„По пътя на доброто“ – от вълните черноморски до родопските върхари!

Начална страница | Свят | България | „По пътя на доброто“ – от вълните черноморски до родопските върхари!
image

Как го направиха тези млади хора - някои почти деца, други почти мъже и жени, но всичките еднакви по същината си!? Беше чудно, и за мнозина непонятно, как можа да се случи - като че само по себе си! А на практика беше обмисляно много, сторено не леко, но възможно, защото в сърцето им живееше умението да съпреживяваш, да закриляш, да си състрадателен, да помагаш... В сърцата им живееше Доброто!

А Доброто е Божията искрица, заложена у Човека!

Тези хора бяха от най-искрените и верни Чада на Бога, у които копнежът към доброта беше им дарен като красота, богатство и неизмерима сила от Спасителя нашего Иисуса Христа!

О, да! Те бяха в болшинството си деца на Вярващи родители, потомци на онези достолепни люде, поселили се през още далечните вековете по черноморската брегова ивица на днешните Бургас, Несебър, Поморие, Созопол... прославена и позната не само с яркото слънце и брилянтните си плажове, но и с достолепните си църкви и храмове, строени от много столетия и до сега!

Било е 13 век, когато тук са вдигнали в прослава към Иисуса църквата "Христос Вседържател", после и още 40 други храма, 23 от които свидетелстват впечатляващо, макар и само с частици от някогашно величие, като 1000-те фрагменти в 258-те композиции върху една от базиликите в Созопол.

И ето Ви тайната разкрита: тези млади хора от днешния миг на Битието, за които ще стане дума, посещават и се учат на християнските добродетели, в три от най-познатите и посещавани съвременни църкви - Евангелската Петдесятна Църква на гр. Ахелой, ЕПЦ "Ветил" - "Божи дом" - в гр. Несебър, и ЕПЦ "Мир с Бога" - в гр. Поморие.

И с тези добродетели в душата си те се събраха, разбраха, и отидоха от Морето до Родопите, за да извършат един акт на доброта, от който да изгреят забравени усмивки, да се вдигне порутена надежда у някои наши сестри и братя в Родопите, у тези, които се нуждаят, а ние ги бяхме забравили!?

***

Уговорих интервю с две семейства, като и двете бяха идеална комбинация от организатори /родителите/ и "организирани" /техните деца/, които се заеха да ме просвещават, а и Вас, чрез писанието, което четете, за това, което с още петдесетина като тях, сътвориха пред нашия Велик Духовен Празник "ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО 2019"!

Едните - добри мои познати от Фамилията строители Томови, - добре известна и в Чикаго от паметника на Васил Левски, станал Българската забележителност в САЩ, поставен от Михаил Томов, с който спечелиха сърцата ни... А в случая - с инж. Симеон Томов директор на динамичната строителна фирма "РУФХАУС" ООД на Черноморието със семейството си - Невяна и още учещия се за бъдещ инженер-строител, техен син Павко.

Другите - абсолютно непознати - финансиста Даниела и съпругът й Йован, с двете им дъщери Мария и Теодора, с които бе удоволствие да се запознаеш и поговориш...

Тази великолепна седморка, с която и Вас запознавам, е била вкупом - и "диригент" и "изпълнител" в онази прекрасна "Симфония на Доброто", което свърза преди нашия ВЕЛИКДЕН по-здраво и надеждно нашите сънародници от прекрасния морски бряг, с тези от прелестните наши Родопи!

- И как Ви дойде на ум да посетите тези омайно вплетени селца в Родопската прелест - в сегашно време обречени на злощастна забрава? - питам Даниела. 

- Бог ни прати - беше отговорът на Даниела - Той ни дари, и мен и другите, с тази мъдрост на душата, Той ни ангажира с този дълг на сърцето! Добрината! Откакто Бог е с нас и ние сме с Него, а това е още от времето, когато започнахме да разбираме и помним думите на баща и майка, ние сме щастливи деца, "растяхме заедно с тази неизмерима сила, богатство и духовна висота...", както някои описват човешката доброта.

...По-нататък няма да сортирам претенциозно кой какво точно питал, кой какво отговорил - важно е същественото - какво се получи...при този рейд - от морските вълни до планинските върхари...

***

Когато за първи път разговарях с Мони не знаех, че той е и "Инженер Симеон Томов", който се състезава с успех в едно от най-страховитите строителни бойни полето, каквото е Българското черноморско крайбрежие, емблематично със своите предприемачи - милионери. Без изобщо да е такъв. Сега знам, и че е и най-великият певец сред всички инженери по света, или поне от тези, които аз познавам...

Той бе отново и форлайфер на нашия черноморски добродетелен отряд, за който Ви говоря, стигнал Родопите. Както терминът от ските, назоваващ така онзи скиор, който се спуска първи по състезателното трасе, за да провери неговото качество, и да охрабри следващите слаломисти, така и този пеещ инженер охрабряваше своите в сформирания "Родопски екип".

Край Черноморския бряг Мони свири на пиано, и с ангелския си глас пее почти по 100 минути, силно трогващи хваления на Бога. И това става три пъти седмично в Домашната църква на фамилията Томови, а и в чести младежки, и не само младежки, песенни концерти при различни евангелски служения и др.

