Съюз на труда и капитала - защо индустрията се връща в САЩ

Начална страница | САЩ и Канада | Съюз на труда и капитала - защо индустрията се връща в САЩ
image

През последните месеци в специализираните икономически издания се появяват статии за “новата индустриализация” на САЩ - връщане на заводите, които през последните две десетилетия американските компании предпочетоха да изнесат в развиващите се страни. Оптимистите очакват САЩ да отчетат приток на инвестиции и засилване на промишленото производство, а скептиците посочват бедственото положение на Европейския съюз и Япония като единствена причина скромното подобряване на американската икономика може да бъде наричано “бум”. Лента.ру проучи аргументите и на двете страни в спора, за да разбере дали САЩ наистина са на прага на нова индустриализация.
В края на 90-те години и в началото на идното десетилетие в световната икономика изглеждаше, че има окончателно разделение на труда - напредналите държави осигуряваха разработването на нови технологии, а самото производство бе изнесено в развиващите се страни с евтина работна сила. Новият икономически световен ред бе възможен благодарение на цял комплекс причини, а основните от тях бяха световната доминация на транснационални компании, либерализирането на световната търговия и интернет-а.
От това разделение на труда изгода имаха всички участници - големите компании намаляваха разходите си, бедните страни получаваха инвестиции и възможността да подобрят благосъстоянието на гражданите си, потребителите пък - достъп до по-евтини стоки. Можеше да се очаква, че тази схема, толкова благоприятна за всички, ще се запази без промени поне още няколко десетилетия. Още в началото на сегашното десетилетие обаче стана ясно, че в света има няколко държави изключения, чиито икономики не се вписват в схемата. Сред тези изключения са САЩ - най-голямата световна икономика.
Обратно в Америка
В началото на декември 2013 година “Ню Йорк Таймс”, позовавайки се на данни на министерството на търговията на САЩ, съобщи, че износът на автомобили от САЩ за периода 2009-2012 година е скочил с почти 80 %, а за първите десет месеца на 2013 година - с почти 9 % изчислено на годишна основа. Ако през 2012 година към чужбина (включително Канада и Мексико) са били изпратени 1,8 милиона автомобила, то в края на текущата година броят им може да достигне два милиона. За сравнение, на вътрешния американски пазар се очакват продажби на 15,5 милиона автомобила, така износът изглежда скромен.
През последните десетилетия страната бе голям промишлен вносител, включително и в исторически важния автомобилостроителен сектор. След кризата обаче автомобилите, произведени на територията на САЩ (най-вече в заводите на Honda и Toyota) поевтиняха, ставайки конкурентоспособни. За първи път от дълго време производителите получиха възможността да изнасят автомобили.
Максимален брой работници в американската промишленост е отчетен през 1979 година - 19,6 милиона души.
Други промишлени производители, освен автомобилостроителите, също решиха активно да развиват мощности в САЩ за продажби на вътрешния, както и на международния пазар. В края на 2012 година концернът General Electric започна производство в промишления си парк в Луисвил, щата Кентъки. Полуизоставеният комплекс, от който GE искаше да се избави още през 2008 година, сега работи по производството на кухненско оборудване. Изданието “Атлантик” съобщи, че GE планира да вложи в парка 800 милиона долара, а ръководителят на компанията Джеф Имелт в статия за “Харвард бизнес ривю” от пролетта на 2012 година написа, че страната става все по-привлекателна за промишлено производство. Част от производството си върнаха от чужбина и производителят на битова техника Whirpool и на асансьори Otis.
Освен компаниите, работещи в традиционни отрасли на промишлеността, “преоткриване” на САЩ обявяват и лидери във високотехнологичния сектор. Apple, която произвежда iPhone и iPad изключително в чужбина, в началото на ноември 2013 година обяви планове да построи завод в град Меса, щата Аризона. В завода ще работят около 2000 души, а стойността на проекта е минимум 578 милиона долара. Точни данни какво ще се произвежда в завода засега няма, но според медии става дума за компоненти със сапфирено стъкло.
Компанията съобщи още в края на миналата година, че възнамерява да прехвърли част от производството си от Китай обратно в САЩ. По-рано подобни планове обяви и Lenovo. Компаниите не посочват причините, заради които връщат производството си, но вероятно очакват повишаване на рентабилността и рекламна привлекателност. В случая с Apple има и иновационен компонент - новият завод ще работи изцяло с възобновяеми източници на енергия, включително слънчева. В САЩ високотехнологичната промишленост без съмнение се чувства по-уверена, отколкото в Китай, например, където сега е съсредоточено производството на Apple.
