Размисъл върху една пресконференция и ученика -„терорист” от Пловдив

Начална страница | Свят | България | Размисъл върху една пресконференция и ученика -„терорист” от Пловдив
image
Звездомира Чапарова разказва за трагедията с дъщеря си

Две събития се случиха едно след друго, за да ни дадат урок за огромната пропаст между държавните „стратегии” и реалността.

На 11 юни, вторник в БТА се състоя пресконференция на тема „Граждани срещу абсурдите в социалната политика”, и по-конкретно – срещу т.нар. Стратегия за детето 2019-2030 година. Организатори на пресконференцията бяха:Поли Вълчева – организатор на Първия национален граждански протест „Не на стратегията за детето 2019-2030 година”, създател на инициативна група от граждани по същия повод, и майка на дете на 15 години; Йордан Тодоров – управител на Фондация „Защита правата на децата”; Валентина Милова и Десислава Вучева от инициативната група граждани срещу Стратегията, Звездомира Чапарова – доброволец към правозащитните детски организации и майка, изпитала на гърба си абсурдите в социалната политика; и момиче, израснало в SOS Детски селища с покъртителна житейска история. Разбира се, и журналисти – незнайно откъде и незнайно по каква причина попаднали там, с апатичен „интерес” по темата.
По време на пресконференцията се повдигнаха проблеми, които се разискват не за първи път: че системата с направо казано „търговия” с български деца; че тя навлезе у нас тихомълком още през 2009-а, когато започнаха да се разчуват първите случаи по отнемането на деца от бедни семейства, или от смесени бракове на българи в чужбина, в които били забелязани „неприемливи отношения”. Западът умее да назовава нещата по един толкова популистки начин, че всичко се превръща в „конграшулейшънс”. Първият по-драстичен случай с български гражданин беше в Холандия, където двете деца на българката Румяна Иванова, женена за холандец стоматолог, бяха отнети по сигнал за скандал в семейството. Момиченцето – Ели, страдаше от Таласамия майор и беше пратено в тамошните домове за социална грижа, наричани „Детска грижа плюс”, а момченцето – Вим, от брачното съжителство на Иванова с холандеца, едва 2-годишно, беше дадено на отглеждане в дома на безработна жена, самотна майка, и живееща – забележете, в извънбрачна връзка с негър от Кюрасао. Държавата плащаше на тази жена да гледа чуждото дете в условия, далеч по-лоши и несигурни като социална среда, от тази, от която бе изведено детето. Този пример тогава доста ни озадачи, но още не бяхме прогледнали за „демокрацията” навън. И все пак, всеки  нормален човек може да си зададе въпроса: Нима децата ще са по-добре разделени от майка си, и едно от друго – братче и сестричка, и къде в крайна сметка са ги пратили – нима при тази жена с чернокожия любовник биха се чувствали по-добре?! Социалните в Холандия, обаче, не бяха на това мнение. Там разбират от възпитание по-добре от нас, постоянно ни набиват в „канчетата” нашите държавни разбирачи. Млаката Меган с майка си Ели - случаят в АнглияТам, казваха ни, има  Детски съд. Има, но дали някой изобщо изслушва децата?! Защото точно по онова време по холандската телевизия показаха случай, в който като съдия от Детски съд се представял психопат – човекът просто се бил снабдил с тога. Ако не вярвате, все още се намира този клип в Интернет.  Но, да се върнем на случая с Ели и Вим – така се казваха децата. В онзи случай български журналисти, музиканти и певци вдигнаха такъв шум у нас, че холандците върнаха децата на Румяна Иванова. Докато траеше, обаче, медийната олелия, на сайта на Български Хелзингски комитет излезе публикация, в която аз, като работеща по случая, бях изкарана псевдожурналист, който никак не „отбира” от „работеща социална система” в развита страна като Холандия - пример за Европа. Късно виждаме сигналите, ние, българите. Както и кой ни тласка напред-назад в грешни посоки с високопарни думи. И затова сме на тоя хал във всяка една сфера, не само в тази. И на горната пресконференция се яви една такава госпожа, която никой не разбра от коя медия е, но затова пък си изпи водата на аванта, и си тръгна, след като няколко пъти си прерови чантата, изцяло заета от съдържанието й, докато хората разказваха сърцераздирателните си житейски истории. . 
Следващият горчив случай отвън беше този в Англия – с Ели, която съобщи на социалните, че мъжът й, англичанинът е педофил и перверзник, но нещата се обърнаха срещу нея и чужденците й отнеха детето. Докато социалните я учеха как да си върне Меган, и тя стриктно изпълняваше всичко, детето беше осиновено. Съвсем неправомерно, разбира се.
