ДОКТОРА

0

Откъс от едноименната книга на нашия сънародник и съгражданин в Чикаго Иван Тодоров, посветена на неговия брат Ник,  взел участие като лекар в армията на САЩ по време на   виетнамската война. Книгата е написана в един рядко срещан маниер от автор, който е историк по даденост и литератор с драматичен талант по призвание. Тя е животоописание на един български род, чиито следи се простират в историята от столетия. Прилича на сценарии, по който Холивуд може да направи добър филм.
В динамичната и занимателна поредица от събития са втъкани исторически дати, герои и и антигерои, български революционери, народни закрилници и поробители, турски паши и руски генерали, опълченци и просветители, картини от Шипка, Пловдив, Истанбул и гръцките острови, Санкт Петербург и руските езера и гори, Париж, Италия, Белград и Браила… та дори и познати от по-близкото минало истории от войната във Виетнам, 
Иван Тодоров пише книгата си дълго време. Може да се каже още от семейното огнище под влиянието на своя баща – историк, който вижда в сина си наследник на своето призвание – историческата памет за България. Тя е с него в прелестния старинен и модерен днес Пловдив, с нея той прекосява океана и я написва в Чикаго. Затова и някои тукашни читатели може да открият и познати картини из нейните страници, както и приятели, с които заедно са крачили из „Шилер Парк” или по „Лорънс”, а може да са били заедно и на „Солджър Филдс”, където бихме гърците на „САЩ’ 94” с 4:0 и после стигнахме до полуфинала на Световното първенство!

Климент Величков

… При една трудна военна операция Ник и момчетата попаднали на засада. Те били обградени и дали четири жертви. Те успели да пробият обръча на противника и се измъкнали. Противникът дал десеторно повече жертви. Двама от зелените барети били ранени, единият от тях бил Мърфи.
Ник, който никога не се разделял с малката си лекарска чанта, им дал първа медицинска помощ. Докато чакали бойните хеликоптери да ги вдигнат, той извадил двата куршума от гърба на своя добър приятел Бил Мърфи, които не били засегнали сериозно стави, кости или органи. Другият куршум в крака дал сериозни поражения…
Един черен мъж на име Джордан имал няколко куршума в тялото, лявата му ръка била почти пречупена на две от откоса на куршуми от руския автомат „Калашников”. По-късно в болницата ръката му била ампутирана (отрязана).
Ник направил всичко възможно, което му позволявали лекарските сили при тези полеви обстоятелства. Черният мъж го гледал как работи за да облекчи болките му и в очите му се четяла голяма благодарност…
Бойните американски хеликоптери ги вдигнали и ги отвели в щаба на дивизията. Там ранените били настанени в болницата, практикуващите лекари им направили операции и те били под лекарски контрол. След оздравяването им, били уволнени (военни), и заминали за дома в САЩ. Там всички бивши военни започвали нов живот, учели в колежи (университети) или работели в различни сфери в цивилния живот…
Войната оставила много физически и психически травми на тези млади хора, ветерани от войната във Виетнам. Но те създали истинско бойно приятелство, разчитали един на друг в най-тежките моменти. Това било силно приятелство, преминало и в цивилния живот.
Ник получил писмо от Клара, в което имало много радостна новина. Клара била бременна във втория месец, тя искала Ник да бъде до нея и заедно да изпитат щастието и съкровените мигове в очакването на тяхната първа рожба. Ник споделил новината с Джани и Бруно Конти, които много се зарадвали и го поздравявали приятелски и по роднински…
Месеците минавали. Ник и Клара постоянно си пишели, писмата летели ту към единия, ту към другия. Някъде към осмия месец от действията на специалното отделение на зелените барети с командир Ник, се случила голяма трагедия.
При една много сложна операция за освобождаването на пленени американски войници, зелените барети попаднали на камуфлажна измама. Момчетата на Ник били заградени от двайсеторно по-многоброй¬ният виетнамски противник. Виетнамците заели добра стрелкова пози¬ция, заляли с огън и жупел зелените барети.
Затворът с пленените американски войници бил преместен и на не¬гово място била построена камуфлажна постройка. Тази тактическа из¬мама я измислили руските инструктори, повечето от тях офицери от КГБ.
