгария, Франция, Лихтенщайн, България, Германия, Швеция, дори от областта Кашмир
•    Традиционна коледна декорация от планината Ерц в Германия: коледни  пирамиди, лешникотрошачки, пушещи човечета, коледни ангели, коледни дъги, звезди и др.
•    Накити от Непал, Етиопия, Малайзия, Тибет и Бенин
Мисля, че един от най-често задаваните въпроси на журналистите към г-жа Велкова бе защо колекционира носии. Отговорът й бе следният: „За да ги съхраня. За да ги проучвам. За да им се радвам. И заедно с всичко това научавам истории за села и махали, за семейства и родове, легенди, песни, предания, които най-старателно  записвам и пазя.”
В качеството си на директор на Регионалния исторически музей – Пловдив бих искал да пожелая на г-жа Ваня Велкова здраве и много сили в родолюбивото българско дело! Нека тази изложба да посети и други страни! Нека и други народи да се възхищават на нашия фолклор, с който можем да се гордеем!


Стефан Шивачев - Директор на Регионален исторически музей - Пловдив

Снимки: д-р инж. Любомир Митов
в.”България СЕГА”






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7