Тодор и Теодора Трайчеви ще нарисуват Америка!

Начална страница | САЩ и Канада | Тодор и Теодора Трайчеви ще нарисуват Америка!
image

На 11 октомври, с други думи след 7 броя на вестник „България Сега”, след 7 четвъртъка, Тодор  и Теодора Трайчеви ще нахвърлят в Санкт Питърсбърг първите щрихи от своя проект „Искам да те нарисувам”...
Да, да, става дума за легендарния  „Дует Мариана и Тодор Трайчеви” и техните колосални по успех изпълнения преди тридесетина и малко повече години на „Искам да те нарисувам”, „Слънчева жена”, „Прощавай, палавнице”... И в същото време има доста разлика.
Първата  е, че на мястото на Мариана  пее Теодора, т.е дъщерята на Тодор Трайчев, вече 18 годишна, укрепнала в таланта си  певица. Втората е, че и сега този дует иска да нарисува нещо – но струва ми се, сега това е Америка,  по която дуетът се кани да мине на длъж и на шир...
След  познатото ни градче във Флорида с руско име и много българи из него, където живеят и Тодор и Теди /Теодора/ двамата ще дойдат при нас в Чикаго.  Специално за това идване ще пишем, разбира се повече, и отново. После, от Чикаго тръгват в един лиричен есенен музикален маратон към Бостън, Ню Йорк, Сан Франциско и пр.
Тодор Трайчев, който е естественият ролс-ройсов мотор във всичките музикални и дуетни работи, има нещо като рекорд за българския пазар, когато в края на 80-те години „Балкантон” пусна и мигом разпродаде  120 000 албума  със заглавието на основната  песен в тях „Искам да те нарисувам”
После той имаше някои неприятни разговори с едни хора и трябваше бързо да се раздели с тях като решително ги остави на далечно разстояние от себе си – те в своите служби, той в Америка.
Когато Теди беше на 7 годинки тя се срещна с един велик наш талант – с Емил Димитров, с когото трябваше да имат съвместен дебют на който орехчето Теодоро да изпълни „Моя страна, моя България” и от там нататък винаги, на всяка своя поява на сцената, да изпълнява и тази песен, която мнозина от нас възприемат като химн на емигрантите...  Уви, няколко дни след това Емил Димитров ни напусна.
Теодора е пяла в България, и то в зали като НДК, заедно с Росица Кирилова, Графа, с Петя Буюклиева.
Немирният й баща, за съжаление, отново прескача океана, защото не може да се спогоди и с новите порядки,  така както не можеше и със старите. Но сега вече има огромно преимущество: дует се прави от двама, а с Теди той е готов да излязат за надпяване и с хора на Миланската скала!
Очакват ни, в Америка,  и спомени и реалност, и хитове с цената на старо злато и свежи нови  песни, които ще ни обрадват и приласкаят.
Тодор Трайчев е универсална личност. Той може почти всичко в областта на музиката, но е още и един много талантлив човек с литературен, поетичен и репортерски талант. Предлагаме ви и един малък откъс от неговата книга „Незавършени неща” където описва част от своя и световния музикален свят...

Климент Величков
в.„България Сега”, Чикаго

КУБА - КЕ ЛИНДА!

Тодор Трайчев

Заглавието на този откъс от книгата на Тодор Трайчев „Незавършени неща” е от негова песен изпълнявана при гостуване в Куба през 1979 година на Световен младежки и студентски фестивал.

...Парите, които събрахме, след като продадохме личните си вещи на кубинците бяха толкова много, че можехме да правим каквото си поискаме без да ни мигне окото. Във всичките им луксозни барове се държахме като империалисти. Наливахме се, черпехме и си купувахме всичко, каквото ни хареса, независимо дали се намираше по витрините на магазините или се разхождаше с токчета по улиците.
Кабаре “Тропикана” - едно от най-големите и най-популярните в света - беше нещо като сборен пункт. Само срещу една кутия “Кент” и две флакончета “Българска роза” обикновено получавахме най-престижната маса, дори когато вътре беше толкова претъпкано, че през вратата не можеше да прехвръкне комар. Прелестни, наистина весели кубинки въртяха своята самба на където и да се обърнехме - на основната сцена пред нас, на площадките изградени около високите палми, покрай прелестните цветни шадравани. Самбата беше като масово заболяване. Сервитьори, бармани, разпоредители, като че ли бяха обхванати от някакъв екстаз. И едва ли някой можеше да им помогне. Всъщност те не се нуждаят от помощ. Те са родени, за да правят това.
Пристигналите тук студенти от цял свят се опитваха да разгадаят манталитета и амбициите на този народ. Обаче предположенията на всички се свеждаха до едно - кубинците се мъчат да оцелеят до настъпването на нощта. През деня ще ги видите да се клатят на мързеливи столове пред занемарени домове, с неподправено настроение да напускат празни магазини за храни и облекла, ще ги срещнете дремещи под някой вечен строеж или натъпкани в смешен автобус, където мирисът на един и същ парфюм може да ви накара да се разплачете от умиление.
Ако ви интересува моето аматьорско мнение, тази държава продължава да съществува, благодарение на разликата в работното време. Нощем, когато нейният “супер ръководител” спи, народът танцува самба, а през деня, когато всички са се унесли в сладка дрямка, той твърди, че революцията е жива и все по-смело крачи напред.
Днес, след всичките лутания пак си мисля, че Куба е най-красивата страна на света. Господи, Господи, какво настроение, каква природа, каква музика, какви хора… какъв Содом! Гребях с шепите си от всичко, което виждах, чувах и чувствах и го разменях срещу собствените си емоции, срещу лудото си желание да се натъпча с щастие до гуша.
Някъде в Карибско море, точно под Екватора, започнах да взимам уроци по живот. Тези хора ме научиха, че когато нищо не върви, можеш да се посветиш на собственото си добро настроение. Когато няма храна, по-леко се танцува самба. Когато има ром, има живот. Тук за първи път почувствах, че черната любов е като пантера, подплашена от военен бомбардировач. С две думи, българинът може да оцелее в Куба за повече от двадесет дена. Оцелях и аз.

***
Самолетът ни летеше обратно към София, а аз продължавах да си мисля, да търся Куба в монотонното бръмчене на моторите, в сдържаните усмивки на пасажерите, в консервативната любезност на стюардесите, но тя изчезна така внезапно, както внезапно се появи в моя живот. И в мен остана навика, когато се веселя, да се веселя безрезервно, докрай и да се усмихвам на хората без особена причина.







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7