Познати проблеми чакат Обама през втория мандат

0

След като си осигури преизбирането, президентът Барак Обама ще има повече свобода в усилията си да се справи по нов начин със свят, изпълнен с познати за него проблеми – от възприемането на по-безкомпромисен подход спрямо Иран и Сирия, като едновременно с това се заеме и с други страни с репресивни режими като Куба и Северна Корея, до пренасочване на вниманието върху блокираните усилия за мир в Близкия изток.
Първите ходове в неговата политика спрямо Иран вероятно ще бъдат направени през близките седмици, твърдят представители на администрацията.
Но една от неотложните задачи за Обама ще бъде да назначи нов екип, който да се занимава с неговата програма в сферата на националната сигурност. Държавният секретар Хилари Клинтън вече обяви, че планира да се оттегли от поста си, но ще остане няколко седмици след януари, за да помогне за промените в състава на администрацията. Министърът на отбраната Лион Панета вероятно ще се оттегли малко след нея. Директорът на ЦРУ Дейвид Петреъс се очаква да остане на поста си.
Фаворитът сред евентуалните приемници на поста на Хилари Клинтън, постоянният представител на САЩ в ООН Сюзън Райс, ще трябва да изтърпи един тежък процес на одобрение в Сената след острите критики на нейните обяснения за нападението срещу консулството на САЩ в Бенгази. А това означава, че в крайна сметка тя може да се окаже на поста съветник по въпросите на националната сигурност на Барак Обама. Този пост не изисква одобрение от Сената. Том Донилън, който в момента заема този пост, и Чък Хейгъл, бивш сенатор от Републиканската партия, са сред останалите претенденти за поста държавен секретар.
Шансовете на друг от първоначалните фаворити, председателя на сенатската комисия по външни отношения Джон Кери, бяха намалени заради опасенията на демократите, че републиканецът Скот Браун, който изгуби изборите за Сенат в Масачузетс, може да спечели мястото на Кери в опитите си да го измести.
Представители на администрацията обаче сочат сред фаворитите и Джон Хънтсман, бивш губернатор на Юта, посланик на Обама в Китай и претендент за президентския пост като кандидат на Републиканската партия, както и сегашния първи заместник на Клинтън Уилям Бърнс.
Хънтсман все още се посреща с уважение в администрацията въпреки намеренията му да се опита да измести Обама. Ако избере Хънтсман, президентът ще може да твърди, че администрацията му включва представители и на двете основни партии, като в същото време повери поста на експерт по въпросите на Азия в момент, когато САЩ все по-активно насочват вниманието си към континента с най-голямо население в света.
Бърнс би могъл да бъде назначен първо като изпълняващ длъжността, докато следизборните страсти в Конгреса се поуталожат, и след това да бъде номиниран за поста държавен секретар, когато ще може да се справи по-лесно с процедурата по одобрение. Бърнс е дипломат от кариерата и не е политически обременен и вероятно не би предизвикал сериозна опозиция сред законодателите.
В Пентагона спекулациите около евентуалните приемници на министерския пост са ограничени. Заместникът на Панета, Аштън Картър, е един от вариантите, заедно с Мишел Флорной, която бе шеф на отдела за политически въпроси в Пентагона от 2009 до 2012 г. и евентуално би станала първата жена министър на отбраната.
Новите членове на правителството ще заемат постовете си в период на различни глобални предизвикателства в сферата на сигурността – от Арабската пролет до бързата икономическа и военна експанзия на Китай в Азия. Но фактът, че президентът вече няма да бъде принуден да се занимава с предизборна кампания предлага някои уникални дипломатически възможности, за които самият Обама намекна през март, когато заяви в разговор с тогавашния президент и бъдещ премиер на Русия Дмитрий Медведев, че след изборите ще може “да прояви повече гъвкавост” по някои деликатни въпроси.
Предшествениците на Обама, Бил Клинтън и Джордж Уокър Буш, използваха вторите си мандати, за да лансират важни – макар в крайна сметка завършили с неуспех – инициативи за постигане на израелско-палестинско споразумение. Това е една вечно изплъзваща се цел, която и Обама би желал да постигне. През лятото той посочи липсата на напредък към мир между палестинци и израелци като едно от най-големите разочарования на неговия президентски мандат и намекна, че САЩ вероятно ще направят нов опит.
Преговорите на Клинтън в Кемп Дейвид и процесът от Анаполис, стартиран от Джордж Буш, се превърнаха в основни политически приоритети съответно през 2000 г. и 2007 г. Но израелците и палестинците остават на по-раздалечени позиции от когато и да било преди по отношение на контурите на евентуално споразумение – като се почне от границите между двете държави и се стигне до проблеми, свързани бежанците и природните ресурси.
Всеки план на Обама за Близкия изток ще бъде усложнен от страховете на Израел във връзка с иранската ядрена програма, гражданската война в Сирия и новите реалности, възникнали след като на мястото на най-лоялния арабски съюзник на САЩ се появи един Египет, в който властта властта бе поета от ислямисти. Трудните отношения между Обама и израелския премиер Бенямин Нетаняху също може да усложнят процеса.
