Каква ще бъде Америка след втория мандат на Обама?

Начална страница | САЩ и Канада | Каква ще бъде Америка след втория мандат на Обама?
image

На 21 януари 2013 г., се състоя тържествената церемония по встъпване в длъжност на президента на САЩ

Светът се променя със зашеметяваща скорост, Съединените щати вече не са безспорният лидер и много американци с основание си задават въпроса каква ще бъде Америка след още четири години. Пред очите ни се топят ледовете в Антарктика, държавите от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка) прекрояват икономическата карта на света, глобализацията разрушава традиционните общества и ценности, а социалните мрежи създават нов тип отношенията между хората. Ще могат ли Съединените щати да запазят водещата си роля в света и да повлияят на тези процеси? Пътят, който ще избере американският президент, и политическите приоритети, които ще определи за втория си мандат, ще направят ли отново американската мечта реалност за повечето жители на Щатите? Преди още да заглъхне възторгът на романтиците от вълнуващата церемония, вдъхновяващия парад и бляскавите балове, прагматиците започнаха да анализират програмната реч на президента, за да открият отговорите на тези въпроси.

“Икономическото възстановяване започна”

Може би това е най-добрата новина, която Барак Обама съобщи на сънародниците си в понеделник. Факт е, че действията, които предприе през първия си мандат, предотвратиха превръщането на кризата във втора икономическа депресия. Но факт е също така, че възстановяването на икономиката става бавно, безработицата остава висока и бедността завоюва нови територии. Америка вече не е това, което беше, а и светът не е същият. Мястото, което заемат САЩ в световните класации, е 22-ро за наука, 27-мо за математика, 7-мо по грамотност. Може би това обяснява причината да се смъкнат на четвърто място сред страните-износителки, а средният доход на домакинство да нарежда САЩ вече не на първо, а на трето място в света. Може би това обяснява и причината американският президент да не спомене в своето слово нито една друга страна освен Съединените щати на Америка. Това показва, че основното внимание на президентската институция през следващите четири години ще бъде насочено към своята страна. Защото Обама прекрасно разбира, че САЩ са достигнали критичната точка за решаване на собствените си проблеми, главно място сред които заемат икономическите.
Истинските причини за кризата през 2008 г. все още не са обяснени на ясен и разбираем за обикновения човек език. Не са обяснени достъпно и дългосрочните последици, които ще променят начина на живот на американците през следващите десетилетия. Защото истината не е приятна. Всъщност кризата от 2008 г. е резултат на тридесетгодишен процес, през който потреблението в Америка е превишавало многократно производството, твърди д-р Тим Морган от финансовата компания “Тулет-Пребон”. И сочи доказателства. Между 1981 и 2011 г. потреблението в Америка е нараснало с 8.2 трилиона долара, докато съвкупното производство на промишлеността, строителството, селското стопанство и добивната индустрия е нараснало само с 600 милиарда долара. Впрочем не е тайна, че Америка живее на кредит: средностатистичекият американец дължи около осем хиляди долара, а държавният дълг през тази година се очаква да достигне около двадесет трилиона долара, което прави повече от сто процента от брутния вътрешен продукт на САЩ. И това се случва в момент, когато климатичните промени водят до огромни разходи за преодоляване на последствията от незапомнени суши, наводнения и урагани, когато увеличаването на пропастта между бедни и богати налага повишаване на социалните разходи, когато инвестициите в нови технологии и разходите за образование не могат да не бъдат приоритет, ако САЩ искат да запазят водещото си място в света. Всичко това прави разбираем изборът на Барак Обама да положи клетва над две библии – тази на Ейбрахам Линкълн и тази на Мартин Лутър Кинг. Безспорно, американският президент си дава ясна сметка за съдбовността на решенията, които предстои да вземе, както и за отговорността си пред тези велики американци, направили Америка такава, каквато е тя сега.

