БЪЛГАРСКИТЕ ЦЪРКВИ В САЩ НАМЕСАТА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ В ЦЪРКОВНИЯ ЖИВОТ

0

Част 1

Георги К. Иванов
За в.”България Сега”
www.Bulgariasega.com

За тези сънародници, живеещи извън Отечеството и проявяващи интерес към историята на българската емиграция, искам да предложа части от книгата си „Българските църковни общини в Америка и Чикаго”. При написването й имах възможност да се запозная с много документи, които показват намесата на държавата и държавна сигурност в църковния живот както в България така и в САЩ и Канада. Тази намеса е особено осезателна и добре документирана за времето след 70-те години на миналия век. Основните причини за това могат да се търсят в опитите за противодействие срещу агресивната политика провеждана от еп. Кирил Йончев към нашите църкви (това ще стане ясно в част V), както и тази на набиращата сила Македонска православна църква. На нейна страна се включва и сръбската църква, подкрепена от югославските дипломатически и тайни служби. Очертава се изостряне на отношенията и в ръководството на Македонската Патриотична Организация (МПО) и отношението им към еп. Кирил Йончев, все във връзка с положението на българо-македонските или македоно-български църкви. Застрашен е българският им национален характер и това е сигнал към българските тайни служби да се активизират. Тези служби вече са стигнали до заключението, че комунистическата пропаганда няма място сред българската политическа емиграция. Тогава целите се променят. Приоритет става съхраняването на тяхната българска национална идентичност и родолюбие, нещо което е в основата на политиката на МПО. За поддържане на българският патриотичен дух, най-големи надежди се възлагат на Църквата. Доколко представителите на Църквата са осъзнали това е трудно да се каже. Службите го осъзнават! Създадените църковни общини трябва да се запазят като български.
В дело 3602 – ф. 4, оп. 5, а.е. 111 от архива на Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ-ДС) има СВЕДЕНИЕ  от агент Бойко – бъдещият Старозагорски митрополит и народен представител във Великото Народно Събрание – епископ Панкратий (приложение ІІ-22). Започва с „Източникът е пристигнал в Торонто – Канада на 20 септември (1973 г.) …”.  Описва едно служебно пътуване на проф. Събев (източникът – проф. Събев, е преподавател в Богословския факултет в София и също активен агент на ДС) до Канада и САЩ, срещите и разговорите, които е имал със свещеници, църковни настоятели и емигрантски активисти. От Торонто, Канада към САЩ  е придружаван от епископите Симеон и Йосиф Знеполски. Маршрутът им бил Торонто – Детройт – Лорейн – Ню Йорк. При срещи с емигрантите последните навсякъде поставяли въпроса за броя на епархиите и настоявали за обединяването им в една. Чувствало се предпочитанието към еп. Йосиф да оглави обединената епархия. В СВЕДЕНИЕ(то) се споменава, че някои емигранти провели разследване и установили, че еп. Симеон на младини бил ръководител в пионерската организация „Септемврийче” и Комсомола. Каква ирония! Специалните служби в България нямат доверие на Симеон и считат, че се е поставил в услуга на чужди  разузнавания. Агент Бойко пише:  еп. Симеон се намира под протекцията на полицейските американски власти. В същото време емигрантите се отнасят към него като към човек на Държавна сигурност. Точно обратно е положението с еп. Йосиф – емигрантите го приемат много по-благосклонно защото той е бивш затворник, съден от съвременната власт в София (цитатите са от стр. 4-та от споменатия по-горе документ). СВЕДЕНИЕ(то) съдържа една констатация, че ако Св. Синод остане в упорството си, голяма част от общините ще преминат към Американската църква, други ще преминат към Македонската, а трети – към Сръбската.
Интерес представляват и други две донесения отнасящи се до посещението на патриарх Максим в САЩ през месеците септември-октомври 1978. Едното е от агент Дамянов (приложение ІІ-23), а второто от известният ни вече агент Бойко (приложение ІІ-24).
Агент Дамянов докладва на 2 ноември 1978 г. В Агентурното Сведение цитира  и коментира доста имена на емигранти, тяхните взаимоотношения и отношението им към България и църковните въпроси в САЩ. Както във всички други донесения и към това приелият офицер полк. В. Вутов добавя „ЗАДАЧИ: Създадените контакти по време на посещението в САЩ да продължат и се използват в бъдеще съгласно договореностите и нашите интереси пълноценно”.
Бойко докладва на 26 октомври 1978 г., че „посещението на църковната делегация начело с Българския патриарх Максим в САЩ и Канада  за добрите наши сънародници беше истински празник. Политическата емиграция обаче, посреща това посещение с ненавист…взели решение да устроят демонстрации в Ню Йорк и Чикаго…поради взетите мерки от американските власти манифестации…не можаха да бъдат проведени…Политическата емиграция действува разрушително сред църковните общини. Нейната цел е да ги откъсне от БПЦ и София”. В края приелият донесението генерал-майор Ив. Димитров добавя „Мероприятия: Трети отдел да обобщи всички материали, да анализира състоянието на задграничната епархия и съвместно с ПГУ да разработи мероприятия и линия на работа за следващите няколко години”.
Някои от донесенията са предавани от агентите на водещите офицери в София по телефон. Записвани са на магнетофон. Разговорът на Бойко с ген. Димитров е два часа и тридесет минути. Впоследствие разговорите за напечатвани на хартия. Номерирани екземпляри са изпращани на началник отдели за становище и предприемане на действия. Всичко това педантично е отбелязано върху документите.
