Иде ли Левски в Чикаго?

Начална страница | САЩ и Канада | Иде ли Левски в Чикаго?
image
Паметникът на Апостола на свободата в родния му град Карлово

Някъде отпреди месец в огромната информационна нива на интернетната Уйкипедия се появи един нов, интересен и вълнуващ абзац:  
* САЩ, Чикаго - бюст-паметник в алеята на героите край българската църква, в проект, бронзовият бюст е готов към 19.02.2014 г. и са му извадени документите за транспорт до Чикаго;
Малцина сънародници от „Българският град Чикаго”, както го кръстихме,  биха могли да се справят с този леко загадъчен текст. Да, наистина в края на октомври в Чикаго пристигна, беше представен и, отпечатан на български и английски, беше изпроводен по българските и американки домове преплавалият вече Атлантическия океан първи том на енциклопедичната биография на българската общност в гореспоменатото ни градче... Но значи ли това, че след него вече се бори с вълните и иде още и така дългоочакваният образ на Апостола Левски?
Вестник „България Сега”, който през тази пролет помести няколко бележки и репортажи за идеята и форумите, на които беше обсъждано изграждането на паметник, или по-точно мемориален комплекс, още по-точно - Свято място на признателност към Апостола в Чикаго, има компетентността да припомни някои детайли по темата.
Да, това е нещо, което желаем и сме длъжни да го сторим!
В България има 135 паметници и паметни комплекси, бюстове и барелефи с лика на Васил Левски. В чужбина са известни  23  подобни места. В Буенос Айрес и Ла Бренас, Аржентина, в Солун и Никозия, в Торонто, в Куба и Македония, на шест места в Румъния и Молдова, в по два града на Сърбия и Украйна, в Париж, Брюксел и Токио. Във Вашингтон има бюст-паметник пред Посолството на България.
И дойде ред на чикагската ни загадка. В нея неизвестният автор отбелязва една идея от коментираните в чикагската ни общност почти дузина идеи - като как и с какво бихме могли да изявим нашата любов и преклонение към Васил Левски на чикагска земя. Бяха дошли и наши сънародници от България, които ни информираха, че там, под Горда Стара Планина имат вече изготвен бюст на Левски, който  биха могли да ни го предоставят. За съжаление не можахме да видим фотоси или скици от скулптората. По нататък стана дума, че той би могъл да се постави в „Алеята на героите” край Българската Православна Църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец”. Въпросът остана отворен, поне за тогавашните присъстващи на срещата, не беше ясно какво представлява като произведение на изкуството предлагания бюст, имаше различни мнения и по мястото, където да бъде  поставен. Стратегическата грешка като че беше необоснованата представа, че става дума за ЕДИН паметник на Апостола в Чикаго, който обезателно трябва да бъде нещо внушително...  Въпреки, че не ще бъде много лошо ако знакът на нашата признателност към Левски бъде и на две или пет места от езерото Мичиган до ерпорт „O’Hare”.
От тук нататък – кои, кога и как са подготвили необходимите документи за транспорт, кой е осигурил финансирането на проекта, кой го очаква в Чикаго и кога, за съжаление и за мен сега е неизвестно...
Така стеклите се обстоятелства, обаче, ни напомнят, че нашата чикагска общественост е все още в дълг към най-великия българин, който бе неотдавна  назован след всенародно допитване. Васил Левски. И за него трябва да си спомняме, нему и на заветите оставени към нас трябва да се уповаваме, и то не само в Деня на Апостола, а много повече и много по-често, особено там, където Той още не е почетен с достойнството, което заслужава и което ни се иска с любов да му окажем.
След всичко това „България Сега” би искала да отвори нов кръг на коментари и опит за прогрес на идеята и желанието да въздигнем и в Чикaго Паметник на нашата любов, гордост и признателност към Апостола на нашата свобода Васил Левски. Започваме с следващите паметни моменти из живота на Левски, поднесени ни с авторската страст и познания на нашия сънародник от Чикаго, твореца Иван Тодоров...