Подводната част на айсберга
Журналистите започнаха да следят внимателно процеса на връщане на промишлените предприятия в САЩ през последните две години, когато от единични случаи “новата индустриализация” започна да става тенденция. Сред най-очевидните причини за изнасяне на заводи от развитите страни медиите посочват високата цена на горивата - от 2000 година петролът е поскъпнал близо тройно.
Скъпите бензин и керосин автоматично водят до поскъпване на превозите, а следователно и до оскъпяване на стоките, доставяни в САЩ, които остават най-големият световен вносител. При това в самите САЩ през последните години горивата (най-вече газът) стабилно поевтиняват благодарение на революцията в шистовия добив. Според оптимистични сценарии в близко бъдеще САЩ могат да станат не само промишлен износител, но и доставчик на енергийни суровини. Ситуация, немислима в началото на първото десетилетие на 21 век.
Освен това в САЩ силно се промениха отношенията между работодатели и работници. От една страна синдикатите загубиха значителна част от влиянието си и са по-склонни да търсят безконфликтно разрешаване на споровете. От друга - бизнесът стана по-гъвкав по въпросите на заплащането на труда и социалните гаранции. Поне, това се случва в автомобилостроителния сектор.
В полза на прехвърляне на промишленото производство в САЩ са и високата квалификация на работниците и производителността на труда, които силно надвишават аналогичните показатели в развиващите се страни. Безспорно на китайския работник може да бъде платено много по-малко, но разликата в заплатите в Китай и САЩ макар и бавно изчезва.
На фона на относителния успех при връщането на компаниите в САЩ някои експерти започнаха да се съмняват дали изнасянето на производството в развиващите се страни само по себе си не е било грешка. През предишните десетилетия, твърдят скептици, на са били отчитани скритите разходи за поддържане на производство, разпръснато в различни държави.
През есента на 2012 година консултантската компания Boston Consulting Group публикува доклад, в който прогнозира увеличаване на заетите в американската промишленост до 5 милиона души в края на десетилетието. Още към 2015 година пък износът на промишлени стоки от САЩ ще поевтинее с 5-25 % спрямо износът от развитите европейски държави или Япония. Опасността от реиндустриализацията на САЩ призна и Китай - инициативата на американското ръководство заплашва Пекин със загуба на множество поръчки.
И все пак не бива да се преувеличава с оптимизма за промишлените перспективи на САЩ - все още е рано да се говори за индустриален ренесанс на Америка. За потвърждение може да послужи фалитът на Детройт през лятото на 2013 година. Някога столица и символ на “Голямата тройка” американски автомобилостроители, сега градът не може да изплати задължения за около 20 милиарда долара. Освен очевидните грешки на градските власти роля изигра и кризата, поразила американската автомобилна промишленост - технологичното изоставане на американските автомобили в края на миналото десетилетие доведе до свиване на търсенето на марките GM, Ford и Chrysler.
Съдбата на промишленото възраждане на САЩ, което е парадоксално в много отношения, ще бъде определена от множество вътрешни и външни фактори, не на последно място и от изхода на борбата между индустриалци и финансисти. През пролетта на 2013 година “Файненшъл таймс” анализира прогнозата на икономиста Джерард Минак, който тогава работеше за инвестиционната банка Morgan Stanley. Известен с “мечите” си възгледи за фондовия пазар, Минак постави под съмнение цяла поредица стереотипи за втората индустриализация на САЩ, започвайки от самия термин (в края на 20 век никога не е ставало дума за реиндустриализация на САЩ).
По-важното е, че той посочва и непосредствената връзка между връщането на промишлеността в САЩ и растежа на фондовия пазар.
Тази връзка е изключително важна - процесът ще продължава дотогава, докато е изгоден от икономическа гледна точка. Според Минак растежът на фондовия пазар в САЩ през последните години е бил обусловен от понижаването на разходите на големите компании, постигнато чрез пренасяне на производството в страни с евтина работна сила. Връщането на производството в САЩ ще увеличи производителността, но дали ще бъде придружено от подобно по мащаб намаляване на разходите на големите компании и растеж на котировките им? Отговорът на този въпрос е неясен, но точно от него ще зависи бъдещето на реиндустриализацията на САЩ.
Александър Ратников  
Лента.ру, e-vestnik.bg
БТА






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7