С д-р Диляна Иванова, за музея „Фийлд” и Американския научен център в София,

Начална страница | САЩ и Канада | С д-р Диляна Иванова, за музея „Фийлд” и Американския научен център в София,
image
Диляна на конференция

с техните съвместни научни програми, за Русе и Чикаго, от старо време до сега

Все ми се струва, че беше по време на Втората световна среща на българските медии в Чикаго през 2006 година... или беше при една от няколкото класически културни фиести, които направи Българският музей в града ни, що диша и живее, нищо че си няма сграда...  Имаше много хора - българи, американци, българо-американци, много дипломати и блестяща служебна селекция от важни личности.
По едно време, между хубавите речи и похвали, президентката на Музея, Елена Табакова, обяви, че ще ни покаже омайващ експонат - народна носия от Северна... или от Западна България... или може би беше от Родопите... Все едно...Тогава за пръв път видяхме Диляна. Елена просто я беше облякла със съответната носия. Носията си я биваше. А гости и домакини бяхме много изненадани и от един допълнителен въпрос: къде ли я е намерила Елена, такава българка, върху която извезаната от народа носия изглеждаше като че родена заедно с нея? Ние още не я познавахме в Чикаго.
После се разчу, че Диляна Иванова е колега на Елена Табакова от Регионален исторически музей – Русе. Диляна наскоро се беше преместила да живее в Чикаго, заедно със семейството си. Така русенските музейни експерти, вече неколцина в Чикаго, бяха получили сериозно подкрепление.
Години минаха оттогава.  Сдружението за създаване на Български музей в Чикаго се разви и получи наистина безценни експонати от България. Въпреки все още неуспешните опити музеят да се сдобие със своя сграда, неговите основатели участваха в организацията на редица културни проекти и събития в Чикаго. Това събуди интерес у българската общност към идеята за създаване на свой музей на американска територия. В частност Диляна Иванова, която преди четири години започна работа за известния в САЩ и в световен мащаб музей “Фийлд”, спомогна българите в Чикаго да научат повече за Америка и дори за българската история, за реализацията на съвместни българо-американски проекти, за нейния  роден Русе. И на много американци -   да се запознаят с България...
И ето сега дойде времето да научим повече за удивителния български град Русе, за неговата устна и писана история, за музея “Фийлд“ и за US офиса на Американския научен център в София, базиран в Чикаго, а всичко това ще коментираме заедно със самата Диляна Иванова, която е в центъра на много събития от последното десетилетие.

***
Д-р Диляна Иванова и българският археолог д-р Петранка Неделчева - Мегала, която преподава в „Нов български университет” и е на специализация в Чикаго -  в една от залите на музей „Фийлд”.
“Всичко, което съм преживял в последствие,  вече се е случило в Русе” (Елиас Канети)

...Разговарям с Диляна, малко преди новата 2014-та година, и като че сме на едно мнение -  добри музеи и хранилища на култура стават там, където има точно от тази стока - много история и много култура! И Русе е едно от най-познатите ни подобни места.

Има един ръкописен молитвеник отпреди 300 години, по страниците на който младият четец отпреди тези три века е дописал: „Като се направи къщата на Хаджи поп Драгни, новата, учихме в нея през 1720 лето, месец юни”.

300-годишно училище по българските земи във времето на тяхната горчива съдба като турска провинция?!  Не се намира под път и над път такова нещо. Но в Русе го има. Градът е първи и по стръвта на младите русенки от това време към учение и просвета. Пример в това отношение е именно Баба Тонка, една от най-светлите личности на нашето Освободително движение, която посещава в детските си години килийно училище. През 1840-та в Русе учителствуват 88 педагози, сред тях 18 са жени. През 1869 г. женското дружество „Стопанка” издържа специално женско училище, основава библиотека, прави театрални постановки. Русенки стават прочути и със своето милосърдие и грижи за нуждаещи се от помощ хора.

- Още от Османското владичество, по-точно от периода на управление на Мидхад Паша, Русе става модерен и развит в стопанско отношение град - казва Диляна. - Тук се прави първият български кораб, река Дунав става първата българска „аутострада” към Европа, чието значение в икономически и културен план е огромно. Градът ни е населен с представители на европейски фирми, предприемачи, архитекти, учители, дипломати...

И наистина - още от 1836 година в Русе живеят множество европейци. Бурна дейност развиват 11 /единадесетте/ консулства! В тях се организират делови срещи  и чествания, в рамките на които се осъществява широк културен обмен търговия. Свои генерални консулства в града имат Австро-Унгария, Русия, Великобритания, Франция, Италия и др.

- През 1864 в Русе е открита първата печатница в българските земи - продължава събеседничката ми  -  тук е основана първата българска частна банка. В 1870 г. първи за България са русенските улици, които получават свои имена, пуснати са първият телеграфен апарат и първата „железница” - Русе-Варна, прави се първото изложение /панаир/ на земеделско производство и индустрия.