Климент Величков
в.„България Сега”, Чикаго

Левски, Апостолът на българската свобода, е Вярата и Иконата на нашия народ!

Чикаго - учениците от българските училища празнуват Деня на ЛевскиВасил Левски е най-светлата личност в българската националноосвободителна борба против Отоманската империя.  Левски е идеолог и организатор на подготовката за всеобща
въоръжена борба против османският поробител.  Левски е най-големият български национален герой, наричан „Апостолът на българската свобода.” 

Роден е на 18 юли 1837 г. в град Карлово. Младият Васил Иванов Кунчев е изключително будно дете и прилежен ученик. Завършва класно образование  в родния си град и в Стара Загора (наричана тогава Ески Заара).  Останал сирак без баща, той от малък работел и тежка, непомерна за възрастта му работа, станал  опора в семейството и помагал на майка си в отглеждането на братята и сестрите си.
На 24 годишна възраст се подстригва за монах под името „Дякон Игнати”.  Но, както е казано в  посветената нему балада в „Епопея на забравените” от нашия народен поет Иван Вазов, в съкровищницата на българската поезия – манастирът става тесен за неговата душа...  Надарен с много родолюбие, ум и наблюдателност, а също повлиян и от пламенните призиви на Георги Сава Раковски, Левски стига до убеждението, че българският народ може да постигне своята национална свобода само чрез революционно освободителна борба.  И той напуска манастира.
През 1862 се записва легионер в Първата Българска Легия, която е съставена в Сърбия под командването на  самият Раковски.  Легията имала за цел да подпомогне военно сръбското правителство за освобождението на няколко  града от турското военно присъствие, най-вече за превземането на Белградската крепост, в която имало силен турски гарнизон.   В бойните редици  се стекли много български младежи, също и от Румъния, Русия и Цариград (Истанбул) и македонските българи- комити, начело с легендарния войвода „Дядо Ильо”.     
Васил Левски в униформата на Първа българска легияПо време на военното обучение на легионерите Васил Кунчев получава името Левски.  За ради своята смелост, сила, воля и дързост, а и след като единствен извършил почти чудо като прескочил един голям ров, непосилен за другите! Тогава един от легионерите извикал от удивление:  „Видяхте ли! Ей този, русия, прескочи на другия бряг с лъвски скок!”. От тогава бъдешият Апостол на българската свобода получава новото си име „Левский”...  или „Дякона Васил Левски”.  А после българските легионери най-много допринесли със своята смелост за превземането и изгонването на големия турски гарнизон от Белградската крепост.     
След разпускането на легията, Васил Левски се завръща в Карлово и става учител в село Войнягово (Карловско) и след това и в Тулчанско.  Левски учел през деня децата на четмо и писмо, а вечер бащите на бунт против османския поробител. В „Левски” Иван Вазов е наредил следните незабравими стихове  за това:
...”Селяните прости Светец го зовяха,
И сбрани, сдушени във тайни места
Слушата със трепет, със зяпнали уста
Неговото слово  сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.”
С препоръката на Г.С. Раковски, Левски става знаменосец на четата на войводата Панайот Хитов.  През 1867 г. четата преминава от Румъния през река Дунав, прекосява цяла днешна Северна България, като води много успешни сражения с турския аскер и по билото на Стара Планина се озовава в Сърбия.  Но  Левски стига до убеждението, че четническата тактика няма да помогне за националната свобода на българския народ.     
През 1867 Васил Левски участва във Втората Българска Легия.  Разочарован от политиката на сръбското правителство, той се озовава и прекарва известно време в град Зайчар (Сърбия).  От тук той пише известното си писмо до войводата Панайот Хитов, декларирайки пред него намерението си да  извърши „нещо голямо” за „поробената си родина България”.  В писмото си казва  прочутите слова - „Ако спечеля - печели цял народ, ако изгубя - губя само мене си.”   
