Обръщение на отец Божидар Димов

Начална страница | САЩ и Канада | Обръщение на отец Божидар Димов

Мнение по повод БПЦ Св. Иван Рилски - Чикаго

 

 

     Позволявам си да обърна внимание на някои факти, личности и църковно-правни понятия, които се цитират в публикуваното преди седмица “Обръщение на свещеника и църковното настоятелство при БПЦ „Св. Иван Рилски –Чудотворец“ – Чикаго“. Пристъпвам към изяснение на част от повдигнатите теми и поради обстоятелството, че днес всеки заинтересован може да получи достъп до съхранени архивни единици, които дават пряко свидетелство и описание на средата и годините, в които българската емиграция организира своя църковен живот. Запазените административни документи, кореспонденции, разсекретени доклади и лични досиета, свързани с историята на българските църковни общности в Северна Америка, се превръщат в обект на документално проучване от страна на все повече изследователи.

Ще се спра само на онези факти, които касаят въпроси, които имат пряко отношение към църковната общност, каноничното достойнство на нейния клир и съхраняването на така важната в живота на църквата съборност, която изповядваме в Девети член от символа на вярата. Това са моменти, които през последните години дават пряко отражение върху живота на православните българи в Северна Америка и в частност върху живота на църковната община “Св. Иван Рилски – Чудотворец” в гр. Чикаго. 

Няма да се впускам в отговор на частни въпроси, които през годините разочароваха и прогониха много от вярващите от храма, измориха част от българските ни сънародници в търсене на истината, отегчиха друга част от емиграцията, която предпочете да остане пасивен наблюдател на случващото се в и с тяхната църква. Някои от уважаемите медии, всяка от които положи усилия да навлезе в проблема и да го представи в достатъчна яснота на своите читатели, в някаква степен допринесоха за битовизирането на така важни проблеми, пред които днес всеки вярващ българин трябва да направи своя свободен избор. Свободният избор обаче е възможен само ако човек достигне до истината, защото, както казва Спасителят: “ …Истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32).

Търсейки начини за запазване на своята идентичност, нашите сънародници основателно се насочват към Църквата като място, на което в най-голяма степен българските традиции се съхраняват. В Св. Евхаристия и богослужебния живот на общината, в последващите след църковната служба срещи или тържества за някой национален или църковен празник, вярващите израстват в една общност, изповядвайки вярата си „В едната, свята, сборна и апостолска Църква“.

1. Мисията на църквата „Св. Иван Рилски – Чудотворец" в гр. Чикаго е същата, каквато е ролята на всички църкви, създадени от българските емигранти през годините по света. Основната цел е да бъдат обединени българите и преди всичко да имат къде да изповядват православната си религия, да слушат светата Литургия на родния си език.

2. Трудно е да се каже, към каква юрисдикция принадлежи църквата „Св. Иван Рилски – Чудотворец" към момента, както и по време на създаването си през 1996 г. Няма документи, които категорично да посочват това. Според показанията в съда на свещеник Дон Фройд от Orthodox Church in America, който отговаря за българската епархия към Православната църква в Америка (ПЦА) след смъртта на митрополит Кирил (+2007 г.), лично той не е виждал документи за принадлежност на църквата в Чикаго към ПЦА. Според него, няма нито искане от църковното настоятелство храмът да мине към нея, нито е плащан дължимият членски внос (цит. от: http://www.bg-chicago.com/article213.html).

3. Така или иначе през 1996 г. църковната община “Св. Иван Рилски – Чудотворец” приема духовно обгрижване от страна на епископ Кирил (Йончев). Последният е български архимандрит към Американо-Австралийската българска епархия на БПЦ, издигнат в епископски сан от Руската задгранична църква през есента на 1964 г. Следва да се отбележи, че тогава последната се съгласява да бъдат запазени народният характер на новоучредената епархия на еп. Кирил. В Глава първа, чл. 1 от Устава на епархията се казва: ”Епархията е неразделна част от духовната цялост на Българската Православна Църква”.