Много скоро след горните донесения на 12 и 16 декември 1978 г. в МВнР се провеждат съвещания, на които се обсъждат основните насоки за работа с църковните общини в САЩ, Канада и Австралия. Както се вижда от протокола (приложение ІІ-25), списъкът на присъствуващите не е голям, но за сметка на това имената са респектиращи: Любомир Попов – Зам. Министър и председател на Комитета по църковните въпроси и религиозните култове (КЦВРК); Христо Маринчев – началник на отдел и бъдещ председател на КЦВРК, кадрови офицер от ДС; Иван Николов – главен секретар на Славянския Комитет; Антон Мусаков – зам. Началник на Шесто управление на ДС; Петър Петров – служител от ДС; Румен Тошков – бъдещ шеф на българското разузнаване (поема тази длъжност след освобождаването на генерал Владимир Тодоров и след време го предава на генерал Бриго Аспарухов). На второто съвещание участвува тежката артилерия на българските тайни служби генерал Любен Гоцев – зам. Началник на Първо главно управление на ДС (външно разузнаване) и за прикритие – началник отдел в МВнР по това време (виж Момчил Методиев – стр. 450). На тези съвещания липсва представител на Светия Синод.
Във встъпителните си думи към участниците Л. Попов казва: „Както ви е известно, целта на нашето събиране е да обменим мисли по работата с църквите в САЩ, Канада и Австралия и в резултат на този обмен на мнения, ако постигнем единна позиция, да можем да изкараме (!) един документ, който да служи за ръководство на всички български органи, които работят с тези църкви.” Попов информира и за срещата, която е имал в САЩ с Георги Николов – най-главния от поповете (в действителност той е бил по-главен и от епископ Кирил Йончев). По повод евентуалното им завръщане към майката-Църква в България те му казали: „Нашите условия да се върнем е да останем такива, каквито сме. Да говорим това което ние искаме, което и патриарха не може да каже”. Има се предвид говоренето по Македонския въпрос, а не политико-идеологическите различия с властите в България.
Основните въпроси, които се разглеждат на съвещанието са: разкола от 1963 г., броя на епархиите в САЩ – две или една, как това ще се отрази на линията за укрепване българската църква именно като българска; кой(и) епископ(и) да бъдат назначени за администратори; политиката към епископ Кирил Йончев – да бъде признат като такъв или не, както и как да се противодействува на агресивните му действия провеждани съвместно с Православната църква в Америка към завземането на нашите църкви – и за напред нашата линия трябва да бъде да се даде отпор за присъединяването на българската църква към американската…; отношението към МПО – организацията създател и покровител на Кирил Йончев и фактическият „собственик” на повечето от българските църкви; политиката спрямо Македонската църква, която разширява периметъра си на влияние, изопачава историята и привлича все повече българи от Македония. Отбелязва се, че „в Америка работят 6 югославски консули … ние имаме един … Този човек трябва да  наблюдава вражеската емиграция, да работи с църквите, да оказва помощ на поповете.” Ситуацията е сложна. Трябва да се поддържат добри отношения с Православната църква в Америка, заради Московската патриаршия (Руската Църква). Също така не трябва да се обтягат много отношенията с епископ Кирил Йончев и МПО, тъй като на тях се разчита да се противопоставят на Македонската църква. Най-лесно е взето решението какво да бъде отношението към Македонската църква – „където ни падне Скопие – шамар”, е мнението на Любомир Попов. Петър Петров напомня, че „за 25  години служба в Държавна сигурност имаме достатъчно форми и начини … да проведем операции по отношение на македонските църкви … да омаскарим някои … за да може това напрежение между МПО и скопската епархия да се задълбочи …”
Провеждането на тази държавна политика, зависи в голяма степен от това, кой ще оглави българската епархия или епархии. За сега в САЩ са епископите Симеон и Йосиф (Диков). Симеон е отхвърлен и дори е взето решение да се настоява пред Синода да бъде отзован поради споменатите съмнения, че „той е минал в услуга на чуждите разузнавателни служби. Този човек с неговото поведение, с неговите действия е един мръсник” – казва Петър Петров (стр. 16 от протокола). Обсъжда се и името на еп. Дометиан. (Случайно или не, на следващата година той е изпратен от Синода в САЩ на мястото на еп. Симеон). В зависимост от това дали ще останат две или една епархия е оставено въпроса с техните администратори да се реши на по-късен етап. От заседанието прави впечатление, че на Държавна сигурност се възлагат най-големи надежди за съхраняването на българския характер на църквите ни и противопоставяне срещу пропагандата на Скопие по Македонския въпрос. Чрез  агентурата на ДС се планира да се въздействува на църковните общини да приемат и назначават подходящи свещеници и избират по умерени църковни настоятели. Христо Маринчев предлага „в близко време да утвърдим списъка на тези хора (свещеници) и да направим план-програма за подготовката им…Хората, които ще изпращаме трябва да ги оглеждаме от всички страни”. Предложението на Николов е „да се насочи вниманието към търсене и подготовка на добри свещеници, които на определени показатели да отговарят с качествата си. Да има мерило. С VІ управление (на Държавна сигурност) да се види. Тези неща обаче, трябва в Партията и Правителството да се кажат”. Според Р. Тошков наложителна е смяната на свещениците в Стилтън, в Сент Луис, в Чикаго. Л. Попов резюмира: „Със средствата на Държавна сигурност да се помогне на усилията, които правим”.
______________________________________________________________________________

*Цитираните документи са приложени в книжното издание, което може да намерите в Чикаго и покрайнините – Родина център, магазините Малинчо, София и Младост, Полина сървис, Първи Български Център, църквата Света София.