Благодарение на голямата физическа издръжливост, бързите реакции и интелигентността си, баретите успели да задържат убийствения натиск на виетнамците. Бойното отделение на Ник дало доста жертви при изчакването на помощ или по-точно при вдигането от бойните хеликоптери паднали убити Джани Конти и Стийв О`Хенри, Бруно Конти
бил ранен на няколко места. След спасяването на останалите живи ба¬рети, американските самолети-изтребители бомбардирали и унищожили виетнамските позиции…
Ник имал твърда воля и железен характер, но убийствата на неговите хора го разклатило. Убийството на Джани Конти напълно го съсипало. Постоянно пред очите му изниквал Джани, как тича да сменя позицията и пада покосен от изстрелите на няколко противникови автомата…
Бруно Конти изпаднал в депресия. Той не искал с никого да говори. Този силен като бик, с ръце като чукове, американец от италианско потекло, отслабвал от ден на ден.
Никола всеки ден ходел при него в болницата да го вижда. Бруно обръщал главата си на другата страна и не проронвал дума.
Един ден Ник отишъл отново при Бруно в болницата, той го заварил да чете новополучено писмо и сълзите му се стичали по бузите. Бруно се опитал отново да обърне главата си. Ник го хванал за двете ръце и много спокойно му казал: „Бруно, ти трябва да живееш, Джани го няма, той е мъртъв, това е най-лошото, но е факт. Ти трябва да оздравееш, да се ожениш и да създадеш деца. Ако не искаш, аз няма повече да идвам при теб”.
Бруно хванал ръцете му и изхриптял: „Същото, което ти ми каза, ми писа и вуйчо Боби в писмото си! От този момент аз ставам друг човек! Ти знаеш колко много обичах Джани, повече от брат. Откакто сме се родили, нашият живот беше преминал все заедно, до онзи проклет ден, в който го убиха.”
Ник променил темата с радостни новини.
„Бруно, знаеш ли, че Клара трябва да роди до двадесет дни?”
Бруно за първи път откакто бил ранен се усмихнал и радостно про¬говорил:
„Да, вуйчо ми писа и за това. Ти ставаш баща, а Клара майка, а аз вуйчо. Дай Боже всичко да бъде добре!”
Ник замълчал малко, а след това проговорил:
„Имам писмо от Мърфи, той мъчително изживява загубата на своя добър приятел О`Хенри, а също и на Джани. Специални поздрави из¬праща на теб и на Дени Маркович…”
       Никола говорил с полковник О`Греди, обяснил му, че след около двадесет дни годеницата му ще ражда. Ник му казал, че след убийствата на неговите приятели, той не се чувства силен, не е същият човек, както всички го знаят. Молбата му била колкото може по-скоро да бъде уволнен.
Полковник О`Греди кимал с глава разбиращо. Той обещал на Ник, да му намерят достоен заместник до един месец. Никола трябвало да го обучи и му предаде всички свои знания при водене на битки. Полковникът изтъкнал, че той и генералът много държат на този разузнавателно-спасителен отряд и искат да има добър командир, какъвто е Ник, т.е. да има приемственост.
До една седмица бил попълнен оределият отряд от зелени барети и намерен нов командир, един млад, двадесет и две годишен американец от германски произход, който учил за машинен инженер. Този млад мъж излъчвал благородство, имал спортна тренирана фигура и попивал всичко, което Ник му преподавал…
След няколко дни Ник и новия командир с още шест зелени барети трябвало да направят разузнавателна акция и да взривят на един мост. Това щяла да бъде последната бойна задача на лейтенант Ник Колев и той се уволнявал…
Няколко часа по-рано около моста била сложена силна охрана, щели да преминават през моста големи военни подразделения. Ник със своя професионален военен опит разбрал, че щом са сложили охрана, много скоро ще има придвижване на военни части. Той казал какво мисли на новия командир и младият мъж разбрал всичко…
Ник заповядал колкото може по-бързо да взривят моста. Двамата снайперисти започнали да стрелят по отделните пост¬ове. След пет минути ударното звено начело с Ник и новия командир Крис Мюлер се втурнали напред…
Ник си отворил устата и искал да каже: „По-бързо слагайте взривни¬те устройства. Да взривяваме и по най-бързия начин да се изтегляме”. Ник не довършил последната дума и се чул изстрел…  Ник бил улучен в главата и паднал като покосен.