Шест години по-късно, през 1970 г. е учредена Автокефална Православна църква в Америка (ПЦА), към която еп. Кирил ще премине през 1977 г. Без патриаршеско достойнство ПЦА е призната официално от Московската патриаршия, която обещава на новата църква да потърси подкрепа в признаването й сред другите православни църкви, между които обаче не се отзовават много. Мотивите на Москва по отношение на политиката с църковните общини в Северна Америка до голяма степен са политически и целят “ограничаването на силно антикомунистически настроената Руска задгранична църква и спечелване на надмощие в споровете с Вселенската патриаршия” (Вж. Методиев, М. Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава (1944–1989). С., 2010, с. 421). С оглед на последвалите събития към днешна дата за съжаление Българската Православна Църква е една от малкото православни църкви, които заедно с още някои от източния блок признават статута на ПЦА.

Еп. Кирил (Йончев) застава в основата на разкол в българските църкви в Америка, в резултат на което е низвергнат от Епархийския духовен съд по заведено през месец ноември 1963 г. църковно-наказателно дело от митрополит Андрей (АМВнР, ф. 10, о. 10, а. е. 1209, л. 7-8). Св. Синод на БПЦ разглежда решението на Ню Йоркския църковен съд и го утвърждава в заседанието си от декември 1963 г. (Вж. решение на Св. Синод, Прот. № 14/2.12.1963).

Въпреки обстоятелствата, еп. Кирил (Йончев) не престава контактите си с БПЦ и постоянно търси посредничество в търсенето на канонично признаване на извършената над него хиротония от страна на неканоничната Руска задгранична църква.

Така наприер, в поверителен доклад до патриарх Максим от август 1974 г., епископ Никодим, който прави посещение в САЩ през същата година, пише: “ ...Желанието на Кирил Йончев и на свещениците и миряните от епархията е да бъде признат Кирил Йончев за епископ, да се вдигне отлъчването и да бъдат в сношения с Българската патриаршия, на която ще бъдат канонично подчинени. Те са на самоиздръжка и няма да искат нищо от България” (АМВнР, ф. 10, оп. 12, а. е. 1050, л. 37).

Малко след 1974 г. Кирил Йончев напуска Руската задгранична църква и на 12 февруари 1977 г. е приет в ПЦА, чиято автокефалия, както беше споменато по-горе е призната от БПЦ. (АМВнР, ф. 10, оп. 13, а. е. 584а, л. 9-10).

Пез 1976 г. Руската църква зад граница, която подкрепя обявилия се в разкол Български диозец, отказва закрилата си. Еднолично Кирил Йончев подписва договор за присъединяване към ПЦА, което, освен че се посреща с противоречиви чувства сред общините в неговата епархия, слага началото на обезбългаряването и загубата на българския характер на църквите, строени с усилията и средствата на родолюбиви предшественици на българите, живеещи в САЩ и Канада.

През последвалото време, въпреки многобройните конфликти, контактите на БПЦ с епископ Кирил (Йончев) отново не прекъсват. Последният изпада в изолация от повечето православни църкви и Руската задгранична църква и търси възможност да влезе в молитвено общение с БПЦ.

По време на посещението на патриарх Максим в САЩ, еп. Кирил Йончев търси посредничество за среща с предстоятеля на БПЦ, но такава така и не се осъществява (Архив ПГУ-ДС, ф. 4, оп. 5, а. а. 38, л. 178).

По време на пребиваването си в САЩ и Канада през пролетта на 1981 г. на българска делегация, водена от митрополит Филарет, се провеждат срещи с представители на епархията на МПО и разговор по телефона с техния епископ в лицето на еп. Кирил (Йончев). Условията, които църковните представители на МПО поставят на Св. Синод са следните: “Синодът да вдигне наложените наказания, защото те са несправедливи и са резултат на характера на бившия митрополит Андрей. Черквите на МПО и на Синода да влязат в молитвено общение. Синодът при нужда да даде свои свещеници за черквите на МПО и да даде един епископ като помощник на Йончев” (АМВнР, ф. 10, о. 14, а. е. 103, л. л. 20). Няма официална реакция от страна на Св. Синод. Няма сведения Синодът да е взимал решение по въпроса с изпращането на викариен епископ на еп. Кирил, за което последният изпраща молба.

Като цяло от средата на 70-те години от България започват да се изпращат свещеници за неговите църкви. Практиката показва, обаче, че тези действия на Св. Синод са прибързани, което се вижда от един доклад на епископ Симеон към Патриарх Максим (АМВнР, ф. 10, оп. 13, а. е. 584а, л. 7-8). Очакванията, че тази подкрепа ще доведе до връщане на епархията на Кирил Йончев към БПЦ така и не се оправдават.

