Великденско послание и благослов на Бенедикт ХVІ: Възкръсналият Христос продължава да търси помощници в утвърждаването на справедливостта, истината и любовта

Никой не трябва да отстъпва от „мирната битка започнала от Христовата Пасха”, от победата на живота над смъртта. В настоящето време на „глобален недостиг на храна, финансов безпорядък, на стара и нова бедност, на обезпокояващи климатични промени, на насилие и мизерия, на все по-заплашителен тероризъм, на нарастващ страх пред несигурността на бъдещето, спешно е необходима  нуждата да се преоткрият нови перспективи, които да възвърнат надеждата”. Необходимо е „да   се следва Исус, Който търси мъже и жени, за да му помогнат в утвърждаването на Неговата победа с оръжията на справедливостта, истината, милосърдието, прошката и любовта”. Този апел отправи Папа Бенедикт ХVІ по време на великденското си послание Urbi et Orbi (Към града и към света), което произнесе на Възкресение Христово по обед от централната ложа на ватиканската базилика пред 200 хиляди души. По традиция, преди апостолическия благослов, Папата даде специална индулгенция за вярващите и отправи великденски поздрави на 63 езика, включително и на български.
„Какво ни чака след смъртта”? „Един от тревожните въпроси в човешкото съществувание”, каза в началото на посланието си Папата. Една „загадка”, чийто отговор дава Пасхата в която „смъртта няма последната дума, а триумфира живота. „Със зората на Пасхата в света нахлува нова пролет на надеждата; от този момент започва нашето възкресение”, каза Папата, позовавайки се на  думите на Апостол Павел (1Кор 15,19). Пасхата, поясни Бенедикт ХVІ, не е обикновен исторически момент, а начало на ново условие за живот: „Исус не възкръснал, за да остави жива своята памет в сърцата на учениците, а по-скоро той да живее в нас, а ние в Него да вкусим от радостта от вечния живот”. Възкресението не е „теория”, не  е „мит или мечта, нито визия, утопия или приказка, а уникално и неповторимо събитие”, обясни Светия Отец, което озарява света.
Христовата светлина от възкресението трябва да озари и „тъмните места” на планетата, посочи Папата:  „материализма и нихилизма и онова виждане за света, което не преминава отвъд констатациите по експериментален път и безутешно става подвластна на чувството за нищото, което смята за крайната цел на човешкото съществувание”. Следователно, „ако Христос не бе възкръснал, „празнотата”  бе трябвало да надделее. Ако отнемем Христос и Неговото възкресение, за човек няма спасение и всяка негова надежда остава илюзия”. Също и „Африка, която безкрайно страда, поради жестоките и нескончаеми конфликти – често забравени – които измъчват и окървавяват различни нейни държави, а многобройни нейни чеда стават жертви на глада, бедността и болестите”.Папата увери, че същото послание ще отправи при предстоящото посещение по Светата земя,  където „трудното но наложително помирение, което е предпоставка за общата  сигурност и мирното съжителство  в бъдещето, няма да се превърне в реалност без обновените, постоянни и искрени усилия за потушаването на израелско-палестинския конфликт”.
Бенедикт ХVІ не забрави и християните „страдащи от преследвания заради тяхната вяра и усилия за справедливостта и мира”, просейки за всички „надежда, която да запали смелостта за добро, независимо от цената”.

 
Димитър Ганчев, Радио Ватикана (ТМА) за в.”България Сега”