Черно море: Пъзел от въоръжени конфликти или море от възможности и синергрия през третото хилядолетие?

Начална страница | Свят | България | Черно море: Пъзел от въоръжени конфликти или море от възможности и синергрия през третото хилядолетие?
image

Разпознаваме ли Черноморските послания и ще се вслушаме ли в тях?

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?
Тамо, аз щь отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей.
Иван Вазов, из стихосбирката „Пряпорец и гусла“, 1876 г.

МОРЕТО
(от мировата литература)
Няма да говоря за морето като източник на безбройни материални блага, няма да давам сравнителни статистически данни – колко пъти например водният път е по-евтин от железния, няма да говоря за неговото голямо влияние върху икономическия развой на една държава, няма да говоря, как всяка нация гледа всячески да се мият нейните брегове от море, няма да говоря как всякое градче на морето, всяко островче представлява жизнен интерес за народите, какво стратегическо значение има то.
Целта ми ще бъде да пробудя тази любов и във вас, в тези, които са го видели малко и не са почувствали тъй осезателно неговата многолика красота. А в онези, които не са го видели – да събудя стремеж към него.
Исках да ви сродя с морето. Исках да го обикнете, както го обичат моряците. А тяхната обич е безгранична и силна, изразена в безброй легенди които сведочат в нея.
Никола Вапцаров, реферат (доклад), 1932 г.

Херменевтика, семиотика и синергетика на морските знаци към обществото и държавното управление - национални ориентири и европейски измерения
ЗАЩО ТЕМАТА ЗА ЧЕРНО МОРЕ ПРЕЗ 2019 ГОДИНА И СЛЕДВАЩИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПРИДОБИВА ПРИОРИТЕТНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО, ГЕОПОЛИТИЧЕСКОТО И КУЛТУРНОТО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ?

Има някакво символно послание в това, че през същата година, когато България бе приета за член на ЕС, на 10 октомври 2007 г. Европейската комисия прие Синята книга, предлагаща Интегрирана морска политика за Европейския съюз (ИМП) и подробен план за действие. На 14 декември 2007 г. Европейският съвет одобри Интегрираната морска политика (ИМП) и плана за действие. Бяха предложени и различни проекти за „морски магистрали“, които обхващат Балтийско море, Западна Европа, западната и източната част на Средиземно море, както и Черно море.
Синята книга очерта амбициозен план за действие, включващ нови работни методи, механизми и инструменти, целящи подобряването на морската икономика, опазването и възстановяването на морската среда, подсилване на научните изследвания и иновациите, подобрено развитие на крайбрежните и най-отдалечените региони, поемане на ръководна роля по отношение на международните морски дела и повишаване на информираността за морското измерение на Европа.
Синята книга препоръчва сериозно преразглеждане на управленския подход към моретата и океаните на всички равнища на управление: институции на ЕС, държави-членки и региони.
Морският сектор е глобален по самата си същност и това е основната причина ЕС да разработи Интегрираната морска политика, която поставя морския транспорт в по-широк контекст на управление, конкурентоспособност и регионални стратегии - COM (2009)540, COM(2007) 575 от 10.10.2007 г. и SEC(2007) 1278 от 10.10.2007 г. ИМП, която изисква и интегриране с науките за морето, потвърди визията, че посредством обединяване на политиките по отношение на моретата и океаните, Европа може да постигне много по-висока възвращаемост от тях, придружено от много по-малко въздействие върху околната среда. Стратегиите за морските басейни са ключов елемент за прилагането на ИМП.
Много факти и доказателства свидетелстват (сведочат, по красивия автентичен изказ на Никола Вапцаров от 1932 г.) за нарастващата значимост и актуалност на темата за Черно море в нейните исторически, геополитически, военни, икономически, енергийни, културологични, научни, правни и народопсихологически аспекти.
Няколко са основните предикати, аргументите, научните доказателства и посланията, в които приоритетно трябва да се вслушаме при развитието на националната морска политика и глобалната морска политика на Европейския съюз:

ПЪРВО:
ООН обяви периода 2021-2030 г. за Десетилетие на морската наука за устойчиво развитие. Нашата страна, ако искаме да е в крак с времето, трябва да преориентира своето вътрешно развитие и международните си отношения с приоритет на морското направление.
Има един фундаментален факт, който неоспоримо изисква главното внимание в националната ни политика да се пренасочи именно към морското направление, за което имаме благоприятни природни дадености с река Дунав и Черно море. Над 90 процента от всички товари за индустрията и бита се превозват по море, тоест почти всичко, което използваме във всекидневния си живот е свързано с водния транспорт и морските труженици. Тяхната професия е една от най- трудните и най-значимите. Около 50 000 търговски кораба плават по света и на тях се трудят над 1 милион моряци, сочат последните данни на Международната морска организация в Лондон (International Maritime Organization, IMO) и техният труд осигурява базата на световната икономика. Морската и речната индустрия са в основата на социално-икономическото развитие на човешката цивилизация.