Крис Мюлер моментално се хвърлили към Ник, разбрал, че той е жив и се обадил до командира на бойния хеликоптер по-бързо да ги вдигнат, и, че Ник е ранен в главата. През това време другите зелени барети заложили взривните устройства под моста и се изтеглили…
Чул се силен взрив и мостът бил разрушен…
Крис Мюлер носел на рамо Ник и се молел на Господ да запази живота на този силен и смел мъж.
Спасителният хеликоптер отнесъл цялата група с ранения Ник в базата. Там военните хирурзи го оперирали, като казали, че има опасност за живота му, но вероятността е много по-голяма да оцелее.
Военните лекари се надявали, че след като излезе от кома, няма да има умствени проблеми.
Бруно Конти по цял ден стоял до леглото на Ник и мълчал. Той проклинал тази война, която му отнесла неговия скъп братовчед Джани, а сега можело и Ник да си отиде от този свят…
През това време в Чикаго, Клара всеки момент можело да роди.
Бруно помолил полковник О`Греди да не изпращат телеграма за състоянието на Ник. Той казал на полковника, че годеницата на Ник идващите дни ще ражда.
Полковник О`Греди отговорил, че той знае за раждането от Ник и няма да изпраща телеграма за раняването на Никола. Полковник О`Греди обичал своите войници като истински синове. Те също му отвръщали с голямо уважение и обич заради неговата принципност, честност и отзивчивост. Той изживявал по своему всички смъртни случаи на своите зелени барети. Полковникът бил от старата гвардия, за честта на паго¬на.
В Чикаго Клара родила момиченце, което било красиво като ангел¬че. Нарекла своята рожба Ана-Сесилия. Тя избрала името на света Ана. Светицата покровителка на тяхната фамилия Конти от много години… Сесилия – Света Сесилия, светицата, която свирела омайващо и изразявала своите мисли, чувства и вълнения не чрез говорене, а чрез своето свирене и пеене. Това бил нейния разказ за Исус Христос – музика и пак музика…
Клара била много впечатлена от Света Сесилия. Затова дала името на своята скъпа рожба Ана-Сесилия. Ана – за радост на цялата фамилия Конти и Сесилия – на нейната любима светица…
Никола се биел в американо-виетнамската война в джунглите. Далече, много далече в Азия. Той не искал да обяснява на Клара, че в него¬вата родина България е прието по традиция и от векове… новородените деца да се кръщават на майката или бащата на съпруга. За Ник важното било тяхното детенце да се роди здраво и Клара да бъде щастлива.
Никой на този свят не си знае бъдещите дни и години…
Ник излязал от кома, но получил пълна амнезия. Той не знаел какво се е случило с него и не помнел нищо от миналия си живот. На мо¬менти изпадал в необуздан гняв и ставал буен и непредсказуем.
Бруно Конти се уволнил и заминал за своя роден град Чикаго. На него му било много тежко и трудно, как щял да погледне в очите май¬ката на Джани и негова леля. Той трябвало да й обясни как Джани е загинал в сражение с врага…
Има една стара поговорка – времето лекува…
Бруно започнал нов живот, той всеки ден се учел от вуйчо си Баб, като бил изумен от много работи!
Ник бил настанен в специален санаториум за ветерани от войната. Той редовно бил посещаван от Клара, Бруно Конти, Дени Маркович, дон Роберто Конти и Мърфи. Ник само се усмихвал, като гледал посетителите. За него те били непознати хора.
В началото Клара не можела да приеме и да повярва, че нейният умен и красив Ник е в това състояние. Тя постоянно говорела и разпитвала лекарите има ли надежда Ник да се оправи. Клара му показвала снимките на тяхната сладка дъщеричка Ана-Сесилия.