През 1981 чрез митрополит Филарет еп. Кирил получава отказ от БПЦ да бъде приет в София в състава на делегацията на Православната Църква в Америка за консултацията на Световния съвет на църквите с православните църкви. (Вж. АМВнР, ф. 10, о. 14, а. е. 103, л. 22-23). “Едно такова приемане на Йончев по този начин, според българските делегати, би означавало, че неговото положение на епископ се узаконява ... Йончев може да дойде в България като частно лице” (л. 23).

Междувременно през месец октомври 1981 г. ръководството на ПЦА излиза с принципно становище, че общини, свързани с автокефални църкви, могат да преминават към Автокефалната православна Църква в Америка само със съгласието на майката-църква, а общини, които нямат национална принадлежност, могат да преминават директно.

Още през май 1980 г. Митрополитът на цяла Америка и Канада Теодосий (предстоятел на ПЦА) изпраща писмо на патриарх Максим, в което обещава да не нарушава църковната дисциплина и уверява предстоятеля на БПЦ, че ПЦА няма политика да приема общини, които преди това са били под юрисдикцията на други църкви със свое представителство в САЩ. ПЦА демонстрира желанието си да запази отношения с една от малкото църкви, които я признават.

На 26 октомври 1990 г. еп. Кирил (Йончев) отправя писмена молба до патриарх Максим да бъдат вдигнати църковните наказания, наложени на него и на свещениците от неговата епархия през 1963 г. В писмото се казва: „Минахме през големи изпитания, но нивга не забравихме, че сме чеда и възпитаници на св. Българска православна църква. За всички сторени грешки, плод на човешка слабост и малодушие, с молитвено покаяние просим извинение”. Покайното искане е частично удовлетворено и през септември 1993 г., когато Кирил Йончев пристига в София, среща се с патриарх Максим и отслужва Св. Литургия в Патриаршеската катедрала Св. Александър Невски. (АМВнР, ф. 10, оп. 13, а. е. 826, л. 1-7). В случая е налице духовно, но не и канонично общение. След опрощението, което еп. Кирил получава, не последват никакви административни решения относно признаването на неговото канонично достойнство, липсва решение за връщането му в клира на БПЦ, както обаче и отпустително писмо за излизането му от него. 

4. Относно категорията “каноничен свещеник”

Свещениците, които служат в БПЦ „Св. Иван Рилски – Чудотворец” никога не са били редовни свещенослужители в ПЦА, което може да се види и от диптисите на Православната църква в Америка. (Вж. http://www.bdoca.org/Clergy_Diptych.html).

В брой 44 от лятото на 2008 г. на американското издание "The Orthodox Church", на стр. 30 в графата “Suspended” се казва, че на Валентин Ноцков и на мене, отец Божидар Димов от “Св. Иван Рилски” е издадена забрана да изпълняват всякакви свещенически функции (Вж. Прил. 1).

Интересен е фактът, че г-н Ноцков, не се съобразява със забраната, но същевременно под клетва твърди, че от юли 2008 г. не е отслужвал неделна Св. Литургия, венчавки и кръщенки.

В писмо на Св. Синод (входящ № 1079 от 17 октомври 2008 г.), подписано от Българският патриарх Максим, адресирано до неврокопският митрополит Натанаил, се потвърждава и решението на митрополит Натанаил за осъждането на отец Валентин Ноцков на низвержение, без отлъчване от църквата (Вж. Прил. 2). По силата на така цитираните по-горе решения, г-н Ноцков няма право да изпълнява функциите на свещеник, според Американската православна и Българската православна църкви.

Между другото е необходимо да се припомни, че г-н Ноцков е изпратен официално като „подходящ човек” (АМВнР ф. 10, оп. 14, а. е. 651, л. 46) от държавата и Св. Синод в Чикаго през 1982, когато е назначен в църквата „Св. София”, откъдето се завръща в България през 1993 г. след отстраняването му поради наложено наказание. Когато той отново идва в Чикаго през 1995 г., това става без да е получил канонично отпустително писмо за освобождаване от клира на БПЦ.

Според цитираните по-горе показания в съда на отец Дон Фройд от ОСА, Валентин Ноцков не е каноничен свещеник и е низвергнат от БПЦ. Решение, с което ОСА трябва да се съобрази, според каноничните закони на православието.