“Завършва едно десетилетие на войни”

Това е втората добра новина, която Барак Обама оповести при встъпването си в длъжност. Тя бе колкото очаквана, толкова и предвидима поради три причини. Първо, вниманието към вътрешните проблеми на страната налага съкращаване на военните разходи. Второ, целите на войната в Ирак и на войната Афганистан бяха постигнати. Гражданската война в Сирия, Арабската пролет и краят на Муамар Кадафи са следствия от свалянето на режима на Саддам Хюсеин. Тези събития обаче премахнаха перспективата в близко бъдеще да се появи държава-лидер в Близкия Изток, която реално да застраши американските интереси. Остава, разбира се, Иран и възможността тази страна да се сдобие с ядрено оръжие, но това е проблем, за решаването на който Съединените щати вече са си осигурили надеждни съюзници. Войната в Афганистан, която бе в отговор на безпрецедентната терористична атака срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., се превърна във война на дъжавите-членки на НАТО. По Ал Кайда, която пое отговорността за терористичния акт, бе нанесен безмилостен удар, а нейният ръководител Осама бен Ладен бе унищожен. Военното присъствие в Афганистан вече не е необходимо, защото това е страна, народът на която трябва да измине самостоятелно своя път към по-добро бъдеще, за да бъдат промените желани и трайни. И третата причина е, че военнополитическата обстановка в света е коренно различна от обстановката след падането на Берлинската стена през 1989 г. Варшавският пакт не съществува, Русия е по-скоро стратегически партньор отколкото противник, а Китай се нуждае от десетилетия, за да се превърне в глобална военна сила.
Разбира се, САЩ не може да абдикират от своята мисия – да защитават демокрацията, толерантността, човешкото достойнство и справедливостта – там и тогава, където това се налага. И Барак Обама не пропусна да отправи това послание към хората по света. Ние, каза той, ще поддържаме демокрацията от Азия до Африка и от Америка до Близкия Изток, защото нашите интереси и нашата съвест не ни позволяват да изоставим хора, които мечтаят за свобода.

България и САЩ през следващите четири години

В поздравителното писмо до Барак Обама по повод встъпването му в длъжност българският президент Росен Плевнелиев подчертава, че стратегическото ни сътрудничество почива на общи ценности и интереси, както и на споделени отговорности. По-нататък той посочва областите, в които може да обединим усилията си за един по-добър свят: „От съществена важност е да продължим съвместните усилия в стабилизирането на страните от Северна Африка и Близкия изток, обезпечаването на сигурността в Афганистан, подпомагането на евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, постигането на по-голяма енергийна независимост, възстановяването на глобалната икономика, противодействието на международния тероризъм и организираната престъпност“.
Словото на Барак Обама обаче подсказва, че е време България да преосмисли приоритетите на взаимоотношенията със Съединените щати. Защото България е част от Европа, а Европа отсъства от това програмно слово и като географско, и като политическо понятие. Не защото Европа е подценена или няма значение. Напротив. На Европа е предоставена възможността – може би за първи път след Втората световна война - да поеме отговорността за собствената си съдба. И България, която е член и на НАТО, и на Европейския съюз, не може повече да разглежда военното сътрудничество със САЩ като най-главният елемент във взаимоотношенията ни.
Смяната на приоритетите няма да стане лесно. Икономическата обстановка в Съединените щати и в България прави неимоверно трудно активизирането на търговско икономическите и инвестиционните контакти между нашите две страни. Но от друга страна, продължаващата криза е възможност, която може да предложи нови и оригинални решения. Подобни решения може да се появят и поради друга причина. България за първи път разполага със значителна българска общност в Америка, чийто интелект, опит и патриотизъм може да са от изключителна полза. Само в Чикаго живеят повече от сто хиляди българи, а в Съединените щати броят им може би доближава вече триста хиляди. Тази българска общност може да стане мост за осъществяването на съвместни проекти в културата и изкуството, науката и образованието, медицината и опазването на околната среда. И така да бъде изградена солидна основа за по-големи взаимни инвестиции и разширяване на търговския обмен.

Иван Сотиров

в. “България Сега”
www.BulgariaSega.com






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7