Ник гледал снимките и не можел да проумее, че това е неговата дъщеря. Един възрастен лекар-евреин, който имал дългогодишна практика, бил най-благосклонен към Клара. Той надълго и нашироко й обяснил болестта на Ник. Докторът казвал, че са засегнати центровете на запомняне в мозъка, функционирали само центровете на забравяне. Докторът казал и предложил на Клара да я запознае с негов братовчед, също лекар, който имал скъпа клиника с ограничен брой пациенти. Лекарите в тази клиника имали специализация за лечение на хора с амнезия. Настаняването и лечението щяло да струва скъпо…
Възрастният лекар се усмихнал и с гордост произнесъл: „Ние сме евреи от различни държави. Жената на моя братовчед е българска еврейка от София. Тя винаги с умиление разказва за своята родина България. За своите приятели от детинство, за това как целия български народ начело с църквата и интелигенцията са помогнали за спасяването на 50 000 евреи от нацистките концлагери на смъртта… Жената на моя братовчед, която също е лекарка и цялата й фамилия са хуманни лека¬ри и зъболекари… Те са били тясно свързани с царското семейство на България. Личните зъболекари на цар Борис и царица Йоана са били нейни чичо и леля. Братовчедка ми с възхищение и голяма благодарност разказва как царица Йоана, която е италианка по рождение и в миналото е била принцеса Джована Савойска – дъщеря на италианския крал Виктор-Емануил, е им изкарала италиански паспорти от италианското посолство и цялото семейство са заминали за чужбина. Разказваше, как българският цар Борис е вдигнал чрез своите приятели, начело със за¬местник-председателя на парламента, цялата българска общественост за спасяването на евреите от нацистите. Като цар Борис е останал в сянка. Той е изтъквал на нацистката върхушка начело с Хитлер, че евреите му трябват за строеж на пътища… Всичко това ти го разказвам, защото аз и цялата ми фамилия, братя, сестри, братовчеди и други роднини, сме италиански евреи. Знам, че и ти си от италианско потекло, твоите родители са италианци от Сицилия”.
Много бързо било уговорено със собственика и главения лекар на специализираната клиника за лечение на хора с амнезия. Никола и още един американски офицер-ветеран от богат род да бъдат прехвърлени в клиниката…
Клара разговаряла с братовчед си Бруно Конти. Тя казала, че тя с помощта на баща си поема цялото лечение на Ник… Бруно реагирал бурно. Думите му, казани бързо, нервно и гордо, били:
„Не, тази война беше наша война! Много млади мъже загинаха, в това число и нашият Джани. Ние с Бил Мърфи ще поемем лечението на Ник. Дано Бог и лекарите му помогнат по-бързо да оздравее. Ще оста¬вим и малък процент на Дени Маркович, без да му казваме истинската цена, за да бъде и той горд, че е помогнал за оздравяването на Ник. Дени още не може да повярва, че Ник е в състояние на амнезия. Той постоян¬но псува на сръбски виетнамци, американски богаташи и войната”.
Бруно Конти поел изцяло ръководството на империята Конти, като постоянно се съветвал и учел от вуйчо си, дон Роберто.
Времето и годините минавали и вървели бързо…
Клара завършила своето следване в Художествената академия. Тя участвала активно в организация, която се борела за спирането на вой¬ната във Виетнам.
Ана-Сесилия растяла и ставала още по-красиво дете. Тя получавала голяма любов от майка, баба, дядо и лели, а също от вуйчо Бруно, който постоянно й носел подаръци…
Тя постоянно питал къде е нейният татко. Ана-Сесилия го виждала само на снимки и на нарисувани портрети от майка й.
Клара била направила един кът с около десет картини на Ник, нарисувани от снимки. На картините Ник бил сам, на някои прегърнат с Клара, на други – заедно със своите бойни приятели от Виетнам…
Здравословното състояние на Никола не се подобрявало. Клара искала да го вземе при тях в къщи. Лекарите категорично забранили, като изтъкнали, че Ник изпада в умопомрачение и е непредвидим в действията си, може да ги убие, без да разбира какво прави.
Приятелите на Никола в началото на болестта му често ходели да го виждат. С годините техните посещения намалели и почти спрели, било им много тежко да виждат Ник в това състояние, без подобряване…
Имало един млад лекар, който бил много умен и влюбен в професията си. Именно този млад лекар изучавал и изследвал болестта на Никола и най-много се грижел за него. Докторът казвал, че с времето агресивността на Ник ще намалява, намалява и ще изчезне.
