Американското "изтичане на мозъци" към Уолстрийт

0

На младежкия форум “Джон Кенеди” гъмжи от големите умове на бъдещето. Студенти се събират в Училището по управление “Джон Ф. Кенеди” към университета Харвард, за да дискутират актуални събития на различни езици, за да работят на своите лаптопи или просто, за да се срещнат и да хапнат заедно. Срещат се в сграда, която прилича на кули с много прозорци. Тя се намира в центъра на малкото градче Кембридж, щата Масачузетс, и е част от Харвард – най-стария и най-богат университет в САЩ. Тези, които са успели да стигнат до тук, вече са успели.
Те ще бъдат обучени, така че да отговорят на “огромните предизвикателства” на нашето време, каза преподавателят по политически науки Джак Донахю: “Нашата работа е изключително важна, трябва да създаваме идеи, да реагираме на промените и да тушираме конфликтите – да създаваме кадрова база от студенти, които са подготвени да се справят с тези конфликти.”
Но макар че елитните американски университети инвестират в политиците и предприемачите на бъдещето, финансовите пазари грабват най-добрите умове, които излизат от висшите училища, и все повече техни абсолвенти предпочитат Уолстрийт пред Вашингтон. Сред основните причини са неимоверно високите цени на висшето образование, което принуждава абсолвентите да изкарат колкото се може повече пари, колкото се може по-бързо. Тази ситуация кара мнозина експерти да предупреждават за “изтичане на мозъци” в САЩ.
“В дългосрочен план искам да работя за САЩ във външната политика”, казва калифорниецът Греъм Уолтърс, студент във Училището по управление “Джон Ф. Кенеди”. Целта на учебното заведение е да създава млади таланти за държавния сектор – цел, която е още по-важна във време на световна финансова криза. “Най-лошите времена са най-добрите. Предизвикателствата са огромни, но това означава, че шансовете ни за успех са по-големи, отколкото в спокойни времена”, казва Донахю. Харвардски образци за подражание като покойния американски президент Джон Ф. Кенеди и настоящия държавен глава Барак Обама са показали как може да се постигне успех.
Все по-малко и по-малко елитни студенти обаче могат да си позволят да осъществят мечтата си. Университетските такси, цените на книгите, храната и квартирите в Харвард – всичко това възлиза на около 60 000 долара на година. Въпреки множеството стипендии, не е необичайно абсолвентите да завършват образованието си с дългове от 200 000 долара. “Представете си, за първи път в историята студентските кредити превишават заемите по кредитни карти. Тази година те надхвърлят 1 трилион долара”, казва есеистът Елиът Уайнбъргър. “Университетското образование в САЩ е толкова скъпо, че всички тези деца завършват с дългове за стотици хиляди долари – и знаят, че трябва да изкарат тези пари.”
Допреди финансовата криза от 2008 г. “около 80 процента от завършилите Харвард постъпваха на работа във финансовия сектор”, казва той. “Тоест, всички тези умни хора, които преди ставаха доктори или писатели, или нещо друго, постъпиха на работа във финансовия сектор.” Дори и след като Уолстрийт претърпя унижение, специалистите по подбор на персонала за големите корпорации продължават да търсят най-доброто.
Студентът по инженерни науки Андреас току-що бил започнал втората година от следването си, когато инвестиционната банка “Голдман Сакс” го изненадала, както и няколко негови колеги, с покана да посетят Ню Йорк. “Те ни казаха: Бихме искали да се запознаем с Вас”, каза Андреас. “Платиха полетите, храната и нощувките в Ню Йорк на всички ни.” Имало е срещи и речи, по време на които банкери от Уолстрийт са изпратили ясно послание. “Те искаха най-брилянтните умове от университета – без значение дали са музиканти, литератори или икономисти. Просто искаха тези, които могат да най-добре да мислят”, казва Андреас.
Именно това са хората, които ще бъдат в частния сектор, когато обществото има нужда от тях, за да изработват политически решения или да разработват иновации, казва политическият изследовател Джейкъб Хакър, директор на Института за социални и политически изследвания към Йейлския университет. “Тревожа се от изтичането на мозъци… Наистина креативни, умни хора биват изтегляни във финансовия свят, защото там възнагражденията са толкова големи”, казва той. “Бих искал хората да правят различни неща и иновативни продукти, а не да правят неща като… да измислят застраховки срещу кредити и нови, и привлекателни деривати, които позволяват на инвеститорите да направят много пари чрез краткосрочна дейност, вместо да направят нещо много значимо за цялата ни икономика.”
Много водещи университети се опитват да се борят с тази тенденция. Предлагат намаления на таксите за обучение, когато студентите поемат ангажимент да постъпят на работа в държавния сектор за определен период, след като завършат. Има програми, които позволяват на студентите по-лесно да минат от държавния към частния сектор. “Идеята е”, казва Донахю,”че, ако студентите са уверени, че ще могат да отидат на работа в консултантска фирма “Макинзи”, когато им потрябват повече пари за децата, те ще са спокойни, постъпвайки в Сметната палата, или кандидатирайки се за Конгреса, когато излязат от Харвард.”
БТА