ВТОРО:
Динамично развиващата се с растящи темпове и интензивност глобалната морска политика на ЕС в Черноморския регион:
Черноморският регион (виж картата Black Sea Country Map) включва Гърция, България, Румъния и Молдова на запад, Украйна и Русия на север, Грузия, Армения и Азербайджан на изток и Турция на юг. Въпреки, че Армения, Азербайджан, Молдова и Гърция не са крайбрежни държави, историята, близостта и тесните връзки ги правят естествен и регионални участници (COM (2007), Брюксел, 11.04.2007).



Четири месеца, след като две страни от Черноморското крайбрежие, България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз на 01.01.2007 г., беше приета нова инициатива за регионално сътрудничество „Черноморско взаимодействие” [COM (2007) 0160], Брюксел, 11.04.2007.
От тогава до сега интересът на Европейския съюз към Черно море и Черноморския регион непрекъснато расте, свидетелство за което са десетките инициативи и приетите стратегически документи на Съюза.
От какво е обусловен този интерес на ЕС към Черно море? Защо продължават да се приемат нови инициативи и доктринални документи?
Защото Черноморският регион е богат на природни ресурси и със стратегическо местоположение на кръстопътя между Европа, Централна Азия и Близкия изток. Регионът е гъсто населен и представлява разрастват се пазар с голям потенциал за развитие и важен възел за енергийните и транспортните потоци. В черноморската зона съществуват ключови сектори като енергетика, транспорт, околна среда, движение и сигурност. В Черноморския регион е много силно изразено взаимното влияние на културите, което създава благоприятни условия за сътрудничество.
Именно поради тези причини, в инициативата на ЕС „Черноморско взаимодействие” бяха утвърдени основните направления на зараждащата се през 2007 година глобална морска политика на Съюза:
- Демокрация, спазване на човешките права и добро управление;
- Управление на движението и подобряване на сигурността;
- Укрепване на доверието при справяне с проблеми и конфликти;
- Енергетика, транспорт, околна среда, морска политика, риболов, търговия;
- Научни изследвания и образователни мрежи, наука и технологии;
- Заетост и социални въпроси регионално развитие,
- Европейска политика на добросъседство;
- Финансова подкрепа;

