Световно известната кинодокументалистка Милена Кънева прави съпричастни римляни към съдбата на Анг Сан Суу Чи

Вечният град, наричан още световна духовна столица, стана част от 64 часовата молитвена верига за здравето и освобождаването на Анг Сан Суу Чи, национален лидер за демокрация в Мианмар (Бирма). Молитвата, подета от бирмански монаси, започна на 16 юни в Ню Йорк и завърши пред Белия дом във Вашингтон на 19 юни в който Нобеловия лауреат за мир (1991) посрещна своя 64 рожден в затвора в Рангун. Срещу бирманската дисидентка, която през последните 20 години е прекарала 13 от тях под домашен арест, отново се води спорен процес за нарушаване на домашния арест и рискува пет години затвор. В 20 световни града нейният рожден ден се превърна в повод за протестни манифестации срещу военния режим в Бирма, който е на власт от 1962г. От Брюксел ЕС заяви готовност да предприеме нови санкции срещи Бирма, ако не освободи незабавно и безусловно Суу Чи. Десетки хиляди са и гласовете и посланията в онлайн кампанията „64 за Суу”, сред които на холивудската звезда Джулия Робъртс, Боно лидер на групата U2, футболната звезда Дейвид Бекам, Пол Макартни и британския премиер Гордън Браун.
Римският кмет, Джани Алемано, отправи апел за незабавното освобождение на Суу Чи, която от 1997г. е почетна гражданка на Рим, заявявайки, че ”нейната борба за демокрация и зачитане основните човешки права на бирманския народ са призив към съвестта на целия свят”. На 18 юни в кино „Фарнезе”, намиращо се на площад „Кампо дей Фиори” – един от символите на Рим - бяха прожектирани двата документални филма на Милена Кънева „Freedom from Fear” (Свобода от страха) и „Total Denial” (Тотално отричане), превърнали се в символ и „учебник” по защита на човешките права. След прожекцията, много римляни със запалени свещи се събраха под статуята на Джордано Бруно в центъра на площада, за да се молят за Анг Сан Суу Чи. В студиото на Радио Ватикана Милена Кънева говори за инициативата в Рим и перспективите за освобождаването на бирманската дисидентка.

„Инициативата е на „Freedom from Fear Fondation”, която наскоро основах и която ще се занимава точно с такива неща. Вечерта започна с късометражния филм „Freedom from Fear” за будистките монаси и възможността за мирна революция, а след нето бе прожектиран „Total Denial”. Една млада актриса прочете извадки от книгата на Анг Сан Суу Чи „Освобождение от страха”, а след това Ашин Супака, който е представител на организацията на бирманските монаси в изгнание, „Sasana Moli”, произнесе молитвата „мета сута”, която е молитвата за любов и милосърдие. Много съм щастлива, защото киносалона беше пълен и много от хората на прожекцията останаха, за да видят вълнуващата сцена с молитвата и запалените свещи под статуята на Джордано Бруно. Ашин посвети молитвата не само на Анг Сан Суу Чи и на Бирма, а на целия свят и на всички които имат нужда от мир. Особено от вътрешния, от който трябва да се започне. Тази молитва бе част от 64-вата молитва на бирманските монаси в Ню Йорк, започнала на 16 юни и завършила пред Белия дом във Вашингтон на 19 юни. В Рим имахме и много срещи на които обявихме, че това е началото на една кампания, докато Анг Сан Суу Чи не бъде освободена и докато Бирма не стане демократична.
 
Това ли е първата инициатива на „Freedom from Fear Fondation”?