Великото апостолско дело на Левски започва през 1869. Той се среща с Любен Каравелов и двамата велики българи решават: Любен Каравелов със своето перо и своите вестници да работи в средата на интелигенцията и чуждата дипломация, а Левски – лично, със своето огнено слово и блестящ пример, със своя лидерски дар и талант - да организира народния бунт за свобода в самата България! 
В Букурещ през 1869 г. е образуван Български Революционен Централен Комитет /БРЦК/ под ръководството на Любен Каравелов, който е избран за негов председател през 1872  и с Васил Левски като Главен апостол сред българския народ  и ръководител на Вътрешната Революционна Организация /ВРО/.. 
Две години Апостолът кръстосва поробената българска земя. От 1869 до 1872 той  създава над 200 нелегални революционни комитета.  Центърът на мрежата е град Ловеч. В разгара на всеобхватната революционна дейност, главния му първи помощник Ангел Кънчев се самоубива за да не попадне в турските полицейски ръце.  Другият му помощник Димитър Общи, който бил смел, но и безотговорен, необмислено, и без разрешението на Левски, нападнал и обрал Орханийската поща при Араба конак. След няколко дни Димитър Общи бил заловен от турската полиция заедно със своите десет помощника. Той издал всички революционни комитета които знаел, даже и доста преувеличил за да предизвика вниманието на Европа , като казвал, че парите от обира трябват на българите за тяхната въоръжена национална борба.  Това принудило Васил  Левски да прибере най-важните документи от все още запазените от провала комитети и да се опита да ги пренесе в Букурещ.  Недалеч от Ловеч в Къкренското ханче, Левски бил обграден от турската потеря, ранен и заловен на 27 декември 1872 година.
Апостолът  бил разпитван и измъчван за да предаде и други революционни дейци. Неговият отговор бил един и същ: „Сам съм, други няма!” На очната ставка в съда с Димитър Общи, Левски го нарекъл „лъжец и предател!” На 19 февруари 1873 година, Васил Левски бил обесен в град София.  Майка България изгубва най-достойния си син – титан на революционната национална борба. 
Великият революционер, обаче, успява със своето  дело да посее  кълновете на свободата дълбоко сред народа.  И те избуяват след 3 години в 1876-та -  в героичното Априлско въстание, което разтърсва Отоманската империя и световната общественост, довежда и до Освобождението на България.
Васил Левски бил широко скроен човек  и демократ по своите разбирания.  Той имал съмишленици и сподвижници както между бедните, така и между богатите българи.  Левски можел да говори за борбата и да дели коравия хляб и бучката сирене с овчарите по планините, а на личните  българи той  разяснявал своето верую и доктрина - „Вяра в собствените сили.”
На гости на д-р Стоян Чомаков в Цариград, който е бил англофил и искал България да постигне своята национална свобода чрез дипломация и с помощта на Великобритания, Левски отговорил, „трябва да знаеш докторе, който ни освободи той ще ни и пороби.”
Левски често отсядал и се криел в хана на братя Търневи, в квартал Кършиака в Пловдив.  Ходил на гости на хаджи Калчо в старият град на Пловдив. Хаджи Калчо бил най-богатия българин в Южна България. Той го е мъмрил приятелски, като му казвал, „Пази се Дяконе, турските потери те преследват, постоянно са по дирите ти.  Много е силна проклетата Османска Империя.”  Левски отговарял, „Да силна е бай хаджи, но сговорна дружина и планина повдига!” През 1875 г. хаджи Калчо дава 500 златни наполеона (около 5 килограма злато) на Георги Бенковски за революционната борба. Думите на хаджи Калчо са много силни: „Не ръката на хаджи Калчо Станчов Дренски ти ги дава, а ръката на моят приятел дякон Василий, който беше най-свят и достоен от всички нас.”  Васил Левски се е родил за да бъде пътеводна звезда за своя изстрадал народ. Истинските българи по света трябва да носят светия и светъл образ на Васил Левски в сърцата си.

Иван Тодоров, Чикаго
в.„България Сега”






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (1 направен):

mariq на 10 Март, 2015 09:54:40
avatar
toi e bil dobar i ab6tyval s mnogo xora az y4a o tova y4ili6te
Съгласен Несъгласен
0
общо: 1 | показване: 1 - 1

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7