Бил Мърфи наследил и безпогрешно управлявал огромната петролна компания, основана от дядо му и доразвита и разширена от баща му…
Мърфи на всеки три месеца изпращал чекове с големи суми на мла¬дия специалист-лекар, който се грижел за Ник, предписвайки му всички нови лекарства, които излизали.
Този млад лекар-специалист се възхищавал от ветераните-герои от войната във Виетнам. Той знаел цялата история на Ник, че е бивш много добър боксьор, лекар по професия и е бил командир на специалния отряд от Зелените барети. Всичко това младият лекар научил от Мърфи, с когото с времето станали добри приятели. Клара обяснявала на Ана-Сесилия, че нейният татко е болен, но един ден той ще оздравее и ще дойде при тях. Ана-Сесилия с детския си ум не можела да проумее колко нейният татко е болен и защо не оздравява по-бързо. Тя чакала деня, когато той ще оздравее, ще дойде при тях и тя ще го прегърне и разцелува…
Бруно Конти имал много неприятности с една група млади амери¬кано-сицилианци, които искали голямо парче от баницата, т.е. не се задоволявали с установения ред и процентите, които вземали от конните и други спортни залагания. Водачът им, далечен родственик на фами¬лията Конти, имал големи амбиции и се мислел за пренебрегнат и ощетен за работата която вършел. Докато баща му бил жив, го възпирал от всякакви прибързани действия. Баща му, като трети братовчед на дон Роберто Конти, бил на високо стъпало във фамилията Конти, той имал голямо уважение и вярност към дон Роберто. Това не важало за сина му, който, роден в САЩ, имал друго виждане за нещата. Сметките му излезли много погрешни. Той и неговите хора пребили един букмейкър, който бил принципен и лоялен към Бруно Конти. Чашата преляла, след като букмейкърът починал в болницата.
Бруно Конти извикал спешно Франко Конти и му заповядал още същата вечер да бъдат застреляни наказателно непослушните и разбунту¬вали се войници от фамилията Конти.
След 1 през нощта, обслужващият персонал в ресторанта на водача на бунтовниците бил освободен. Шестима млади мъже играели покер… Франко Конти и трима маскирани мъже с автомати нахълтали в ресто¬ранта, чули се няколко продължителни автоматни откоса…
Шестимата непокорници били мъртви. За всеки случай Франко из¬стрелял по един куршум в главите. Навън ги чакали два джипа със за¬палени мотори с другите мъже от бойната група. Всичко свършило за няколко минути!
Ликвидирането на бунтовниците всяло смут във фамилията Конти. Всички разбирали – млади и стари, на високо и ниско ниво, че всяко неподчинение се наказва със смърт. За първи път във фамилията Конти, която съществувала над 100 години, станало такова масово избиване на разбунтувалите се. Това било добър урок за всички, които мислели за смяна на властта или за неподчинения и своеволия.
Нямало човек от сицилианската, неаполитанската и калабрийската общност да не е бил разбрал, че Бруно Конти управлява с желязна ръка и без прошка. Това важало и за ирландската мафия, която била в много добри отношения с фамилията Конти, но никой не знаел какви ще бъдат идните дни и години…
Дон Роберто Конти провел един много мъчителен и откровен разговор с дъщеря си Клара. Той й казал, че Ник може никога да не се оправи и да остане за цял живот в това положение, че тя е млада и би трябвало да си потърси мъж в живота.
Клара останала много обидена и ядосана от този разговор. Тя овла¬дяла яда си и спокойно и с уважение отговорила на баща си: „Докато Ник е жив и в това състояние, аз не искам да се омъжвам за когото и да било!”
Всяка година на 6-и януари най-близките от фамилията Конти наче¬ло с дон Роберто Конти и Бруно отивали на гроба на Джани Конти, за да му отдадат своята любов и почит, идвали и Бил Мърфи и Дени Марко¬вич. След това сядали на обяд в ресторанта „При Конти” да се почерпят за „Бог да прости техния Джани Конти”. Това било едно неписано правило и всеки го спазвал.
Иван ТОДОРОВ
За в.”България Сега”
www.Bulgariasega.com