Първата инициатива започна в Кан. Подготовката за фондацията започнах още миналия ноември, като първо исках да създам един комитет, както всички фондации правят, но в момента на кацането ми в Кан дойде новината за арестуването на Анг Сан Суу Чи. Вечерта имахме прожекция на Fredom from Fear" пред „Адвокати без граници”, които се борят за човешките права, а някои активистки групи отправиха апел. Точно тогава дойде идеята, че това което бяхме започнали миналата година в Кан с прожекцията на „Freedom from Fear” може да бъде продължено и сега. Тогава дойдоха 8 монаси, които живеят в изгнание, а техния апел бе поет от всички медии. Тази година направихме молитвата само с 2 монаси, които успяха да дойдат: единият от Лондон, а другият от Берлин. Молитвата бе на Кроазет и посветена за освобождаването на Анг Сан Суу Чи. Интересното е че тя бе междурелигиозна молитва и в нея участваха всичките бенедиктински монаси, които са от манастира намиращ се пред Кан. Имаше протестантски пастори, които бяха от игуменическото жури на кинофестивала, както и много хора, които облечени във официални вечерни тоалети спираха, за да запалят свещичка и да дадат своята подкрепа. Оттам дойде идеята, че в Рим, на рождения ден на Анг Сан Суу Чи, също трябва да направим нещо.

Какви са според теб реалните перспективи за случая с Анг Сан Суу Чи?

В момента срещу нея се води процес, който е фиктивен, измислен и абсолютно фарсов, а тя рискува до 5 години затвор. Много ясно, че това е направено, за да бъде елиминирана от изборите през следващата година, защото на първите свободни избори през 1990 тя спечели със своята партия. Има и още един проблем. Дни реди да бъде арестувана нейното здравословно състояние се влоши. Тази новина излезе по света, а в отговор военните в Бирма арестуваха нейния личен лекар, който единствено можеше да влезе да я посети при домашния и арест. Ето защо, аз се радвам за тази невероятна солидарност, която слава Богу сега идва от целия свят – Европейска общност, Нобелови лауреати, Мадридския клуб, 112 бивши държавни глави. Това показва на режима в Мианмар, че не може да продължава с този фарсов процес и ако го направи ще има последствия.

 Какво е твоето послание към всички хора, които са съпричастни към съдбата на Анг Сан Суу Чи?

Апелирам да не я забравят, защото за съжаление в днешно време толкова много неща се случват и на това разчитат генералите в Мианмар. Моля ви, нека не забравяме и не се уморяваме да я защитаваме. Много ми хареса идеята за една картичка с образа на Анг Сан Суу Чи, чийто автор е талантливия български график, Румен Димитранов, който прави сега всички кампании на „Total Denial” и на „Freedom from Fear”. Тя бе създадена за една нощ, а текста призовава за освобождаването на Анг Сан Суу Чи и на всички политически затворници, за диалог с опозицията и за преразглеждане на новата конституция, която не е демократична. По този начин ние даваме знак, че докато тя не бъде освободена, заедно с останалите 2100 политически затворници, ние няма да забравим и няма да приемем това безобразие и беззаконие, което става в момента в Мианмар”.

********

Филмът "Тотално отричане" бе представен премиерно на 21-ви март 2006г. по време на 10-я юбилеен "София филм фест" и получи Специалната награда на Осмия международен фестивал за документални филми "One World" в Прага лично от Вацлав Хавел. Филмът документира историята на един уникален съдебен процес - 15 селяни от бирманската джунгла съдят водещи световни петролни корпорации - UNICAL/TOTAL - за експлоатация и геноцид и печелят делото през 2005 г. „Тотално отричане” има кандидатура за "Оскар", премиери в Лос Анджелис, Сан Франциско, Ню Йорк, Рим. За него има интервюта в праймтайма на CNN, включително в предаването "360 градуса" на Андерсън Купър, отзиви в световния печат, прожекции в Нобеловия комитет за мир в Осло.
Милена Кънева е родена в Русе. През 1985 година завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство в София, тогава ВИТИЗ. През 1987 година заедно със семейството си Милена отива на подводно гмуркане в Италия, но решава да остане. Работи като репортер за различни информационни агенции и телевизии, като RAI, PBS, National Geographic, CNN и много други. Ексклузивното интервю с нобеловия лауреат за мир Анг Санг Су Чи я свързва завинаги с Бирма, понастоящем Мианмар. През 2000 година излиза на екран нейният първи дългометражен документален филм The Initiation, третиращ темата за половото осакатяване на жените в Мали, получава премията „Фестивал на Двата свята”.

Димитър Ганчев, Радио “Ватикана”(ТМА) за в.”България Сега”