ТРЕТО:
Европейският съюз от 2010 г. има Стратегия за Черно море – (EU strategy for the Black Sea, 2010/2087(INI).
Със стратегията за Черноморския регион ЕС преследва следната основната цел: Установяване на зона на мир, демокрация, благоденствие и стабилност, основаваща се на зачитането на правата на човека и основните свободи и предоставянето на енергийна сигурност на ЕС.
ЕС счита, че доброто управление, принципът на правовата държава, насърчаването на спазването на правата на човека, управлението на миграцията, енергетиката, транспортът, околната среда и икономическото и социалното развитие следва да бъдат приоритетни области на действие - Резолюция на Европейския парламент от 20 януари 2011 г. относно стратегията на ЕС за Черно море.
Същевременно трябва да подчертаем: България е член на ЕС от 1 януари 2007 г., но и през 2019 г. все още нямаме Национална морска стратегия, независимо от това, че морската общественост у нас поставя този проблем вече повече от четвърт век и предприема редица практико-приложни инициативи, към които държавното и политическото ръководство не се вслушва.
Първите положителни стъпки у нас вече са направени с Морската стратегия за опазване на околната среда в морските води на Република България, приета с Решение на МС № 1111 от 29.12.2016 г., но същинската работа тепърва предстои. Идеите на морската общност у нас за Националната морска стратегия са много по-мащабни и перспективни – очакваме държавното ръководство трябва да се вслуша в техните послания.
Визията на морската общественост в България за този доктринален документ включва не само околната среда и морските води, а обхваща цялостната синя икономика на страната и морската индустрия, в която влизат:
- Корабоплаване;
- Управление на пристанища;
- Корабостроене и ремонт на плавателни съдове;
- Морски ресурси;
- Морска наука и образование;
- Всички дейности и услуги, обхващащи морския бизнес;
В България като че ли няма нужната нагласа за вслушване в експертизите на научните и браншовите среди, в това число и вслушване в морската общественост и в морската идея. Досега са обсъждани няколко стратегии за морската и речната индустрия, но нито една от тях не е приета.
В редица документи на ЕС се подчертава, че 40 процента от брутния вътрешен продукт на ЕС се формира от морските региони. Затова на национален морски форум във Варна през ноември 2010 г. беше поставен въпросът: Няма национална доктрина за това как ще се развива страната, ще можем ли да се развиваме само с услуги, туризъм и селско стопанство!
Експертизата на морския бранш е категорична, че ако бъде приета необходимата организация за развитие на морската и речната индустрия, брутният вътрешен продукт на страната ще нарасне най-малко с 10-15 %.
Морските специалисти многократно са обявявали в публичното пространство: Основният процент от търговията се осъществява по море, това е индустрия, която генерира само валута. Страната ни повече не може да си позволи да загърбва този бранш, защото скоро ще сме напълно изостанали – това беше ясната позиция, изразена на национален морски форум през 2010 година.
Седем години по-късно след този националния морски форум констатациите са същите, което показва, че няма вслушване в експертизите на специалистите. Седем години по-късно, през август 2017 година, Българската морска камара поддържа същото Черноморско послание: Българското знаме трябва да стане атрактивно за морския бизнес. Българска морска камара организира  три национални конференции на тема „Морската и речната индустрия - основни икономически приоритети на Република България”. Ефектът от тях беше нулев.
Прогностичният характер на българската морска експертиза и черноморските послания на морската общественост у нас намират реални потвърждения и приложения в икономическия и социалния живот на страната.
Това нагледно се илюстрира в публикувания на 17 юли 2018 г.  Годишен доклад за синята икономика на ЕС за 2018 г. (The 2018 annual economic report on the EU blue economy).

В този доклад резултатите за България са публикувани на стр. 102 и стр. 103 в няколко таблици.
Нужно е правилно да припознаем съдържанието и значението на информацията за България и да се вслушаме в посланията, които са включени в Годишния доклад на Европейската комисия за синята икономика.

Синята икономика е свързана с океаните, моретата и крайбрежията и включва следните сектори: корабостроене и ремонт; морски транспорт; риболов; крайбрежен туризъм; пристанищна дейност; обработка на морски ресурси; биотехнологии; добив на суровини и морски ресурси.
- В синята икономика на България са заети 118 000 души, които създават брутна добавена стойност в сектора 1.1 млрд. евро.
- В пристанищата на Черно море работят 5 500 души и те създават брутна добавена стойност 98.5 млн. евро през 2016 г.
- В черноморския туризъм са заети 98 000 души, създаващи оборот над 2 млрд. евро.
- От 2009 до 2016 г. морската икономика на България се е удвоила.
Тези съвременни данни за ползата от морската индустрия на България са твърде убедителен аргумент да подкрепим предложението на морската общественост и морския бранш у нас за разработването на Национална морска стратегия.

ЧЕТВЪРТО:
Българският приоритет – Черноморски дневен ред на ЕС. Под това заглавие на 27.01.2017 г. двама дипломати от кариерата - Любомир Кючуков и  Бисерка Бенишева, публикуваха във вестник „Труд” статия, в която изразиха своята позиция за приоритетите при Председателството на България на Европейския съвет на ЕС (EU2018BG) от 1 януари до 30 юни 2018 г.
Авторите споделиха позицията си, че при предложението за българското председателство трябва да се подходи не през призмата на техническата подготовка на зали и хотели, а като съдържателни теми, важни както за ЕС, така и приоритетни за България. Още в началото на статията двамата автори привлякоха вниманието на читателите с лансираната от Китай инициатива за трите морета (Черно, Адриатическо и Балтийско), която показва засилен интерес на глобалните играчи.
Любомир Кючуков и Бисерка Бенишева съвместно лансираха предложението България в рамките на своето председателство на Съвета на ЕС, да приеме като политически приоритет разработването на Черноморски дневен ред на ЕС, т.е. Дългосрочна стратегия на Съюза за черноморския регион.
Беше подчертано, че за да се превърне подобна идея в държавна политика, тя следва да бъде припозната преди всичко от правителството и институциите на страната. Изказа се желанието разработването на Черноморската стратегия на ЕС да започне в рамките на българското председателство и да приключи с нейното приемане по време на румънското.

Следва продължение


Професор д.пс.н. Илия ПЕЕВ
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7