Що се отнася до Иран, президентът се надява, че нанасящите сериозни поражения икономически санкции ще принудят лидерите на Ислямската република да забавят дейностите по обогатяване на уран. Иран настоява, че неговата ядрена програма е предназначена за енергийни и медицински нужди, докато мнозина на Запад се опасяват, че крайната цел е създаване на ядрено оръжие. Обама вече предупреди Техеран, че времето за договаряне на мирно решение изтича, като в същото време оказва натиск върху Израел да отложи евентуалните си планове за превантивен удар.
Представители на администрацията твърдят, че Белият дом през следващите седмици вероятно ще пренастрои двойния си подход към Иран – като предлага на Техеран награда, ако се откаже от ядрената си програма и обещава още по-строги санкции, ако съпротивата на Техеран продължи. Подробностите все още се обсъждат. Накрая обаче Обама може да бъде принуден да прибегне до военна стратегия – и той самият признава, че този сценарий е възможен – ако Иран продължава да обогатява уран до все по-високи нива, като така се приближава все повече до производството на материал, който може да се използва за производство на ядрено оръжие.
“Часовникът тиктака. Няма да допуснем Иран непрекъснато да се ангажира с преговори, които не водят до никъде”, заяви Обама в последния външнополитически дебат с опонента му от Републиканската партия Мит Ромни преди изборите. “Ние имаме представа кога те биха могли да стигнат до създаването на капацитет, който би означавал прелом в тяхната програма, след което ние не бихме могли да се намесим своевременно, за да спрем тяхната ядрена програма”.
Друг проблем е задълбочаващият се конфликт в Сирия. През последните 20 месеца там загинаха над 36 хиляди души, а бруталните действия срещу опозицията се изроди в истинска гражданска война. Обама настоява Башар ал Асад да се оттегли и в същото време изключва възможността да предостави военна помощ на бунтовниците или за военни действия с участието на САЩ, например нанасяне на въздушни удари или обявяване на зони над Сирия, забранени за полети.
Миналата седмица държавният секретар Хилари Клинтън даде пример за сериозна промяна в политиката на САЩ, като поиска цялостна промяна в ръководството на опозицията с надеждата по този начин да бъде спечелено сирийското население за каузата на бунта. Но вчера говорителката на Клинтън, Виктория Нюлънд, отново обяви, че администрацията, както и преди, не обмисля възможността да предостави оръжие на бунтовниците срещу режима на Ал Асад и няма намерение да разговаря за евентуална въоръжена интервенция.
Обама може да погледне по нов начин на събитията и другаде по света. Например, след относителния успех с бързия процес на демократизация на Мианма се прояви и надежда за демократични реформи и напредък в сферата на човешките права в Куба и в Северна Корея.
Но ако се изключи внезапната промяна в действията на правителствата на тези две страни, Обама разполага с ограничени възможности за сериозен пробив на американската дипломация. Той няма да може да се заеме с Хавана, преди да бъде освободен от затвора американският предприемач Алън Крос, а Пхенян трябва да се откаже от ядрените си амбиции, ако иска по-добри отношения с Америка – а това са стъпки, които нито един от двата режима е показал, че е готов да направи. Неотдавнашното преизбиране на президента на Венецуела Уго Чавес блокира засега шансовете и за сближаване между Вашингтон и Каракас.
В Афганистан президентът ще се опита да спази графика за изтегляне на по-голямата част от контингента на НАТО до края на 2014 г. – това бе едно от основните му обещания по време на предизборната кампания. Неговата администрация се опита, без успех, да съживи преговорите за мир между правителството на подкрепяния от Запада президент Карзай и талибаните. Тези “усилия за помирение” зависят до голяма степен от ненадеждния и често разочароващ с действията си съюзник Пакистан, където екстремистки групировки като Ал Каида и мрежата Хакани продължават да бъдат обект на удари на американските безпилотни самолети.
Зад всички дипломатически усилия стоят по-важните въпроси на американската геополитическа стратегия. Обама постигна ограничен успех в подобряването на отношенията с Русия, като през 2011 г. се стигна до нов договор за намаляване на ядрените арсенали. Но въпреки това основният противник на САЩ от времето на студената война упорито проваля плановете на Вашингтон за противоракетна отбрана и надеждите за постигане на международен консенсус по проблемите в Сирия. Президентът продължава да изтъква положителните страни от “рестартирането” на двустранните отношения, но може би ще заеме по-твърда позиция спрямо Москва, ако Русия продължи да отказва да прави компромиси.
По чисто икономически причини политиката спрямо Китай едва ли ще се промени. Двете най-големи икономики в света са силно зависими една от друга и въпреки тлеещите несъгласия по проблеми с обменния курс на китайския юан нито едната от двете страни не би искала да направи нещо, което да предизвика търговска война и да застраши бурния растеж на Китай или все още крехкото възстановяване на заетостта в САЩ.
Брадли Клепър  
Асошиейтед прес
БТА