Трудното завръщане у дома

Начална страница | САЩ и Канада | Трудното завръщане у дома

Брет Куинзън е бил на две мисии в Ирак, преди да се оттегли от активната си служба през май. Роден в Минесота, сега той живее в Томастън, малък град на около 65 мили южно от Атланта. В една сива декемврийска сутрин той попълва документи в болницата на ветераните в Атланта, за да започне лечение за депресията си. Казва, че откакто се е завърнал от Ирак има „повече проблеми с гнева” и смята, че „на обществени места е по-бдителен и наблюдателен”, отколкото преди изпращането му в Ирак. И това не е нещо необичайно – много войници се завръщат от бойното поле с психически травми. Между януари и май, докато се е приготвял да напусне активната си служба, Куинзън е подал документи за стотици работни позиции. Търсенето се е оказало трудно – както много ветерани, той е постъпил в армията веднага след гимназията и няма висше образование. Все пак постоянството му се е отплатило. В момента той помага в компания за отоплителни и климатични системи и се обучава за оператор на тежко оборудване.
Но не всички нови ветерани са такива късметлии. Около 800 хиляди от тях са безработни, 1,4 милиона живеят под прага на бедността, а всеки трети бездомен мъж в САЩ е ветеран от войната. Въпреки че през ноември общата безработица сред 21-те милиона ветерани в САЩ (7,4%) е била по-ниска от тази на национално ниво (8,6%), за войниците от Ирак и Афганистан безработицата е 11,1%. През ноември липсата на работа е засягала смайващите 37,9% от ветераните между 18 и 24 години, а само месец по-рано тя е била 30,4%.
Ако демографията е наистина съдба, тогава тези данни не бива да ни учудват. Повечето от войниците са мъже, а безработицата сред мъжете надвишава тази сред жените. След като толкова много войници нямат висше образование, фактът, че рецесията е особено тежка за по-слабо образованите, важи с изключителна сила за ветераните. Голям брой млади ветерани работят или са работели в засегнатите от кризата сектори като промишлеността и строителството. Така или иначе, тази черна тенденция продължава, а последните американски части напускат Ирак до края на годината. През следващите четири години над един милион нови ветерани ще се влеят към цивилната работна сила.
Всичко това се случва във финансово трудни времена, въпреки че може би те ще засегнат по-малко бившите войници, отколкото останалите федерални служби. Въпреки че имаше малки увеличения на таксите за ветераните, осигурявани от военната здравноосигурителна програма, не се очертават големи съкращения на надбавките и за това има основателни причини. Военната заплата съвсем не е щедра, а надбавките, макар и пълни, не могат да се нарекат прекомерно големи, нито пък е лесно човек да ги разбере.. Не случайно на особена популярност се радва форумът на ветераните, които търсят път през лабиринта на бюрокрацията към министерството на ветераните.
И все пак, дори и да не бъдат орязани, малко вероятно е помощите да бъдат увеличени, както това стана през последните десет години, от 2003 до 2010 година, когато бюджетът на министерството на ветераните беше увеличен над два пъти. Джеф Милър, председател на Комисията на ветераните в парламента, казва, че той и организациите на ветераните се намират в „отбранителна позиция” срещу всяко възможно съкращение, а освен това той се притеснява за отражението на голямото и вероятно задължително орязване на бюджета за отбрана, което ще бъде наложено заради неуспеха на надкомисията от миналия месец да постигне споразумение за дефицита. Поне за следващата година надбавките са сигурни – министерството на ветераните е финансирано за две години напред и след лекото намаляване от 2010 за 2011 година, през 2012 година бюджетът ще бъде увеличен.
Разходите обаче също растат. Въпреки притока на млади завръщащи се войници, американските ветерани, както и цялото население, застаряват, а продължителността на живота се увеличава – очаква се броят на ветераните на повече от 85 години да скочи с 20% през следващите десет години. Усъвършенстването на военната медицина ограничи значително смъртността сред ранените в Ирак и Афганистан войници в сравнение с ранените при предишните войни, но тези мъже често се нуждаят от специализирано и дългогодишно психично и физическо лечение. Министерството на ветераните направи много, за да улесни достъпа до своите служби, както разбира се и трябваше, но в резултат на това броят на молбите за помощ нараснаха. След това дойде проблемът с безработицата, заради която безработните ветерани разчитат на здравеопазването към министерството на ветераните, а не на частните застрахователни програми, предлагани от работодателя, какъвто е случаят с повечето американци.
Безбройните правителствени програми не успяха да върнат ветераните на работа. Военният закон след 11 септември, подписан от Джордж Буш-младши през 2008 година, поне помогна на ветераните да се върнат в училище – той осигурява финансиране на образованието и обучението за всички ветерани, които са служили над 90 дни в армията след 11 септември 2001 година. През 2009 година Барак Обама създаде Съвета за заетост сред ветераните, а през 2009 и 2010 година федералното правителство нае над 70 хиляди бивши войници. На 21 ноември Обама подписа закон, предлагащ данъчен кредит на работодателите, които наемат безработни или осакатени ветерани. Неговата съпруга Мишел Обама и съпругата на вицепрезидента Джил Байдън, която е и мащеха на войник, започнаха кампания в подкрепа на ветераните и семействата на военнослужещите. В същото време министерството на труда предлага онлайн услуги, както и консултации за ветерани в своите 3000 кариерни центъра в цялата страна.
Комисиите, инициативите и стимулите, обаче, могат само толкова. Оттук започва трудният преход от строго регламентирания военен порядък към неподредената необятност на цивилния живот. Сюзън Хамптън, която помага на завърнали се ветерани в специализиран център в Корбин, Кентъки, казва, че войниците често имат проблем да превърнат военните си способности в умения, полезни в цивилния живот. Според Глен Кемпбъл, ветеран от морската пехота, който помага за координацията между връщащите се войници, работодателите и отворените работни места, „автобиографиите плашат много хора”, особено войниците, които са свикнали да им казват къде да ходят и какво да правят и които изведнъж трябва да преценяват сами какво искат работодателите.
Над 2 милиона войници са служили в Ирак и Афганистан. Изглежда много, но всъщност това е под 1% от американските граждани. Много войници, които се връщат, разбират, че са единствените в града, които са служили. Джон Солц, който е прекарал последната година в Ирак като съветник при обучението на иракската армия, а преди това е оглавявал лява група за подкрепа на ветерани, разказва за посещението си в банката няколко дни, след като се е завърнал вкъщи. Казал на банковата служителка, че не живее на посочения адрес, а последната година е бил в Ирак. „Тя ме попита дали съм бил там на почивка... Хората не разбират. Те не го изживяват. Избрахме тази война, а страната ни така и не се ангажира наистина в нея.” Да, може би. Но колкото и непопулярна да стана войната, поне нейните противници не насочиха гнева си към завърналите се войници, както това се случи след Виетнам. В тази връзка Кемпбъл отбелязва, „ветераните тук получават повече уважение и почит от всеки друг”. А това важи и за всяка част от света – завърналите се ветерани наистина имат благодарността на обърканата нация. Голата благодарност, обаче, никога не е плащала сметките.
FOCUS-NEWS.BG






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7