Корпусите на музея „Фийлд”, който е сред най-авторитетните чигагски, американски и световни музеи.След Освобождението Русе става първия български град с градоустройствен план, създава Дунавската флотилия с първото морско и речно училище,  постепенно изникват 416 промишлени предприятия, сред които и първата бирена фабрика на Йозеф-чеха... Създават се първото в страната Техническо дружество и Аптекарско сдружение, първата Българска  търговска камера. През 1897 г. тук се гледа първото кино в България!

В края на ХІХ и началото на ХХ век знаменити архитекти от Италия, Германия, Швейцария, и особено от Австрия, като Едуард Винтер, Паул Бланк и Арнолдо Цоки, както и български строители, изграждат над 260 красиви архитектурни проекти, които днес са обявени за паметници на културата. Сред тях са Паметникът на свободата, сградата на днешния Драматичен театър „Сава Огнянов”, „Виенската къща”...  Градът си спечелва прозвището „Малката Виена”.


За музея в Русе,
от кастела „Сексагинта Приста” до модерната история на града

Диляна Иванова, която има щастието да е русенка, има и друг голям, но и заслужен късмет - след като завършва специалност „Балканистика” в Историческия факултет на ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”, през 2001 година тя прави първата стъпка в своята научна кариера в една изключителна институция - Регионалният исторически музей в Русе. Той заема важно място и в историята на Русе, и в живота на Диляна.

- Музеят е открит през 1904 година и със своята 110-годишна история е респектиращ европейски културен институт - разказва Диляна, която там започва своята научна кариера като уредник, а нейната сфера на интереси е в областта на етнологията на социализма и постсоциализма. - От 2007 година нашата постоянна експозиция е преместена в сграда, строена от 1882 до 1892 г. по проект на арх. Фридрих Грюнангер, като първоначалният замисъл е бил комплексът да стане резиденция на княз Александър Батенберг. Днес моите колеги имат добра и интересна работа, защото Русенският регионален музей обединява в себе си много експозиции - Исторически музей, Пантеон на възрожденците, Къщите-музеи на Захари Стоянов, Тома Кърджиев, „Градски бит на Русе”. Има 130 000 експонати, сред които праисторически керамики и пластики, Боровското съкровище от ІV век преди Христа, археологически разкопки и открития, средновековни стенописи, колекции от облекло, порцелан, сребро от 19 и 20 век, лични вещи на  българи от националноосвободителните войни, като Любен Каравелов, Георги Раковски, Стефан Караджа, Панйот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев... Има и три експозиции на открито: Ивановските скални църкви, Средновековният град Червен и Римската крепост „Сексагинта Приста”...
Изненадан от размаха на римляните, с който са вършели своята колонизаторска мисия, съм принуден да задам въпроса:
- Диляна, какво означава това Секс... агинта приста?
- Отговорът е по-семпъл от всички очаквания - усмихва се Диляна. - „Сексагинта Приста” значи „Пристанище на 60-те кораба”.
Но... извинете,  60 кораба в едно речно пристанище по онова време?! Това и днес е сериозно изпитание... дори и за моряшките кръчми и други сходни по предназначение релакс-институции! Колко ли ги е имало в този древен прадядо на днешния Русе, за да се задоволят зажаднелите за прелестите на сушата екипажи от, примерно, над хиляда яки млади и здрави моряци? Било е това по Христово време, има запазени документи, когато на календара е била обозначена 14-та година, с 2000 по-малко от сегашната, която наскоро посрещнахме... Браво Русе - древен и млад, браво!

Научна конференция с участието на Американския научен център в София и музея „Фиилд”През 1954-та, преди 60 години, се построява Дунав мост и в града започва многопланово строителство. Русе израства много  като икономически, транспортен и културен център. В града се развиват корабостроене и тежко машиностроене, производство на метелорежещи и селскостопански машини, електроника и приборостроене, нефтопреработване и др. Изградено е голямо пристанище. И ако през 1880 е наброявал около 25 000 души население, то през 1985 има вече 186 000!

Русе става образователен център с авторитетен Технически университет, медицинско училище и три езикови училища, гимназии по математика и информатика, технически и училища по изкуствата, 14 читалища и библиотеки. Създават се Русенската филхармония и опера, драматичен театър „Сава Огнянов”, учредявява се Международният симфоничен фестивал „Мартенски музикални дни”, на който гостуват световни музиканти. Русе става домакин на международни конкурси по танци,  театрален и джаз-фестивал, Зимни музикални вечери. Има 18 международни културни празници и фестивали, сред които Театрален фест, Кинофестивал, Русенски карнавал, Международната  литературна награда „Елиас Канети”, в чест на родения в Русе Нобелов лауреат за литература, Международният  клавирен концерт „Франц Шуберт...

/Продължава в следващия брой/

Климент Величков
в.„България Сега”,  Чикаго
chicagomasters@yahoo.com






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7