ПЦА се ползва обаче от „услугите” на низвергнатия от БПЦ свещеник и пренебрегва изискванията на църковните канони да се признават взаимно църковноканоническите актове на всяка една поместна православна църква (такива актове са основаването на църковни институции, ръкоположенията, низверженията, различните отличия, наказания и др.).

Това некоректно отношение на ПЦА е причина през юни 2011 г. Св. Синод да оттегли поканата към главата на ПЦА да присъства на тържествата по повод 40-годишнината от избора и интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Такава покана е пратена преди това по списъка на всички глави на поместни православни църкви и оттеглянето й поставя ръководството на ПЦА в неприятна ситуация.

5. Решението на съда по делото за църковната община „Св. Иван Рилски – Чудотворец” е важно не толкова заради сградата на храма. В крайна сметка нейната загуба не може да се равнява на стойността на българска църковна община, канонично принадлежаща към църквата майка в България.

След избора на един чужденец за епископ на така наречената българска епархия в ПЦА, нещата обаче придобиват съвсем друг обрат. Показателен пример за това е случилото се на 09.09.2012 г., когато епископ Александър извършва Св. Литургия в църквата „Св. Иван Рилски – Чудотворец“ на руски език. Представителят на ПЦА не влиза в съслужение с представящия се за български свещеник там, а след богослужението се объръща със слово на английски към богомолците в храма, с които общува чрез преводач. Лишаването от правото да участваш в богослужението, да слушаш проповедите, да общуваш в църквата на роден език обезсмисля по някакъв начин делото на св. братя Кирил и Методий. Св. Константин-Кирил Философ сам посочва причината за извършеното от него мисионерско дело, цитирайки думите на св. апостол Павел „В църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат“ (1 Кор. 14:9). Как може да се изпълнява мисионерска дейност на чужд език?

Въпрос на време е в църквата да бъде изпратен каноничен свещеник, но доколко и той като епископа няма да бъде от български произход?

Още колко време тази църковна община ще може да се нарича БПЦ “Св. Иван Рилски – Чудотворец” – право, което между впрочем вече не й принадлежи, тъй като тя не е канонично приобщена към диоцеза на БПЦ?

Какво ще се случи ако актът на дадената самостоятелност на ПЦА отпадне и се възстанови статута й на Митрополия към Руската църква?

Допустимо ли е заради лична амиция българската общност в Чикаго да загуби храма "Свети Иван Рилски" и своята идентичност?

Въпросите за съжаление са повече от отговорите. Дано св. Иван Рилски защити достоянието си, да бъде основа на нашето покаяние, и да моли Христа Бога за нашите души!

 

С обич в Христос, 

отец Божидар Димов

10.10.2012 г.  гр. Чикаго

 

 

Ред. Бел. Приложените копия от документи са изпратени в редакцията ни от отец Божидар Димов

 






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (4 направен):

svidetel на 11 Януари, 2013 04:42:46
avatar
http://www.flickr.com/photos/lanscoal/1939230200/

http://www.flickr.com/photos/lanscoal/1939243676/

Licemereco Bojidare, ne mislish li che osven horata i Bog se gnusi ot povedenieto ti. I se vij na snimkite kolko si smiren. I zashto se praveshe na skarbiasht kato sega pluesh. LICEMER
Съгласен Несъгласен
0
bob на 11 Декември, 2012 08:48:29
avatar
Notckov moje da e kakavto iskate da go narichate no ne srami bulgarskia image kato zet si koito e dokazan alcoholik i dolen jenkar.
Съгласен Несъгласен
0
Нико на 24 Октомври, 2012 07:05:11
avatar
Абе този ноцков театър си е 100%-ов ЦИРК,ама има лапнишарани,дето все още му вярват...
Съгласен Несъгласен
4
Христо на 23 Октомври, 2012 05:57:44
avatar
Шило в торба не стои...Какви ги приказваме,а на практика какво излиза.кирил подарил Българските Църкви на МПО в САЩ на създадената от Москва ОСА,а низвергнатия/разпопен лъжепатриот само една...Е,всеки според възможностите си.И тия"жентълмени",ако не са разколници,то какви са!?!?!?
Съгласен Несъгласен
12
общо: 4 | показване: 1 - 4

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7