Но не само самата поява на гостите от морето и високата класа на музикалната част е всичко, което донася изненада на жителите на двете родопски села Селча и Осиково - Девинско. На първо място Селчани усещат благословеното чувство, че някой се е сетил за тях, че идват да ги видят и им помогнат.

Селчани познават и по-добро време. Първото училище там е отворило врати през 1920 г. По-нататък се прави и добър път към селото,
"...Прокарва се електричество, подобрява се водоснабдяването. Построяват се сградите на кметството, читалището, училището, пощата, детската градина и здравната сграда. Голяма част от работещите са заети в шивашкия и механичен цех, в Аграрно-промишления комплекс и горските стопанства. Населението нараства до над 1300 души. Но после започва обратният процес, на който сме свидетели и сега. Държавните учреждения са закрити и безработицата става хроничен проблем. Липсата на перспектива пред младите хора кара голяма част от тях да се изселят – Пловдив, Девин, Смолян, Пещера, странство... Селото е споходено от съдбата на повечето малки населени места в Родопите – обезлюдяване. За десетилетие населението намалява наполовина. Закриват се детската градина и детските ясли, механичният и шивашкият цех. Остават предимно възрастни хора, които се занимават със земеделие". Така рисуват картината в сегашни медийни статии.

Макар и да изглежда утопия - сега е и моментът да се представи пред хората каква сила, богатство и надежда крие в себе си тази скромна дума "Доброта". Нека и други стъпят в обезлюдените ни села, нека поговорят с хората, посъветват, поемат грижата да помогнат в рамките на своята воля и възможности! За какво? Ами за много неща. За поправка на пътя, по който ще може да се отива на работа в недалечното градче, да се спретне читалището, аптеката, да се даде едно рамо на селския туризъм, за който Селча, като пример, може да се превърне в бисер...

Както и Осиково, второто село, което гостите от морето посетиха. Село заобиколено с изключително красивите панорами към долината на язовир Въча. "Тука, на 1300 м над морското равнище, се отглеждат най-вкусните ягоди и малини в цяла Европа. Като основен отрасъл на земеделието е и овцевъдството, то е водещо в област Смолян. Тука има условия за развитие на множество форми на съвременния туризъм - Селски туризъм, Еко туризъм, Културен... Риболовен, Екстремен и други видове туризъм. Хората в селото са много работливи и гостоприемни, приятни и свободолюбиви." Така се пише в туристическите справочници и за Осиково, това и видяха гостите, а после и коментираха и размениха прекрасни идеи за планираните бъдещи връзки между Черно море и Родопите...

Малка е България, но големи са красотата и богатствата, с които Бог я е дарил!

И, вече към края, можем да направим и малка равносметка на тази Великденска, но вече и не само "празнична помощ" за нуждаещи се хора, защото у хората за чието добро дело стана дума, са решили да изградят фондация, в която да се ражда доброто колкото се може повече и по-често! И дано у мнозина се всели онова каза Майка Тереза: "Да правим дребни неща от обич един към друг - дори като просто кажем добра дума… Не е важно само това колко даваме, а и колко обич влагаме в нашата постъпка…

"Родопският благотворителен поход бе организиран от четирите големи по своя състав и в любовта си към Бога и Ближния, фамилии:
Семейство Гюркови /Йован, Даниела, Мария и Теодора/
Семейство Челибонови /Симеон, Стоилка, Николай и Ваня/
Семейство Якимови /Христо, Йовка, Данаил, Стефан и Емо/
Семейство Томови /Симеон, Невяна и Павел/

Тази среща под топлите лъчи на Божията и Човешка доброта донесе на участниците в нея съкровени достояния - практически контакти на духовната доброта и внимание към материалните необходимости у хората, участниците се сплотиха още по-здраво като едно голямо семейство, усетиха още повече, особено децата, Божията обич! 

***

Хубаво е да узнаете и как 8 здрави мъже товареха и разтоварваха камион и два микробуса с тежките храни и подаръци, как експертно се намесваха със своето високо чувство за такт и баланс жените, как децата приемаха в сърцата си видяно и чуто от гостите, с които свързваха познанство и приятелство...

"Керванът" е бил радушно посрещнат и гостите получили много благодарности - както за продуктите, така и за Новия Завет и друга християнска литература.

Бил е тежък камионът с великденските дарове, които поднесли Вярващите в Бога и Доброто гости от Черноморския бряг на своите братя и сестри от Родопите - пакети с храна - по 10 кг брашно, 2 кг леща, 5 литра олио, 4 кг захар, 2 кг ориз, рибни консерви, кафе... но още по-благодатни са били човешката доброта и обич, които са се родили от тази своеобразна среща на морските и планинските чада на Бога! По същество - крачка, и даже не само една, в бъдещето!  

В което пред нас е най-великият, Световен ден на Добротата!
Направете добро, Днес и Утре, на Великден и...Всеки ден!

Климент ВЕЛИЧКОВ
в. "България СЕГА", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7