Ами, помните ли случая с...? Няма да мога да ви ги изброя. Случаите у нас са толкова много, че трябва да се направи Черен регистър по тях. Съсипани човешки съдби, неизвестни детски съдби, пропилени родителски усилия и много, много сълзи...Това е картината. Малко, или много, историите си приличат – те винаги имат лош край.
Възникна ДАЗД. Смениха шефката на ДАЗД Ева Жечева. И нищо в ДАЗД не се промени, а нея си я туриха на друга службичка – пак така престижна, че и повече. А тихомълком у нас системата отвън вече действаше и налагаше своите безчовечни, но „европейски” правила.
Страните, които популистки ни говорят за хуманност, негласно обявиха бедността за порок. Бедният човек в България, освен когато не е циганин, няма право да има деца. Отнемат деца за течащ покрив, за липса на печка, за паднала мазилка на къщата...  По 7 и 12 деца са имали нашите прадеди, и са давали мило и драго да ги изучат. И са успявали, ама днес  е”друго” – „демокрация”. Днес надути чужденци и какви ли не измислени организации, ни винят за нашата бедност и като продължават да ни грабят чрез нашите властимащи, превърнали се доброволно в техни слуги, и отвън и отвътре ни наказват за това, което сами са ни причинили - бедността. И тя е не само материална, но и духовна, за жалост. Прост и беден човек лесно се манипулират. Как ще излезем от този порочен кръг? Можеше, ако имаше държава, ако институциите работеха, ако населението у нас не беше просто от хора, а от човеци! Ако в социалните служби работеха сърцати хора, а не „наети служители”. Ако имаше справедлив, а не корумпиран съд; ако прокуратурата не беше толкова мързелива и „кривогледа”; ако в социалното министерство не бяха назначени некомпетентни и бездушни хора като двете зам.-министърки; ако организации отвън, мимикриращи под детски знамена, не зомбираха по подъл начин бездруго нехайните ни държавни чиновници.  
На пресконференцията човек, който е бил медиатор между родители и деца, направи разликата на медиацията отпреди, и сега. Днес медиация не е възможна. Деинституализацията доведе до пълен крах системата – днес е много по-лошо отпреди. Някога можеше поне да знаеш къде се намира детето ти. Днес то може да е попаднало при приемен родител бандит, педофил, проститутка и всякаква друга човешка измет, сдобила се с доход от държавната хранилка като „приемен родител”. Вече за кой ли път споменавам името на една жена, чието име стана нарицателно – т.нар. Меги Дерм. Осъдена в три съдебни дела – доказана в тях като проститутка и сводница, продължава да е издържана от нас, данъкоплатците, като професионален приемен родител. Била преминала, забележете, курс. В частна датска организация. Плащаш си, и ставаш професионален приемен родител. Изпращаме осъдителните й присъди в министерството, и зам.-министър Ананиева ни отговаря без всякаква свян, в официално писмо, че същата /проститутка и сводница/ притежавала „ресурс” за приемен родител. Друг случай: Преди години писах за едно ранчо у нас с екзотичното име „Ел пасо”. Тогава ставаше въпрос за нещо като имотен спор. Каква беше изненадата ми, че след толкова години името на ранчото и на управителя му – чех, отново трябваше да попаднат в журналистическия ми тевтер. По друг повод, по сигнал от други хора. Управляващият ранчото е човек с криминално минало. Като прочетох присъдата му от 2009-а, постановена в родината му, свят ми се зави: измама, малтретиране на животно, злоупотреба  и сексуална злоупотреба с малолетна. И този човек години наред посреща като добрия чичко каубой в ранчото български деца на всякаква възраст, които учителките от Доганово, пък и от другаде, му водят в ранчото, да видели... кончета. Къде са службите, знаят ли кой е този човек, какво е досието му? – Може да се е „поправил”, може да не е...Хайде да не вярваме толкова в „промяната”, преди да сме се уверили в нея. Имаме си хубава българска поговорка: „Прати ме мамо надалеко, да се хваля леко”.  А у нас такива чужденци, дето се хвалят „леко” – бол, с лопата да ги ринеш. Открай време българинът робува на утопията, че щом някой е „чужденец”, той задължително е цивилизован.
