Другата неудобна истина - милиони американци гладуват

Начална страница | САЩ и Канада | Другата неудобна истина - милиони американци гладуват
image


Когато хората си мислят за гладуващите, те обикновено си представят кадри на кльощави жени и деца някъде дълбоко в Третия свят. Две американки направиха разследване и документален филм, в който разкриват, че недохранените всъщност може да са техни съседи. "Място на масата" тръгна по кината в САЩ в петък и разказва за това, че в страната, смятаща се за най-богатата и проспериращата в света всяка вечер десетки милиони си лягат гладни.

"Мнозинството от американците изобщо нямат представа колко голям е проблемът", казва Кристи Джейкъбсън. "В действителност, гладът в Америка е невидим", добавя другият режисьор Лори Силвърбуш. Филмът не е в агресивния до пропаганда стил на Майкъл Мур, а разследване за това как в страна с толкова много ресурси 16% от населението (това са почти 50 милиона души) живеят в домакинства в хранителен недостиг или на ръба на глада, а федералните субсидии за земеделие всъщност вредят на общественото благосъстояние.

Бездействието е най-лошата стратегия, особено защото здравните последици от гладуването са сериозни. "Цената за цялата нация е астрономическа", твърди Джейкъбсън.
 
Кристи Джейкъбсън (вляво) и Лори Силвърбуш за режисьори на филма "Място на масата".
 

Невидимият глад

Идеята се ражда след телефонно позвъняване от директор на училище до Том Количо - майстор готвач в Ню Йорк, съпруг на Лори Силвърбуш и изпълнителен продуцент на филма. Преди време Лори и Том предложили да помагат на деца в затруднение от Източен Харлем и директорът се обадил да им каже, че 12-годишно момиче от тази група рови за храна в кофите за боклук.
Тя се оказва една от т.нар. невидимо гладните. За нетренирано око изглежда като обикновено момиче, но всъщност е една от над 16-те милиона деца в САЩ, страдащи от глад или "хранителна несигурност" - ситуация, в която е съмнително няколко пъти в месеца домакинството да може да си осигури нормално и здравословно хранене. "Тя беше абсолютен пример за недохранено дете", коментира Силвърбуш. Момичето изостава в училище и често заспива в клас.
Така започват няколко месеца подробно разследване на сложния казус и снимките на филма, показан на миналогодишния кино фестивал в Сънданс (но под друго име - Finding North).

Хранителните пустини

Разказът им може да изненада дори относително запознатите с проблема за глада в Америка. Във филма има и нови неща като например откриването на т.нар. хранителни пустини. Това са райони не само в провинцията, но и в градовете, в които в магазините има изобилие от пакетирана и консервирана храна или газирани напитки, но не можеш да намериш пресни моркови, ябълки, зеленчуци или плодове.
Готвачката Рий Харис казва във филма, че в нейния град Джоунстаун, щата Мисисипи, "никой магазин не продава плодове, но имаме чипс, сладолед, сладкиши..." Както в "Място на масата", така и в данни на министерството на земеделието на САЩ, се посочва, че около 14 милиона американци живеят в подобни "хранителни пустини", където почти няма достъп до плод-зеленчуци или големи магазини с щандове за пресни продукти.
 
Петокласничката Роузи от Колорадо, която разказва, че понякога ходи на училище толкова гладна, че учителят започва да й прилича на банан.
 

Сбърканите субсидии

В същото време семействата с ниски доходи и дори тези на индустриални работници не могат да си позволят пресни плодове и зеленчуци или храни с качествени протеини. Това означава, че полуготовите и обработени храни излизат много по-евтино и федералната политика за субсидиране на земеделците също е виновна за това.
Големите пари отиват при и без това печеливши предприемачи, поради което разходите за преработени храни остават ниски, докато по-малките ферми не получават сходна подкрепа, дори някои то тях да искат да отглеждат пресни продукти за пазара.
През последните 30 години поскъпването на плодовете и зеленчуците е толкова, колкото и поевтиняването на обработените храни. Затова днес една круша струва колкото сандвич.
"Харчим годишно 20 милиарда долара за аграрни субсидии, но за грешните храни. А с такива пари може да се направи много за здравословно хранене и образоване на населението, като се започне с децата", казва във филма Марион Нестле, преподавател по хранене в New York University.
 
Барби Искуердо се опитва да се издържа с работа, но заплатата не стига да храни нормално домакинството си.
 

Първо да кажем на Америка за проблема

Комбинацията от тези факти демонстрира изненадваща за някои връзка на затлъстяването с високите цени и оскъдицата на здравословни храни. Гладът и излишните килограми са симптоми на един и същи проблем.
Авторите предлагат на зрителите да се включат в движение и акции, които на първо време да предизвикат разговори и дебати, да разяснят на обществото колко голям е проблемът. На следващия етап идват законодателните инициативи и призивите темата да се третира като въпрос на национална сигурност. Подобна кампания е имало след филма "Гладът в Америка" (1968), последван от успешни инициативи, които в началото на 70-те години почти са ликвидирали проблема с недохранването.
 
Кадър от филма с Барби Искуердо - самотна майка на две деца от Филаделфия. Лицата на глада в Америка са съвършено различни от масовия образ на глада като кльощаво дете от Третия свят.
 

Сбъркана е системата

Днес повечето от засегнатите милиони американци понасят мълчаливо съдбата си. Мнозина се боят да повдигнат проблема, защото се опасяват, че ще ги обвинят, че само разчитат да им се помага. Поради това за глада се знае малко.
"Като нация много държим на умението си сами да се измъкваме от блатото. Много сме независими. Обратната страна обаче е, че ако някой не се справя много добре, значи нещо е сбъркал или донякъде сам си е виновен. Хората приемат това много навътре, срамуват се, чувстват се унижени и това продължава буквално пред очите ни. Докато снимахме филма разбрахме, че хората не са виновни. Системата е сбъркана", казва Силвърбуш.

Когато учителят прилича на банан

В един от първите епизоди от "Място на масата" се разказва за петокласничката Роузи, която живее в провинциално градче в щата Колорадо с майка си, сестрите, дядо и баба. Заедно, те събират доход, заради който за малко не отговарят на критерия да получават купони за храна. Роузи няма вид на гладуваща, но разказът й смразява зрителите с описание как понякога ходи толкова гладна на училище, че си представя учителката като банан. Помощта, която понякога получават от хранителната банка, също са преработени пакетирани полуфабрикати. За зеленчуци парите не достигат.
Същата е историята и на Тремоника - 8-годишно момиче с наднормено тегло от Мисисипи, страдащо от астма, но продължаващо да се храни с пакетирани храни, защото парите не стигат за повече.
Същото се случва и с Барби Искуердо - самотна майка на две деца от Филаделфия, която се бори и си намира работа, само за да установи, че заплатата не стига да се изхранват нормално, но е достатъчна да им спрат помощите за децата и купоните за храна (които и без това са по 5 долара на ден). Младата амбициозна и горда жена отваря празния хладилник само пет дни след като е получила заплатата и започва да плаче.
Известният актьор Джеф Бриджис, който подкрепя програма за премахване на глада в САЩ, споделя, че през 1980г. хранителните банки и кухните за социално слаби са били 200. Днес те са 40 000.

Dnevnik.bg






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7