И ето ви сега една Стратегия, която идва от уж цивилизования свят. Но българите, които са я изпитали вече на гърба си, не й вярват. Защото „парен каша духа”, а тези хора не само са се опарили от българската „каша”, ами  някои от тях, като една от участничките в пресконференцията - Звездомира Чапарова, са изгубили децата си. Потресаващата й история ще ви разкажа друг път. Само едно ще кажа – че социалните у нас работят за родителското отчуждение. Те дистанцират детето от родителя, като рушат авторитета му, а после какво се случва, хич не ги е еня. Дъщерята на Чапарова, по думите й, попада в среда, където я „лекуват” от епилепсия с наркотици!... Ето как я е „излекувала” системата от „лошата” й майка! Затова, уважаеми сънародници, време е да запитаме в прав текст: Кой ги пише тези „статегии”, чии интереси обслужват те, защо не се подлагат на референдум, и в крайна сметка как така нещо, което не е закон, ще ни дирижира живота. Онзи чиновник, който си е подложил съвестта в услуга на чуждоземни и неясни идеи, дава ли си сметка, че и на него някой ден може да му „протече покрива”, или се смята за богопомазан?! Като пишем стратегии и закони, да изхождаме от правилото „И на мен може да ми се случи!” Но не, нашите властимащи така са се самозабравили, че хич не им и хрумва, че Раят е техен, но Адът ни ще бъде общ!
На фона на тези мисли, които ме занимаваха от вторник следобяд до сряда, ето ви и новина – в сряда цялата държава гръмна, че в Пловдив бил предотвратен терористичен акт от 16-годишен ученик. „Дете от добро семейство!”, чудеха се всички. Добро семейство, ама лошите от ИДИЛ го пипнали през Туитър. Защото днес опасностите не са само в семейството, а много повече – извън него. Медиите раздухаха историята и някои от тях сгафиха, като извадиха публично самоличността на момчето. От ДАЗД веднага излязоха от дупките си и хоп - „на талавизора”, да кажат, че това било голямо нарушение на правата на детето – че му знаем името. Че как ще му помогнем на това дете, ако не му знаем името?! Абе, хора, вместо да ни учите на някакви измислици като тая с „личните данни”, която само изкарва пари на една комисия и нищо друго, по-добре се замислете как ще вкарате в пътя такова заблудено дете, и други като него. В едно „село” като България, където народонаселението вече така се е смалило, че ще почнем да се женим за братовчедите си, името на детето няма как да остане в тайна. И по-добре се загрижете за това дете, и за другите като него, които на скрито и самотно се отчуждават от обществото, и стават лесно манипулируеми по всевъзможни канали. А превенцията не се състои в писането на „стратегии”, а в стандарти на възпитание и образование в училище, в създаване на извънкласна другарска среда, в издигане на задължения на детето, ведно с правата му; в културни форми на групов отдих, в поощряване на позитивизма, в прозрачност на отношенията и коректност в обществото. Има ли го всичко това у нас? – Не, няма го. Нарушен е цялостно добрият тон в нашето общество. Нарушена е вярата дори и у най-малките му членове, че има справедливост, закон и морал и че тези принципи трябва да се спазват неотклонно. Като рушите авторитета на родителя и сте склонни да го пратите на позорния стълб за един шамар, замислихте ли се този родител колко „шамари” е изял от глупостите на тихата ви агресия?! Парадоксът е главно в това, че онези, които трябваше да работят за здравината на българското семейство и за българското дете – именно те го рушат. И знаете ли защо?! – Отговорът е прост: нямат материален интерес да работят в посока на Доброто. Лошото „заработва” пари – това са стотици дирекции, Сини стаи, протоколи, комисии и комисийки – гъмжи от анти социални работници в тая държава. Пишат някакви измислени социални доклади, и това им е работата – като пишат, безотговорно да „пренареждат” съдби. През 2015-а семейство от Хасково си върна двете деца, но с психични травми. Децата били дадени на ромка от Динево, където циганетата наричат взетите българчета „банкоматчета”. Семейството заведе две дела. Едва ли ще са ги спечелили, при нашенския съд, но и да ги спечелят, това ще върне ли здравето на децата им?! И ще накажат ли нехранимайковците, които са виновни за това?! У нас има чиновници, „служители”, и все по-малко... родители. А нацията ни има нужда от народ – от родители и деца, от приемственост между поколенията. В едно безпринципно и зло общество, агресията избуява като плевел, когато няма кой да почиства семейната „градина”. И няма нищо странно, че в едно такова – „замърсено” във всяко едно отношение гето с претенции за общество, дори в добрите семейства, се раждат терористи. Един ден може дори да се случи така, че като в един ужасен трилър, децата ни да тръгнат срещу нас, от гняв, заради нашата негодност да се справим със живота си.

Еми МАРИЯНСКА
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7